Начало Истории Вечният рекорд на Стефан Стойков – вече на 44 години!

Вечният рекорд на Стефан Стойков – вече на 44 години!

от Alexander Vangelov
580 разглеждания
След рекордния опит!

Четиридесет и четири години от последния български рекорд със „старото” копие

Днес, 30 юни 2021 г., се навършват точно 44 години от поставянето на последния ни национален рекорд на хвърляне копие за мъже със стария модел копие (модел, валиден до 01 април 1986 г.). На националния стадион „Васил Левски” проф Стефан Стойков печели поредната си шампионска титла, постигайки още в първото си хвърляне 86.24 м (15-и резултат в света за годината тогава). Ето какво си спомня за този вълнуващ и незабравим миг след толкова години самият рекордьор:

30.06.1977 г. (събота) – 17,25 часа.

Моята мечта от най-ранно детство бе да бъда рекордьор на копие – дори за една минута.
През 1973 година се доближих до рекорда на Милчо Миленски от 79,74 м – постигнах на Балканските игри 79,00 м.
През следващите три години великият ми предшественик Валентин Джонев непрекъснато повдигаше летвата, достигайки 84,00 м през 1976 година.
В началото на състезателната 1977 година имах усещането, че моят ред е дошъл.
Една седмица преди Държавния шампионат навсякъде оповестявах, че на шампионата ще поставя рекорд. Всички ме смятаха за луд – личният ми рекорд от предната година бе 81,86 м, а в началото на състезателната 1977 г. спечелих световен студентски турнир (CUSI) в Торино със 77,22 м.
Един ден преди шампионата отидох във федерацията и помолих г-н Начко Буков, отговорник за хвърлянията в БФЛА на Техническата конференция да ме постави първи в списъка за хвърляне на състезанието. Обещах му, че ще направя рекорд на първия опит. Той се усмихна снизходително и ми обеща да направи това, за което помолих.
Повиках брат ми, който беше на село, да дойде да наблюдава поставянето на рекорда.
Преди самото състезание казах на рекордьора на Югославия Недьо Джурович, който участваше в този ден извън класирането, да гледа първия ми опит – ще има рекорд. И днес, като се срещнем, той още ми напомня този факт.
На самото състезание изпълних най-добрия в техническо отношение опит (първи по ред), копието прелетя рекордната граница и се заби с огромна сила в земята.
Спомням си, че Миленски, който съдийстваше на попаденията, каза, че при по-полегато приземяване резултатът щеше да е около 90 метра.
Това беше най-щастливият миг в спортната ми кариера, която продължи толкова дълго.
Бог бе чул молбата ми: Девет години след това рекордът не бе подобрен и остана последен (и вечен!) със стария модел копие. А и първите три рекорда с новия модел също бяха мои – през 1986 година.

Снимки: Личен архив на проф. Стефан Стойков

0 Коментар
0

Подобни статии

Съдържанието е обект на авторски права и не може да бъде копирано.