Юбилей на знаменита бегачка
ЯРМИЛА КРАТОХВИЛОВА – НА 75
В понеделник (26 януари 2026) една от най-знаменателните бегачки в историята – чехкинята Ярмила Кратохвилова – навърши юбилей. Нека да се върнем назад и да си припомним за сетен път за незабравимите й изяви на пистата…..
Родена на 26 януари 1951 г. в Голчув, Йеников, тя е забелязана в атлетиката някак късно – вече на 25 години (1976) с нищо незначещите 53.39 секунди на 400 м. И то в годината, когато олимпийска шампионка на 400 м е полякинята Ирена Шевинска с умопомрачителния световен рекорд от 49.28 сек. Все в тази следолимпийска есен Кратохвилова бележи първи си национален рекорд – 23.56 на 200 м.
През зимата на 1977 г. Ярмила пристига в Сан Себастиан за участие на първото си голямо първенство – еврошампионатът под покрив. Там тя регистрира и първия си голям финал – шесто място на 400 м (53.95 сек.).През лятото на полуфинала за Купата на Европа в Щутгарт тя помага на квартета на Чехословакия да подобри националния рекорд в щафетата 4х400 м – 3:33.68 минути.
Макар поредното европейско първенство (1978) да е в родната Прага, Ярмила отпада още преди финала на 400 м – предпоследна на полуфинала (53.93) след 53.33 в серията. И то след като два месеца по-рано, на прочутия турнир PTS (Pravda Televizia Slovnaft) в Братислава вече е дала внушителните 51.09 сек. (рекорд на ЧССР)…..
Първият й „голям” медал се пада на еврошампионата във Виена в края на февруари 1979 г. Във финала на 400 м тя отстъпва победата на британката Верона Бърнард-Елдер само с ….една стотна (51.81 срещу 51.80). Седмици след Виена Ярмила (заедно с единствения си треньор Мирослав Квач) е на лагер на чудесната ни морска база „Спортпалас”. Именно на малкото „кортово” стадионче до хотела пишещият тези редове лично се убеди като пряк свидетел в огромното трудолюбие на чехкинята, която само в една тренировка „въртеше” една след друга умопомрачителен брой отсечки!
В сезона на открито тя е втора на полуфинала за Купата на Европа в Ситард (Нидерландия) с 52.31 сек. С това е забелязана от селекционерите на сборния европейски отбор за Световната купа в Монреал. В далечна Канада Ярмила стартира на втория пост на европейската щафета 4х400 м, но на последния четвърти пост вече 33-годишната Шевинска (макар и с „летящи” 49.8) не успява да настигне американката Хауърд в борбата за третото място…..
Мощно започва олимпийската 1980 г. за Кратохвилова. Още през юни тя изстрелва 23.04 на 200 м, после на мемориала „Рошицки” в Прага е съкрушаваща чрез победата си на 400 м (50.51) (следвана от българките Росица Стаменова (52.21) и Свободка Дамянова (52.29).
На Олимпиадата в Москва (юли 1980) Кратохвилова „сваля” цяла секунда (!) от рекорда си и с 49.46 сек. отстъпва само на Марита Кох (48.88), но изпреварва втората германка Кристина Бремер-Латан (49.66) в последните 50-ина метра.
Още в началото на 1981 г. Кратохвилова бърза да докаже, че сребърният й медал от Москва никак не е е случаен. На турнира във Виена (във „Фреди Дюзика Хале”, която й носи толкова радост през годините) само за 40 минути Ярмила чупи два световни рекорда в зала (на 200 м 22.76 и на 400 м 49.64). Последвалата европейска титла от зимния шампионат на Европа в Гренобъл изглежда закономерна (400 м 50.07), като там тя „оставя” „сребърната” Наталия Бочина (СССР) (52.32) на повече от две секунди!
През лятото тя отначало „подгрява” с няколко по-къси дистанции (в Братислава на турнира PTS тя първо чупи рекорда на ЧССР на 100 м (11.09), а след по-малко от час и половина по-късно се разправя и с рекорда на 200 м – 21.97 сек. На полуфинала за Купата на Европа във Франкфурт на Майн рекордът на 400 м също е подобрен (49.17), като Ярмила оставя след себе си Дагмар Рюбзам (ГДР) (51.40) на повече от две секунди назад!. На втората си Световна Купа (в Рим през септември) Кратохвилова е безпощадна на 400 м (48.61 сек., само с една стотна по-слабо от световния рекорд на Марита Кох). Която впрочем в това бягане е втора далеч отзад с 49.27 сек. В щафетното бягане на 4х400 м за Кратохвилова е отреден последния пост и с „летящи” 48.3, тя отчасти успява да стопи разликата от отбора на ГДР (с Кох на последния пост 48.7)….. 
Въобще в тази следолимпийска 1981-ва Ярмила на 400 м е поставила четири поредни рекорда на ЧССР на 400м – 49.23, 49.17, 49.01 и 48.61….
Специалистите с основание очакват все по-бързи секунди за спринтьорката. През март 1982 в „Палацо делло спорт” в Милано на европейското в зала Ярмила не можеше да пропусне да се окичи със златото, при това с нов световен рекорд в зала (49.59). Този рекорд се задържа на върха цели 42 години (до зимата на 2024 г., когато в Апелдоорн с 49.24 най-сетне го подобри нидерландката Фемке Бол). Обаче на европейското в Атина Кох си беше Кох и отвоюва титлата с нов световен рекорд (48.16), а Кратохвилова с 48.85 остана втора. След шампионките от ГДР остана и квартетът на ЧССР в щафетата 4х400 м (3:22.17, великолепен чешки рекорд!), като на последния пост Кратохвилова не успява да догони Марита Кох (световен рекорд на 4х400 м с 3:19.17 мин.)… През септември 1982-ра, след като активният сезон почти е превалил, Кратихвилова изненадва всички с едни великолепни 1:56.59 мин. в Прага. Какъв дебют само!
1983-та безспорно е най-успешната в спортната кариера на Ярмила. Още през март тя е шампионка на Европа в зала ( за трети пореден път) на 400м (49.69). Преди това в Яблонец Ярмила подобрява и световния рекорд на 800 м в зала – 1:58.33! През лятото тя първо подобрява собствения си рекорд на 400 м – 48.45 сек. (в Прага на 23 юли). Три дни по-късно случайна възможност я отправя в Мюнхен на големия международен турнир. В късната юлска вечер на 23 юли (на Olympia Stadion) Ярмила диша във врата на лидерката Петра Клайнбрам (56.62) току до края на първата обиколка. После Кратохвилова „пори” въздуха сама – 500 м (1:11.4), 600 м 1:25.5. 700 м 1:39.5. Накрая електронната уредба „Юнгханс” засича времето от 1:53.28 минути, с 15 стотни по-бързо от стария световен рекорд на Олизаренко (СССР). Сплитовете на Ярмила са негативни – 56.82 и 56.46. Световните агенции „гръмват” в аплаузи, познавачите са учудени и зашеметени…..
Но няма време за много радост. Предстои първото световно първенство в Хелзинки. Квач и Ярмила са решили смел експеримнент – стартове и на 400 м, и на 800 м. Ярмила започва със сериите на 400 м (07 август сутринта) първа в първа серия 52.42). Следобяд на същия ден тя завършва комфротно трета (2:03.06) в първа серия. На следващия ден (08 август), пак през сутрешната сесия тя е трета в третия четвъртфинал (52.40, след Катя Илиева 52.37). После в следобяда на 08 август Ярмила с 1:59.58 на 800 м умишлено отстъпва победата на рускинята Подкопаева (1:59.55). На 9-ти август тя първо стартира в полуфинала на 400 м (в 17:25) и финишира първа с 51.08. Само 35 минути по-късно (в 18:00 часа) след кратък масаж Кратохвилова застава зад линията за финалното бягане на 800 м. След известна съпротива на рускините Подкопаева и Гурина Ярмила хуква напред и финишира гордо първа за 1:54.68 (последните й 200 м са „засечени” за 27.3 секунди!).
На следващия ден (10 август) на финала на 400 м Ярмила е безпощадна – нов световен рекорд с 47.99 сек. (първата под 48 секунди). Нейната съотборничка Коцембова с 48.59 е почтително назад вотра. Ето и сплитовете на Ярмила: 100м 12.14, 200 м 23.22 (11.08), 300 м 35.06 (11.84) и последните 100 м 12.93. Обаче Кратохвилова трябва да помогне и на щафетата на 4х400 м. В полуфинала тя узаконява третото място на квартета си (3:27.60). А на финала (вече в деветия си старт в Хелзинки) тя пробягва последния пост за 47.75 и осигурява сребърните медали за ЧССР с 3:20.32 минути……
Само седмица по-късно – на финала за Купата на Европа в Лондон (на Кристал Палас) Кратохвилова отново трябва да помага. В съботния ден тя е първа на 800 м (1:58.79), а в неделя стартира на….. 200 м. До нея е самата Марита Кох, която само седмица по-рано е завоювала златния медал на 200 м на СП в Хелзинки. Ярмила хич не се и смущава от авторитети и с невероятен щурм в последните метри не само настига Кох, но даже и я побеждава с ….. шест хилядни (22.333 срещу 22.339). В последната дисциплина от женската програма двукратната световна шампионка раздава и последната си капка сила за победата в щафетата на ЧССР – 4х400 м (3:20.80 минути).
В олимпийската 1984-а Кратохвилова е шампионка на Стария континент в зала в Гьотеборг (на 200 м с 23.02). През пролетта обаче се разбира, че соцстраните бойкотират Игрите в Лос Анджелис. Все пак Ярмила не се отчайва (11 старта на 400 м с постижения под 50 секунди). Единствената й относителна неудача е на алтернативния турнир „Дружба” в Прага – пета с 49.94, след Кох 48.16, Коцембова (ЧССР) 48.79, Владикина (ССР) 49.52 и Кулчунова (СССР) 49.89…
В следолимпийската 1985-а Ярмила като че „превключва” повечко на 800 м (девет пъти под двете минути и победа на финала за Купата на Европа в Москва (1:55.91). На Световната купа в Канбера чак през октомври Ярмила първо отстъпва победата на 800 м на Кристине Вахтел (2:01.99 срещу 2:01.57), после на 400 м финишира едва пета (50.95) в бягането, в което Марита Кох е „неземна” – 47.60. В последния състезателен ден в квартета на Европа на 4х400 м (заедно с българката Росица Стаменова, италианката Ерика Роси и сънародничката си Алена Булиржова Кратохвилова носи желаното трето място (след ГДР и СССР) за европейския отбор.
След относителен отдих през 1986-а, в 1987 г. (вече на 36!) Кратохвилова опитва за последен път и даже „влиза” във финала на 800 м на СП в Рим, където финишира пета с 1:57.81 мин.
Дълги години след раздялата с пистата Кратохвилова работи като треньор, като най-изтъкнатата й възпитаничка е световната шампионка на 800 м в зала от Маебаши 1999 (1:56.90) и от Севиля 1999 на открито (1:56.68) Людмила Форманова.
Многократна рекордьорка на Чехословакия (два пъти на 100 м, дванадесет пъти на 200 м, девет пъти на 400 м и два пъти на 800 м), Кратохвилова оставя значими лични постижения в няколко дисциплини: 100 м 11.09, 200 м 21.97, 300 м 34.5, 600 м 1:23.8, 800 м 1:53.28; и в зала 60 м 7.26; 200 м 22.76; 400 м 49.59, 800 м 1:58.33. Въпреки подозренията около „чистотата” на постиженията и победите й, Кратохвилова няма как да бъде зачеркната от историческите анали на световната атлетика!
