Олимпийският шампион Ги Дрю – на 70!

Един от най-техничните хърделисти в света – на 70!

Французинът Ги Дрю – с кръгла годишнина!

Днес олимпийският шампион и бивш световен рекордьор на 110 м препятствено бягане Ги Грю навършва 70 години. По този повод нека припомним кой бе той на пистата…..

Роден на 06 декември 1950 г. в Оанийе, Па де Кале, Дрю расте като строен и атлетичен юноша и отрано специалистите съзират е неговия талант бъдещия шампион. Още на 14 години Дрю записва 6.64 м на скок дължина и……. 4.20 м на овчарския скок. Бягането с препятствия  за него идва по-късно. Първият резултат на Ги на 110 м с преп. е още през 1966 г. – 15.2 секунди…..

На 18 години (през олимпйската 1968-ма) Ги (още тогава висок 1.88 и с тегло 74 кг) очарова познавачите с 14.1 на 110 м преп., 4.71 м на овчарски скок (рекорд на Франция за юноши) и 6950 точки (!) на десетбой!

Първият национален рекорд на Ги на 110 м с преп. (от общо седем) се случва на 11 юни 1969 г.в Париж, когато записва 13.7 секунди. Бойното му кръщение на европейското за мъже в Атина завършва сравнително добре – във финала на 110 м с преп. Дрю е във втора пътека, а вляво от него в първа е знаменитият италианец, трикратният европейски шампион Еди Отоц. На стадион „Караискакис” Ги стартира малко сковано, но накрая почти настига медалистите, оставайки четвърти с 14.0, на една десета от бронзовия медал…..

В първата си година като мъж (1970) Дрю развива богатия си талант с пълна сила. На 01 август на прочутия турнир „Велткласе” в Цюрих Ги спира хронометрите на 13.3 сек, само на една десета от европейския рекорд на Мартин Лауер (ФРГ). Дрю преминава и петте метра на овчарски скок (5.05 м), а на десетобоя постига обещаващия сбор от 7565 токи…. Лек спад бележи Ги през 1971 година – „само” 13.5, а на второто си европейско първенство в Хелзинки още в първата серия се спъва на третото препятствие и не завършва състезанието…..

Олимпийската 1972-ра за Ги Дрю започва с европейската титла на 50 м преп. в зала в Гренобъл (със световен рекорд – 6.51 сек.). Главната цел за олимпийските игри в Мюнхен. В баварската столица Ги пристига подготвен и уверен в себе си. На полуфинала французинът отстъпва на Том Хил (САЩ) само с 2 стотни (13.49 към 13.47).

Мюнхен 1972

В следолимпийската 1973-а инерцията на победите продължава – победа на финала на Купата на Европа в Единбург през септември – 13.60 сек. Дори несполуката на ЕП в зала в Гьотеборг през март 1974 г. (Ги пада много лошо след като се спъва във финала) не е в състояние да разколебае рекордьора. На европейското на открито в Рим в началото на септември Ги Дрю е повече от убедителен – златен медал на 110 м преп. с 13.40, с отчетлив аванс пред поляците-братя Мирослав (13.67) и Лешек (13.71) Воджински……
На финала, след като поизостава на старта, след шестото препятствие Дрю наваксва пропуснатото и се втурва към финалната линия. Само Родни Милбърн (САЩ) е пред него (със световен рекорд с електрическо измерване – 13.24), а сребърният медал на Ги (с еврорекорд с електронно измерване 13.34) е една заслужена награда за таланта и усилията на къдрокосия французин…. По това време Ги Дрю не изоставя и любимия си овчарски скок – 5.20 м на 17 септември, само седмица след Олимпиадата…..

Расте майсторството на Ги Дрю над хърделите, расте и самочувствието му. В Сен Етиен на 29 юни 1975 г. Дрю регистирира 13.28 сек., рекорд на Европа с електронно измерване). После на 23 юли 1975 г. в Сен Мор (предградие на Париж) Дрю изравнява световния рекорд (13.1), а месец по късно на турнира ИСТАФ в Западен Берлин „заковава” и четирите хромомъра на 13.0 – нов световен рекорд. За него му помага гологлавият американец Чарлз Фостър (13.2). Втората му победа на финал за Купа на Европа (в Ница) е повече от закономерна – 13.57 сек. Резултатът в Западен Берлин (13.0) е обявен от ИААФ (сега Световна атлетика) за последния световен рекорд на 110 м с преп., поставен с ръчно измврване!

Естествено е олимпийската 1976-а За Дрю да започне с много надежди и ентусиазъм. Победите по турнирите на Стария континент следват една след друга. Не го разколебава дори леката травма (разтежение на бедрения мускул), получена двайсетина дни пред Олимпиадата в Монреал.  В Канада Ги се чувства в подем и леко нетърпение.

Монреал 1976

В серията на Олимпийския стадион той тактически изостава на третата позиция (14.04), след Девънпорт (САЩ) 13.70 и кубинеца Касаняс (13.73), Дрю не е разколебан дори след загубата на полуфинала (13.49) от Касаняс (13.34). На финала му се пада пета пътека (най-опасният конкурент Алехандро Касаняс (Куб) е в седма). След стартовия изстрел напред изхвърчат Мункелт (ГДР) и Оуенс (САЩ), но Ги Дрю не губи нито за миг равновесие и ритъм. На петия хърдел той се изравнява с Девънпорт отляво на себе си и оттам нататък превъзходството му е неоспоримо. Ги отстоява дори на острата атака отдясно на Касаняс и „ляга” в последен тласък на финиша. Французинът пръв е пресякъл светлинния лъч на фотоклетките на финала като олимпийски шампион с време 13.30 секунди. Алехандро Касаняс е втори с 13.33, а трети остава ветеранът, 34-годишният Уили Девънпорт (13.38). Триумфът е пълен! На почетната стълбица Ги слуша просълзен “Марсилезата”. Но няма очивка. Веднага след Монреал Дрю се включва във веригата от турнири по Европа – Ница (13.43), Цюрих (13.42), Западен Берлин (13.48), Кьолн (13.49). Старият континент приветства новия властелин над хърделите. А за финал на тази така успешна и плодотворна година Ги Дрю решава да участва и на предизивикателството „десетобой”.

Веднага след финала в Монреал

На 4 и 5 септември на реномирания турнир „Декастар” в Таланс Дрю започва повече от великолепно: 100 м 10.47; скок дължина 7.56; гюлле 11.19; скок височина 2.01; 400 м 50.06. Втория ден също е обещаващ – 110 м преп. 13.52; диск 39.64; овч. скок 4.90; копие 55.76. Преди последната дисциплина – 1500 м – Дрю вече е събрал 7504 точки. За да премине гросмайсторската граница от 8000 точки, му е необходимо да пробяга 1500-е метра „само” за около 5 минути и 10 секунди. Но…. Дрю не стартира и оставя разочарованите специалисти да гадаят. Впоследствие се оказва, че по време на хвърлянето на копие Ги е получил разтежение на адуктора…..

Още в края на 1976 г. Дрю се разделя с аматьорския спорт и става професионален играч по ръгби! След четири години (в 1980-а) Ги се завръща на пистата с деветата си шампионска титла на Франция (13.68), а на европейското под покрив в „Пале де Спорт” в Гренобъл през февруари 1981 г. (девет години след титлата си през 1972 г.), Дрю печели последния си „атлетически” медал – бронз на 50 м преп. (6.54). Вече 31-годишният ветеран не може да се пребори с младоците Бригаре (Финл) 6.47 и Морачо (Исп) 6.48, но отмъква бронза от българския рекордьор Пламен Кръстев в последния миг….

След раздялата си с атлетиката Ги Дрю се включва активно в политическия живот. Той е в екипа на френския президент Жак Ширак (1985-1986), после е назначен за министър на младежта и спорта в правителството на Ален Жупе (1995 – 1997). Цели 16 години (1992 – 2008) Дрю е кмет  на градчето Куломиер (откъде произтича името на прочутото сирене!). От 1986 Дрю е приет и за член на Международния олимпийски комитет (МОК), където заема различни ръководни длъжности.

В края на 2005 г. около името на олимпийския шампион се разразява сериозен скандал. Дрю е обвинен от съда в получаване на подкупи за лобиране в предстоящите избори. Дрю е осъден на 15 месеца затвори и глоба от 50000 Евро. Като последствие от присъдата Дрю е изключен и от МОК. Тук лично тогавашният президент на Франция Жак Ширак се застъпва за Фрю и, използвайки една клауза в Конституцията, амнистира Ги заради приноса му за популяризирането и развитието на френския спорт. Действията на Ширак предизвикват полемика и противопоставяне във френския парламент, дори водачът на опозицията (тогава) Никола Саркози е против помилването на Дрю. В крайна сметка обаче Ги Дрю е реабилитиран и мястото му в МОК скоро е възстановено……

Силен в спорта и не толкова в политиката, Ги Дрю все пак си остава един от най-популярните спортни герои в историята на Франция. С постиженията си той увлече да продължат традициите на френските хърдели редица изтъкнати свои последователи – Стефан Каристан, Ладжи Дукуре, Дан Филбер, Дмитри Баску, Паскал Мартино-Лагард…. Последото „бижу” на френската атлетика в хърделите е Вилем Белосиан!

Ето и ранглистата на Франция на 110 м с преп. за всички времена:

Снимки: Internet

Сподели във Facebook