Начало Годишнини „Стайерката“ Иляна Силай – с кръгла годишнина

„Стайерката“ Иляна Силай – с кръгла годишнина

от Alexander Vangelov
68 разглеждания

Една от „вечните” съпернички на българките – на 80!

Иляна Силай – с кръгла годишнина

Многократната шампионка  и рекордьорка на Румъния в бяганията на средни разстояния – Иляна Силай – днес навършва достолепната възраст 80 години. През 70-е години тя бе една от най-сериозните съпернички на славните ни атлетки в бяганията на 800 м и 1500 м. Коя всъщност бе (и е) Иляна Силай?

Родена на 14 октомври  1941 г. в столицата на Трансилвания Клуж-Напока (на унгарски Коложвар), Илона Гергей (това е унгарското й име) се запалва на 16 години по спорта и по леката атлетика. Тя се увлича по „Царицата” покрай по-големия си брат, който е един от талантливите юноши-атлети в областта. Кариерата й като девойка е белязана с редки участия в спринта и скока на дължина. Е, на скока още като девойка с 5.86 м тя се класира непосредствено след бъдещата световна рекордьорка Виорика Белмега-Вискополяну. През същата 1959 г. Иляна вече е шампионка на северната ни съседка и на 400 м за девойки.

Но Илона решава да обърне повечко внимание на образованието си и на атлетиката е казано: „До тук!”. През 1963 г. младата дама се омъжва и вече се казва …… Иляна Силай. Съпругът й я увещава да се захване отново със спорта. В началото всичко й се струва повече като приятно забавление: „Увеличихме тренировките от 2-3 на 5 на седмица. Нямахме стадион с писта, където да бягаме, така че тичахме в парка и правехме много изкачвания по близките хълмове на Карпатите. Безброй пъти изкачвахме и слизахме по стълбичките на трибуната на футболното игрище….” спомня си и днес съвсем ясно Иляна.

Успехите обаче не идват така бързо. Първата й поява на голямо състезание е на европейското в Будапеща през септември 1966 г. Пристигайки в унгарската столица с 2:07.7 на 800 м, след второто място в серията, на полуфинала Силай остава пета с 2:08.0 мин. Ще трябва да почака още до следващите значими форуми…

През 1967-ма Силай грабва първата си национална титла на Румъния на 800 м и е трета на полуфинала за Купата на Европа в Осло – 2:07.4 мин. Оттогава са и първите й три румънски рекорда на 800 м – 2:06.4, 2:05.7 (в София) и 2:05 6 мин.

Мексико 1968

Ред е на олимпийската 1968-ма. Силай се готви както никога по-рано. Скоро желаните резултати идват….. На Олимпийския ден в Берлин през юни Иляна побеждава всички – 2:02.6 мин. Две седмици по-късно в Оснабрюк (ФРГ) с 2:02.5 тя отстъпва само на холандката Иля Кайзер (2:02.5)….. В началото на септември на Балканиадата в Атина Силай (2:01.8) „пропуска” пред себе си само световната рекордьорка Вера Николич (Югосл) (2:01.5), а на 400 м е втора с национален рекорд (54.5), пак след Николич……. Двамата със съпруга й заминават по-рано за Мексико за да се аклиматизират. Иляна е спокойна и уверена в себе си – тренировъчните резултати са ясно доказателство за супер формата й. На самата Олимпиада през октомври Силай се състезава пестеливо в серията и на полуфинала. На самия финал тя се опасява повече от европейските си конкурентки Кайзер и Ламан (и двете – холандки). Затова съгласно уговорената по-рано тактика Силай тръгва смело и уверено и води точно докрая на първите 400 м (59.1) следвана плътно от Меделин Манинг (САЩ). След това високата и дългокрака американка се откъсва напред и финишира първа с нов олимпийски рекорд (2:00.9). Силай се чувства вече уморена и на последните 50 м отчаяно се бори за среброто с Гомерс. Румънката все пак успява да запази втората си позиция и финишира за среброто (2:02.5), само на десета пред Гомерс…..

Следолимпийската 1969-а не е така успешна за Силай. Пък и очакванията за бързи секунди са се увеличили стократно…. Иляна пак е шампионка на страната си – на 400 м с нов рекорд (53.6) и на 800 м с 2:05.9….. На европейското в Атина Силай и Николич повеждат финала на 800 м рамо до рамо – 200 м 27.0, 400 м 59.2, 600 м 1:29.8. На последната права обаче британката Лилан Боърд атакува рязко и убедително финишира първа за 2:01.4. Три се боричкат за медалите – датчанката Дам-Олсен (2:02.6), Николич (2:02.6) и 18-годишната Вийк (ГДР) 2:02.7. Силай финишира безкрайно изцедена за петото място (2:03.0)….

Главното състезание за 1970-а е Универсиадата в Торино. Силай пак тръгва да води (400 м 58.8), но пак е изпреварена на последния завой (Хофмайстер (ГДР) 2:01.8, Сикора (Ав) 2:01.9, Бурнелайт (ГДР) 2:02.2) и с 2:02.6 остава четвърта. Преди това на полуфинала за Купата на Европа в Букурещ Иляна е първа (2:03.8), но две седмици по-късно, на Балканиадата (пак в Букурещ!) губи от Николич, макар и само с две десети (2:02.5 срещу 2:02.3 за Вера)…..

През 1971-ва Иляна решава да опита и състезания в зала. На европейското в зала „Фестивална” бегачката тръгва в познатия си стил – 400 м 63.6, 600 м 1:35.3. Веднага след предпоследния завой обаче германката Хилдегард Фалк спринтира остро и за Силай остава среброто с 2:06.5, само на десета пред британката Стърлинг. В началото на лятото Силай „чупи” собствения си национален рекорд на 800 м – 2:01.6 мин. Това се случва на мемориала „Рошицки” в Прага на 25 юни…..  За третото си поредно европейско на открито обаче Иляна не се чувства много уверена….. Във втория полуфинал тя пак „изпуска” финалния спринт и с 2:03.9 остава пета и зад борда. Честолюбивата атлетка търси бърз реванш. И го получава – на Балканиадата в Загреб с 2:02.0  Силай „забравя” далеч назад „прясната” еврошампионка  Николич (2:02.7). За четири дни Иляна подобрява на два пъти румънския си рекорд – 2:01.4 и 2:00.9 – все в Букурещ. След още четири дни в Шчечин (Пол) тя е непоколебима – нов триумф с 2:01.3 мин.

Вече почти на 31 години, в началото на 1972-година Силай жадува пак за нови бързи секунди. На европейското в зала в Гренобъл през март тя отново е фаворитка. Младата българка Светла Златева не й позволява да поведе (400 м 58.9), но Иляна я задминава и до последния вираж води на Златева. Именно там Хофмайстер (ГДР) атакува остро и й отнема победата (2:04.83). Силай завършва втора с 2:05.17, трета е Златева (2:05.50)……

Мюнхен 1972

През лятото (на 11 юни) Силай стартира на 800 м на срещата Румъния-ФРГ-Полша в Букурещ. На тартановата писта на стадион „23 август” Иляна е дръзка и убедена – 400 м (58.6). Бъдещата олимпийска шампионка Хилдегард Фалк (ФРГ) я задминава малко преди последния вираж (600 м за 1:29.4) и финишира първа за точно 2:00.0 мин. Иляна я гони до последния метър – 2:00.2 мин. и този й рекорд я поставя в десетката за всички времена! На Балканиадата в Измир в началото на август Силай пак води – 400 м 58.6, 600 м 1:30.5, плътно следвана от Николич. Двете „затварят” грубо младата Златева, която обърква ритъма си безвъзвратно…. Силай (2:02.0), Николич (2:02.5) и Златева (2:04.6) ще се срещнат отново на Олимпиадата след по-малко от месец……

В Мюнхен конкуренцията сред бегачките е страшна – понякога стотните се оказват решаващи за продължаване напред….. Рутинираната Силай не допуска изненади и се класира за финала на 3 септември (неделя). На самия финал след изстрела на стартера най-бързо по завоя бяга Златева. Тя се опитва да заеме лидерската позиция на първата права. Обаче Иляна я изпреварва на 150-ия метър (блъскайки я с лакът!) и Светла се опитва да я „заслони”. Но точно на 180-ия метър от осмия коридор към тях се спуска Вера Николич. Двете със Силай притискат Златева отляво и отдясно. Светла се опитва да се промуши между двете, но се спъва и залитва много лошо. Първите 400 м са преминати за 58.31…. Силай е най-вътре вляво, до нея плътно е Николич, а Златева бяга повтора пътека вдясно до тях. На завоя Златева изпреварва Николич, но Силай не сдава лидерството. Чак на 550-ия метър Светла с огромни усилия все пак я задминава. 600 м за 1:27.5. Адско темпо. Иляна постепенно „увяхва” и на правата едва успява да удържи шестата позиция с още един рекорд на Румъния (2:00.04), само на шест стотни след петата Николич!

Страстите сякаш са укротени в следолимпийската 1973-а. Силай пробва и 1500 м и на 26 юли в Стокхолм регистрира нов национален рекорд (4:11.98). Обаче на Балканиадата в Атина тя губи златото от Тонка Петрова (4:13.56) точно с една секунда – 4:14.56 мин. А още по-разочароващо е шестото й и последно място на финала за Купата на Европа в Единбург на 7 септември – 4:21.55 мин.

1974-а (800 м 2:06.4 и 1500 м 4:16.3) и 1975-а (800 м 2:04.4) са отредени за известен психически отдих. Пез 1976-ма, вече на 35 години Силай тръгва към третата си Олимпиада. Балканиадата в Целье на 18 юни й носи олимпийска виза – второ място на 800 м с 2:00.65, само след Мариана Суман (Рум) 2:00.54 и пред българката Иванка Бонова 2:00.85 мин. След 10 дни на турнира „Циклитирия” в Атина Силай си прави личен рекорд на 1500 м (4:06.24), отстъпвайки само на сънародницата си Наталия Андрей (4:04.00). В Монреал обаче Иляна отпада в полуфинала – шеста с 2:02.22, а на 1500 м е „аут” още в серията – 4:13.61 мин…..

Малцина са тези, които вярват, че Силай ще продължи още след фиаското на Игрите в Канада. Но упоритата етническа унгарка от Трансилвания мисли иначе. Почти на 36 (!) години, на 2 юли 1977 г. в Букурещ Иляна за първи път „слиза” под двете минути на 800 м – 1:59.8 мин. Следва победа на полуфинала за Купата на Европа в Букурещ – 1:59.19 мин. А и на 1500 м през сезона постижението й е зашеметяващо – 4:04.7мин. Е, на финала за Купата на Европа в Хелзинки Иляна отстъпва на Либетрау (ГДР) 2:00.17, Тотка Петрова (2:00.18) и Стиркина (СССР) (2:00.96) и с 2:01.28 мин. Но два последователни рекорда на Румъния на 800 м – 1:58.3 мин в Пояна Брашов и особено 1:57.39 в Букурещ на 28 август 1977 (в добавка и личните й рекорди на 600 м 1:25.6 и на 1000 м 2:32.3) хвърлят в смут дори и най-големите оптимисти….. В самия край на сезона – на 10 септември на Балканиадата в Анкара Иляна Силай е балканска шампионка на 1500 м с 4:04.17 мин.

Милано 1978

Зимата на 1978 г. носи на Иляна Силай първия златен й медал от голям шампионат. На европейското в зала „Палацо дело спорт” в Милано сънародничката й Наталия Андрей-Марашеску пристига като световна рекoрдьорка на 1500 м – 4:05.0 мин. (от 23 февруари същата зима). Тя и повежда на самия финал на 12 март – 400 м 70.8, 800 м 2:15.6, 1200 м 3:19.5 мин. Никой не очаква от Силай да спринтира толкова остро на последните 200 м. Иляна се раздава докрай и задминава Марашеску в последните 50 м – победа с 4:07.14 мин, пред сънародничката си – 4:07.42 и Бригите Краус (ФРГ) 4:07.58…. Българката Весела Яцинска не успява да реагира и остава четвърта с 4:10.47 мин…… Само два дни по-късно – на 14 март в същата „Палацо дело спорт” Силай отново надвива над Марашеску – 4:05.36 срещу 4:06.08.

Лятото на 78-ма започва също така мажорно за Силай –  личен рекорд на 1500 м (4:03.5 на 22 юни в Кьолн), месец и половина по-късно (11 август) в Букурещ ново потвърждение – 4:03.91 мин. Обаче на полуфинала на европейското в Прага Силай не се появява въобще…..

Докъде ли (с напредването на възрастта) могат да стигнат въможностите на ветеранката Иляна Силай – питат се специалистите? Стигат до там, че на 16 юни 1979 г. в Букурещ в бягането на 1500 м тя спира хронометрите на 3:58.6 мин. – нов национален рекорд и второ постижение в историята след рекорда на Казанкина (СССР) 3:56.0. Малко по-късно през сезона Марашеску (3:58.2) и Тотка Петрова (3:57.4) я изместват  в ранглистата, но…какво от това? На полуфинала за Купата на Европа в София на 30 юни почти 38-годишната Иляна Силай „пори” вятъра и се предава едва в последните 30-ина метра – втора с 4:05.2, само след Тотка Петрова 4:04.9 мин.

 Монреал 1976

И точно тук идва бедата. В средата на август западната преса „гръмва” с новината за положителни допинг-проби на седем атлетки от Източния блок (две румънки, две българки и три съветски атлетки). Една от уличените за стероиди е именно Силай. Наказанието е сурово (за тогава) – 18 месеца без състезателни права! И тук се намесва лично президентът на тогавашната Европейска атлетическа асоциация (ЕАА) Адриан Паулен. Под негово давление наказанието на Иляна е намалено на ….. осем месеца!?!? „За да може да се подготви за Олимпиадата в Москва и от човешки подбуди” – изрично заявява достолепният господин!……

За четвъртата си (и вече наистина последна) Олимпиада Иляна Силай се готви с присъщия инат и настървение. На 800 м тя почти докосва личния си рекорд – 1:58.7 мин. в края на юни. Румънката с унгарски корени твърдо е решила да приключи достойно спортната си кариера. В Москва на Игрите в първия полуфинал на 1500 м Силай е втора (!) с 4:04.68, само след Смолка (СССР) 4:04.42. На самия финал двете румънки – Силай и Марашеску – се опитват да поддържат зверското темпо на рускинята Смолка (800 м 2:13.7) и украинката Олизаренко……. На 1200-ия метър напред вече „изскача” Казанкина (3:12.3) за да финишира с олимпийски рекорд (3:56.58). Иляна Силай със сетни сили изпреварва съекипничката си Марашеску (4:04.79) и с 4:02.98 завършва осма, но не и последна…..

С 23-годишната си атлетическа кариера (с прекъсвания) Иляна Силай си остава недостижима за повечето „световни” атлетки в бяганията на средни разстояния. С общо 17-те си румънски рекорда (2 на 400 м, 14 на 800 м и 1 на 1500 м), с 13-те си шампионски титли (само на открито) дълголетната и борбена атлетка едва ли скоро ще бъде настигната…..

Снимки: wikipedia, alamy, getty images

0 Коментар
0

Подобни статии

Остави своя коментар

Съдържанието е обект на авторски права и не може да бъде копирано.