Странички от историята
ТРИУМФЪТ В РОТЕРДАМ – СПОМЕНИ 50 ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Половин година след отличното представяне на българските лекоатлетки на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г., те трябва да доказват и потвърдят реномето си на спортистки от световна класа на международната сцена. Идеалното и най-подгодящо място за това е ротердамската зала „Ахой”, която на 10 и 11 март 1973 г. е арена на IV-ото поредно европейско първенство под покрив. Самата зала „Ахой” е открита за спортни събития само две години по-рано и разполага със 170-метрова писта, която е опасана наоколо и със стандартен колодрум!
Българките заминават за Ротердам със самочувствие и реални надежди за добро представяне. По-рано през сезона едва 21-годишната Светла Златева е подобрила на два пъти световния рекорд на 800 м в зала (2:03.2и 2:02.9), а Йорданка Благоева е изравнила този на скок височина (1.91 м). В скока на дължина Диана Йоргова е записала само седмица преди заминаването 6.58 м (трето постижение в историята на дисциплината на закрито)…
Българският отбор за Нидерландия наброява общо 19 състезатели – 6 мъже и 13 жени.
Първи ден (събота, 10 март 1973 г.)
Още в ранната утрин на съботния ден (10 март 1973 г.) двамата ни спринтьори Миролюб Дойчев Петков и Красимир Гутев стартират в сериите на 60 м. И двамата вече са записали изравнен рекорд на България в София – по 6.6 сек. ръчно измерване. Дойчев завършва трети в своята серия с 6.82 сек. и продължава към полуфинала, докато едва 19-годишният Гутев къса бедрен мускул метри преди финала в серията си и остава четвърти с 6.96 сек. Полуфиналът за Миролюб Дойчев е на обяд. С 6.79 сек. той остава пети в първия полуфинал и отпада…..
На обяд са и сериите на 3000 м за мъже. Рекордьорът ни Михаил Желев (вече „слязъл” в София под осемте минути – 7:59.8 мин.) не съумява да се пригоди към променливото темпо на съперниците си и финишира осми във втората серия за 8:09.06 мин, отпадайки от финала.
При жените Лиляна Томова е втора във втората серия си на 400 м (54.56), но на полуфинала по-късно следобяда с 54.26 сек. остава четвърта – напред бъдещата шампионка Верона Бърнард (Вбр) 53.35 и Валтрауд Дийч (ГДР) 53,.44 няма как да бъдат настигнати. А Ерика Вайнщайн (ФРГ) в последните метри буквално избутва Томова от третата позиция, завършвайки само на три стотни по-напред от българката…..
В ранния следобяд – около 14 часа – е и първият финал с българско участие – скокът на дължина за жени. Две наши атлетки се отправят към неудобния сектор (с пътечка за засилване, поставена върху висок 30 см подиум). Фаворитката ни за медал Диана Йоргова (водачка в световната ранглиста) има неприятно премеждие току преди извеждането на състезателките. Един от съдиите премерва шиповете на шпайковете й и установява, че те са по-дълги от разрешените. Диана е отстранена от групата и атлетките са готови да излязат в сектора. Точно тогава една от съперничките на Йоргова – швейцарката Мета Антенен почти издърпва шпайковете от ръцете на притеснената ни и объркана рекордьорка и бързо започва да сменя шиповете със своите резервни…… За щастие всичко завършва с добър край и Йоргова (заедно с Недялка Ангелова) се включват в надпреварата. С всеки един от редовните си опити – 6.40; 6.37; 6.43 и 6.45 – Йоргова би станала шампионка в Ротердам (сребърната медалистка Нигринова (ЧССР) завършва с 6.30 м). В последния си скок Диана излита далече и се приземява доста над границата от 6.60 м. Уви,съдията вдига червения флаг! А Йоргова за жалост излиза от пясъчника накуцвайки, тъй като болката от неизлекуваното ахилесово сухожилие се появява още при засилването – внезапна и остра. Втората българка в сектора – Недялка Ангелова остава четвърта с 6.13 м (в последния си шести скок), само на ….. 2 см от бронзовия медал! Крайното класиране: 1 Йоргова 6.45, 2. Нигринова (ЧССР) 6.30, 3. Сарна (Пол) 6.15, 4. Ангелова 6.13 м.
Рекордьорката ни на петобой Недялка Ангелова малко преди финала на скока на дължина е трябвало да стартира и в сериите на 60 м препятствено бягане. Тя завършва шеста в своята серия с 8.69 сек и отпада. Рекордьорката ни обаче – Иванка Кошничарска – преминава в следващия кръг (полуфиналът) с 8.53 и четвърто място вт серията си. Вече в първия полуфинал Кошничарска остава шеста с 8.48 сек. и отпада…..А в София на студентското първенство във „Фестивална” на 3 март Кошничарска е дала 8.41 сек (електронно измерване) – резултат, които би я класирал на финала в Ротердам!
В ранния следобяд са и сериите на 800 м. Световната рекордьорка Светла Златева с лекота печели първата серия – 2:07.05 мин. Дебютантката Стефка Йорданова във втората серия финишира втора с личен рекорд (2:07.42), след Марита Пьолиц (ГДР) 2:07.10. Йорданова е включена в българския отбор буквално в последния момент (40 дни глезенът й е в гипс) и в зала „Фестивална” три дни преди отпътуването Стефка трябва да пробяга контролно на 600 м пред комисия от БФЛА… Е, в края на краищата й се доверяват и визата на Стефка за Нидерландия е извадена буквално в последния ден…..
Три атлетки ни представят в сектора за тласкане на гюлле. Рекордьорката ни Иванка Христова (със своите 18.13 от началото на февруари) напряга сили и още в първия си опит запраща гюллето на 17.92 м. След втория опит тя все още е трета (след Фибингерова (ЧССР) 18.33 и Антонина Иванова (СССР) 18.25). Обаче полякинята Лудвика Хевинска с два поредни национални рекорда – 18.01 и 18.29 – се домогва дори до сребърния медал, а Христова не прибавя нито сантиметър към първия си резултат и за жалост остава четвърта. С личен рекорд (17.77) добричлийката Елена Стоянова е пета, а Радостина Въсекова – шеста със 17.28 м…
Последният български атлет от първия ден – разградчанинът Пламен Пенчев (поставил национален рекорд на скок дължина в София през сезона – 7.61 м) е прекалено смутен и развълнуван в компанията на класните си противници. Той регистрира три поредни фаула и отпада от финалната осмица. (А с рекорда си от 7.61 м би се класирал пети в крайното класиране?…). Какъв малшанс, при положение, че състезателите в сектора са само …. девет, а осмият – Милан Спасойевич (СФРЮ) завършва състезанието със 7.27 м.
Втори ден (Неделя, 11 март)
Още в ранните сутрешни часове са сериите на 60 м за жени. Йорданка Янкова вече записала 7.2 секунди (нов български рекорд) в София, а Иванка Вълкова е станала шампионка на СССР на 60 м в Москва със 7.3 секунди. В зала „Ахой” във втората серия на 60 м Янкова финишира втора със 7.38 сек., а веднага след нея (в третата серия) Вълкова пък е победителка със 7.42, надвивайки, макар и само с една стотна, над прочутата полякиня Ирена Шевниска. След час и половина са полуфиналите. И двете ни спринтьорки са сполетени от малшанс – Вълкова в първия със 7.42 е четвърта, само на една (!) стотна след германката Краузе (ФРГ), а във втория Янкова е също четвърта, повтаряйки личния си рекорд от серията (7.38). И Янкова остава (както и Вълкова) само на една (!) стотна от финала (с толкова я изпреварва Зелмигкайт (ГДР))….
В 11:00 часа местно време започва дългоочакваният от нас българите финал в скока на височина за жени. Седемнадесет (!) атлетки се отправят към сектора – сред тях и двете световни рекордьорки Розмари Вичас (ГДР) и Йорданка Благоева. Съревнованието се проточва твърде дълго – началната височина е само 1.70 м! От тези 17 скачачки на 1.80 отпадат само пет (преодоляват ги 12 състезателки!). На 1.82 отпадат още три (продължават девет), а Благоева пропуска тези 1.82 м. Две пък отпадат на 1.84 м (на тях са успели седем!). Благоева се чувства чудесно, скоковете й се получават перфектни и леки – 1.84, 1.86, 1.88, 1.90 и 1.92 м – всичко от първи опит! Три от атлетките отпадат на 1.86 (преминават ги успешно Благоева и Рита Гилдемайстер (ГДР) от първи опит, чехкинята Милада Карбанова от втория път и Роземар Вичас (ГДР) от трети). Освен Йорданка, никоя друга не се справя с 1.88 м и нагоре нашата атлетка продължава борбата с летвата сама! Благоева е спокойна и уверена, а от трибуните треньорът й Иван Сеизов й прави знаци да продължава все така с изпълнението на опитите си! Преминавайки 1.92 м от първия опит, Благоева поставя нов световен рекорд в зала! Тя поисква и 1.94 м (за да изравни рекорда си на открито), но след четири часа и половина престой в сектора физическите й сили вече са на предела…. Йорданка Благоева е определена за най-добра атлетка на шампионата и лично президентът на Европейската атлетика – „домакинът” от Нидерландия Адриан Паулен й връчва на официалната вечеря великолепен златен часовник! Крайното класиране: 1. Благоева 1.92, 2. Рита Гилдемайстер (ГДР) 1.86, 3. Милада Карбанова (ЧССР) 1.86, 4. Розмари Вичас (ГДР) 1.86, 5. Матай (Унг) 1.84, 6. Хюбнерова (ЧССР) 1.84, 7. Илона Гузенбауер (Ав) 1.84 м……
Не така успешно се представя колегата на Благоева в мъжкия скок на височина Петър Богданов (поставил вече два български рекорда през сезона – 2.16 и 2.17 м). Деветнадесет атлети спорят в сектора и Богданов преодолява едни 2.11 м, с които остава едва на 11-ото място…….
Мъжки се сражава в сектора за тласкане на гюлле едва 21-годишният хасковлия Вълчо Стоев. С нов български рекорд в зала (19.29 м) той се класира шести (с еднакъв резултат с този на петия – шведът Рикард Бруш) в компанията на европейския елит!
Българите в залата (още повече всички запалянковци пред телевизионния екран в България) стават все по-нетърпеливи да видят двете ни финалистки в най-чакания финал – този на 800 м. Веднага след стартовия изстрел – в духа на предварително уточнената тактика – Светла Златева повежда още от старта на неудобната 170-метрова дървена (!) писта. Светла набира солиден аванс (400 м 59.0 сек., 600 м 1:32.0 мин.). Отзад се опитват да я настигнат полякинята Елжбета Сковронска и Елфи Рост (ГДР), а втората българка – Стефка Йорданова – не изпуска нито за миг бягащите пред нея. Малко преди последната обиколка обаче Златева изведнъж започва да се обръща да види къде са останалите. Това й поведение сякаш поощрява Сковронска и Рост и те се впускат да я настигнат. Отзад Йорданова също „превключва” на по-висока скорост. Точно след последния завой полякинята и германката вече настигат и се изравняват със Светла. И когато българите в залата вече се отчайват, че губим златото, отдясно по четвъртата пътека Стефка Йорданова се впуска в решителен „демараж”. Тя изпреварва и трите атлетки и финишира първа с нов световен рекорд в зала (2:02.65 мин.). Това е третата ни европейска шампионка в зала само за два дни. Германката Елфи Рост (ГДР) финишира също под стария рекорд – 2:02.83, а полякинята Сковронска го изравнява (2:02.90). Едва четвърта финишира Златева (2:03.59). Тя е загубила златния медал, който всички се кълнат, че трябва да е неин, загубила е и световния си рекорд!…
В една от последните дисциплини на първенството – бягането на 1500 м за жени – стартират само три атлетки. Едната от тях е Тонка Петрова. Тонка може без много пот и усърдие да финишира трета (медалът й е сигурен). Обаче Петрова се бори упорито до последните метри с германската рекордьорка Елен Тител (ФРГ) (4:16.17) и с нов български рекорд в зала (4:17.20 мин.) завършва втора със сребърен медал.
Равносметката на българите от еврошампионата в зала „Ахой” в Ротердам е ясна – три златни медала, един сребърен, две четвърти, едно пето и едно шесто място. В неофициалното класиране по медали България е втора (само атлетите и атлетките на ФРГ имат шест златни медала)…. А нидерландските журналисти (не само те) поставят в подзаглавие на репортажите си за първенството недувсмисленото изпречение: „Бъларките – силни като „Аякс”! А журналистът от RAI 1 Паоло Роси възкликва: Вие българите от всеки джоб вадите по едно чудо!”

Йоргова и Благоева на летище „София“
Зала „Ахой” е знаменателна за българския спорт и със световното първенство по художествена гимнастика – само шест месеца след триумфа на атлетките. На това първенство за трети (!) пореден път Мария Гигова става световна шампионка в многобоя. Съвсем наскоро претендентът ни за световната титла по бокс при професионалистите Кубрат Пулев също премери сили на ринга в същата тази зала „Ахой”.