Първият над 18 метра в тройния скок – с кръгла годишнина

Импозантният Уили Бенкс –на 70!

Днес един от най-харизматичните и импозантни атлети в сектора за троен скок – американецът Уили Бенкс – навършва 70 години….

Уилям Огъстъс Бенкс е роден на 11 март 1956 г. в Травис Еър Форс Бейз в Калифорния. Израствайки в Сан Диего, Уили посещава Оушънсайд Хай скуул, след което защитава  бакалавърска и докторска степен по право в UCLA (Калифорнийския университет в Лос Анджелис)….

Още съвсем невръстен, Бенкс изявява своите впечатляващи качества и умения. През 1974 г. (едва 18 годишен) той вече е записал 16.24 м на троен скок и 7.47м на скок дължина, а през следващата 1975-та съответно 16.79 м §и 7.91 м. През 1976 г. Уили се бори за място в тройката за Олимпиадата в Монреал. На Olympic Trials в Юджийн за жалост Бенкс остава четвърти (16.88 (+3.8) и пропуска шанса си да участва на пръвите си олимпийски игри…..

Някои от по-възрастните фенове на Царицата в България може би си спомнят появата на Бенкс на стадион „Васил Левски” по време на Универсиадата в София през август 1977 г. Тогава Уили остава с бронзов медал (16.94 м), само след Пискулин (СССР) (17.30) и съекипника си Ливърс (16.96). През цялото време на надпреварата зад гърба на скачачите на западната трибуна на стадиона духа силен попътен вятър!

В началото на май 1978 Бенкс за първи път преминава 17-те метра на тройния скок – 17.05 м. В годините на славната си кариера той ще продължи да преминава гросмайсторската кота в цели 81 (!) състезания….

Първата си голяма победа Уили извоюва на Универсиадата в Мексико през 1979 г. – световен студентски шампион със 17.23 м….

На вторите си Olympic Trials през юни 1980 г. Бенкс е победител с 16.80 м, но бойкотът на САЩ за Московските игри го възпира от участие на големия форум за втори пореден път….. Все пак през същата тази 1980 г. той за първи път е шампион на САЩ със 17.36 (+3.4) в Уолнът. Уили е един от 461-те спортисти на САЩ, които са възнаградени за компенсация със заместващите Congressional Gold Medals.

В следолимпийската 1981 г. Уили за втори пореден път става шампион на САЩ в Сакраменто (17.56), но на Универсиадата в Букурещ получава контузия, която влияе негативно върху целия му сезон по-нататък. На Световната купа в Рим в началото на септември Бенкс остава едва трети (17.05), след световния рекордьор де Оливейра (Браз) (17.37) и китаеца Жънсян (17.34).

Зимата на следващата 1982-ра е особено успешна за Уили – през февруари в Сан Диего той поставя световен рекорд в зала – 17.41 м…

След като отново е шампион на САЩ в Индианаполис през юни 1983 г. (17.26), Бенкс заминава за първото световно първенство в Хелзинки (август) с основателни надежди. На финала Уили повежда след първите три опита (17.18 м), но още в четвъртия кръг полякът Ждислав Хофман се изравнява с него и само след минути нанася съкруштелен (и твърде изненадващ за всички) удар – 17.35 § 17.42 м. Така Бенкс остава „само” със сребърен медал…..

През 1984 г. Бенкс най-после успява да получи право да участва на Олимпиада. На Trials в Лос Анджелис той „хваща последния валк” – трети със 17.14 м, след Майк Конли (17.50) и Ал Джойнър (17.19). Вече на самата Олимпиада (на същия стадион „Колизеум”) Уили не се чувства конфортно и остава едва шести (16.75), далеч зад сънародниците си Джойнър (първи със 17.26) и Конли (втори със 17.18 м)…..

Паметна си остава за Уили следолимпийската 1985 г. През целия сезон той претърпява само една загуба (през май на „Гранд При” в Сао Пауло) и по време на шампионата на САЩ в Индианаполис (16 юни) във втория си скок регистрира нов световен рекорд – 17.97 м (+1.47), коригирайки стария връх (на бразилеца де Оливейра) с 8 см. Успешният сезон е увенчан с победа на Световната купа в Канбера (Авл) чак в началото на октомври…..

Инерцията на високите постижения продължава и през 1986 г. (17.82 (+3.6), а през 1987 г. Бенкс го очаква второто му световно първенство в Рим. След като на Trials в Сан Хосе със 17.60 (+2.2) той отстъпва само на Майк Конли (17.87 (+1.7), на Stadio Olympico във Вечния град Уили е неузнаваем – едва 16.37 м на квалификацията. Триумфът на българина Христо Марков ден по-късно на финала е неоспорим – световна титла с европейски рекорд (17.92 м), а Майк Конли завършва втори със 17.67 м!

Своята втора поредна Олимпиада (Сеул 1988 г.) Уили Бенкс очаква нетърпелив.Още повече, че на Trials в Индианаполис (на същия стадион, където е поставил световния рекорд три години по-рано) в състезанието се разразява истински тайфун от свръхчовешки скокове. Силният попътен вятър (между +3.0 м и +5.4 в секунда) допринася зрителите да видят първите два скока над 18-ия метър  в историята на атлетиката. И двата (18.06 (+4.9) и 18.20 (+5.2)) са дело на Уили Бенкс в един умопомрачителен финал: 2. Чарли Симпкинс 17.93 (5.2); 3. Робърт Канън 17.63 (4.3), 4. Майк Конли 17.62 (3.3), 5. Ал Джойнър 17.58 (5.2), 6 Кени Харисън 17.56 (4.9), 7. Рей Кимбъл 17.53 (4.8)….. По същото време на пистата успоредно на сектора за скокове вездесъщата Флорънс Грифит-Джойнър профучава в четвъртфинала на 100 м за 10.49 сек., но ….. ветромерът за бяганията показва страничен вятър от +2.8 м в секунда, което по правилник означава пълно безветрие!?!?….

След фурора в Индианаполис кондицията на Бенкс някак спада и в края на септември той вече не е боеспособен за нещо повече…. На втората си Олимпиада Уили остава едва шести (за втори пореден път!) с едни 17.03 м, докато Христо Марков слага точка на спора за златото още с първия си скок – олимпийски рекорд от 17.61 м!

След „отпочиващата” 1989 г. (само един старт в зала), Бенкс почива изобщо през 1990 г., а през 1991 г. „изпуска билета” за СП в Токио (четвърти на Trials в Ню Йорк с 16.84 м).

Вече на 36, Бенкс пак се пробва на Trials в Ню Орлийнз през юни 1992 г. Олимпийската мечта този път (за Игрите в Барселона) се оказва далечна и Бенкс се  класира едва осми (16.71 м) на пресявката за Олимпиадата…

Нито за миг по-нататък Уили не мисли да се отдалечи от сектора за скокове (той има и личен рекорд от 8.11 м на скок дължина). Бенкс за кратко държи световните MASTERS рекорди на троен скок за М45 и М60, както и планетарните върхове на скок височина М55 § М60. През 2006 г. (на 50 години) Бенкс скача 14.23 м на троен скок (рекорд за М50 подобрен три години след това от германеца Кнабе – 14.44). През 2007 г. той е световен МАСТЪРС шампион именно на тройния скок, а през 2012 г. е планетарен първенец и на скок височина (от три крачки разбег, с коремно-претъркалящ стил!) се справя дори с 6 фута (1.83 м)….

С пословичното си постоянство и отдаденост Бенкс попада незименно сред 10-те най-добри атлети в тройния скок в света в специализираната класация на списанието Track and Field News за периода 1975 – 1992, като два пъти е начело – през 1981 и 1985 година!

По време на дългата си спортна кариера (а и след това) Уили Бенкс развива широка обществена дейност в защита на правата на атлетите в световен мащаб. Той е предедател на Athletic Advisory Committee към Американския атлетически съюз. За три години (2005-2008) Уили е президент на US Olympians Association. През 2019 той е избран за Президент на Организационния комитет на проведените от ANOC (Association of National Olympic committees) World Beach Games.

Съвсем естествено Уили Бенкс намира своето място на National Track & Field Hall of Fame на САЩ. С всяка своя поява на стадиона Бенкс става любимец на публиката с истинското шоу, което сътворява за зрителите. Още през 1981 г. (в Стокхолм) негова е идеята и починът да подканя публиката да го подкрепя преди скока му с пляскане с ръце (hand clapping).

Снимки: Wikipedia