ЮБИЛЕЙ
Половин век от заливането на първата тартанова писта на стадион „Васил Левски”
Точно преди 50 години, на 26 май 1973 г. тогавашният президент на БФЛА Тодор Тодоров тържествено открива чисто новата тартанова писта на националния стадион „Васил Левски”. Изграждането на модерното съоръжение е следствие от големите успехи и нарасналия авторитет на българската лека атлетика през 1972 г. и началото на 1973 г. Монтирането на изкуствената настилка (от реномирана швейцарска фирма) е изключителна заслуга именно на Тодоров и струва на българския данъкоплатец 250 000 валутни лева – сума достатъчно сериозна и голяма за ония времена…
Иначе най-големият стадион в столицата претърпя през годините няколко „заливки” със синтетична настилка, но тази през 1973 г. като че бе измайсторена най-качествено! След почти година ремонт (1990-1991) пистата на стадиона бе подменена от италианската фирма MONDO. После, през 1999 г. се започна една одисея по цялостния ремонт на „Васил Левски”, която продължи почти… 5 години (1999 – 2004 г.). През юли 2004 г. българската атлетика „сефтоса” новата настилка с турнира „АГОРА”. И оттогава, вече 19 години, всички столични атлети ползват вече досатъчно похабената (и изтърпяла какво ли не!) тартанова настилка.
Иначе националният ни стадион (освен футболните мачове и първенствата по баскетбол и … борба) през годините бе арена на много върхови постижения и рекорди в леката атлетика. Ще се опитаме хронолгично да припомним върховете и световните рекорди през годините:
Юли 1961 г. На срещата България – Румъния дългокраката Йоланда Балаш преминава в стил „ножичен” космическите (за тогава) 1.91 м – с 1 см повече от собствения й рекорд!
Универсиада Август 1961 г. Едва19-годишният чаровник Валерий Брумел (СССР) преминава във великолепен стил височината от 2.25 м (световен рекорд на скок височина едновременно за мъже и юноши). Събитието се случва на скочището (сгурия) откъм днешния сектор „Г”, а Брумел се приземява не на меките дунапенови дюшеци (използвани днес), а върху ….. пясъчна купчинка! Друга съветска атлетка – Тамара Прес – запраща диска на 58.06 м – световен рекорд.
Юни 1963 г. Срещата България-Румъния-СФРЮ. Смуглият софиянец Живко Трайков (ненавършил по онова време дори още 18 години) прелетява на сгурията 100 м за 10.3 секунди – изравнен световен рекорд за юноши!
През 1967 г. кортовата писта на стадиона е заменена с не по-малко опасната за атлетите битумна настилка!
Юни 1968 г. Едва 18-годишната Рита Шмид (ГДР) на четири (!) пъти подобрява световния рекорд на скок височина за девойки – 1.80, 1.83, 185 и 1.85 на битумната писта в сектора към сектор „Б” на стадиона!
Май 1970 г. Снажната рускокоска Бурглинде Полак (ГДР) коригира най-доброто постижение на петобой за девойки – 5046 точки по време на тунрира „Народна младеж”.
Юни 1973 г. Изключителният талант в спортното ходене Евгени Семерджиев (ЛС) (тогава едва на 19 години) засича хронометрите на 10000 м на 41:55:4 минути – световен рекорд за юноши. Но постижението (дали поради безхаберие или … незнание!) не е представено за утвърждване към тогавашната ИААФ!
Август 1973 г. На полуфинала за Купата на Европа по многобой Бурглинде Полак (ГДР) поставя нов световен рекорд на петобой за жени – 4831 точки! След приключване на състезанието по многобой в душната августовска вечер (в 20:30 часа е запалено електрическото осветление!) е организирано състезание в щафетата 3х800 м и 4х800 м за жени. Българският квартет Светла Златева, Лиляна Томова, Тонка Петрова и Стефка Йорданова регистрира два световни рекорда (на 4х800 м 8:08.6 и на 3х800 м 6:04.0 мин.).
Август 1974 г. В бягането на 400 м за жени от програмата на поредната Балканиада Йелица Павличич (СФРЮ) спира електронната уредба на 50.98 сек. – световен рекорд за жени с електрическо измерване! (Въпреки че рекордът с ръчно измерване тогава е на Ирена Шевинска – 49.9 сек.)
Август 1975 г. Отново български квартет (Николина Щерева, Лиляна Томова, Росица Пехливанова и Светла Златева) коригира върховите постижения на 3х800 м (6:03.2) и на 4х800 м (8:05.23 мин.). На първи пост Николина Щерева поставя нов едвропейски рекорд на 880 ярда – 1:59.34 мин.
Юли 1976 г. Току преди заминаването на отбора ни за Олимпиадата в Монреал на открито състезание Николина Щерева подобрява световния рекорд на 1000 м – 2:33.8 мин.
Август 1977 г. На втората Универсиада, проведена в България, кубинските атлети предизвикват истински фурор на стадион “Васил Левски”. В лятната привечер на 21 август 1977 г., само в разстояние на един час първо Алехандро Казаняс (в 17:00 часа 13.21 на 110 м преп.) и след него вездесъщият Алберто Хуанторена (в 18:00 часа 1:43.44 на 800 м) направо взривяват трибуната на сектор „А”. Двата световни рекорда са отчетени видимо и от работещия (тогава!) електронен часовник на голямото унгарско информационно табло над сектор „Б”!
Май 1980 г. Едва 17-годишната търновка Антоанета Тодорова забива копието на 66.40 м в тревната площ! Световен рекорд за девойки!
Юли 1980 г. По време на втория кръг от отборното първенство на България още в първия си опит Мария Вергова-Петкова запраща диска на 71.80 м – с 30 см повече от „пресния” световен рекорд на източногерманката Евелин Яял.
Юни 1981 г. Антоанета Тодорова коригира собственото си върхово постижение в хвърлянето на копие за девойки – 69.66 м, оставайки на една педя от магическите 70 метра!
Май 1984 г. Осемнадесетгодишната Радостина Щерева Димитрова от Каварна завършва трета на 400 м преп. за 55.63 сек. – световен рекорд за девойки, който просъществува само няколко дни (американката Лезли Макси го коригира на 55.20 сек.). На същото състезание – „Народна младеж” – Христо Марков пък поставя световен рекорд на троен скок за юноши – 17.42 м!
Август 1984 г. По време на втория кръг от отборния шампионат на 25 август Стефка Костадинова поставя нов световен рекорд за девойки, преодолявайки за първи път 2.00 м!
Май 1986 г. Стефка Костадинова само за седем дни изравнява и подобрява световния рекорд на скок височина – първо на 25 май изравнява рекорда на Людмила Андонова (2.07 м), а на 31 май го подобрява (2.08 м).
Август 1986 г. Йорданка Донкова изравнява шестгодишния световен рекорд на 100 м преп. – 12.36 сек. (на полякинята Гражина Рабщин). За жалост при транспортирането на епруветката с допингпробата на Донкова до лабораторията в Кьолн същата мистериозно се счупва!?!?…..
Да чакаме ли още световни рекорди на култовия (за българите) стадион „Васил Левски”? Може би!?…. Но първо всички ние да си пожелаем колкото може по-скоро да бъде „поосвежена” вече изтърканата и понесла какво ли не вече 19-годишна тартанова писта! Това – като подарък за всички столични атлети от софийските клубове- от 10-11 годишните хлапета до ветераните (надхвърлили вече даже и 60-те!)
Снимка: ИСС „Старт”: Тодор Тодоров лисва по традиция за късмет вода от менците върху новата писта – 26 май 1973 г.!
