Начало Годишнини Майсторът на милята Джим Райън – с юбилей

Майсторът на милята Джим Райън – с юбилей

от Alexander Vangelov
90 разглеждания

„Стайерът” Джим Райън на 75 г.

Един от „господарите” на милята в историята – брилятният американски бегач на средни разстояния от 60-те години на миналия век Джим Райън – навършва днес 75 години. Нека заедно се върнем назад в годините и си припомним само част от подвизите му на пистата (и извън нея).

Роден на 29 април 1947 г. в Уичита, Канзас, Джеймс Доналд Райън се появява сякаш от нищото през олимпийската 1964 г. „Слизайки” под 4-те минути на една миля, едва 17-годишен (3:59.2), Райън с ентусиазъм се впуска в квалификацията на САЩ за Олимпиада’64 в Лос Анджелис през септември. В борбата за заветното трето място, даващо право за участие в Токио Джим буквално със сантиметри победжава Джеймс Грел – и двамата финишират с 3:41.9….. Макар да пристига в японската столица с внушителните (тогава) 3:39.0 на 1500 м, Райън като че е смутен и объркан и на полуфинала завършва девети и последен……..

Още през следващата 1965 г. Райън „чупи” рекорда на САЩ на 1 миля – 3:55.3 и печели първата си национална титла при мъжете (едва на 18 години)…… Още по-знаменателна в Сан Диего обаче е най-вече победата му  на това състезание над трикратния олимпийски шампион – великият новозеландец Питър Снел!

А във „вододелната” 1966-а талантът на Райън като че не търпи граници – световен рекорд от 1:44.9 на 880 ярда за мъже и юноши (отговарящ на 1:44.3 на 800 м – изравнен световен рекорд на Питър Снел). На 1 миля световният му рекорд от Бъркли, Калифорния вече е с изражение от 3:51.3 минути, а междината на 1500 м от 3:36.1 мин. е световен рекорд за юноши, и е подобрена като американски юношески рекорд едва през 2021 г. от Хобс Кеслър (3:34.36)…… Съдбата на юношеския му рекорд на САЩ на 800 м (1:44.3) е също дълговечна – той пък е подобрен след … половин век – през 2016 г. от Донъван Брейзиър (1:43.55).

„Гоненето” на рекордите продължава и през 1967 г. – световен рекорд на 800 м в зала (1:48.3), после през лятото в Бейкърсфийлд Джим „смъква” две десети от собствения си рекорд на 1 миля – 3:51.1 мин. Впечатляващи са сплитовете на Райън на „Мемориъл Стейдиъм”: 400 м 59.0, 800 м 1:58.9 (59.9), 1200 м 2:58.6 (59.7) и последните повече от 400 м са „профучани” от Райън за 52.5!!! А на срещата САЩ-Британската общност на „Колизеума” в Лос Анджелис на 08 юли 1967 г. Райън е съкрушително убедителен. В бягането на 1500 м, след като се движи до някое време на шеста позиция, Джим се залепва зад фаворита Кипчоге Кейно (Кен) и точно на 1200 м с рязка атака оставя всички далеч зад себе си. След видеонализ на бягането специалистите са категорични: последни 200 м 26.6, последни 300 м 39.6, последни 400 м 53.3, последни 800 м 1:50.5, последните 1000 м 2:18.6. Кейно остава втори, непосилно отзад за 3:37.2 минути…

В началото на олимпийската 1968-ма Джим Райън не се чувства съвсем комфортно и решава да редуцира стартовете си. На квалификацията в Ечо Сумит той все пак е първенец, макар и с невзрачните 3:49.0 на 1500 м. Олимпиадата е в късния октомври и Райън се справя леко със серията си и полуфинала на 1500-е. Във финала на 20 октомври кенийците налагат своята тактика, вече добре запознати с острия и неотразим финален спринт на Райън. Бен Джипчо (Кен) води в началото (400 м 56.0), но малко преди отметката на 800-е метра Кипчоге Кейно с рязък демараж набира солидна преднина (1:55.3), докато Джим е все още на шеста позиция (1:58.5), на повече от 20 м след Кениеца! 300 м преди финала Райън е все още шести (!?) и отчаяно търси контакт с избягалия напред Кейно. На средата на последния завой (150 м) Джим изпеварва бягащия пред себе си Бодо Тюмлер (ФРГ), но Кипчоге вече се е откъснал безнадеждно напред!. Африканецът финишира като шампион с олимпийски рекорд (3:34.91), а за безутешния Райън остава среброто с 3:37.89. „Мислех, че дори 3:39 ще бъдат нужни за златото – споделя по-късно Райън. При този разреден въздух обаче (Мексико е на 2248 м надморска височина) африканците имаха преимущество и останалите нямахме кой знае какъв шанс. За мен лично – сторих най-доброто от себе си и продължавам да смятам, че ако бягахме на морското равнище, аз щях да съм победителят!”

Кипчоге Кейно и Джим Райън след четвъртата серия на 1500 м в Мюнхен

След „творческа” почивка през 1969 и 1970 г., през зимата на 1971 г. в Сан Диего Джим Райън бележи световен рекорд на 1 миля в зала – 3:56.4. В годината на третата си Олимпиада (тази в Мюнхен 1972) Райън съвсем не блести с някакви фрапантни постижения. На квалификацията на САЩ за Игрите в Юджийн, Орегон, Джим остава едва четвърти на 800 м (1:45.1), на една десета след Кен Суенсън. Това се случва на 1-ви юли, а седем дни по-късно във финала на 1500 м Райън волево спринтира в последните 200 м и финишира първи за 3:41.5 мин. В столицата на Бавария още в четвъртата серия на 1500 м Джим отначало се „гуши” в средата на групата. Точно на 1100-ия метър, при опит да „излезе” от затворилите го противници, Райън се сблъсква с неизвестния ганаец Джими Форджур и пада покосен на пистата. Групата е вече избягала фатално напред. Джим опитва да съкрати аванса, но няма как да настигне останалите, които вече са на около 50 м метра пред него. За своя чест Райън все пак завършва девети за 3:51.5, но без шанс да се вмъкне в полуфинала. От щаба на САЩ веднага подават контестация, но пък от МОК оставят жалбата без последствие….

Така приключва аматьорската атлетическа кариера на Джим Райън. През 1973-а и 1974-а той се включва в състезанията на професионалната атлетическа група на Франк О’Хара, която не е призната от ИААФ.

След атлетиката Райън не почива дълго на своите „лаври”. Завършвайки фотожурналистика, Джим се впуска в бизнесдела, които му носят сериозни дивиденти. Той основава компания, която се занимава с организиране на тренировъчни лагери за спортисти. Джим е мотивационен говорител на срещи на корпорации и християнски групи. Самият Райън е на 50 процента с вродена глухота и един от проектите му е да подпомага и поддържа “ReSound Hearing Aid Company”, основавайки и програма “Sound of Success”. Тази програма подпомага деца и юноши с увреден или напълно липсващ слух.

Макар да не е чужд на политическите страсти, Райън се включва при Републиканците едва през 1996 г. В началото бившият атлет печели позиции и влияние в Конгреса, но с течение на времето поддръжниците му понамаляват и той губи авторитета си на конгресмен. Известна е подкрепата на Джим за партията на президента Джорж Буш (младши).

Още през 1980 г. Джим Райън е увековечен приживе с паметна плоча в “National Track and Field Hall of Fame”, а президентът Доналд Тръмп лично му връчва през 2020 г. „Presidental Medal of Freedom”.

Великолепен лекоатлет и ловък бизнесмен и политик, Джим Райън остава не само в историята на Царицата, но и в съвременните анали на политическите партии и най-вече на Републиканците в Страната на неограничените възможности…..

Снимки: Internet

0 Коментар
0

Подобни статии

Съдържанието е обект на авторски права и не може да бъде копирано.