Начало Истории Точно преди 60 години – на Универсиадата в София

Точно преди 60 години – на Универсиадата в София

от Alexander Vangelov
147 разглеждания

Преди 60 години на стадион „Васил Левски”

Универсиадата в София – незабравим спортен празник

Точно преди 60 години (от 26 август до 3 септември 1961 г.) в София се провежда третата поред официална (след Париж 1957 и Торино 1959 г.) Универсиада. За трети път световната спортна студентска младеж се събира в българската столица да премери сили и да воюва за медали и призови класирания….. Раздадени са 158 комплекта медали в девет вида спорт…. Има си организационен комитет (с председател другарят Начо Папазов), а откриването е извършено от президента на ФИСУ (Международната студентска спортна организация) Паул Шлаймер. Впрочем Шлаймер именно по време на конгреса на ФИСУ в София предава поста си на младия (тогава) и извънредно напорист и ентусиазиран италианец д-р Примо Небиоло! На помпозните откриване и закриване присъства лично и първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков!

Разбира се, централно място в програмата е отредено на леката атлетика. На стадион „Васил Левски” (две години преди реконструкцията от 1963 г.) точно 330 атлети и атлетки от 32 държави воюват сърцато в продължение на 4 дни (31 август – 03 септември) в състезанията по атлетика. Стадионът е почти препълнен (тогавашният му капацитет е около 30000 зрители) и софиянци (продадени са общо 86 730 билета за четирите дни) стават свидетели на два световни рекорда и редица впечатляващи постижения. Универсиадата в София всъщност е най-авторитетното и значимо състезание в календара на ИААФ за 1961 г. (година след Олимпиадата в Рим и година преди европейското в Белград). Организацията на самите състезания е оценена като много добра, всичко около надпреварата на стадиона е изпипано до най-малкия детайл…… Не липсва и електронна уредба LONGINES (!) за измерване на резултатите (макар и неофициална), има си и уреди за измерване на вятъра!

И така, вълненията започват още в първия ден на състезанията на Националния стадион. Рано сутринта (в 9:00 часа) е квалификацията на скок височина за мъже. Деветнадесет атлети опитват да покрият квалификационната норма от 1.96 м. Дванайсет от тях успяват…… Следобяд в 15:30 часа начева и финалното състезание. Десет скачачи успяват на 1.96 м (Херберт Хоф (ФРГ) остава последен с 1.85 м), а 19-годишният Валерий Брумел (СССР) започва оттам, където другите щe приключат – 2.05 м. Само четирима се справят с 2.01 м, после на 2.03 отпада полякът Черник. Медалистите вече са ясни – Валента (ЧССР) с 2.03 е трети, а Игор Кашкарьов (СССР) с 2.05 м е „сребърен”. Едва 19-годишният Брумел вече на два пъти през сезона е подобрил световния рекорд – 2.23 м и 2.24 м (все в Москва!). В София Валерий започва на 2.05 м (от раз), после прави небрежен фаул на 2.08, справя се и с тях и серията му нататък е безгрешна – 2.11, 2.15 и 2.20 все от първи опит. Брумел иска 2.25 м – за световен рекорд. Първия и втория път съветският атлет не сполучва. Трети опит. Публиката се е събрала зад сектор Г на стадиона (по пейките над маратонската врата). Брумел се съсредоточава продължително, после тръгва плавно и елегантно и отскача мощно от сгурията към високо поставената летва. Височината от 2.25 м е преодоляна по красив и ефективен начин в стил „коремно-претъркалящ”. Часът е 18:40 часа, т.е. вече повече от 3 часа Валерий е в сектора. Зрителите възторжено аплодират третия пореден световен рекорд на юношата Брумел. Няколко десетки младежи се струпват около шампиона, най-отпред е спринтьорката Веселина Коларова (току възстановяваща се след майчинство предната година!). Брумел моли публиката да го остави да се съсредоточи за следващия рубеж – 2.28 м. А съдиите акуратно премерват повторно височината на летвата. Пак си е 2.25 м! Опитите на Брумел на 2.28 м малко по-късно не са непременно обезкуражаващи, но Валерий е длъжен да опита и тази висота! Все пак за всички зрители остава прекрасен спомен от срещата с чаровния и харизматичен младеж!

Бившият световен рекордьор на мятане диск Едмунд Пятковски (Пол) не оставя никакви надежди на конкурентите си – още с втория си опит (59.15) той поставя всеки на мястото му, побеждавайки „сребърния” Каупо Мецур (СССР (54.20) с близо пет (!) метра…..

През този първи ден от програмата са и първите дисциплини от  десетобоя, сериите на 100 м и 400 м (тук за жалост Георги Лачев 50.56 и Антон Антонов 50.28 отпадат), на 80 м преп. за жени…… Във втората серия на 100 м Михаил Бъчваров финишира първи с 10.57 (електронно измерване!), а в шестата Веселин Вълов също е първи с 10.64. Тук още в първата серия нисичкият (1.68 м) и извънредно „експлозивен” кубинец Енрике Фигерола дава ясна индикация за възожностите си – 10.37 сек.

Вторият ден на състезанията (01 септември) е белязан от втория световен рекорд в леката атлетика на Универсиадата. В 17 часа започва дисцилината мятане диск за жени. Тук е и световната рекордьорка, по-голямата от сестрите Прес – Тамара Прес. Само десет хвърлячки са в сектора. Тамара е подобрила планетарния рекорд през юли в Москва – 57.43 м. На стадион „Васил Левски” тя започва внимателно – 55.62 и 56.77. Идва третият й опит. Прес замахва яростно с десницата си и …… дискът дълго лети над тревата, преди да тупне доста зад линията, обозначаваща 55-е метра. Съдиите внимателно мерят и след малко на таблото се появяват цифрите 58.06. За първи път е премината границата от 58 метра. Което красноречиво разкрива, че следващата цел на Тамара са ….. 60-е метра. (Впрочем златото на диска е вторият златен медал на Тамара Прес от София’61. В първия ден тя е шампионка и на тласкане на гюлле със 17.12 м, следвана от сестра си Ирина Прес (15.61) (тук Иванка Христова 14.99 и Лидия Шарамович 14.54 са четвърта и пета)). От съперничките на Прес на диска единствено съотборничката й Золотухина (53.82 м), унгарката Йолан Концек (52.51) и Лиа Манолиу (Рум) (51.51 м) може би са сравнително по-конкурентни…. Нашите Ваня Велева (45.47) и Иванка Христова (44.60) са шеста и седма при поставянето на световния рекорд….

В скока на дължина за мъже Игор Тер-Ованесян (СССР) със 7.90 м е без конкуренция (следват го японецът Оказаки 7.67 м и българинът Иван Иванов 7.58 м). Впрочем резултатът на Иванов е по-добър от българския му рекорд, но е постигнат с по-силен попътен вятър!. Та Тер-Ованесян трябва освен да скача, да стартира и в първия полуфинал на 100 м. Игор се справя и там блестящо – 10.53 и второ място след Фигерола 10.39 и се класира за финала. Обаче след финала Тер-Ованесян пада като покосен на пистата. Санитарите се втурват с носилка и го изнасят към линейката – разтегнат мускул. Във втория полуфинал рекордьорът ни Михаил Бъчваров печели серията си с 10.61, пред Ласло Михалфи (Унг) 10.64. Но за жалост и Мишо (както Тер-Ованесян) започва да куца след финала – разтегнат мускул. И Веселин Вълов не стартира в третия полуфинал – и той заради травма! На финала Енрике Фигерола (Куб) изхвърча от старта като куршум и пресича финалната линия за 10.38, пред Томас Бъруин Джоунс (Вбр) 10.59, Ласло Михалфи 10.65 и Едвин Озолин (СССР) 10.68…. Коридорите на Тер-Ованесян и Бъчваров преди финала за съжаление са празни. Игор не може да довърши състезанието на скок дължина (награждаването ще почака!) и четвъртият пост в щафетата 4х100 м също е сменен заради контузията му. И нашият Бъчваров е заменен за финала на щафетата…..

В бягането на 400 м преп. пък световният рекордьор Салваторе Морале (Ит) е просто неумолим – 50.14 сек. на повече от секунда и половина пред Георгий Чевикалов (СССР). А в бягането на 800 фаворитът Золтан Вамош (Унг) сякаш няма да има конкуренция (единствен „слязъл” под 1:50 мин. в полуфинала – 1:49.3). Уви, съдбата жестоко наказва унгареца – на финала той е жестоко спънат и изхвърлен вдясно от групата бегачи. Золтан все пак става и, целият окървавен, финишира последен. Победител тук е ирландецът Роналд Делани с къде-къде по-скромните 1:51.1 мин. Точно 18.00 м „забива” на тласкане на гюлле Виктор Липснис (СССР), а рекордьорът ни на диск Тодор Артарски е шести с 16.34 м. Руският богатир Василий Кузнецов е безпощаден в десетобоя – 7918 т., с почти 1700 (!) точки пред Милан Кузманов (6226 т.)…

След сребърния си медал на 80 м с преп. през 1959 г.на Универсиадата в Торино’1959, сега рекордьорката ни Снежана Керкова е принудена да отстъпи на съветските хърделистки. Световната рекордьорка на 80 м преп. и в петобоя Ирина Прес (СССР) с 10.90 отчетливо финишира пред съекипничката си Римма Кошельова 11.02. за бронза Снежана Керкова (11.09) надделява над втората българка Росица Маджарска-Вулпева (11.48). По-късно в програмата във финала на 100 м световната рекордьорка на скок дължина Татяна Шчелканова (11.78) в последните 20-ина метра изпреварва своята колежка Галина Виноградова-Попова (11.90). Съвсем малко след тях е британката Джоун Аткинсън (11.93)….

В третия състезателен ден (02 септември) „гвоздеят на прогамата” за всички българи по трибуните е овчарският скок! Предишния ден дванайсет скачачи са се справили с норматива от 4.10 м. Сред тях са и нашите Димитър Хлебаров и Христо Христов (Джипа). Състезанието започва в ранния следобед на съботния ден. Започва в 14:00 часа, в най-голямата жега! Всичките 11 атлети се справят с началните 3.80 и 4.00 м. (само финландецът Анкио ще почне от …. 4.30 м), деветима сполучват – и на 4.10 м и 4.20 м. Само японецът Ямада отпада на 4.30 м, а на 4.40 го последват Томашек (ЧССР) и Тьорьок (Унг). Шестима се справят с 4.40 м, сред тях са и Хлебаров и Христов. После летвата е вдигната с още 6 см – 4.46 м. Христов  и полякът Гряновски не сполучват и остават пети и шести….. Хлебаров, швейцарецът Жерар Барас (от втори опит), руснакът Игор Петренко и Ристо Анкио (Финл) преминават и 4.46 успешно! Нова височина – 4.52. Барас първи се засилва към летвата и…я преодолява. След него Петренко (шести на Олимпиадата в Рим) прави първи фаул. Иде ред на Хлебаров. Бърз разбег, великолепен отскок и прътът му го изхвъля високо над летвата! Успех от раз за Димитър. А и Петренко бързо се поправя във втория си опит на тези 4.52 м. И така медалистите вече са ясни. Новият рубеж е 4.58 м. Нито един от тримата – нито Барас, нито Хлебаров, нито Петренко се справят! И така, след почти шестчасова битка (състезанието приключва в 19:45 часа (!) на електрическо осветление) Димитър Хлебаров е световен студентски шампион! „Исках да зарадвам публиката с много по-висок резултат. Бях подготвен за 4.60 м поне. Уви, много се проточи състезанието и това някак ни изтощи всички…….. Имам сили за още, може би на Балканиадата в Белград след 20 дни!” – това споделя след края на борбата Хлебаров.

Скокът на дължина за жени буди не по-малък интерес. Тук е световната рекордьорка Татяна Шчелканова (СССР), която само месец и половина по-рано в Москва е записала своя връх – 6.48 м. Тук е и олимпийската шампионка от Мелбърн 1956 Елжбета Дунска-Кшешинска (Пол). Тук е 19-годишната рекордьорка на Родината Диана Йоргова, която месец и половина по-рано тук, в София, е станала първата българка с резултат над шестте метра (6.12 м). Кшешинска още в първия си скок дава завка – 6.04 м…. Шчелканова (6.33) и Йоргова (6.03) отвръщат подобаващо във втория кръг….. А в четвъртия кръг рускинята Шчелканова прелита на ….. 6.49 м (с 1 см повече от световния си рекорд). Уви, ветромерът показва сила на вятъра (+2.4 м в секунда) – повече от допустимото. Веднага след нея Йоргова регистрира 6.12 м (+1.9), изравнявайки собствения си републикански рекорд. Как ще отговори Кшешинска? Полякинята се приземява на …. 6.11 м, отстъпвайки на българката само с 1 нищожен сантиметър….. Тук е моментът да се спомене, че образцовата спортистка Диана Йоргова има победи над всичките олимпийски шампионки, с които се е срещала по-време на 16-годишната си атлетическа кариера – Кшешинска (Пол), Вера Крепкина (СССР), Мери Бигнал-Ренд (Вбр), Виорика Вискополяну (Рум) и Хайде Розендал (ФРГ)….

В хвърлянето на чук се събират колосите на световната атлетика в тази дисциплина – „сребърният” от Рим’1960 Дюла Живоцки (Унг), ирландецът Джон Лолър, полякът Олгерд Чепли, Генадий Кондрашов (СССР). Живоцки доминира през цялото състезание, като и шестте му сполучливи опита са над  63 метра (най-добрият 64.62). С 63.38 Кондрашов в последния си опит изтръгва „среброто” от ирландеца  Лолър (63.33) само с… 5 см…

В бягането на 800 м при жените рекордьорката ни Цветана Исаева успява да удържи третата си позиция и печели бронз (2:12.59). Фаворитката Анче Глайфелд (ФРГ) с 2:07.76 мин. си води бягането от старта, та до финала, оставяйки доста зад гърба си румънката Греческу (2:08.67)…. Убедителен шампион на 400 м е чехословакът Йозеф Трусил – 47.51….

В отсъствието на олимпийската шампионка Елвира Озолина (СССР) в хвърлянето на копие нейната сънародничка Елена Горчакова с 51.39 м надхвърля балканската шампионка Мария Дяконеску-Дици (50.64) (Тук Маргарита Балтакова е пета с 43.52 м)….

Последният четвърти ден (03 септември) предлага 10 финала. Програмата започва със скока на височина за жени. На 16 юли 1961 г., пак на същия стадион „Васил Левски”, румънската скачачка Йоланда Балаш е скочила последния си световен рекорд (1.91 м) в стил „двойна ножица – вълна”. На самата Универсиада дългокраката етническа унгарка пристига контузена. Това не й пречи отново да бъде смазващо убедителна – победа с 1.85 м, далеч пред рускинята Клариса Пушкарьова 1.67, британката Хопкинс 1.65 и полякинята Ярослава Южвяковска 1.65 м. Блаш начева с 1.61 м,пропуска 1.63 и 1.65 и после продължава с 1.67, 1.71, 1.75,  1.80 и 1.85, преди да спре участието си заради нетърпимата болка!

Тройният скок поднася сюрприз на специалистите. Двукратният световен студентски шампион и бивш световен рекордьор Олег Ряховский (СССР) (16.59) дълго търси оптималния си скок и най-сетне в петия кръг с 15.85 м се установява на второто място. Ала румънският състезател Сорин Йоан още с първия си скок (15.84 м) подобрява с 14 см собствения си национален рекорд, после добавя за 15.88 и в петия кръг довежда румънския връх до 15.93 м за златото…..

Пътеката за хвърляне на копие пък незнайно защо е очертана с бели линии в …… тревния терен. Това разбира се „разбива” техниката и разбега на състезателите, но…. Европейският шампион Януш Шидло (Пол) повежда в първия кръг със 77.36 м. Обаче унгарецът Гергей Кулчар обаче веднага реагира – 77.65 м и това му носи победата. Шидло се напряга максимално в петия опит – 77.48 м, но си остава на 17 см от златото!

Фаворитът във финала на 110 м преп. Анатолий Михайлов (СССР) за съжаление прави два поредни фаултарта и се самоелиминира. Тук стартерът Андрей Андреев (чика Андро) пет поредни пъти „задържа” хърделистите и те правят фаулстартове. След Михайлов кубинецът Ласаро Бетанкур тръгва нервно и, събаряйки три препятствия, пада ужасно на сгурията. Вторият руснак Валентин Чистяков с 14.33 печели победата (и с 14.17 в полуфинала), следван от Клаус Вилимчук (ФРГ) 14.62. В спора за бронза пловдивчанинът Петър Божинов Ерменков се спъва в предпоследния хърдел и губи медала от поляка Виеслав Крол (14.89 срещу 14.81).

Извънредно интересен се получава и финалът на 1500 м. Четирима се откъсват напред в последната обиколка – румънецът от унгарски произход Золтан Вамош, австриецът Рудолф Клабан, руснакът Валентин Караулов и чехът Ян Салингер……. На 120 м от финала остро атакува Караулов, но бързо е настигнат от съперниците си. Салингер излиза най-свеж в последната част от правата и побеждава с 3:45.75, само на 1 десета пред Вамош (3:45.85). Клабан ги гони упорито, но си остава трети (3:46.16), пред издъхващия Караулов (3:48.05)…..

В спринта на 200 м друг унгарец – Ласло Михалфи с 21.27 надлъгва в последните метри британците Брайън Смуха (21.40) и неговия „адаш” Брайън Ансън (21.51). Извънредно разочарован е съвеският ас Леонид Бартенев – 21.58 и четвърто място…… И то след като до 170-ия метър е водил на останалите спринтьори…… А при дамите на същите 200 м полякинята Барбара Янишевска с 24.44 само с 5 стотни надвива над британката Аткинсън (24.49).

Квартетът на 4х100 м при жените на СССР Ирина Прес, Татяна Шчелканова, Римма Кошельова и Лариса Кулесова с 46.2 завършва с повече от секунда пред Полша. Българските атлетки Стефка Илиева (Новакова), Диана Йоргова, Цветана Исаева, Росица Маджарска-Вулпева с 47.9 сек. „устисква” бронза от италианките (48.1) само с 2 десети…..

При мъжете четворката на СССР на 4х100 м Е.Озолин, Л.Бартенев, А.Михайлов и В.Чистяков (без контузения Игор Тер-Ованесян) с 41.22 едва надмогва на японците (41.30) и ФРГ (41.35). Българският квартет (сформиран буквално часове преди финала) в състав Иван Иванов, Петър Ангелов (Бокси), контузеният Веселин Вълов и Борислав Кирилов (Мърчи) с 41.57 не надмогва моментните си възможности и остава едва пети…. В „дългата” щафета 4х400 м пък отборът на ФРГ (Грасхоф, Гравиц, Шьол, Бордхайзер) е безпощадно убедителен – 3:10.56. Нашият отбор Димитър Димитров (Кинг), Антон Антонов, Георги Лачев и Георги Сапунджиев остава пети във финала с 3:17.86 мин……..

В класирането по медали отборите на СССР (мъже и жени) съкрушително се настаняват на върха – 13 златни, 10 сребърни и 2 брозови медала, следвани от Унгария (4; 0; 2), ФРГ (2; 2; 7), Румъния (2;3;2), Полша (2; 2; 2), ЧССР (2; 2; 1) и други…… А иначе в рекапитулацията на състезанието са отбелязани два световни рекорда (на Брумел и Тамара Прес) и 20 световни студентски рекорда, както и 26 национални върхови постижения….

Снимки: Личен архив

Уважаеми приятели, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и пр., които използват името ми или мои фотоси, нямат нищо общо с мен.
***
УТОЧНЕНИЕ ЗА ПРАВА
Публикациите от тази страница, както и от профила ми, не могат да бъдат препечатвани от медии и електронни сайтове без изричното разрешение на автора.
В противен случай ще им бъде търсена отговорност по Закона за авторското право и сродните му права.

 

0 Коментар
0

Подобни статии

Остави своя коментар

Съдържанието е обект на авторски права и не може да бъде копирано.