Олимпийският шампион на 100 м Алън Уелс – на 70!
Шотландецът – с кръгла годишнина
Днес, 03 май 2022 г., един британски атлет, пряко свързан с историята на българската атлетика, навършва 70 години. Шампионът на 100 м от Игрите в Москва преди близо 42 години премери сили на съветска земя с най-бързия българин за всички времена Петър Петров….
Роден на 03 май 1952 г. в Единбург, Шотландия, Алън Уелс започва атлетическата си кариера като….. скачач. На 18 години той вече е скочил на дължина 7.32 м, а на тройния скок е юношески шампион на Шотландия с 15.69 м…..
Нещата със скоковете нещо не вървят и Уелс постепенно се ориентира към чистия спринт. През 1976 г. (на 24 години) той е записан в ранглистата на Великобритания със скормните 10.55 сек. на 100 м. Две години по-късно Уелс удивлява всички със скоростния си прогрес. На 9 юли 1978 г. в Гейтсхед той дава 10.29 (побеждавайки олимпийския шампион Доналд Куори (Ям) и Джеймс Сенфорд (САЩ)), а точно след седмица (на 15 юли) на стадион „Медоубанк” в родния Единбург вече е подобрил рекорда на Великобритания – 10.15 (+1.3). Познавачите с нетърпение и любопитство очакват изявите му на Общобританските игри в Едмънтън (Канада) в началото на август. За пръв път на Алън му се налага за два дни да стартира цели четири пъти на стометровката. Шотландецът с лекота стига до финала. Там Уелс финишира втори с 10.07 (+7.6), отстъпвайки само на Доналд Куори (Ям). Но Алън надвива с две стотни за среброто не кого да е, а самия олимпийски шампион на 100 м от Монреал’76 Хейсли Крофърд (Тринидад). Но няма време за отдих – Уелс още на следващия ден след финала на 100 м (07 август) се впуска и в пресявките на 200 м. Стигайки до финала без проблем, Алън Уелс печели първата си голяма победа – шампион на Commonwealth Games с 20.12 (+4.4 м.сек.). В последния ден от програмата в Едмънтън Уелс печели още едно злато – в щафетата 4х100 м като член на четвортката на Шотландия……
В предолимпийската 1979-та Уелс представя достойно Великобритания на финала за Купата на Европа в Торино. През първия ден (4 август) той изостава трети на 100 м с 10.19 (след Менеа (Ит) 10.15 и Ойген Рай (ГДР) 10.16). През втория ден Уелс огорчава хилядите зрители по трибуните на „Стадио Комунале”, грабвайки победата на 200 м с 20.29 (+2.2), само на две стотни пред вездесъщия Пиетро Менеа….
Към олимпийската 1980-а Алън Уелс подхожда дваж по-целеустремен и съсредотичен. Не го смущава и фактът, че повечето страни от Запада бойкотират Олимпиадата в Москва. За чест на НОК на Обединеното кралство, ръководителите му вземат правилното решение да не се влияят от политичеката конюнктура и Великобритания изпраща голям отбор за Игрите в съветската столица. Уелс се чувства във върхова форма. Още в първия четвъртфинал той „чупи” собствения си национален рекорд на 100 м (10.11, +1.4), следван само на две стотни от българина Петър Петров (10.13)! На 25 юли на стадион „В.И.Ленин” предстои финалът на 100 м от 22-ата Олимпиада. Двамата основни конкуренти – Алън Уелс и кубинецът Силвио Леонард по силата на жребия са разделени възможно най-далеко. На елегантния Леонард му се пада първа пътека, а на Уелс – крайната осма. 
Силвио Леонард стартира чудесно и на 30-ия метър вече е настигнал съекипника си Освалдо Лара. Уелс е леко поизостанал, но малко след 80-ия метър вече е настигнал Леонард и двамата се втурват стремглаво върхи финишната линия. На операторите на фотофинишната уредба трябва доста време да разчетат лентата. Най-сетне шампионът е оповестен и той е Алън Уелс! И на Уелс, и на Леонард са дадени еднакви времена – по 10.25! Трети безутешен и разочарован е Петър Петров (10.39). Великобритания ликува – след цели 56 години тя отново има своя шампион на спринта (след Харолд Ейбрахамс в Париж през 1924 г.). Но Уелс няма много време за почивка – предстоят му още четири старта на 200 м. На финала му се пада седма пътека, а вдясно от него в осма е Пиетро Менеа (Ит). Алън „взема” чудесно виража и след първите 100 м има преднина пред Менеа от около 1.5 метра. Някъде около 150-ия метър обаче Уелс губи скоростта си и в последните 10 м триумфът на Пиетро Менеа е пълен. Уелс губи титлата само за 2 стотни – 20.21 (рекорд на Обединеното кралство) срещу 20.19 за Менеа…..
Всякакви съмнения около валидността на титлата на Уелс на 100 м (например отсъствието на американските спринтьори от Игрите) са разсеяни на турнира в Кьолн непосредствено след Олимпиадата. Алън побеждава на 100 м с 10.19, но, което е много по-важно, надбягва първите трима от американските олимпийски квалификации – Уелс 10.19, Стенли Флойд (САЩ) 10.21, Мел Латани (САЩ) 10.25, Кристиан Хас (ФРГ) 10.26, Карл Люис (САЩ) 10.30, Харви Гланс 10.31.
Почетната стълбица в Москва. Вдясно – Петър Петров
Инерцията на успехите продължава и през 1981 г. Победа на 100 м на Купата на Европа в Загреб (10.17), после първо място и на Световната Купа в Рим (за сборния отбор на Европа) с 10.20 сек. Първите месеци на следващата 1982-ра обаче са отчайващи – претрениран и изцеден, Алън не може да „откъсне” повече от 10.43 § 20.67. Е, към октомври всичко се оправя и за вторите си Игри на Британската общност Уелс е напълно на “бойна нога”. В Бризбейн (Авл) Алън е шампион на 100 м с 10.02 (+5.9), а на 200 м само хилядни го лишават от златото – двамата с Майк Макфарлън имат еднаквите 20.43 сек…..
За първото световно първенство по лека атлетика въобще (Хелзинки 1983) Алън Уелс се подготвя както винаги старателно и упорито. Обаче във финландската столица той остава крайно неудовлетворен с двете си четвърти места (100 м с 10.27, на три стотни от Емит Кинг (САЩ) и на 200 м с 20.52, само на една (!) стотна след вечния си „душманин” Менеа)….. Само след седмица на финала за Купата на Европа в Лондон Уелс взема реванш от Менеа, побеждавайки го именно на коронните му 200 м.
През олимпийската 1984-а нещата отново не вървят и в Лос Анджелис Уелс завършва безславно контузен в полуфинала на 100 м (след като само две седмици по-рано е обнадежден със своите 10.18 след тренировъчния лагер в слънчева Калифорния)…
След като почти пропуска 1985-а заради операция, завръщането му към елита през 1986 г. е бавно и изключително трудно. Все пак Уелс изтръгва две пети места (на 100 м с 10.27 и на 200 м с 20.89) на европейското в Щутгарт. И това е предпоследната му състезателна година (Последната е 1987 г., когато Уелс записва и псоледния си резултат от 10.28 сек.).
След приключване на активната си състезателна дейност Алън Уелс известно време е треньор на националния отбор на Великобритания по бобслей. Съпругата му Маргот Уелс (шампионка на Шотландия на 100 м и 100 м преп.) по някое време е била треньорка и на самия него. Двамата по-късно се установяват В Гилдфорд, Съри – тя като инструкторка по фитнес, той като системен компютърен инженер….. Понастоящем Алън е треньор по спринт на лекоатлетите от Bank of Scotland заедно с друг известен спринтьор – Иън Маккий.
Алън Уелс е увековечен (заедно с още двама шотландски олимпийски шампиони по лека атлетика – Ерик Лидел и Уайндхем Халсуел) на учeредената Scottish Sports Hall of Fame.
Снимки: Internet
