Странички от историята
Българските лекоатлети на европейските първенства – ПЪРВА ЧАСТ
Броени часове остават до 25-ото европейско първенство на Стария континент. След 20 години Мюнхен отново е домакин на подобен форум. На Olympia stadion среща ще си дадат почти всички най-добри атлети на Европа точно месец след световното в Юджийн. Нека заедно се върнем назад в годините и си припомним за най-големите успехи на българските лекоатлети на европейски първенства.
Торино 1934 г. България е една от учедителките на европейските първенства. 
Първото е поверено на италианския град Торино и за там са пратени балканският шампион на десетобой Любен Дойчев и Камен Ганчев (мятане на диск). Дойчев участва обаче на овчарски скок и се класира десети с 3.70 м. Камен Ганчев не успява да премине квалификацията (при норма 43.00 м) и с 40.28 м остава 14-и.
Берн 1954 г. Участваме с 9 атети (8 мъже и Анка Русева на скок височина). Първата точка за България от ЕП е спечелена от Тодор Белчев – шести на скок височина с 1.93 м. Десети места в дисциплините си печелят Димитър Вучков (10000 м 30:25.2), Димитър Хлебаров (овч. скок 4.10) и Стоян Славков (десетобой), а Борис Попов е 12-и на чук – 54.18 м.
Стокхолм 1958 г. Спечелен е и първият медал за България от европейски първенства. Сторва го Тодор Артарски на мятане диск – 53.82 м, изоставайки само с …. 10 см от световния рекордьор Едмунд Пятковски (Полша). 
От останалите седем наши предсатвители десети са Любен Гургушинов (троен скок 14.91 м), Анка Русева (скок височина 1.50 м), Тодор Артарски (гюлле 16.48). Вержиния Михайлова е 13-а на диск – 42.76, Снежана Керкова е 14-а на петобой, а Васил Крумов с 57.82 м е 15-и на хвърляне на чук.
Белград 1962 г. Близостта на югославската столица позволява да пратим внушителен брой атлети – 20 (12 мъже и 8 жени). Лошото време (12-16 септември) не предразполага към много високи резултати. Само две седми места откриваме в актива на българите – Диана Йоргова (ск.дълж. 5.98 м) и Иванка Христова (гюлле 15.16 м). Любен Гургушинов е осми на троен скок (15.22 м и 15.50 м в квалификацията), а Мария Чорбова е девета на гюлле (14.33). Имаме и три десети места – Иван Иванов на скок дължина (7.33 и 7.45 на квалификацията), Тодор Артарски на диск (51.01 и 53.26 на квалификацията) и Вержиния Михайлова на диск 47.91 м. Единайста е Маргарита Балтакова на копие (44.58)……
Будапеща 1966 г. Четиринайсет атлети пътуват за Унгария – девет мъже и пет жени. Българската лека атлетика празнува на „Нейпщадион” първия си голям успех. Георги Стойковски във втория си опит на троен скок завоюва златния медал с 16.67 м (седми резултат в историята тогава). 
Той надвива Ханс-Юрген Рюкборн (ГДР) само с 1 см…. В скока на дължина след четвъртия опит начело е българката Диана Йоргова (6.45 м). Точно в петия си скок я надминава Ирена Киршенщайн (Шевинска) – 6.55 м. Диана се опитва да реагира, но в петия опит един фотограф отстрани прави снимка и светкавицата заслепява българката, която скача далече и прекрасно, но за съжаление е отсъден фаул. Така Йоргова остава със сребро. „Тежката ни артилерия” при жените се отчита с две пети места – Мария Чорбова на гюлле 15.97 м и Вержиния Михайлова на диск (53.68 м). Дванайста е ветеранката Лидия Шарамович на гюлле (14.61 м), а Евгени Йорданов остава 13-и на скок височина (1.95). Останалите ни атлети отпадат в сериите и квалификациите…..
Атина 1969 г. Седемнадесет атлети (11 мъже и 6 жени) пращаме в Гърция. Михаил Желев е на върха на славата си. Той е номер едно в бягането на 3000 м стипълчейз не само в Европа но и в света! След победата си на срещата Европа-САЩ в Щутгарт и две поправки на рекорда ни, Желев пристига на стадион „Караискакис” съвсем не като фаворит номер едно. Руснакът Дудин буквално седмици преди първенството в Атина е подобрил световния рекорд (8:22.2). На какво разчитат българите Желев и Георги Тихов? Както се очаква, Владимир Дудин и Александър Морозов (СССР) дръпват още в началото, като само Желев е в състояние да ги следва. Михаил предприема атака 300 м преди финала, но е париран от Дудин. 
На последното водно препятствие Морозов излиза начело, но Желев не го изпуска и буквално в последните 25 (!) метра го задминава, за да финишира първи като европейски шампион (8:25.02 – четвърто в историята). Морозов е втори 8:25.56, трети е Дудин 8:26.6, а четвърти с отлично време завършва Георги Тихов (8:27.2). Тихов преди серията и финала на стипълейза вече е бягал и 10000 м – осми с нов рекорд 29:04.0 мин. Четвърта на скок дължина е Диана Йоргова (6.31), четвърта е и Иванка Христова на гюлле с нов рекорд (18.04). Младата Недялка Ангелова не може да се справи с вълненито си и остава девета на петобоя (4592 т.) Рекордьорът ни на десетобой Спас Джуров пък е десети (7384 т.), 11-и на чук е Димитър Миндов (61.48). Европейският шампион Георги Стойковски след травма остава едва 12-и на тройния скок (15.14), след като на квалификацията е постигнал 16.57 м. Фаталните 13-и места са за Милчо Миленски на копие (71.66) и за Йорданка Благоева на скок височина (1.68 м).
Хелзинки 1971 г. Съставът ни се състои от 12 атлети (трима мъже и девет жени). Отстъплението в предолимпийската година е осезаемо. Само Георги Тихов на 3000 м стипълчейз (8:32.2) и Иванка Христова на гюлле (17.76) съумяват да се класират на шестите места. Десети са Василена Амзина на 1500 м (4:17.3 и 4:16.8 рекорд на полуфинала) и Диана Йоргова на скока на дължина (6.07 м). Атанас Атанасов почти достига рекорда си на 1500 м, но с 3:43.2 не може да догони съперниците в серията и отпада от полуфинала…
Рим 1974. На „Стадио Олимпико” участва внушителна група български лекоатлети – 26 състезатели (по 13 мъже и 13 жени). Една-единствена атлетка изнася на гърба си тежестта и отговорността да запази авторитета на родната атлетика. Лиляна Томова е безспорна и убедителна шампионка в бягането на 800 м. Оставяйки конкурентките си отначало напред, тя почва спринта си на 250 м метра от финала и последва най-опасната Гунхилд Хофмайстер (ГДР). Германката е начело до 120 м преди финала. 
Именно там атаката на Томова е неотразима. Пловдивчанката финишира първа с 1:58.14 мин, второ време в историята. Лиляна трябва да стартира и на 1500 м. Във финала тя отстъпва само на Хофмайстер и с 4:04.97 мин. (шесто в историята) печели сребърен медал. Три четвърти места заемат нашите хвърлячки – Иванка Христова на гюлле (19.17), Лютивян Моллова на копие (60.80) и Мария Вергова на мятане диск (61.92). Най-голямото разочарование иде от Вергова – само месец по-рано тя е изпратила диска на 68.48 м. Велко Велев на диска води след първите два опита с 61.00 м, после постепенно нещата си идват поместата и той остава пети в крайното подреждане. Щафетата ни 4х100 м мъже (Любомир Запрянов, Петър Петров, Георги Ганчев и Миролюб Дойчев) влиза на финала и там завършва седма (39.91). В тласкането на гюлле за жени Елена Стоянова завършва седма (18.48). Осма на диска е Василка Стоева (57.12), а Вълчо Стоев за 1 см не влиза в осмицата на гюлле – девети с 19.62 м. Девета е и Пенка Соколова на петобой – 4323 точки. В полуфинала на 400 м преп. Янко Братанов установява нов български рекорд – 50.66 сек.
Прага 1978 г. Тръгват нашите с голяма кошница и куп надежди за чешката столица, но се завръщат само с… един бронзов медал. Делегацията ни наброява 25 състезатели – 11 мъже и 14 жени. Единственото отличие печели Тотка Петрова на 1500 м, финиширайки трета с нов рекорд – 4:00.15. Преди това Тотка участва и в изключително силния финал на 800 м. В него тя губи бронза буквално за 2 стотни срещу съветската еврейка Зоя Ригел (1:56.59 срещу 1:56.57). На Петър Петров във финала на 100 м му се пада четвърта пътека и той също губи бронза от Игнатенко (СССР) (в първа пътека) с четири стотни (10.41 срещу 10.37). Рекордьорът ни остава безутешен с четвъртото си място…. Четвърта е щафетата ни 4х100 м при жените – Софка Попова, Лиляна Иванова, Здравка Шипоклиева и Иванка Вълкова – с нов рекорд 43.47 сек. В тласкането на гюлле първоначално Елена Стоянова е класирана пета с 19.43 м, но впоследствие е дисквалифицирана за употреба на допинг. Така другата българка Иванка Петрова е преместена с едно място нагоре – шеста с 18.85 м…. 
На призовото шесто място се нарежда и Светла Божкова на мятането на диск – 61.94 м. Само 10 см не стигат на рекордьора на диск Велко Велев за бронзовото отличие – с 64.56 м срещу „домакина от ЧССР Бугар (64.66). Велев остава четвърти. Семейство Иванови заемат осмите места на 200 м във финалите – Лиляна Иванова с 23.23 (и 22.93 в серията – рекорд) и Владимир Иванов (20.92). Отново карък преследва рекордьора ни на гюлле Вълчо Стоев. На второ поредно европейско той остава девети, този път за осмицата не му стигат 4 см. Девета във финала на 1500 м пристига Весела Яцинска (4:04.73)…..
Атина 1982. За първи път българският отбор печели четири отличия от едно първенство – един златен, два сребърни и един бронзов медал. Този път сме и с компактен тим -31 атлети (15 мъже и 16 жени). Превъзходството на българките в мятането на диск е осезаемо – едва 20-годишната Цветанка Христова е европейска шампионка с 68.34, следвана от Мария Вергова със сребро (67.94). За малко и Светла Божкова не попада в осмицата (девета с 60.78 м). В бягането на 100 м преп. на Йорданка Донкова й се пада първи коридор, докато полякинята Люцина Лангер е в шести. Донкова не може да я следи и Лангер финишира първа за 12.45 сек. Донкова е втора с 12.54, изпреварвайки с хилядни хърделистките на ГДР Керстин Кнабе 12.54 и Бетине Гертц 12.55….Във финала участва и Гинка Загорчева, която завършва осма с 13.14. 
Рекордьорът ни на овчарски скок Атанас Търев се бори мъжки в сектора и с 5.60 м (но от трети опит) завършва трети и с бронз, след съветските скачачи Крупски и Поляков (и двамата също с по 5.60 м, но с по-малко фаулове)!
Две българки застават на финала на 100 м – нещо невиждано до момента. Анелия Нунева губи бронза от французойката Роз-Еме Бакул с….една стотна (11.30 срещу 11.29), а Надежда Георгиева е седма 11.68… Квартетът ни на 4х100 м Софка Попова, Анелия Нунева, Надежда Георгиева и Йорданка Донкова завършва четвърти зад французойките. Тук съдиите си затварят очите, тъй като между трети и четвърти пост на френските спринтьорки палката е предадена…извън зоната! В бягането на 5000 м рекордьорът ни Евгени Игнатов във втора серия записва нов рекорд (13:27.78). Във финала русенецът се бори неистово с европейския рекордьор (13:00.41) Дейвид Мооркръфт, който го побеждава с десети от секундата – 13:30.95 за Игнатов (четвърти), 13:30.42 за Мооркръфт… Пета и шеста на гюллето са Елена Стоянова (20.35) и Вержиния Веселинова (20.23), а шеста на скок височина се класира Людмила Андонова (1.91). Призово шесто място в седмобоя извоюва Валентина Димитрова с нов рекорд – 6324 точки! Трима финалисти имаме на скок дължина – седми е Атанас Чочев (7.89), осми е Атанас Атанасов 7.82 (и 7.85 в квал.), а 12-и е Иван Тупаров – 7.73 (и 7.80 в квалиф.). След хубав полуфинал (1:59.28), на финала на 800 м Николина Щерева не издържа на адското темпо на рускините и остава едва седма (2:01.77). Седма е и Весела Яцинка на 1500 м – 4:06.08, а Атанас Андонов остава десети на десетобоя – 7904 точки. Квартетът ни на 4х100 м при мъжете Ивайло Караньотов, Николай Марков, Петър Петров и Иван Тупаров (в отсъствието на контузения Валентин Атанасов) финишира на осмото място във финала с 39.39 сек. Освен двете си четвърти места (на 100 м и с щафетата) Анелия Нунева е шеста на 200 м (22.93)… Рекапиталуцията ни от Атина е: 1 златен, 2 сребърни, 1 бронзов, 4 четвърти, 1 пето, 3 шести, 4 седми и 4 осми места.
Щутгарт 1986 г. На „Некар щадион” в Щутгарт българската лека атлетика бележи най-големия си успех на европейски първенства … засега! Осем медала (3 златни, 4 сребърни и 1 бронзов), 5 четвърти, 2 пети, 1 шесто и 2 седми места – за подобно достояние нашите атлети не са си и мечтали дотогава! 
Общо 33 състезатели ни представят – 15 мъже и 18 жени. В скока на височина на дъжда и върху хлъзгавата писта Стефка Костадинова завършва със златен медал (2.00), следвана от Светлана Исаева със сребро (1.93). Във финала на 100 м преп. също имаме два медала – златен на Йорданка Донкова (12.38) и бронзов на Гинка Загорчева (12.70). При това Донкова неволно чупи с коляното на оттласкващия си крак втория хърдел, иначе резултатът й би бил още по-добър. Христо Марков на тройния скок използва „своя специалитет” – нанасянето на първи удар. В първия си опит той се приземява на 17.66 м (при насрещен вятър -1.9 м/сек.). Четвърти във финала с 16.99 м е Георги Помашки. Две българки има във финала на мятане диск. Цветанка Христова не може да използва най-силния си „коз” в сектора, бързото завъртане, защото кръгът е мокър и хлизгав. 
Тя все пак успява за среброто с 69.52 м, само след Диана Заксе (ГДР) 71.36 м. Светла Миткова се класира пета тук – 63.98 м. С чудесен български рекорд на 100 м (11.04) със сребърен медал (само след Гьор (ГДР)) приключва 100-е метра Анелия Нунева. Също със сребро е и щафетата ни 4х100 м Гинка Загорчева, Анелия Нунева, Надежда Георгиева и Йорданка Донкова – 42.68 сек. Отличен резултат за четвъртото си място на 5000 м записва Евгени Игнатов – 13:13.15 минути. Рекорд, който си стои на върха у нас вече цели 36 години! Четвърта е и женската ни щафета на 4х400 м Юлиана Маринова, Пепа Павлова, Йорданка Стоянова и Росица Стаменова – 3:26.26 мин. Трима финалисти имаме на овчарския скок, но на рекордьора Атанас Търев не му стига малко за бронза – четвърти с 5.70 м. Седми е Станимир Пенчев с 5.55, а Николай Николов е девети с 5.35 м….. На Тома Томов във финала на 400 м преп. му се пада неудобният и опасен първи коридор. Малко преди първия хърдел той се подхлъзва в една локва и залита, едва запазвайки равновесие. Това му коства и медала – четвърти с 49.62 сек. Три атлетки се класират за финала на скок дължина – Силвия Монева 6.72, Людмила Нинова 6.74 и София Божанова 6.60. На самия финал при насрещен вятър Нинова е пета (6.65), шеста е Монева 6.61 и София Божанова остава десета с 6.42 м. За финала на щафетата 4х100 м се класира и мъжкият ни квартет Николай Марков, Анри Григоров, Красимир Божиновски и Валентин Атанасов – 39.23 в серията. 
На финала нашите се борят мъжки и завършват седми – 39.33…. И Николина Щерева дава всичко от себе си във финала на 1500 м, движейки се по разстоянието по едно време дори втора-трета. В последните 300 м по-младите и свежи противнички й се изплъзват и Нина завършва с 4:06.31 на десетото място. В седмобоя достойно се представя и Емилия Димитрова – десета с 6105 точки!
Край на първа част
Снимки: Личен архив
