Съперничка на Донкова и Загорчева – на 60!

Една от най-опасните съпернички на Донкова и Загорчева – Корнелия Ошкенат – на 60!

Хърделистката от ГДР с кръгла годишнина.

Днес атлетката от бившата ГДР Корнелия Ошкенат – навършва кръгла годишнина. В продължение на няколко години тя се състезаваше с променлив успех в дисциплината 100 м преп. срещу именитите българки. Нека си припомним за доста успешната й кариера на международната сцена.

Родена на 29 октомври 1961 година в Нойбранденбург като Корнелия Рийфщал, младата спортистка се занимава едновременно с плуване и волейбол, преди случайно да се озове на пистата…. Чак на 19 години зърваме името й в девическите ранглисти с резултат 13.75 на 100 м преп. В следолимпийската 1981-ва Корнелия напредва доста бързо – 13.25 сек (плюс 13.07 с по-силен попътен вятър)…..

През август 1982-ра Рийфщал за пръв път в живота си „слиза” под 13-е секунди на 100 м преп. – 12.90 сек. Въпреки недостатъчния й опит, доверяват й се (макар и с резерви) да я пратят на европейското за жени. В Атина в началото на септември Корнелия остава шеста във втория полуфинал (13.07), само на 7 стотни от четвъртата Вера Комисова (СССР).

Макар да „сваля” само 4 стотни от личния си рекорд (12.86 в Лайпциг през юли 83-а), Рийфщал е допусната до участие на първото световно първенство в Хезлинки през август 1983. Корнелия се бори самоотвержено – втора в серията (13.07), трета в четвъртфинала (12.96) и четвърта във втория полуфинал (13.00). Е, на финала Рийфщал пристига едва седма (12.94), далече от сънародничките си Бетине Ян (12.35) и Керстин Кнабе (12.42) и българката Гинка Загорчева (12.62), но все пак получава истинското си бойно кръщение на големия форум!

Ударно започва олимпийската 1984-а Корнелия Рийфщал-Ошкенат (омъжена вече за хърделиста Андреас Ошкенат) – два пъти по 7.92 сек. на 60 м преп. в зала. През месец май става ясно, че соцстраните бойкотират Игрите в Лос Анджелис. Това не отчайва Корнелия – втора на Олимпийския ден в Берлин на 20 юли с 12.57 (след Бетине Ян 12.53, но пред Донкова 12.65). На алтернативния турнир „Дружба” в Прага обаче доста мистериозно не пристигат нито една от трите най-добри хърделистки на ГДР – нито Бетине Ян, нито Керстин Кнабе, нито Ошкенат. За ГДР ги замества многобойката Сабине Петц, която в Прага с 12.60 отстъпва само на победителката Йорданка Донкова (12.55)…..

Вече напълно възстановена, Ошкенат начева 1985-а много мощно. На европейското в зала в Атина през март’85 Корнелия печели първата си голяма победа – златен медал на 60 м преп. със 7.90 сек., убедително пред Гинка Загорчева (8.02) и французойката Ан Пикро (8.03)…

Загорчева и Ошкенат в Канбера

Лятото не протича съвсем според надеждите и очакванията на атлетката – на финала на Европейската купа в Москва с 12.83 Корнелия отстъпва на Загорчева 12.77 и Вера Акимова (СССР) 12.80. В поредица от стартове в ГДР обаче Ошкенат постепенно добива все повече увереност. За Световната купа в Канбера на 5-и октомври Кони гони втория си връх за годината. Двете с „европейката” Гинка Загорчева (от сборния отбор на Европа) са далече една от друга на старта – Загорчева е в първа пътека, Ошкенат е в седма. Българката набира известен аванс и атакува първа последното десето препятствие. Точно преди финалната линия Загорчева вдига победно ръце. Ошкенат връхлита отдясно и финишира едновременно с конкурентката си. Първоначално и на двете е отсъдено първо място. След минути пък българката е обявена за победителка с 12.72 (същото време е дадено и на Ошкенат). Но от щаба на ГДР незабавно е подаден протест. Жури Д’апел разглежда внимателно и двете камери на фото-финишната уредба – и отдясно, и отляво. И окончателно отсича: победа с две (!)  хилядни на Ошкенат – 12.714 срещу 12.716 за Загорчева!

На второто си европейско в зала (Мадрид, февруари 1986) Корнелия просто „отвява” конкуренцията – златен медал с личен рекорд на 60 м преп. (7.79) пред Ан Пикро (Фр) 7.89 и сънародничката си Кнабе (7.90). През юни на турнира „Правда Телевизия Словнафт” в Братислава на 100 м преп. Ошкенат пресича първа финала (12.50), само на една стотна пред българката Йорданка Донкова. През август обаче трите поредни световни рекорда на Йорданка Донкова (12.36, 12.35 и 12.29 – последните два в Кьолн) стъписват фаворитките. И Корнелия като че е обезверена. На финала на европейското на „Некарщадион” в Щутгарт Ошкенат се бори упорито на подгизналата от дъжда писта,но е безсилна срещу световната рекордьорка и с 12.55 се задоволява със среброто, след Донкова (12.38 сек.).

Корнелия и треньорът й решават да стартират и в изключително интензивния зимен сезон на 1987-ма. На турнира в Яблонец (ЧССР) на 14 февруари Ошкенат спира уредбата на 7.81 сек. В същия ден обаче (час и половина по-рано) в зала „Фестивална” в София Йорданка Донкова „чупи”  световния рекорд на 60 м преп. – 7.74 сек. Корнелия „тактично” пропуска европейското в зала в Лиевен. Донкова там е неудържима – златен медал със 7.79 сек, пред другата германка Глория Зиберт (7.87). Донкова и Ошкенат няма как да избегнат директната среща. Това се случва в прочутата зала „Медисън скуеър гардън” в Ню Йорк на откритото първенство на САЩ в зала (27 февруари). Ошкенат като че е по-свежа и „уцелва” старта във финала на 60 ярда препятствено бягане. Донкова я гони докрай, но малко не й достига да се изравни с нея – изравнен световен рекорд за Корнелия (7.37), второ място за Донкова (7.44)……. След Ню Йорк отборите от Европа отпътуват за Индианаполис, където е насрочено световното в зала (първото официално след Световните игри в Париж-Берси две години по-рано). Във втория полуфинал на 60м преп. Ошкенат взема психологичен превес (7.87 срещу 7.96 за Донкова). На финала двете са поставени през коридор и Корнелия отново стартира великолепно. Блокчето на Донкова поддава назад след изстрела на стартера и българката се подхлъзва пагубно. Йорданка гони ожесточено Ошкенат, но не успява да се изравни с нея за ….3 стотни (7.85 срещу 7.82 за германката)…..

На финала  за Купата на Европа на стадион „Страхов” в Прага на 28 юни 1987 г. Корнелия Ошкенат записва личен рекорд – 12.47 и изпреварва Донкова (12.53)…… В началото на август обаче от българския лагер идват тревожни (за германките) вести – в Драма Гинка Загорчева подобрява световния рекорд, макар и само с една стотна – 12.25 сек. Как ще отговорят хърделистките на ГДР? На 25 август в Берлин на стадион „Лудвиг Ян” Ошкенат (12.28) и Глория Зиберт (12.37) загатват за върховна форма, макар и със силен попътен вятър от +2.7 м в секунда! Сблъсъкът на „Стадио Олимпико” в Рим е неминуем и очакван с огромен интерес.

 Ошкенат и Глория Зиберт

На самия финал от шеста пътека Гинка Загорчева намира най-добрия ритъм между хърделите още от старта и изпреварва всички – 12.34, пред Глория Зиберт 12.44, Ошкенат остава с бронз (12.46), пред контузената Донкова (12.49)….. Корнелия не е приключила участието си в Рим. Заради добрия й резултат на 100 м гладко бягане (11.31) е включена като резерва в щафетния квартет на ГДР. И понеже Хайке Дрехслер се контузва в скока на дължина, Корнелия на пожар трябва да я замести и да спасява отбора. Тя е поставена на втория пост – срещу Даян Уилямс (САЩ), Помощникова (СССР) и българката Нунева. Ошкенат се справя доста добре – заедно със Зилке Гладиш, Керстин Беренд и Марлиз Гьор четворката на ГДР е втора на 4х100 м (41.95), само след тима на САЩ (41.58)……

В олимпийската 1988-а е полезно да се участва в повечко състезания. Още през март на европейското в зала в Будапеща Корнелия печели трети златен медал на 60 м преп. от шампионатите на Стария континент под покрив. Със 7.77 сек. Ошкенат като че е „забравила” зад себе си холандката Олайслагер и румънката Погачан (и двете с по 7.92)….. Към Олимпиадата в Сеул в края на септември са насочени всички надежди на основните фаворитки. На 13 септември в Берлин Ошкенат за 45 минути два пъти финишира убедително пред съперничките – за 12.51 (+4.4) и 12.50 (+3.2). Ала малко по-рано в Стара Загора Йорданка Донкова вече е установила нов световен рекорд – 12.21 сек. Как ще отговори Ошкенат? В Сеул тя е първа в своята серия (12.72), на четвъртфинала (12.69) и във втория полуфинал (12.63). Вече на финала Корнелия първа атакува първото препятствие и до четвъртото е рамо до рамо с Донкова. Между петия и шестия хърдел обаче изведнъж я срязва остра болка в бедрото.

 Зацкевич (ФРГ) и Ошкенат след финала в Сеул

Ошкенат постепенно намалява скоростта и на последното десето препятствие вече е седма. До финиша я изпреварва и Еванж-Епе (Фр) и Корнелия преминава линията последна (13.73), почти ходом с изкривено от болка лице……

Олимпийското крушение бързо е забравено и Корнелия влиза с амбиции в зимен сезон 1989-а. На 25 февруари във „Фреди Дюзика Хале” във Виена Ошкенат най-после става световна рекордьорка – на 60 м с преп. със 7.73 сек., със стотна по-бързо от Донкова. И когато всички очакват от нея победа на световното в зала „Шпортчарнок” в Будапеща, Корнелия е необяснимо нервна и неспокойна на старта във финалното бягане. Тя прави ненужен фаулстарт и при повторния изстрел на стартера тръгва … последна. Това й коства победата – „само” бронз (7.86), след Чернишова (СССР) 7.82 и Нарожиленко (СССР) 7.83 сек.

Летният следолимпийски сезон 1989-а е много по-успешен за Ошкенат. От 13 старта тя финишира във всички като победителка – включително на финала на Европейската купа в Гейтсхед (12.74) и на четвъртата Световна купа на „Монтжуик” в Барселона (12.60) и на финала от веригата “Mobile Grand Prix” в Атина (12.69)…..

Вече на 29-години, през 1990-а Ошкенат все още е на бойна нога. Още през юни в Кемниц (бившият Карл-Маркс-Щадт) тя записва 12.68 на 100 м преп. В края на август на стадион „Полюд” в хърватския Сплит Корнелия стартира на поредния си европейски шампионат. Едва четвърта на полуфинала, тя все пак се промъква сред най-добрите осем. На финала Ошкенат стартира доста добре и след третото препятствие е все още напред. После Моник Еванж-Епе (Фр) 12.79, Глория Зиберт (ГДР) 12.91 и Лидия Юркова (СССР) 12.92 я изпреварват минимално, но фатално. Корнелия финишира четвърта за 12.94 в последното си голямо първенство!…..

На 1-ви януари 1991 г. Западна (ФРГ) и Източна (ГДР) Германия се обединяват. За източно-германските атлети настават трудни времена. Ошкенат е в сянка на предишните си успехи. На първото национално първенство на обединена Германия в Хановер Корнелия все пак финишира втора на 100 м преп. за 13.07 сек. Заради миналата й слава я включват в отбора на Германия за световното в Токио. В японската столица Ошкенат стартира още в първата серия на 100 м преп. И финишира едва шеста за 13.55 сек. Това е и краят…..

След края на активната си атлетическа кариера Корнелия (заедно със съпруга си Андреас Ошкенат, хърделист с личен рекорд 13.50 на 110 м преп.) не са почетени подобаващо сред спортната общественост и търсят други пътища за препитания. В столицата Берлин те опитват да започнат бизнес със собствен ресторант, после откриват и фитнес-център.

През дългата си спортна кариера Корнелия Ошкенат цели 126 пъти е „слизала” под 13 секунди на 100 м преп. (плюс 31 пъти под 8 секунди на 60 м пр.). Ето и десетте й най-добри постижения:

Снимки: Интернет

Сподели във Facebook