Световен рекордьор – с кръгла годишнина

Майк Пауъл – на 60!

Днес настоящият световен рекордььр в скока на дължина Майк Пауъл навършва 60 г. Макар за него да е писано и говорено много, нека заедно си припомним накратко дълговечната му кариера на пътечката за хоризонталния скок.

Роден във Филаделфия на 10 ноември 1963 г., както много юноши на неговата възраст Майк се увлича по баскетбола в Edgewood High School в West Covina, Калифорния, после случайно участва на гимназиални състезания по лека атлетика и даже се класира втори на CIF California State Meet 1981, но в …. скока на височина (2.06 м). В първата си година като студент в University of Californa Irvine (1982), Пауъл опитва скока на дължина (7.69 м), после се премества в UCLA (University of California at Los Angeles)…..

За първи път Пауъл прелита над осмия метър ненавършил още 20 години, в Ървин, Калифорния – 8.06 м през февруари 1983 г. В олимпийската 1984 г. Майк опитва да се класира за Игрите в Лос Анджелис, но на Trials на огромния Coliseum в ЛА остава едва шести със 7.98 м…

Три години по-късно Пауъл за пръв път се прочува извън Родината си – шампион на Универсиадата в Загреб (8.19 м) през юли 1987 г. Два месеца по-рано в Япония (Корияма) той вече е загатнал  за огромния си потенциал – 8.27 м…

В Индианаполис през юли 1988 г. Пауъл трябва да се класира сред първите трима за да получи билет за Олимпиадата в Сеул през септември. Макар да отстъпва на Карл Люис (8.76) и Лари Майрикс (8.74), с 8.44 м (+2.6) Майк попада в отбора за 24-ата Олимпиада. В Сеул Пауъл си прави личен резултат и с 8.49 м отстъпва само на Карл Люис (8.72), окичвайки се със сребърен олимпийски медал.

През 1989 г. Майк изравнява личното си постижение (8.49), а през 1990 г. бележи още по-осезателен прогрес – 8.66 м на турнира във Вилньов Д’Аск (Лил). Той все още не може да се отърси от комплекса „Карл Люис” и на Игрите на добра воля (Goodwill Games) в Сиатъл отстъшва с по-малко от инч (8.32 срещу 8.34) на идола Люис….

На първенството на САЩ в Ню Йорк през юни 1991 г. Пауъл води до последния шести опит на състезанието на скок дължина с 8.63 м. Именно в шестия кръг Карл Люис го надминава с ….половин инч – 8.64 м. Майк пристига в Европа за участие в комерсиалните турнири и на високопланинското състезанив в алпийския курорт Сестриере се извисява на 8.73 м (+2.6). Никой обаче и не подозира какъв тайфун ще се разрази на световното в Токио в края на август. Още в квалификацията Карл Люис с 8.56 иска да предупреди всички какво ги очаква на финала. В състезанието на живота си пък Пауъл започва някак нервно – 7.85, 8.54, 8.29. Люис от своя страна започва убийствено за останалите – 8.68, фаул, 8.83 (2.3), 8.91 (2.9). В четъртия си скок Пауъл се приземява видимо над деветия метър, но японският съдия вдига червения флаг. Люис отново е изключителен – 8.87 (-0.2) в петия кръг. Идва ред на Пауъл. Съсредоточен и решителен, той се засилва доста бързо (все пак има лично на 100 м 10.45 сек.!) и отскача енергично от дъската. След яростна тройна ножица във въздуха Майк се приземява за втори път точно на отметката на деветте метра. Този път скокът е успешен и първо на таблото светват цифрите +0.3, т.е. попътният вятър по време на скока е допустимо силен. След малко на същото електронно табло се появяват и едни 8.95 м – нов световен рекорд, с 5 см повече от легендарния Боб Биймън. Пауъл пощурява от радост, а Люис някакси отдалече изглежда посърнал….. В последния си скок великият Карл все пак опитва да репликира (8.84 м), но победата и рекордът са за Пауъл!

В олимпийската 1992 г. Пауъл пак почва ударно – още на 16 май в Модесто, Калифорния 8.90 (+2.8). На Trials в Ню Орлийнс през юни с 8.62 м той отново побеждава Люис (8.52). Формата му е на толкова високо ниво, че всички очакват деветте метра най-после да „паднат” като зряла круша….. На 21 юли –  отново в Сестриере – Пауъл сътворява една невероятна серия – 8.65, 8.75, 8.80, 8.84, 8.99, 8.78. Нито един от скоковете му обаче не е бил съпътстван от попътен вятър в рамките на допустимото, т.е. със сила ПОД 2 м в секунда…..

Майк Пауъл някак си се изразходва (повече психически) при изявите си по турнирите в Европа. На Олимпиадата в Барселона Карл Люис още на квалификацията е най-добър (8.68 м). На финала той започва с едни 8.67 м още при първия си скок. Пауъл все не може да „улучи” оптималния скок и едва в последния си шести опит се доближава до Люис – 8.64 м (негов втори сребърен медал от Олимпиада!).

В отсъствието на Люис, в следолимпийската 1993-та Пауъл няма проблем да спечели втората си поредна световна титла – в Щутгарт (този път „само” с 8.70 м). В следващата 1994-а Люис се появява рядко край пясъчника и Пауъл печели Игрите на добра воля в Санкт Петербург с 8.45 м. На любимия им турнир в Сестриере Майк прави само един сполучлив опит (8.95 (+3.9), докато Карл Люис отново е непоколебим 8.68, 8.43, 8.66, 8.60, 8.51, 8.72 (и шестте скока със силен попътен вятър). Все пак в Алпите Майк побеждава Карл в една от редките им срещи по онова време….

На третото си поредно планетарно първенство (в Гьотеборг 1995) Пауъл не е познатото „страшилище” и с 8.29 м „взема” само бронз, „отстъпвайки” на кубинеца Педросо и Бекфорд (Ям). След като печели за седми път шампионата на САЩ в Атланта през юни 1996 г. (8.39), на третите си поред олимпийски игри Майк Пауъл остава едва пети (8.17 м)…. Петгодишното му отсъствие от стадиона оказва влияние и през 2001 г. (вече почти на 38 г.) Пауъл е четвърти на националния шампионат в Юджийн (8.10 м)…..

Няколко пъти след края на активния си живот край сектора за дълъг скок Пауъл опитва да се завърне и да счупи световните рекорди за ветерани. През юли 2009 той се „нацелва” кън върховото постижение при възрастовата група над 45 години (7.27 м на финландеца Тапани Таавитсайнен). Уви не успява, както не успява и шест години по-късно (2015 г.) да премине друг връх на Таавитсайнен (6.84 в групата М50)….

Понастоящем Майк Пауъл се занимава с треньорство на колежани в Azusa Pacific University of California)……..

Макар да стана два пъти световен шампион, Пауъл не успя да се окичи и с олимпийска титла. Въпреки това дълголетието и постоянството му около пясъчника винаги са будели удивление и възхищение. От 1983 г. до 2001 г. той е записал забележителната серия от 176 (!) състезания с резултати над 8 метра (само кубинецът Иван Педросо има повече – 187). От тези 176 старта точно в 50 Пауъл се е приземявал отвъд стратегическите 8.40 м!!!

Снимки: wikipedia