Американката Джейн Фредерик – на 70
Първата световна рекордьорка на седмобой – с кръгла годишнина
Днес, 07 април, една от най-добрите многобойки на САЩ за всички времена – Джейн Фредерик – навършва 70 години. Коя беше навремето Фредерик и с какво трябва да я помним?
Родена на 07 април 1952 г. В Оукланд, Калифорния, Джейн Уордъл Фредерик се появява едва 20-годишна на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г., където финишира 21-ва в петобоя с 4167 г. (преди това тя вече на два пъти е „счупила” националния рекорд на САЩ в многобоя!). Три години по-късно, през юни 1975 г. в Лос Аламос, Джейн прави сбор от 4676 т. (100 м пр. 13.4, гюлле 14.85, ск.вис. 1.77, ск.дълж. 6.08 и 200 м 24.2), което я нарежда на осмо място във вечната световна ранглиста. Логично следва и златният й медал от Универсиадата в Рим през септември 1975 г. Студентката от Булдър, Колорадо, се чувства повече от свойски във Вечния град.
Към втората си Олимпиада (в Монреал 1976) Джейн тръгва с още по-внушителните 4732 т. (13.1; 15.02; 1.77; 6.06; 24.4), постигнати в Санта Барбара още на 31 март 1976. На стадиона в Монреал Фредерик остава едва седма (4566 т.) в команията на атлетките от ГДР, СССР и Канада.
В началото на 1977 г. бягането на 200 м от петобоя е заменено от несъмнено по-тежкото и трудно бягане на 800 м. Това обаче съвсем не е проблем за високата и силна атлетка (1.81 м на 73 кг). За третата си Универсиада (след 1973 и 1975) Джейн пристига в България със самочувствие и претенции. На стадион „Васил Левски” в София тя започва повече от добре – 13.24 на 100 м преп. (рекорд на САЩ).
После продължава с 15.26 на гюлле, 1.78 на ск.височина. в четвъртата дисциплина – скокът на дължина – Джейн в първия си опит се приземява на около 6.30 м (!),но съдията след дълго колебание отсъжда фаул. Все пак Фредерик успява някак да запише 5.98 м. В бягането на 800 м българката Валентина Димитрова тръгва устремно още след старта и докрая не изпуска водачеството (2:13.5). Джейн си прави лично (2:16.5), но само …. пет точки не й стигат за златото – 4625 т. срещу 4630 т. за Димитрова…..
През следващата 1978 г. Джейн прекарва повече от времето си в пътуване по състезания в Европа. Нейните съпернички от онова време вероятно още я помнят с нейната каравана, в която тя превозва целия си багаж и домакинства за себе си и за гостите, които с удоволствие кани да я посетят. Фредерик се подготвя сама, без треньор и изучава задълбочено и търпеливо тънкостите на всяка една от дисциплините на многобоя. След „провала” в София тя решава да обърне повечко внимание и на скока на дължина. В ”Меката” на многобоя – австрийското градче Гьотцис, през май 1978-ма тя побеждава в многобоя с 4704 т., а в хоризонталния скок бележи значителен прогрес – 6.58 с вятър и 6.56 м с нормален такъв….
A
За третите си олимпийски игри (в Москва през 1980 г.) Фредерик се готви повече от старателно, но бойкотът на САЩ за жалост я оставя в къщи. От 1 април 1981 г. пък петобоят е заменен от седмобой. В родната Калифорния, в Уолнът на 24 април 1981 г. Фредерик става първата в света ОФИЦИАЛНА световна рекордьорка на седмобой за жени – 6166 т. (100 м преп. 14.05, ск.вис. 1.74, гюлле 15.63, 200 м 24.92, ск.дълж. 5.84, копие 43.90 м и 800 м 2:15.2). В интерес на истината обаче седмобоят вече е бил провеждан неофициално още от 1977 г., когато познатата у нас деятелка на ИААФ – холандката Силвия Барлаг е записала 5878 т. Месец след Уолнът Фредерик побеждава убедително на турнира в Гьотцис с 6308 т. От ГДР обаче също са се подготвили много добре и точно по същото време (24-25 май) в Хале русокосата Рамона Нойберт записва 6621 т., прибавайки след месец в Киев към световния си рекорд почти 100 точки (6716).
Фредерик е настроена боево за първото световно първенство в Хелзинки през август 1983 г. Уви, във финландската столица Фредерик не успява да завърши седмобоя, след като след шестата дисциплина е в позиция за медал! По време на хвърлянето на копие Джейн получава разтежение на мускула и даже не може да пристъпи без чужда помош! Вече в олимпийската 1984 г. Джейн е засенчена от „новозигряващата звезда” Джеки Джойнър. На квалификацията за място в отбора на САЩ в ЛА Джейн не успява да завърши състеанието заради лека контузия. Фредерик бързо се възстановява и решава да се реваншира, участвайки на „Олимпийския ден” в Потсдам на 20 и 21 юли 1984 г. В източногерманския град Джейн отстъпва на трите многобойки от ГДР, но четвъртото й място е подплатено с нов рекорд на САЩ – 6611 т. Фредерик продължава усилено да се готви за турнира по многобой в Таланс (Франция) през септември. Там тя завършва с победа и отново нов рекорд на САЩ – 6803 т. (13.27; 1.87; 15.49; 24.15; 6.43; 51.74; 2:13.55)…. Това е и последният рекорд на САЩ на седмобой за Фредерик. Следва продължителното господство на сънародничката й Джеки Джойнър-Кърси в женския многобой…..
Фредерик обаче отново не се предава – през следващата 1985-а тя пак триумфира на турнира в Гьотцис – 6666 точки. На второто си световно – в Рим през 1987 г. – вече 35-годишната Джейн се чувства отново (след 12 години!) като у дома си на „Стадио Олимпико”. Тя се състезава хладнокръвно и съсредоточено и с 6502 т. завоюва може би най-скъпия си медал – бронзов, отстъпвайки само на Джеки Джойнър-Кърси и на Лариса Никитина (СССР)…… След тези дълги 12 години със златния медал от Универсиадата, Джейн пак е възнаградена за усилията си с отличие във Вечния град.
След раздялата си с атлетика Фредерик опитва и триатлон (плуване, колоездене, крос). И тук, вече почти 40-годишна, Джейн поразява всички със спортното си дълголетие и печели призови места в няколко от най-реномираните издания на триатлона в света….
Дълго време Джейн Фредерик бе треньорка по атлетика в университета на Остин, Тексас. Понастоящем тя помага при всеки удобен случай със съвети на младите атлети на родния Оукланд. Двадесет и два пъти рекордьорка на САЩ (15 пъти на петобой и 7 пъти на седмобой), Джейн е била и девет пъти шампионка по многобой на САЩ (5 пъти на петобой и четири на седмобой).
През повече от 18-годишната си активна кариера в атлетиката, Джейн Фредерик не се страхуваше да общува и обменя опит с атлетките от бившата ГДР. Говорейки великолепно немски, френски и италиански, Джейн бързо намираше общ език и сърдечно се сприятеляваше със „страшните” спортистки от Източния блок!
Снимки: Getty images
