Спомените разказват
Преди 53 години – на срещата ГДР-България
Днес един от емблематичните ни бегачи на дълги разстояния през миналия век – Милен Цонев – навършва 78 години. Преди 58 години – точно на рождения си ден на 08 юни 1968 г. – инж. Цонев участва на международната среща ГДР-България в Плауен. Ето спомените му накратко от онзи паметен мач в малкото градче Плауен, близо до границата с Чехия:
„Срещите ни с ГДР (Германската демократична република) бяха традиционни (при разменено гостуване) по онова време. И това, въпреки, че нямаше как тогава да бъдем равностойни на един колосите в световната лека атлетика (може би трета сила в света след САЩ и СССР). България изглеждаше като атлетическо „джудже” в сравнение с „братските” атлети от източна Германия. За нас „специалните” интересни средства за подготвка и възстановяване в оня момент бяха напълно непознати! Е, източногерманците имаха някак сантимент към нас. Често ни гостуваха на спортния комплекс „Цар Самуил” в Петрич през пролетните месеци и там много им харесваше – топлият и мек климат, „македонското” гостоприемство!…..
Седмица след шампионата на в-к „Народна младеж” в София заминахме за Плауен за срещата с братска ГДР на 7 и 8 юни….. При мъжете спечелихме само … две победи. Михаил Желев взе своето на 3000 м стипълчейз (първи с 8:51.4 мин.). Втората победа (на 5000 м) бе за „моя милост”. Германският ас Юрген Хазе (двукратен европейски шампион на 10000 м) през първия ден спечели 10000-е метра с голям аванс (28:37.6) и през втория ден предпочете да не стартира.
„Нашето” бягане се оказа тактическо, както обикновено се случва при двустранни срещи. Германците пуснаха няколко бегача извън определените им двама титуляри. Това усложни обстановката на пистата, но по договорка между щабовете на тимовете това беше право на страната-домакин. Хубаво беше, че когато към края темпото се вдигна, тези момчета (извън класирането) поизостанаха и не повлияха на резултата. Триста метра преди финала единият германец (Худечек) остро атакува. Мишо, който винаги е бил добре с демаража, успя да го последва. Аз поизостанах, като се съсредоточих върху другия германец. При излизане на финалната права двойката преди мене беше на 20-тина метра. Натиснах на макс с оглед да съм поне трети, отписвайки по-предните места. Неочаквано, наближавайки финала, видях германеца пред мене тотално сгърчен, тъпчейки почти на място. Двайсет метра преди финала го задминах и връхлетях на финалната линия ведно с Мишо. Финиширахме заедно за 14:07.4 мин. Съдиите посочиха мен за победител, а за Мишо отсякоха второто място. Трети финишира Клаус Худечек – 14:09.2, а назад беше изостанал Роланд Винклер – 14:17.4 мин. Щастлив съм с този филм в главата ми, който ще помня докрай. Трябва да отбележа, че това бе една от малкото ми победи над приятеля ми Мишо Марков , който беше с една идея по-класен бегач и, според мене (а и не само), беше най-големият талант от нашето поколение. За него треньорът на Хаазе хер Бютнер казваше: „Дайте ми това момче и след 2 години ще бяга петте километра за 13:20!” Защо Михаил не се реализира – това е друга тема.
Без да абсолютизирам нещата, смятам, че тогава с Марков допринесохме с нещо за утвърждаването на иначе скромния български авторитет в атлетиката на Стария континент!”
Снимка: личен архив на Милен Цонев
