Почина един от доайените на треньорството в България

ЦВЯТКО СПАСОВ (1939 – 2025)

С прискърбие и тъга току-що научихме, че е починал един от доайените на леката атлетика в България – вездесъщият атлет, треньор и общественик Цвятко Спасов.

Роден на 02 април 1939 г. в софийското село Желява, Цвятко започва в спорта с… футбола. В столичния Локомотив той даже за кратко се засича с прочутия Никола Котков. На едно зоново състезание в Габрово на окръжните дружества  Локомотив Цвятко стартира на 400 м и без каквато и да е подготовка се класира втори. Представянето му не остава незабелязано и известният треньор Тихомир Каранов му предлага да опита да се занимава и с бягане.

Първият медал? На шампионата за юноши старша възраст през юли 1956 г. в Пловдив Спасов става втори на 800 м, победен единствено от бъдещия голям русенски треньор Дончо Димитров. А през 1958 г. на тристранната среща Румъния-България-Унгария в румънския Клуж Цвятко се класира втори на 800 м с рекорд на България за юноши – 1:58.8 мин.

През есента на същата 1958 г. Цвятко постъпва в спортната школа на ЦДНА и с подготовката му се заема майор Иван Иванов-Макето. В тренировките компания на Цвятко правят Иван Пеев, Юсеин Барчев, Стоян Ливнов, Василена Амзина. Постепенно Спасов се утвърждава в националния отбор, печелейки три поредни шампионски титли на 800 м (1961, 1962 и 1963). Съперничеството му с Димитър Стоянов (Шики), Георги Сапунджиев, Стилиян Костов, по-късно Йончо Калчев и близнаците Ангел и Михаил Маркови е винаги оспорвано и изпъстрено с изненади. От началото на 60-те години на миналия век са и личните постижения на Спасов – 400 м 49.1, 800 м 1:52.4 и 1500 м 3:49.4.

Спасов остава на пистата като състезател до Третата републиканска Спартакиада (1969), когато решава да „окачи шпайковете на стената”. Болки в ахилесите са главната причина за отказването му. От този период – 1969-1970 започва и треньорската дейност на Спасов. През първата година Спасов е секретар на началника на леката атлетика в ЦСКА полк. Козарев. Скоро обаче разбира, че това не е неговото призвание. Спасов се преориентира към треньорството. Едни от първите му състезатели са Боян Лефтеров, Васил Лечев, Любчо Йорданов (Швейцареца), Петър Кятовски, Веселин Манчев. Русенецът Владимир Кънев (първият българин, „слязъл” под 3:40 на 1500 м – 3:39.8) също се подготвя известно време при Цвятко Спасов. На Спартакиадата през 1979 г. Кънев спечели два златни медала – на 1500 м и на 5000 м. В началото на септември 1979 г. от ЦСКА заминават за Потсдам (ГДР) за СКДА (Спартакиадата на държеските армии на соцстраните). Кънев е в страхотна форма. Във финала на 1500 м той „минава” на 1200 м за 2:52.0 мин. По последния завой Владо атакува и излезе първи на последните 100 м. И, вместо да ускори още по правата, Кънев необяснимо се отпуска и е настигнат от рекордьора на ГДР Юрген Щрауб. Владо финишира втори за 3:40.0, а беше готов поне за 3:36.0 мин.”

Друг талантлив възпитаник на Спасов от началото на 80-те е още един русенец – Георги Димитров Георгиев. Неговият юношески рекорд на 1500 м от 1981 г. – 3:44.82 – все още не е подобрен. Гошо обаче предпочита да се завърне в родния си град и, макар да достигна до 3:41.28, според Спасов, не се реализира изцяло.

Следващото поколение, преминало в ЦСКА под ръководството на Спасов, е от втората половина на осмото десетилетие на 20-и век. По едно и също време при Цвятко тренират Мирослав Чочков (1:46.57), Славчо Колев (1:52.73), Атанас Танев (1:49.39), Антон Тонев (1:51.15). От този период е и софиянецът Илиян Радев (400 м 47.91), който обещава твърде много още от юношеската си възраст. И братът на олимпийската шампионка Тереза Маринова Цветомир също тренира при Цвятко и печели сребро от ЕП за юноши в Унгария.

През 1992 г. треньорът Янко Братанов заминава на работа в Катар. Почти всички негови възпитаници преминават на подготовка при Спасов. Двама от тях – Антон Сашов и Цветослав Станкулов участват в знаменития ни квартет (заедно с Кирил Райков и Станислав Георгиев), който се класира осми на СП в Щутгарт 1993 на шафетата 4х400 м. Истинска перла в групата на Спасов по онова време е и Николай Атанасов (малък Джоко). При него Ники бяга 400 м (47.85), но може и прави всичко – спринт, скоковете на дължина и височина. На Спасов до последно му се струва, че Атанасов джуниър трябва да опита и 400 м преп. – имал е реален шанс за голям резултат именно там!”

Цвятко Спасов няма как да е запомнил всичките национални титли и медали на възпитаниците си, но по груби негови сметки само златните медали на „неговите” атлети са повече от 250!

 Успоредно с треньорската си дейност в атлетиката, още ненавършил 30 години Цвятко Спасов е включен като кондиционен теньор във футболния отбор на ЦСКА. Работил е известно време със Стоян Орманджиев по времето, когато ЦСКА срещна прочутия тим на Интер-Милано. От това време са и зимните лагери на Пампорово. Постепенно Цвятко приучава футболистите на дълги преходи в снега, които полека-лека се превръщат в….. кросове! Накрая самите „звезди” не вярват, че са избягали… 12 км по снежните пъртини!

Някъде в началото на 90-те години Цвятко Спасов е освободен от атлетическия клуб на ЦСКА поради пенсионирането си. Но армеецът не остава със скръстени ръце. Заема се с кондиционната подготовка на момчетата и юношите от ДЮШ по футбол Локомотив 101-во училище в кв. „Надежда”. Той е взискателен и разумно строг с подрастващите и доста от тях стигнат по-късно до мъжките тимове. В момента над 20 от бившите ми възпитаници играят в различни отбори от А „ПФГ”.

Не всички от атлетите на Спасов са станали шампиони, но много от тях се прочуха в други области на обществения живот. Генерал Румен Миланов бе съветник на президента Първанов. А Венцислав Първанов (юношески медалист на 800 м) става световноизвестен специалист по астронавтика и неговата апаратура бе включена в съветските космически кораби и летя в Космоса. Един от покорилите Еверест през 1984 г. – Кирил Досков – също е негов възпитаник.”

Тайната страст на Цвятко Спасов бе поезията. Той не обичаше да афишира с нея и я споделяше само с най-близките си. Е, варненският треньор Пенчо Пенев веднъж му съдейства едно негово стихотворение да бъде публикувано във варненско списание.

През пролетта на 2019 г. кръглата годишнина на всеотдайния треньор бе достойно уважена и отпразнувана от част от неговите бивши възпитаници. Боян Лефтеров, Петър Кятовски, Атанас Атанасов (Джоко), Владимир Кънев, Веселин Манчев и Любчо Йорданов му организираха честване в кафенето на стадион „Васил Левски”. Имаше и подаръци, а всички един през друг се надпреварваха да споделят мили спомени. От Турция Цвятко получи особено скъп дар. Друг негов възитаник – силистренецът Митхат Османов (понастоящем живущ в Одрин) – му бе изпратил разкошна кутия и пулове за игра на табла (таблата бе едно от любимите занимания на Спасов).

Опелото над тленните останки на Цвятко Спасов ще се състои на 27 декември (събота от 11:00 часа) в черквата на гробището „Бакърена фабрика”.