Единственият ни финалист на 110 м с преп. от световно първенство за мъже – на 60!
Варненецът Венцислав Радев (Акулата) – с кръгла годишнина
Един от най-добрите ни хърделисти за всички времена – варненецът Венцислав Радев (Акулата) – днес навършва кръгла годишнина. Още на първото световно първенство в Хелзинки през август 1983 г. Радев се нарежда сред осемте най-добри препятственици в света, участвайки във финалното бягане……
Роден на 09 януари 1961 г. във морката ни красавица Варна, Радев попада малко случайно в атлетиката, но треньорът Веселин Тончев (създал още много отлични хърделисти, като рекордьора за юноши Руслан Грозданов, Желязко Желязков, Мартин Тодоров, Димитър Тодоров, Бранимир Богданов….) съзира съвсем точно у слабоватия, но извънредно подвижен и ритмичен юноша бъдещи заложби и неоспорим потенциал….
На първия си голям шампионат – републиканското първенство за юноши младша възраст в София през 1977 г. – във финала на 110 м преп. Венцислав финишира наедно с левскаря Борислав Кънчев. Съдиите доста умуват доста дълго преди да забележат минималната преднина на софиянеца – и на двамата е присъдено време от 15.40, но шампионът е Кънчев…..
През 1978 г., едва 17 годишен, Радев побеждава батковците на шампионата за старша възраст в София – 14.62. Десет дни по-рано, на Балканиадата за юноши в Анкара, Венци вече е завоювал бронза с 14.79, само на стотна от „сребърния” Мирча Богдан (Рум)….. В годината на V-ата Републиканска Спартакиада в Плевен (1979 г.) двамата възпитаници на Тончев Радев (14.73) и Руслан Грозданов (14.76) носят максималния принос за „Черно море” – златен и сребърен медал. В началото на юни Радев вече е „изстрелял” авторитетните 14.32, но на Балканиадата в Ямбол Грозданов (14.72) и Радев (14.74) остават трети и четвърти. За европейското за юноши в Бидгошч заминава само ловчанлията Евгени Жечев…..
В последната си година като юноша – 1980-а – Радев се „разписва” още през зимата с рекорд за юноши на 60 м преп. в зала – 8.08. Той вече е преминал в спортната школа на ЦСКА и тренира при всепризнатия специалист Христо Гергов. През лятото обаче нещата съвсем не продължават в подходящата възходяща градация. На шампионата за юноши старша възраст в София варненците Радев (14.31) и Грозданов (14.35) са надбягани от по-малкия (на години) Николай Шилев (ЛС) 14.19 (само на 1 стотна от рекорда на Пламен Кръстев). Реванш Руслан и Венцислав вземат на Балканиадата в Солун през август – Грозданов е шампион с 14.35, а Радев е втори с 14.44. Венцислав твърдо е решен да подобри рекорда. В два поредни дни (13 и 14 септември 1980) на стадион „Васил Левски” Радев регистрира последователно 14.03 (български рекорд за юноши старша възраст) и 14.19 сек.
През 1981-а, още в първата си година при мъжете Венци „слиза” под 14-е секунди – 13.98, но контузия го възпира въобще да приключи сезона. През 1982 г., вече като студент във ВИФ „Георги Димитров” Радев се подготвя (пак заедно с Руслан Грозданов) при бившия рекордьор на хърделите Георги Мляков. Личният рекорд от 13.80 е логично следствие от промяната в методиката на тренировките и най-вече от коренно различната психологическа нагласа. Радев е все по-уверен в силите – бронзов медал на Балканиадата в Букурещ, само след „домакините” Олтян и Палфи…
„На вратата чука” вече и годината (1983-а) на първото световно първенство в Хелзинки. През зимата атлетите са „пратени” да се подготвят в зала „Комсомолска” в с.Веселиново и Радев е предпазлив и внимателен в участията си на зебрановата настилка (второ място на турнира ФИСУ на 60 м преп. с 8.03)…… Още през пролетта обаче амбициите и старанието на Радев и Мляков дават бързо очакваните резултати. Още на турнира „Народна младеж” на 21 май българите подсказват колко жарко ще бъде лятото над хърделите. При чудесен попътен вятър от +1.6 м в секунди Венцислав Радев поставя български рекорд на 110 м с преп. – 13.63, следван от Борислав Кънчев 13.83, Николай Шилев 13.84 и Пламен Кръстев 13.95. Дотогава (пък и след това) това бягане се явява НАЙ-СИЛНОТО в историята на българската атлетика!!! След две седмици на националния шампионат в София Радев „сваля” четири стотни за нов рекорд – 13.59 (+1.5), следван отново от Пламен Кръстев 13.75, Кънчев 13.93 и Шилев 14.02. В името на голямата цел – световният шампионат – са пропуснати няколко важно стартове, включително и Универсиадата в Едмънтън през юли……..
И ето идат „дните на истината”. На 11 август 1983 на Олимпийския стадион в Хелзинки са предвидени сериите на 110 м преп. Още в първата Радев воюва сърцато и с 13.78 се класира трети, след канадеца Маккой (13.53) и олимпийския шампион Томас Мункелт (ГДР) 13.61. На следващия ден (13 август) са полуфиналите и финалът! Във втория полуфинал Венци не се съобразява с никакви авторитети и с 13.82 завършва четвърти, пред рекордьора на Испания Хавиер Морачо (13.92) и втория източно-германец Андреас Ошкенат (13.93)…… Задачата минимум е изпълнена – участие на финал! Час и нещо по-късно осемте най-бързи хърделисти на планетата застават зад стартовите блокчета за финала на 110 м преп. Българският рекордьор е в шеста пътека. До него вляво в пета е Грег Фостър (САЩ) (който само секунди по-късно ще спечели първата от трите си поредни титли), вдясно в седма е „домакинът” Арто Бригаре (Финл). Стартът е редовен, но в стремежа си да гони фаворитите отляво и отдясно, Радев като че нарушава ритъма си. На последните две препятствия Венци се втурва яростно напред и почти застига унгареца Бакош (в първа пътека). Съвсем малко (пет стотни) не достига на варненеца за шестото място, но и седмото с 13.73 (най-доброто от трите му бягания в Хезлинки) е великолепен успех! Та Радев изпреварва не кого да е, а втория по сила през сезона американец Самюъл Търнър (с лично постижение 13.17 и второ място на шампионата на САЩ в Индианаполис!). И все пак Венци като че е мъничко неудовлетворен – от петото място на Мункелт (ГДР) го делят само… 7 стотни).
Обаче няма място за почивка – предстои Купата на Европа (Финал Б) в Прага. Седмица след Хелзинки Венци отново воюва самоотвержено и носи ценни точки за българския отбор – втори с 13.76, веднага след „сребърния” от СП Арто Бригаре (13.56).
Бойкотът на Олимпиадата в Лос Анджелис (1984 г.) съвсем не разколебава Радев (13.66), но рекордът му е отнет – първо от Николай Шилев (13.54), после и от Пламен Кръстев (13.46). В следолимпийската 1985 тренировките отстъпват място на учението (13.83), така е и през 1986-а – 13.93. На тристранната среща България-Гърция-ЧССР в Драма през август 1987-а Радев отново е победител – 13.80…
Венцислав вече се е завърнал във Варна и започва да тренира при доскорошния си партньор в тренировките Руслан Грозданов. Назначен е като сержант във ВМС и като такъв вече трябва да „разкъсва” времето си между тренировките и служебните си задължения. Независимо от това Радев е водач на българската ранглиста през 1989-а (14.03), а на Балканиадата в Истанбул през 1990 г. е трети (14.21).
Всъщност 1990-е е последната в така интензивната и емоционална спортна кариера на Венцислав Радев. Напослецък като че за доста дълго време Радев се изгуби от стадиона. В момента Венцислав се занимава с дейност далече от спорта. Радев е представилтел и дистрибутор на медицинска фирма за консумативи и апаратура в София и снабдява болници и аптеки във Варна. Все пак Венци не отказва покана да присъства на станалите традиционни напоследък ежегодни срещи на бивши хърделисти в София……
Без да степенуваме по важност и значимост успехите и рекордите на най-добрите ни хърделисти във времето, трябва да отдадем полагащия се респект и признателност на Венцислав Радев (Акулата, както го наричат всички в националния отбор). Неговото място задължително е редом с тези на пионерите на препятствените бягания в България – Георги Кабуров, Славчо Костов, Георги Мляков, Васко Недялков, Пламен Кръстев, Николай Шилев, сегашния рекордьор Живко Виденов и други……
