Начало Годишнини Гюллетласкачът Михаил Кьошев – с достоен юбилей!

Гюллетласкачът Михаил Кьошев – с достоен юбилей!

от Alexander Vangelov
652 разглеждания

Юбилей за един отдаден на атлетиката труженик

Михаил Кьошев – на 75!

Днес всеотдайният и безкрайно влюбен в атлетиката габровец Михаил Кьошев навършва 75 – достоен юбилей!

Роден на 15 март 1951 г. в Габрово, Михаил започва още в шести клас занимания под вещото ръководство на всепризнатия специалист Никола Вълчанов. През 1967 г.идва и първия му медал на тласкане на гюлле – сребърен от шампионата за юноши младша възраст (15.08 м с гюлле 5 кг).

Много успешна за Михаил е 1970 г. След като печели сребърен медал на първите Балкански игри за юноши в Атина, през септември Кьошев пътува за първото официално европейско първенство за юноши в парижкото предградие „Коломб”. Двама българи участват във финала на тласкане на гюлле – Вълчо Стоев и Михаил Кьошев. Само един сантиметър ги разделя в съперничестовто за четвъртото място (Стоев 16.94 и Кьошев 16.93), а до бронзовия медал (17.11) не им достига по-малко от една педя….. Кьошев не е доволен и търси възможност за изява. През октомври на стадиона в Габрово той тласка стоманеното кълбо на 17.38 м (с мъжкия уред 7.260 кг) – четвърто място в българската ранглиста за 1970 г., само на 27 см от лидера Румен Геров (17.65)…

Михаил постъпва с АШВСМ „Чавдар” да отбие военната си служба и там треньор му е непрежалимият и незабравим Васил Попов. Едва 20-годишен, през 1971 г. той е за първи път шампион на България за мъже и прехвърля 18-те метра (18.28 м). В олимпийската 1972 г. Кьошев вече е бронзов медалист от Балканиадата в Измир с личен рекорд (18.76 м). Но нито на него,нито на рекордьора Вълчо Стоев (19.14) е гласувано доверие за Олимпиадата в Мюнхен. Малка утеха е победата му на срещата Италия-България в Палермо през есента (18.63 м)…

Добре започва 1973-та за Кьошев – бронз от шампионата в зала със 17.03 м.Но после нелепа контузия го възпира от участие в целия летен сезон.В годината на IV-ата Републиканска Спартакиада (1974) Мишо за първи път преминава 19-ия метър (19.09 м). Това се случва на турнира „Циклитирия” в Атина на 11 юли. На самата Спартакиада на стадион „Васил Левски” Кьошев е „сребърен” с 18.89 м, отстъпвайки само на рекордьора Вълчо Стоев…..

Предолимпийската 1975-а е може би на-сполучливата откъм класирания и резултати. На европейския шампионат в зала в зала „Рондо” в Катовице прз март трима българи участват на финала на гюлле. Шампион е Вълчо Стоев (20.29), а за Кьошев остава петото място (с два идентични опита от по 18.82 м). Седми остава третият българин Никола Христов. „Вътрешната конкуренция между нас – Вълчо Стоев, Никола Христов, Николай Гемижев и моя милост ни държеше в готовност на всяко състезаниe. Извън сектора запазвахме приятелски и колегиални отношения, въпреки ожесточеното съпеничество за място в националния отбор!”

Сезон 1975 продължава с успешните изяви на Кьошев. В края на юни в София – личен рекорд от 19.58 м. Обаче за „предолимпийската седмица” в Монреал на гюлле е предпочетен Никола Христов. Михаил си остава в къщи и завоюва шампионската титла в София с 19.40 м. След две седмици на Балканиадата в Букурещ той е шампион с 19.36 м, а след още седем дни в Сан Себастиан на срещата Испания-Унгария-Югославия-България си прави лично (19.67 м), отстъпвайки само на Вълчо Стоев (20.09). Двамата обаче надделяват над европейския шампион в зала Иван Иванчич (Югославия)….

Обнадеждаващо за Кьошев започва олимпийската 1980-а – той е шампион на България в зала „Фестивална” (18.89 м). На европейското в „Олимпияхале” в Мюнхен в чевъртия си опит Михаил записва 19.22 м и се класира пети. През пролетта (на 22 май) на турнира „Народна младеж” Кьошев постига личен рекорд от 19.73 м, отстъпвайки само на титулувания Ханс-Йоахим Ротенбург (ГДР). И тук се слува бедата – буквално  дни преди първенството на България в София Кьошев получава тежка травма в китката. С олимпийската мечта е свършено….

През 1978 г. Кьошев отново е „на бойна нога” – 19.42 м, но за международните състезания са предпочетени Вълчо Стоев (20,60) и Никола Христов (19.93 м). В следващата 1979 г. (V-ата Републиканска Спартакиада) Михаил даже губи бронза от Желязко Желязков на финалите в София и най-успешната му изява е на шампионата на дружеските армии СКДА в Потсдам (втори с 19.61 м)…

На пълни обороти за Кьошев започва подготовката в олимпийската 1980 г. Още на 5 юни на турнира „Ханжекович” в Загреб Михаил почти „докосва” 20-те метра – 19.90 м. В следващите стартове обаче (контроли и проверки) Кьошев не успява да премине 20-ия метър и за Олимпиадата в Москва заминават Вълчо Стоев и Никола Христов….

През 1981 г. сезонният връх е „само” 19.24, а в следващите две години (1982 19.18 и 1983 19.16 м) Михаил регистрира най-добрите си резултати неизменно на стадион „Слави Алексиев” в Плевен по време на турнира „Плевенска панорама”. А през 1983 г. Кьошев отново започва  да представлява родния клуб „Янтра” Габрово.

Кьошев твърдо е решил – олимпийската 1984-а ще е последната за него като активен състезател. На националното първнество в София обаче (03 юни) габровецът остава „само” пети с 19.05 м. Да, наистина е време да се каже „сбогом” на състезанията и тренировките.

През 18-годишната си спортна кариера Кьошев е шест пъти шампион на България само за мъже (1971 §1975); от зимни първенства 1974 § 1976 и в зала 1975 § 1976).

След приключване на състезателната кариера Михаил Кьошев продължава като треньор в родния Габрово. Без да жали сили и умения, Кьошев  дава началния тласък в голямата атлетика на талантливите Венцислав Христов (20.83 на гюлле), Венцислав Величков (18.18), Добрин Радев (18.09). По-късно през годините той е вещ наставник и на надарените юноши Никифор Нешев (17.92 с юношеско гюлле) и Нено Башев (18.53 м с гюлле 6 кг). Всички познавачи и специалисти в хвърлянията са единодушни в мнението, че Кьошев е един от най-добрите ни треньори въобще в историята специално за тласкането на гюлле.

Вече пенсионер, Михаил отново е близо до любимия спорт, като всячески помага в израстването и развитието на своя племенник Даниел Кьошев! Пък и немалко треньори често се допитват до него за мнение и съвет относно техниката на възпитаниците си!

Нека бате Мишо (както повечето от нас с уважение го наричат) бъде здрав и все така безкористно и с желание да помага на по-младите треньори в усвояването на тънкостите при тласкането на гюлле и мятането на диска….

Снимки: Личен Архив на Михаил Кьошев

 

 

0 Коментар
0

Подобни статии

Съдържанието е обект на авторски права и не може да бъде копирано.