Начало Годишнини Първата шампионка на 200 и 400 м от една и съща Олимпиада – на 60!

Първата шампионка на 200 и 400 м от една и съща Олимпиада – на 60!

от Martin Iliev
Публикувано: Последно актуализирано на 327 разглеждания

Валери Бриско-Хуукс бе конкурентна на спринтьорките от Източния блок.

Първата атлетка, която прави златен дубъл на Олимпиада в бяганията на 200 и 400 м, днес навършва 60 години. Валери Бриско-Хуукс извървя своя път на пистата за кратко, но след 36 години все още присъства в челото на световните ранглисти в дългiя спринт…..

Родена на 6 юли 1960 г. в Грийнууд, Мисисипи, тя е едно от 10-те деца на Гитирея и Аргъстър Бриско. Детството й е трудно и тежко, но я калява и възпитава достатъчно добре. На15 години Валери случайно попада на биографията на великата Уилма Рудолф и това предопределя бъдещето й в атлетиката. Още на 17-години в гимназията Бриско се разписва в протоколите с 54.19 сек. на 400 м, а две години по-късно вече участва на Панемираканските игри в Сан Хуан, Пуерто Рико. В бягането на 200 м тя е четвърта с 22.84, а в състава на щафетата 4х100 м на САЩ бяга на първи пост за шампионската титла……

Следващите три години са „нулеви” за Бриско, а през 1983 г. тя успява да стигне само до 11.39 на 100 м и 23.10 м на 200 м….. Междувременно Бриско се омъжва за играча от НФЛ Алвин Хуукс и през 1982 г. ражда сина си Алвин Джуниър. Докато трае бременността й, Валери качва повече от 20 килограма, и след раждането много трудно възвръща нормалното си тегло, полагайки неимоверни усилия, граничещи с изтезания…..

През есента на същата 1983-а знаменитият треньор Боб Кърси я кани в групата си World Class Track Club и тя започва тренировки с прочутите Джеки Джойнър-Кърси и Флорънс Грифит-Джойнър. Пет пъти в седмицата, понякога по седем часа – това според Боб е рецептата за успеха. Особено внимание Кърси обръща на силовата подготовка на подопечните си. Понякога й се случва да прави по 250 обръщания с щангата и до 1000 полуклека в серии по 10. В Калифорнийския университет тя съчетава усърдното учение с изнурителните тренировки. Скоро тя вече е сребърна медалистка от колежанското първенство на САЩ на 200 м…..

През 1984 г. 23-ата Олимпиада е поверена на Лос Анджелис. За да участва на нея, Валери първо трябва да премине пресявките на квалификациите през юни. На 200 м тя е първа с 22.18, но на 400 м остава втора с 49.79, след Чандра Чийзбъроу (49.28). Нищо, че само десетина дни преди това в Сан Хосе е станала първата американка, „слязла” под 50-е секунди – 49.83.

И така, в началото на август 1984 на огромния стадион „Колизеъм” в Лос Анджелис се провеждат състезанията по лека атлетика. В отсъствието на соцстраните (заради бойкота) домакините имат тотално превъзходство. Валери не остава по-назад. Първото  й бягане е на 400 м и по време на сериите и полуфинала тя оставя другите да се „напъват” и оставя сили за финала. Там й се пада пета пътека, като пред нея са британката Кати Смолууд-Куук в шеста и Чийзбъроу в седма. Куук търгва много бързо (200 м за 23.4), но Бриско я следва (23.56)…. От седма пътека Чандра Чийзбъроу атакува на виража, Но Валери излиза със солиден аванс на правата. Въпреки отчаяния демараж на Чандра, Бриско-Хуукс финишира първа като шампионка с нов олимпийски рекорд – 48.83 сек. време за много почивка обаче – трябва да се бягат и 200 м. На 9-ти август е финалът на по-късата дистанция. Този път на Валери й се пада седмият коридор, докато на съотборничката й Флорънс Грифит-Джойнър – четвърти, а на ямайката Мерлин Оти – втори. Грифит взема най-добре завоя, но само на три стотни след първите 100 м е Бриско. В последните 50-ина метра Валери е просто несъкрушима, финиширайки за втория си златен олимпийски медал с рекорд на Игрите и национален рекорд – 21.81! Грифит-Джойнър (22.04) и Оти (22.09) са безсилни пред „фурията” Бриско-Хуукс – второ злато за Валери! Остава щафетата 4х400 м. На финала за Бриско се пада третият пост. След 50.30 на Ледърууд и 48.83 на Шери Хауърд на първите два поста, за Валери (49.23) и за Чийзбъроу (49.73) не остава нищо друго, освен да завършат триумфа на САЩ – отново с олимпийски рекорд (3:18.29)….. Няма

През следолимпийската 1985-а Валери и Кърси обръщат повечко внимания на „чистата” скорост. На турнира „Велткласе” в Цюрих на 21 август Валери е неустоима – 100 м за 11.01 и 200 м за 21.98, и то само в рамкитена 40 миути. След два дни на ИСТАФ в Берлин любимите 400 м са пробягани за 49.56…… По време на участията си в комерсиалната верига „Мобил Гран При” Валери „заработва” ни по-малко, ни повеч от 38 685 долара! През вододелната 1986 г. Бриско “слиза” и под 11 секунди на 100 м – 10.99 сек., и то още през май в Уестууд, Калифорния……

Предолимпийската 1987-ма донася две нови шампионски титли на Бриско – на първенството на САЩ в Дъръм тя побеждава и на 200 м (22.28), и на 400 м (50.00). На световното в Рим (заради нелепа контузия!) я ползват само за щафетата 4х400 м, където САЩ са с бронзовите медали 3:21.04, след ГДР 3:18.63 и СССР 3:19.50. Вал пак е на трети пост и с 49.97 дава своя принос за медала….

Идва ред на втората Олимпиада за Валери Бриско. Вече на 28 години, тя все още не се чувства толкова стара за атлетиката. На квалификацията в Индианаполис за определяне на отбора за ОИ в Сеул Бриско остава едва трета във финала на 400 м с 50.53, след Даян Диксън 50.38 и Диниън Хауърд 50.40. На 200 м пък „изпуска влака” за 8 сотни, четвърта с 22.11 след Гуен Торънс……

На самата Олимпиада в южнокорейската столица Бриско се добира до финала на 400 м (след 49.90 на полуфинал), където й се пада първа пътека. В едно изключително бързо темпо – 200 м за 22.94 и 300 за 35.47 Валери е пред всички до последната права, но на последните 80-ина метра е почти бездиханна… Олга Бризгина 48.65, Петра Мюлер (ГДР) 49.45 и Олга Назарова 49.90 я отказват от медалите и Валери финишира четвърта за 50.16 сек. Остава щафетата. На Бриско отново е поверен третият пост. След като на първи пост Диниън Хауърд (49.82) надбягва Ледовская (СССР) (50.12), на втория пост Олга Назарова (47.82) извежда тима на СССР с 10 метра преднина пред САЩ (Даян Диксън (49.17)). Бриско (48.44) тръгва яростно да гони Пинигина (49.43) и съкращава тези 10 м наполовина.

На последния пост обаче олимпийската шампионка Бризгина (47.80) не се дава на вездесъщата Флорънс Грифит-Джойнър (48.08) и СССР поставя нов световен рекорд 3:15.17, следвани от САЩ 3:15.51 (и двете постижения стоят на върха на вечната ранглиста и днес, 32 години по-късно).
След края на спортната си кариера Валери Бриско (разведена отдавна със съпруга си) се ориентира адекватно към обстановката около нея и се появява на сцената вече като модел на дрехи и прически. Вал се занимава с треньорска дейност около групата на бившия си треньор Боб Кърси, а освен това е създала фондация на свое име в Лос Анджелис. И днес (като съветник) Бриско обикаля гимназиите и колежите със спортни приоритети и убеждава спортуващите (не само атлети), в предимствата на свободния от допинг елитен спорт!

Снимки: Internet

0 Коментар
0

Подобни статии

Съдържанието е обект на авторски права и не може да бъде копирано.