Начало Годишнини Юбилей за десеткратната световна шампионка Мария Мутола

Юбилей за десеткратната световна шампионка Мария Мутола

от Alexander Vangelov
116 разглеждания

Африканката Мария Мутола – на 50 г.

Юбилей за една от най-великите в бягането на 800 м

Днес африканската бегачка Мария Мутола навъшва половин век. По този повод  нека разкажем отново за нейните повече от 21-годишни прояви на пистата и следата, която остави в бяганията на средни разстояния.

Родена на 27 октомври 1972 г. в Чаманкуло, предградие на мозамбикската столица Мапуто, Мария Лурдеш Мутола още невръстна се захваща със спорта. Започва с…. футбол и играе наравно с юношите в местните тимове, тъй като в Мозамбик по онова време не се организират мачове за девойки. Едва 15-годишна, тя се запознава и с леката атлетика, като първи треньор й е Стелио Кравейриня. В началото бягането изобщо не се нрави на Мария, но постепенно треньорът й успява да я убеди, че именно там тя има достатъчно силен потенциал…

Едва 16-годишна, Мутола грабва сребърен медал на 800 м на Африканския шампионат в Анаба (Алжир) и печели квота за Олимпиадата в Сеул. Е, първото й участие на големия форум не е блестящо – с 2:04.36 бегачката отпада още в серията. По това време Мария се опитва да се премести в португалския клуб „Бенфика”, но правителството категорично й отказва разрешение.

След като за първи път става континентална шампионка (на Африка) на 800 м (1990 г.), едва през следващата 1991-ва, благодарение на специална програма на МОК й е осигурена стипендия и Мутола заминава за САЩ, където постъпва в Springfield High School, щата Орегон. Изненадващо за всички Мария се класира за финала на 800 м на световното в Токио. Там тя не само се класира четвърта, но подобрява и световния рекорд за девойки – 1:57.63 мин. Мутола изпуска бронзовия медал, не заради друго, а защото румънката Ела Ковач на два пъти я блъска с лакът в последните метри, при опита на Мария да я изпревари… Протестът на мозамбикската делегация е отхвърлен и Мария остава без медал….

За втората си Олимпиада Мутола се чувства чудесно подготвена. В Барселона на финала на 800 м Мария плътно следва рускинята Агледтинова (и двете преминават начело 400-е метра за 55.7). Обаче на последния завой за жалост тя не издържа на темпото  и финишира едва пета с 1:57.49 (континентален рекорд на Африка). В бягането на 1500 м,макар и с национален рекорд от 4:02.60, Мутола остава девета във финала….. Утеха й носи победата на 800 м на Световната купа в Хавана през септември….

През 1993 г. Мутола печели златните медали и на двете световни първенства, в които участва – в зала в Торонто (с рекорд на Африка 1:57.55) и на открито в Щутгарт (1:55.43). Победата й в Щутгарт е смазваща – с повече от две (!) секунди пред рускинята Гурина (1:57.10). А през следващата 1994-а на турнира „Велткласе” в Цюрих смъква рекорда на Африка до 1:55.19 (десето в историята тогава) .

Втората си (от общо седем – само в зала) световна титла на 800 м под покрив Мутола печели в Барселона през март 1995 г. Уви, на световното на открито в Гьотеборг през август 1995 г. Мария е дисквалифицирана в полуфинала на 800 м заради настъпване на вътрешната линия на коридора си. Малко след Гьотеборг, на мемориала „Ван Дам” в Брюксел Мутола „чупи” световния рекорд на 1000 м – 2:29.34 мин.

От 1991 г. Мутола се подготвя при треньорката Марго Дженингс. Сътрудничеството им продължава,  дори след като Мария се установява в РЮА (Йоханесбург) заради алергията си към поленовите цветове в Орегон. Често партньорки в тренировките й са британката Кели Холмс (бъдеща двукратна олимпийска шампионка в Атина 2004), Агнес Самария (1:59.19) и далечната й братовчедка Тина Паулино (1:56.62).

За третата си Олимпиада – тази в Атланта 1996 г. – Мутола е сочена за главен фаворит за титлата (с 40 поредни победи на 800м). Още през зимата тя подобрява на два пъти световния рекорд на 1000 м в зала (2:32,08 и 2:31.23). За нещастие Мария „хваща” простудно заболяване буквално дни преди Игрите и на финала стига само до бронза (1:58.71). Все пак Мутола се преборва за медала буквално в последните 20 м, изпреварвайки със сетни сили своята партньорка в подготовката Кели Холмс само с една десета….. Но най-голяма чест за атлетката е тази да носи знамето на Родината си на официалното откриване на Олимпиадата в столицата на щата Джорджия….

В следолимпийската 1997 г. Мутола пак е световна шампионка на 800 м в зала (Париж-Берси с 1:58.96). Обаче на планетарния шампионат в Атина (август 1997) Мария остава едва с бронз (1:57.59), а на турнира в Кьолн с 1:55.29 отново е втора, след голямата си съперница (но и много добра приятелка – кубинката Ана-Фиделия Кирот). Във „вододелната” 1998 г. Мутола има само една загуба и пак е шампионка на Африка, на Световната купа в Йоханесбург и на Общобританските игри в Куала Лумпур.

В предолимпийската 1999-а Мутола претърпява няколко болезнени загуби. На световното в зала в Маебаши тя е втора (макар само седмици по-рано да е подобрила световния си рекорд на 1000 м в зала – 2:30.94). А на световия шампионат на открито в Севиля (1:56.72). Мария атакува на последната права на стадион „Картуха” и почти се вижда шампионка. Но от четвърта пътека острата атака на чехкинята Людмила Форманова й носи титлата, само с четири стотни (!) пред Мутола…..

Най-дълго лелеяната и чакана титла за Мария Мутола естествено е олимпийската. На Игрите в Сидни тя пристига „само” с 1:56.90 мин в актива си. Във финала на 800 м много бързо повежда чехкинята Фуксова (55.04 на първите 400 м). На 600-те метра лидер е Кели Холмс (Вбр) – 1:25.5. Мутола мъдро изчаква последните 100 м на правата и плавно изпреварва всичките си съпернички. На финала Мария е първа с 1:56.15, далеч пред австрийката Щефани Граф (1:56.64). Вече на стълбичката за награждаване (със златния медал на гърдите си) Мутола трудно сдържа сълзите си при изслушването на националния химн….

Инерцията на успехите продължава и през 2001 г. – световни титли на 800 м в зала (Лисабон) и на открито в Едмънтън (1:57.15), а през 2002-ра Мутола отново подобрява националния си рекорд на 1500 м – 4:01.50 мин. И през 2003-а Мутола е „абонирана” за златните медали –на световното в зала в Бирмингам и това на открито в Сен Дьони (Париж). Тази 2003-а е знаменателна и с това, че Мутола няма загуба в нито едно състезание – 24 старта, 24 победи. Мутола печели и генералното класиране във веригата за „Златната лига” за 2003-а и джакпотът от един милион (!) долара е преведен заслужено в банковата й сметка. С част от сумата по-късно Мария основава на свое име фондация за подпомагане на млади талантливи спортисти.

След като за шести (!) път става световна шампионка в зала на 800 м (в Будапеща2004), за петата си поредна Олимпиада (2004) Мутола е настроена боево (след авторитетни победи на турнирите в Европа). В Атина обаче (макар и с личен рекорд за годината 1:56.51) остава само на осем стотни от бронза – четвърта след словенката Йоланда Чеплак…..

През 2005 г. Мария губи бронза на СП в Хелзинки – четвърта с 1:59.71 мин., след рускинята Андрианова. Впоследствие Андрианова е дисквалифицрана при ре-тестване на допинг-пробата й, после пак е възстановена и така Мутола си остава четвърта. А през зимата на 2006-а Мария завоюва седмата (!) си (и четвърта поредна) световна титла на 800 м в зала.

На деветото си световно първенство на открито (в Осака през 2007 г.) Мутола отново е в челото на финала на 800 м (400 м 56.8). Малко след излизането на финалната права (някъде около 80 метра преди финиша) Мутола получава силен спазъм в крака и не завършва бягането…

Вече почти на 36 години, Мария печели предния си (бронзов) медал от световното в зала във Валенсия 2008. А на шестата си поредна Олимпиада Мутола пак достига до финал, финиширайки пета за 1:57.68 мин. Официалния край на атлетическата си кариера Мария обявява на турнира „Велткласе” в Цюрих, където пристига четвърта на финала (1:58.71).

Мутола не скъсва със спорта, връщайки се към първата си любов – футболът. Тя е титуляр за отбора на Mamelodi Sundowns в южноафриканската женска футболна лига. Вече на 39 години, през 2011-а Мутола е капитан на женския национален отбор на Мозамбик на All-Africa Games в родния Мапуто…..

През 2012 г. Мутола е треньорка и на олимпийската шампионка на 800 м в Лондон Кастер Семеня (РЮА).

След атлетиката Мутола остава свързана със спортното движение в Родината си. Освен чрез фондацията си, тя участва активно и в кампанията на Министерството на здравеопазването на Мозамбик по превенцията на детски заболявания като дребна шарка и полиомиелит. Освен това с нейни средства е реновирана лекоатлетическата писта в родното й предградие Чамакуло (там където Мутола е започнала спортния си път). Безценна е й подкрепата й за Grupo Desportivo в Мапуто с финансова и организационна помощ.

Мария Мутола е четвъртата атлетка в света засега (след румънката Лиа Манолиу на диск, Теса Сандерсън (Вбр) копие и Мерлин Оти (Ямайка) спринт, която има шест (!) поредни учадтия на олимпийски игри. Безпрецедентен е и рекордът й от десет (!) златни медала от световни първенства (три на открито и седем в зала). Личните й постижения в отделните дисциплини също будят силен респект: 200 м 23.86, 400 м 51.37, 600 м 1:22.87, 800 м 1:55.19, 1000 м 2:29.34, 1500 м 4:01.50, 1 миля 4:36.09, 2000 м 6:03.84. През дългото си (цели 21 години) присъствие на стадиона Мутола е “слизала” цели 196 (!) пъти под двете минути на 800 м. Макар никога да не постави световен рекорд в любимите си 800 м, Мария е едновременно олимпийска, световна, световна в зала шампионка, както и шампионка на Африканския шампионат, на Световните купи, на Игрите на Британската общност и неколкократна победителка в крайното класиране на веригите от комерсиални турнири за Голдън Гран При и Голдън лийг – случай без прецедент в световната атлетика!

Снимки: Wikipedia

 

0 Коментар
0

Подобни статии

Съдържанието е обект на авторски права и не може да бъде копирано.