Първият ни европесйки шампион в зала – на 70!
Вълчо Стоев – с кръгла годишнина
Днес един от най-добрите ни гюллетласкачи за всички времена – Вълчо Стоев Христов – навършва кръгла годишнина. Това бе и поводът да го потърсим и да разкаже накратко за най-запомнящите се моменти от дългата му спортна кариера…
Роден на 20 януари 1952 в село Овчарово, Хасковско, Вълчо расте като здраво и изключително силно момче. Учителят му по-физическо възпитание Тодор Козарев няма как да не забележи експлозивната му сила и мощ и с вярно око го кара да хване гюллето. Още на 16 години на шампионата за юноши младша възраст Стоев превъзхожда с цял ръст конкурентите си и победата му с нов рекорд от 15.79 (5 кг гюлле) е логична и закономерна….. Треньор тогава му става известният в Хасковска област педагог Величко Костадинов.
Още като юноша старша възраст Вълчо се среща с „мъжкото” гюлле (7.257 кг) и през 1969 г. запраща уреда на 14.96 м. През следващата 1970 г. резултатите на Стоев растат стремглаво. На 5 септември в София Вълчо тласка гюллето на 17.44 м – рекорд за юноши и второ постижение в Европа при атлетите под 20 години. Само след осем дни – на 13 септември 1970 г. българските юноши Вълчо Стоев и Михаил Кьошев се изправят на стадион „Коломб” в Париж срещу европейския елит в първото първенство на Европа за юноши и девойки. За жалост двамата ни състезатели остават в подножието на медалите за призовата тройка – Бартел (ФРГ) 18.10, Кайзер (ГДР) 17.40 и Скупи (ЧССР) 17.11. Стоев (16.94) и Кьошев (16.93) са четвърти и пети. Тогава Стоев изпуска „сребърния” си шанс – с резултата си от 17.44 м той би спечелил второто място….
В началото на 1971 г. Стоев е вече войник в АШВСМ „Чавдар” в София и треньор му е всепризнатият Васил Попов. През зимата само за една седмица Стоев няколко пъти коригира рекорда ни в зала и от 17.20 го довежда до 18.17 м. Рекордната му серия продължава и на открито – шест рекорда (от 17.81 до 18.96). На 21 август на стадион „Васил Левски” съперникът му Михаил Кьошев подобрява мъжкия ни рекорд с 18.19 м. Този рекорд обаче посъществува няколко минути. В петия си опит Стоев запраща стоманеното кълбо на 18.96 – европейски рекорд за юноши. На 19 септември на стадион „Скра” във Варшава Вълчо повтаря досущ тези 18.96 м и печели златен медал на европейския турнир за юноши „Нике”!
Олимпийската 1972-ра чука на вратата. На 29 юли на състезанието за купите на БОК в София Стоев за първи път преминава 19-ия метър – 19.14 м. Само след седмица на Балканиадата в Измир Вълчо почти повтаря рекорда си – 19.09, отстъпвайки единствено на сърбина Иван Иванчич. „С Велко Велев (60.28 на диск) бяхме почти покрили нормативите за участие на ОИ в Мюнхен. Е, в края на краищата заминаха други. На мястото на спортиситте в делегацията бяха включени няколко отговорни другари от тогавашния КДС!” – спомня си Стоев…..
През есента на 1972 г. Вълчо се уволнява от казармата и се връща в Хасково при треньора си Величко Костадинов. „Върнах се обратно в Хасково с идеята за повече възможност за спортно-техническо развитие!” На републиканското в София в зала „Фестивална” през февруари 1973-а Стоев поставя поредния си рекорд – 18.55 м….. Включен е в състава за европейското в зала в Ротердам. В зала „Ахой” Вълчо се бори като с равни с колосите на тласкане на гюлле. В третия си опит той запраща гюллето на 19.29 м (нов български рекорд) и се изравнява по резултат с петия – дискохвърлячът Рики Брух (Шв). В крайна сметка в „Ахой” Стоев подобрява отведнъж рекорда си с цели 74 см (!) и заема почетното шесто място! През лятото след няколко авторитетни победи Вълчо става балкански шампион на Игрите в Атина с нов рекорд – 19.62 м. „Да, това беше първата ми голяма международна победа! Усетих истински сладката тръпка на златната ми серия!”
„През есента на 1973 г. с треньора ми свършихме много полезна тренировъчна работа. Влязох в зимния сезон 1974 с много амбиции и надежди!” спомня си по-нататък Стоев…. На шампионата на СССР в закрития манеж в Москва Вълчо печели златния медал с национален рекорд – 19.86 г. „Под ножа” са европейският рекордьор Ханс-Йоахим Ротенбург, руснаците Ярош, Носенко, Плунге. На другия ден (16 февруари, събота) Вълчо хваща самолета за София. И в неделния ден със сак на рамо се запътва към….зала „Фестивална” за участие на турнира ФИСУ. „Чувствах се малко отмалял от пътуването, но настроението ми беше превъзходно. Още на загрявката в сектора „усетих” гюллето. Чехите Ярослав Брабец и Яромир Влък ме гладаха стреснати и озадачени – явно съм им направил голямо впечатление. В крайна сметка ги победих с още един рекорд – 19.92 м!” За европейското в зала „Скандианвиум” в Гьотеборг Стоев е настроен боево и оптимистично. И тогава идва белята. Буквално два дни преди заминаването за Швеция Вълчо получава разкъсване на мускулни влакна на рамото. Инжекции, процедури, разправии – почти до последния момент. Вълчо и треньорът му решават да рискуват и хасковлията все пак заминава. В Гьотеборг чехът Ярослав Брабец (същият, когото Вълчо вече е победил във „Фестивална”) преди последния шести опит е трети с 19.87 м. Стоев (с превързани рамо и плешка) напряга сетни сили и …. 19.85, само на 2 см от бронза….. „Това си бе истински подвиг – ще каже по-късно лекарят на отбора д-р Първанов. – При това положение на рамото Вълчо Стоев направи и невъзможното да представи достойно страната ни!”
Травмата на рамото бързо е излекувана напълно и пред Стоев стои следващата цел – европейското на открито в Рим. А в началото на лятото идва голямата радост. На 20 юни в Прага Вълчо Стоев става първият българин, тласнал гюллето над 20 метра – 20.04 м! „Такива мигове от живота на всеки професионален спортист не се забравят! Беше страхотно усещане – страхотно и неповторимо. Вечерта в хотела отпразнувахме успеха ми, а на други ден в Марианске Лазне добавих нови 2 см към рекорда си за 20.06 м”…… Вълчо става шампион на IV-ата Репубиканска Спартакиада, после и балкански шампион в София с нов рекорд – 20.32 м. „Заминахме за Рим с добро самочувствие. Обаче на финала на гюлле нещо не ми потръгна. До третия опит на Удо Байер (ГДР) – бъдещият олимпийски шампион – все пак бях осми с 19.62 м. Именно в третия кръг на Байер измериха ….. 19.63 м и той ме изхвърли от финала с 1 см!”
Но през есента няма никакво място за отчаяние – Вълчо продължава да се готви с хъс и настървение лъм предолимпийската 1975-а. В зала „Фестивална” рекордите падат като зрели круши – 20.20 м, 20.30 м…… Но и британецът Джефри Кейпс не отстъпва – 20.47 м в Косфорд. „Когато съм подготвен и здрав, нямам никакви притеснения около съперниците ми. Пък си бях и фаворит за победата. В зала „Рондо” поведох още отначалото – 19.92 м, 20.01 м… Кейпс изглеждаше нервен и някак несигурен. Доколкото си спомням, той не успя да мине дори 20-е метра. Бях спокоен и съсредоточен, този път златото нямаше как да ми избяга!” В последния си опит в зала „Рондо” Вълчо Стоев затвърждава златния си медал на европейски шампион в зала с 20.29 м.
„С Костадинов много добре знаехме, че никой няма да ни остави да празнуваме дълго. Тренировките си бяха, както преди, на пълни обороти!” Лятото е изпълнено с интензивно участие в състезания. В поройния дъжд на стадион „23 август” в Букурещ Стоев печели трета поредна балканска титла. Следва покана за участие на турнирите в Хановер и Западен Берлин. И там Вълчо се представя достойно. През септември в Рим е поредната Универсиада. Стоев е готов за златния медал и да прехвърли дори 21-ия метър! „Уви, седмица преди заминаването за Вечния град пипнах някакъв летен вирус и всичко отиде по дяволите. Обезводних се и дори „свалих” неволно 8 кг. Бронзът съвсем не ме удовлетвори. Исках само златото в Рим и останах дълбоко разочарован тогава!”
За Олимпиадата в Монреал’1976 Вълчо се готви с утроени сили. На 8 май 1976 г. в София Стоев покрива олимпийския норматив – 20.02 м. Уви, контузия на китката го изхвърля зад борда и той дори спира да тренира – толкова силна е болката в ръката!
През следващата 1977 г. Стев продължава да се подготвя с неизлекуваната травма на ръката си. „Победих на Универсиадата в София и на Балканиадата в Анкара (19.77 м). Болката в китката ме мъчеше много, но стисках зъби и продължавах……..”.
На 20 август 1978 г. на стадион „Васил Левски” (срещата България-ГДР) Стоев поставя предпоследния си национален рекорд – 20.60 м. За европейското в Прага се пътува в края на август. „Чешката столица ни посрещна с есенни температури и почти постоянен дъжд. До последно мислех, че травмата няма да се обади, но в Прага от влагата и студа ревматичните болки се появиха отново. Е, успях на квалификацията да тласна 19.26 м. Но на финала болката стана нетърпима. Всички тласкаха слабо (осмият се промъкна с 19.34 м). Тласках като насън – само 19.23 м и десето място!”
Предолимпийската 1979 г. е и година на V-ата Републиканска Спартакиада. Задачата е изпълнена – златен медал. През сезона Вълчо на четири пъти праща гюллето над 20-те метра, участва и на Спартакиадата на народите на СССР – осми……
Преди Олимпиадата в Москва Стоев е вече на 28 години – в пълната си спортна зрялост. На контролните състезания в София на 05 юли 1980 г. гюллето е изпратено на 20.72 м – отново рекорд. „Докрай се чувствах много добре и тренировъчните ми показатели го потвърждаваха!” На стадион „Ленин” обаче Вълчо претърпява истински крах – три поредни фаула. „Това е най-тъжното състезание в цялата ми професионална кариера. След толкова много състезания, победи, контузии, саможертви, чудесна олимпийска подготовка и накрая … три фаула!? Малшанс ли беше това, или пръст на съдбата?” – спомня си с горчивина Вълчо.
Все повече мисли за отказване минават през главата на Стоев. През 1981 г. той участва протоколно в състезанията – само 17.60 м. „Дилемата тегнеше над мен като дамоклев меч. Но чувствах, че като че ли мога още….” През 1982 г. Вълчо някак се посъвзема – 20.07 м. Но по турнирите пращат други – Никола Христов (Кайо), Николай Гемижев, младия Георги Тодоров. „Винаги съм търсел и обичам конкуренцията. Предизвикателството винаги ме е зареждало със сили и желание за борба и изява!”
През 1983 г. Вълчо Стоев регистрира скромен за себе си резултат – 19.11 м. „Всичко за мен вече бе истинска мъка. Пък и започнаха да говорят, че соцстраните вероятно ще бойкотират Олимпиадата в Лос Анджелис през 1984 г. Осъзнавайки, че вече нямам никакъв шанс за сбъдване на моята най-голяма мечта – да покоря олимпийския връх – реших, че е настъпил подходящият момент да приключа моята спортна кариера!”
След 1984 г. Вълчо Стоев Христов дълго време работи като оперативен служител в системата на МВР. Оженва се и има двама сина. Големият няма допир с професионалния спорт, но по-малкият – Владимир – дълго време беше национален състезател и шампион на гюлле и диск при юношите…..
С 35-те си поправки на рекордите на гюлле (само за мъже!) – 21 на открито и 14 в зала, с деветте си шампионски титли (пет на открито и четири в зала) Вълчо Стоев остава ненадминат в атлетическата ни история. Вълчо има записани точно 129 състезания с резултати над 18 метра (от тях 29 са завършени с постижения над 20-ия метър)…..
Да пожелаем крепко здраве и много щастливи мигове в живота на този достоен българин!
Снимки: личен архив на Вълчо Стоев
