Начало Годишнини Ярмила Кратохвилова – на 70!

Ярмила Кратохвилова – на 70!

от Alexander Vangelov
Публикувано: Последно актуализирано на 760 разглеждания

Ярмила Кратохвилова на 70!

Носителката на най-стария световен рекорд на открито при жените с кръгла годишнина

Днес една от славните световни атлетки в спринта и средните бягания от световен мащаб – чехкинята Ярмила Кратохвилова – навършва 70 години. По повод кръглата й годишнина е редно да припомним накратко дълголетната й спортна кариера…….

Родена на 26 януари 1951 г. в градчето Голчув Йеников, Ярмила се запознава доста късничко с атлетиката и заслугата е на всепризнатия специалист инж. Мирослав Квач. Едва през 1974 г. Кратохвилова се откроява на състезанията в Прага и печели първия си златен медал – на 300 м от шампионата на Чехословакия в зала – 40.6 сек…… Кратохвилова опитва и 100 м (13.2) и скок дължина – 5.21 м…..

В края на 1976 г. упоритият труд на Квач най-после дава резултат – на Мевериадата (състезанието на атлетите от Министерствата на вътрешните работи на соцстраните) в Будапеща Ярмила печели 200-е метра (23.6) и 400-е метра (53.2). На европейското в зала в Сан Себастиан през март 1977 г. Кратохвилова остава едва шеста във финала на 400 м (53.95). През следващата 1978 г. родината й е домакин на поредното европейско първенство на открито. На стадион „Страхов” в Прага Ярмила завършва разочароващо седма в първия полуфинал на 400 м. А само преди 50-ина дни на турнира Preavda Televizia Slovnaft (PTS) в Братислава атлетката е постигнала внушителните 51.09 сек – рекорд на ЧССР…….

Първият международен успех на Кратохвилова идва през зимата на 1979 г. На юбилейното десето ЕП във Виена Ярмила задминава на последната права „домакинята” Каролине Кефер и се вижда почти шампионка в бягането на 400 м. Но буквално в последния метър отдясно британката Верона Бърнард-Елдър  й отмъква златото с….една стотна – 51.80 срещу 51.81… През август Ярмила е повикана в сборния европейски тобор за втората Световна купа в Монреал. Там Кратохвилова (заедно с Кефер (Ав), Декер (ФРГ) и Шевинска) в квартета на Европа на 4х400 м завършва четвърта (3:27.39) , само на три стотни от третите – спринтьорките на САЩ…..

На Олимпиадата в Москва в края на юли Кратохвилова смайва специалистите – във финала на 400 м (от шеста пътека) Ярмила атакува на последната права сребърния медал и финишира втора за 49.46 сек. (само след славната Марита Кох (ГДР) 48.88 и пред Кристине Латан (ГДР) 49.66). В съветската столица Кратохвилова подобрява собствения си национален рекорд (50.51) с повече от една (!) секунда……..

През зимата на 1981-а Кратохвилова е неудържима с нови рекорди в зала на ЧССР (60 м 7.33; 200 м 22.76 и 400 м 49.64 (последните две постижения – световни рекорди в зала). Във виенската зала „Фреди Дюзика Хале“ Ярмила само за 40 минути първо подобрява рекорда на 400 м (49.64), а после и на 200 м – 22.76! На европейското в зала в Гренобъл тя е неумолима във финала на 400 м – 50.07 (с повече от 2 секунди пред рускинята Бочина 52.32). Инерцията на суперрезултатите продължава и през лятото – 49.23, 49.17 и 49.01 на 400 м, рекорди на ЧССР на 100 м 11.09 и на 200 м 21.97. На Световната купа в Рим в началото на септември Ярмила остава само на….1 стотна от световния рекорд на Марита Кох – 48.61, като побеждава в директен двубой самата рекордьорка  (49.27). Усилията й на последния пост на щафетата 4х400 м (48.3) за тима на Европа не са достатъчни – трите спринтьорки на ГДР са избягали твърде напред и Кох (48.7) само удържа преднината, въпреки яростния спринт на чехкинята…..

През март 1982 г. в „Палацо дело спорт”  в Милано Кратохвилова подобрява собствения си световен рекорд в зала с пет стотни (49.59) – рекорд, който след 39 години все още стои непокътнат в аналите (само рекордът на гюлле в зала на сънародничката й Фибингерова е по-стар – 22.50 м от 1977 г.). Обаче на европейското на открито в Атина Марита Кох се реваншира – победа със световен рекорд (48.16), а за Ярмила остава среброто (48.85). И в щафетата 4х400 м усилията й (последният пост за 47.6!!!) не стигат за повече от второто място (макар и с нац. рекорд 3:22.17), след щафетьорките на ГДР……. Годината 1982-ра завършва с един доста сюрпризиращ рекорд за атлетката. Квач незабележимо, но методично я е готвил за изключителна скоростна издръжливост и за….800-е метра. На 16 септември в Прага Кратохвилова чупи рекорда на ЧССР на 800 м с 2 секунди и половина – 1:56.59 мин. в първото си бягане изобщо в живота й!

Годината на първото световно първенство в Хелзинки носи низ от лаври за Кратохвилова. На европейското в зала в Будапеща Ярмила печели третия си пореден златен медал на 400 м – 49.69 сек. През лятото още в края на юли (23 юли) на националния шампионат в Прага Ярмила прави поредната корекция на собствения си национален рекорд – 48.45. Само три дни по-късно на Олимпийския стадион в Мюнхен Ярмила стартира на 800 м. Младата Петра Клайнбрам (ФРГ) „цепи” въздуха на първите 400 м (55.8). Ярмила „минава” за 56.1. На отсрещната права Кратохвилова вече е сама (600 м за 1:25.1). Последните 200 м са избягани за 28.2 сек. Електронната уредба JUNGHANS засича времето й – 1:53.28 (с 15 стотни по-бързо от Надежда Олизаренко на Олимпиадата в Москва три години по-рано). Този световен рекорд е непоклатим вече почти 38 години!!!!.

Световното в Хелзинки в средата на август. Ярмила има доста натоварен график. Впрочем Марита Кох тактично се е „прехвърлила” на 100 и 200 м (както и в двете щафети). Кратохвилова начева участието си на 07 август в сериите на 400 м (52.42) и на 800 м (2:12.35). На 08 август в третия четвъртфинал на 400 м Ярмила е пестелива (трето място с 52.40, след канадката Пейн 52.23 и ….. българката Катя Илиева 52.37). Малко по-късно в първия полуфинал на 800 м нашата героиня предизивкателно оставя рускинята Подкопаева да я победи с…три стотни (1:59.58 срещу 1:59.55). Тежкото тепърва предстои. На 9 август в първияполуфинал на 800 м Кратохвилова разкрива картите си – победа с 51.08. Около 35 минути по-късно, едва отдъхнала от 400-е метра,  Кратохвилова застава на старт във финала на 800 м. Съветското дуо Гурина-Подкопаева поема инициативата (400 м за 57.59). Ярмила е заела третата позиция….. И това до 550-ия метър. Рязко дръпване и Кратохвилова леко се отървава от конкурентките си. 600 м за 1:27.4. При излизането на правата чехкинята вече е натрупала аванс от 10 метра! Остава й само да финишира като шампионка за 1:54.68. Гурина (1:56.11) и Подкопаева (1:57.58) са безсилни. Последните 200 м Кратохвилова е спринтирала за 27.3 секунди!!!! Сега трябва да се наспи добре и да почине преди финала на 400 м (на 10 август). Ето че идва второто изпитание. Ярмила е в трета пътека, пред нея в четвърта е рускинята Мария Пинигина, зад нея в първа – сънародничката й Татяна Коцембова. Стартов изстрел и Ярмила още в края на завоя е настигнала пред себе си Пинигина. При излизането на финалната права Ярмила е вече около пет метра пред Коцембова. Финиш и уредбата засича 47.99 – нов световен рекорд. За първи път четири атлетки „слизат” под 50 секунди, Кратохвилова, Коцембова (48.59), Пинигина (49.19) и Бусман (ФРГ) 49.75 Ето и сплитовете от рекордното бягане на Кратохвилова: 100 м 12.14; 200 м 23.22 (11.08); 300 м 35.05 (11.84) и последното 100 м за 12.93!!! Но това не е краят – трябва да се бяга и в щафетата 4х400 м. На Ярмила „дежурно” пак е поверен  последният четвърти пост. Спринтьорките на ГДР са избягали доста напред (на третия пост Кох 48.55) 2:28.55, след тях са съветските атлетки (2:31.37) и трети са чехкините (2:32.57). Кратохвилова прави и невъзможното (нейният пост „летящо” е измерен 47.75!), но успява само да задмине Пинигина (49.79) и спомага най-много за сребърния медал на ЧССР!

Само седмица след Хелзинки е финалът за Купата на Европа в Лондон. В съботата (20 август) Ярмила побеждава на 800 м (1:58.79). Коцембова я замества с победа на 400 м (49.33) и четвърто място на 100 м (11.47)….. В неделния ден (21 август) Кратохвилова стартира на… 200 м. Вездесъщата Марита Кох пак „полита” напред, но с един изключителен спринт Ярмила я настига. И не само я настига, но финишира с няколко сантиметра пред нея (и на двете са присъдени по 22.40 секунди!). На щафетата 4х400 м Кратохвилова отново сътворява чудеса от храброст – на последния пост тя пак изпреварва Пинигина и Рюбзам (ГДР) и дава пълен сбор от 8 точки на отбора си за победата – 3:20.80 мин! Два дни след това в Осло Ярмила е безмилостна на 800 м (1:55.04), а след още два в Пиза (Италия) затвърждава могъществото си  – двойна победа на 200 м (22.46) и на 400 м (49.33)……

Олимпийската 1984-а започва с четвърти златен медал – от ЕП в зала в Гьотеборг – този път на 200 м (23.02). Спортистите от соцстраните все още не знаят, че през май техните ръководители ще бойкотират Игрите в Лос Анджелис. Така XXIII-ата Олимпиада минава и без Кратохвилова. Е, тя все пак провежда един интензовен сезон (с 11 „слизания” под 50 секунди на 400 м). Но на алтернативния турнир „Дружба” на „Страхов” в Прага Ярмила остава едва пета с 49.94, след  Кох 48.16, Коцембова 48.73, Владикина 49.53 и Пинигина 49.89…..

Вече на 34 години, през 1985-а Кратохвилова съвсем не мисли за отказване. С Квач решават да наблегнат повечко на 800-е метра. През сезона тя на осем пъти „слиза” под двете минути, а на финала на Купата на Европа на „Лужники” в Москва е убедително първа на 800-е с 1:55.91. Обаче за IV-ата Световна купа в Канбера в началото на октомври Ярмила се чувства уморена и изразходвана. На 800-е метра в едно бавно темпо тя остава втора (2:01.99) след Вахтел (ГДР) (2:01.57). На 400 м пък завършва разочароващо пета (50.95) в едно бягане, в което Марита Кох й отнема световния рекорд – 47.60 сек. На щафетата 4х400 м за отбора на Европа (заедно с Росица Стаменова, Ерика Роси и Алена Булиржова) Ярмила със сетни сили воюва за третото място, след ГДР и СССР…..

Цялата 1986-а за Кратохвилова е отдадена за почивка и завършване на висшето й образование. През 1987-а на родния „Страхов” в Прага Ярмила пак е познатият боец. В бягането на 800 м тя връхлита върху финала за 1:59.26, колкото „дават” на рускинята Самоленко. Този път авансът е в полза на съветската бегачка! На второто си световно първенство (в Рим) Кратохвилова съвсем няма намерение да се предава . Във финала на 800 м тя е най-възрастната (вече на 36!), но с 1:57.81 завършва на почетното пето място!

Последният старт? Той е на 9 септември 1987 г.на същия Олимпиа щадион в Мюнхен, където Ярмила поставя непревземаемия си световен рекорд. В последния си старт тя завършва втора за 2:00.68 мин. Време е! Шпайковете са „окачени” на стената и животът на Кратохвилова трябва да продължи по различен начин…..

В годините като треньор Кратохвилова бе наставник на световната шампионка в зала Людмила Форманова, на Хелена Фухсова, известно време и на Дениса Шчербова-Росолова…… Още през 1985 г. тя се омъжи за треньора си Мирослав Квач……. Преди седем години в Прага тържествено бе чествана 30-годишнината от световния й рекорд……

Ето и личните й рекорди през годините: 100 м 11.09 (1981); 200 м 21.97 (1981); 400 м 47.99 (1983) и 800 м 1:53.28 (1983) – всичките рекорди на Чехия до момента. В кариерата си Ярмила има точно 30 (!) резултата  под 50 секунди на 400 м……..

Макар да беше недолювана и често хулена (особено на Запад!) заради мускулестото си тяло и мъжката си осанка, Ярмила остава в историята като рядко явление и състезателка с успехи в широк диапазон!

Снимки: Internet

0 Коментар
1

Подобни статии

Съдържанието е обект на авторски права и не може да бъде копирано.