Първият дискохвърляч в света над 70 метра – вече на 70 години!

Олимпийският шампион на диск Мак Уилкинс – с кръгла годишнина

Първият над 70-ия метър – на 70!

Първият, който официално прехвърли 70-метровата граница в мятането на диск – американецът Мак Уилкинс – днес навършва 70 години. Повече от 20 години гигантът (1.93 м) от Юджийн, Орегон, властва в сектора за диск и остави в наследство забележителна спортна кариера…..

Роден на 15 ноември 1950 година в Юджийн, Малкълм Морис Уилкинс започва да се занимава с американски футбол и крикет. Но, съдбата сякаш е по-благосклонна към стройния, но здрав и мускулест момък. Лично създателят на търговската марка „Найки” Бил Бауърман го насочва към университета Орегон, където, ненавършил още 20 години, Мак опитва за начало хвърлянето на копие. Със 78.44 м от колежанския шампионат на САЩ на 5 юни в Юджийн Уилкинс попада даже сред 100-е най-добри в света за 1970 г. След като през 71-ва Мак попада в застой (77.83 м), в олимпийската 1972-ра той решава да смени амплоато си и опитва мятането на диск. Експериментът се оказва изненадващо сполучлив (още в третото си състезание Мак записва 59.72 м)…..

1973-1975. Още през следолимпийската 1973-а гросмайсторската 60-метрова граница е надмината, и то значително – в Бейкърсфийлд още на 24 март – 61.65 м. Следва студентската титла в Батон Руж (62.15). На първенството на САЩ (пак в Бейкърсфийлд) Уилкинс още на квалификацията запраща диска на 64.77, а на финала печели златния медал за първата си шампионска титла на САЩ – 64.60 м. Воаяжът в Европа през юли обаче не е белязан с нещо значимо – второ място на срещата ФРГ-САЩ в Мюнхен (60.80) и едва четвърто на мача СССР-САЩ в Минск (59.08)….  През 1974-а прогресът е съвсем незначителен – 65.14 м, а година по-късно, през предолимпийската 1975 с 66.78 м Мак се стабилизира и се изкачва на седмо място в световната ранглиста за годината….

1976. Вече завършил успешно висшето си образование, Уилкинс се съсредоточава изключително върху тренировките си и участва на пълни обороти в състезания още от средата на март! Междувременно световния рекорд от предната година е притежание на големия му съперник от Сан Франциско  Джон Пауъл (САЩ) – 69.08 м. Впрочем ветеранът Джей Силвестър (САЩ) още през 1971 г. на два пъти (70.38 в Ланкастър и 70.04 в Истад (Швеция)) е преминал магическите 70 метра, но редица нарушения в провеждането на двете състезания не дават право двете постижения да бъдат утвърдени като световни рекорди….

На 24 април 1976 на традиционните Mount San Angelo Relays в Уолнът в четвъртия си опит Уилкинс най-после се изкачва на световния връх – 69.18 м. Седмица след това, на 01 май 1976 г. в Сан Хосе, Калифорния, Малкълм се чувства отлично. Още на загрявката дискът пада отчетливо над 242 фута (73 метра!). Започва състезанието и Уилкинс „взривява” насъбралата около сектора се тълпа, счупвайки собствения си рекорд на три пъти – 69.80, 70.24 и 70.86 м! Така той е обявен ОФИЦИАЛНО за първия атлет в света, преминал 70 метра. Яростно потвърждение на силата и формата му е и следващият му старт в Уестууд на 11 юни – отново над 70-е (70.10 м)!

На квалификацията за отбора на САЩ за Олимпиадата в Монреал (в родния Юджийн) още с първото си влизане в кръга (68.32) Мак си извоюва място за Игрите в Канада и побеждава почти с метър Пауъл (67.34 м). Пребиваването му в Монреал започва с напрежение и скандали след отказа му да живее в олимпийскотото село.

От ръководството на олимпийския отбор предвидливо изчакват да мине състезанието му (завършило със златния медал) и още на следващия ден го наказват сурово за погазването на олимпийските принципи. А на Олимпийския стадион в Монреал Уилкинс се състезава крайно разярен и мотивиран – поставяйки олимпийски рекорд още на квалификацията (68.28). На финала с второто си завъртане в сектора (67.50) Мак не оставя каквито и да е шансове на фаворитите Волфганг Шмид (ГДР) 66.22 и Пауъл (65.70). След края на Игрите Малкълм не почива на лаврите си и отлита незабавно за Европа. Там за месец и половина Мак участва в една зашеметяваща серия от още 19 старта (от общо 39 състезания за годината!) – всичките с победи!

Уилкинс спорадично опитва и тласкането на гюлле, където с нелошите 20.64 м заема позиция сред 20-е най-добри гюллетласкачи в света за 1976 г. През зимата на 1977 г. олимпиийският шампион не „мирясва”. На два пъти в разстояние на шест дни той записва по 21.06 м на тласкане на гюлле и с второто си постижение е шампион на САЩ в зала в Медисън Скуеър Гардън в Ню Йорк!

В следолимпийската 1977-а спортният свят ще запомни Уилкинс и като яростен поддръжник на правата на висококвалифицираните спортисти. Той се изправя с яростна и силно критична реч пред Президентската комисия по спорта на Конгреса на САЩ, защитавайки интересите на олимпийските състезатели, които вече са приключили с активната си спортна дейност. Смелите му слова не остават без последствия и дълго време той „тактично” е игнориран от спонсорите….. В същата тази 77-ма Мак променя драстично външността си – обръсва си гъстата си брада и подстригва късо буйната си коса! 1977-ма завършва с второто място на първата Световна купа в Дюселдорф (66.30 м) след Шмид (ГДР).

В следващите три години (1977 – 69.20, 1978 – 70.46 и 1979 –  70.66) Уилкинс все е „на гребена на вълната”, но Волфганг Шмид през 1978 г. му отнема световния рекорд – 71.16 м. Впрочем дружбата му с Шмид (преживял две години в затвора в ГДР заради опита си за бягство и впоследствие успешно емигрирал във ФРГ) е дългогодишна и искрена. Паметен остава мигът на Олимпийския стадион в Монреал, когато след последния опит на Шмид (останал със сребро), Уилкинс се втурва към него и го прегръща сърдечно, понасяйки го на рамене под горещите аплодисменти на публиката!!!

Идва олимпийската 1980 г., но заради бойкота на Игрите в Москва, диктуван от президента Джими Картър, Уилкинс си остава вкъщи. Е, все пак прескача за Европа, където в Хелзинки на World Gamesе е безапелационен – 70.98 м (второ в историята тогава!)! За периода от пет години (1976 – 1980) Малкълм Морис Уилкинс печели пет (!) поредни (от общо осем) шампионски титли на САЩ.

След относителна почивка през 1981-а, през 82-а (69.20) и през 83-а (с 70.36 м) Уилкинс нито за миг не оставя съмнение в боевите си качества. Но, буквално дни преди първото световно в Хезинки, Уилкинс получава травма на рамото и във финландската столица остава разочароващо десети!

За втората си Олимпиада на родна земя (в Лос Анджелис през 1984-а) Малкълм трябва доста да се напрегне, за да си извоюва място в отбора. В Сан Хосе на 9 юни, макар и с внушителните 70.44 м, Уилкинс отстъпва на Джон Пауъл (71.26), а на квалификацията в Лос Анджелис с 66.14 отново губи (пак от Пауъл) точно с един метър…. На Олимпиадата на „Колизеъм Стейдиъм” Уилкинс повежда с първото си мятане 65.96, но в четвъртия кръг Ролф Данеберг (ФРГ) с 66.60 м излиза начело. Уилкинс реагира в петия си опит – 66.30 м, а в шестия влага цялата си енергия и дискът тупва някъде над 68-ия метър. Уви, Мак за жалост е докоснал с пръстите на десния си крак металния обръч на кръга и…. фаул. Така осем години след златото от Монреал, Мак остава с неутешителното сребро в Лос Анджелис’84.

Уилкинс иска да си почине от спорта и през 1985 и 1986 не срещаме името му в ранглистите. На шампионата на САЩ в Индианаполис през 1987 г. той е едва осми с 60.26 м…

Отпочинал психически и „гладен” за дълги метражи в тревния терен, Мак „отваря” олимпийския 1988 сезон още в края на април с внушителните 67.96 в Уолнът на MSA Relays. На олимпийската квалификация в Индианаполис през юли Уилкинс е победител с 66.00 м, а на третата си Олимпиада (в Сеул в края на септември) не може да конкурира по-младите си съперници и остава едва пети с 65.90, като до петия кръг е в бронзова позиция. Ала в петия кръг Данеберг (67.38) и в шестия Думчев (СССР) (66.42) го изместват надолу към петото място…..

В следолимпийската 1989-а, без специални тренировки, Малкълм се разписва с 66.44 м още на 6 май в Модесто, после изчезва от стадиона. През 1997-а, вече 47-годишен, Мак Уилкинс решава да последва примера на четирикратния олимпийски шампион Ал Ортър (постигнал през 1986-а,  вече 50-годишен, 62.40 м). Но като че някак си вече не е същата фурия в сектора и след 59.46 м в края на юни в Питърсбъроу се сбогува със сектора и атлетиката….

От 2006 до 2013 Уилкинс е назначен за старши треньор по хвърляния в Конкордия Юнивърсити (NAIA) в Портланд Орегон. Възпитаниците му печелят 26 златни медала от колежанските състезания в САЩ и са класирани цели 94 пъти в годишните ренкинг листи на NAIA. След 2013 г. Малкълм се премества в Олимпийския център по хвърляния в Чула Виста, Калифорния, където и ден-днешен предава знания и умения на подрастващите таланти в националните гарнитури на САЩ.

Малкълм Морис Уилкинс е един от малкото атлети, които имат записани резултати и в четирите вида хвърляния – гюлле 21.06 м, диск 70.98, чук 63.65 и копие 78.44 м. Специалистите дълго време изучаваха (а и днес изучават!) брилянтната му техника в кръга.

С внушително и мъжествено излъчване ликът на Уилкинс доста често присъстваше на кориците на най-четените таблоиди в САЩ и Западна Европа. Щастливо женен за стюардесата Фран, от която има двама сина, Уилкинс не спечели милиони от атлетиката. Малкълм Морис и досега е непримирим защитник и последовател в борбата на спортистите с успехи на международно ниво. Борба за адекватно обезпечаване и финансова подкрепа в периодите след приключване на спортната им дейност…….

Ето всички състезания на Мак Уилкинс, завършилки с резултати над 67 метра:

Снимки: Internet

Сподели във Facebook