Начало Истории Почина гюллетласкачката Маргита Гумел

Почина гюллетласкачката Маргита Гумел

от Alexander Vangelov
388 разглеждания

IN MEMORIAM

Маргита Гумел (1941 – 2021)

На 79 години във вторник, (26 януари) е починала една от най-ярките представителки в тласкането на гюлле в света през 60-е и 70-е години на миналия век – Маргита Гумел (ГДР).

Маргита Хумболт е родена на 29 юни 1941 г. във Вийтмаршен, Нидерзахен в тогавашната Германска демократическа република  (ГДР). В началото на 60-е години на 20-и век Маргита е все в сянката на сънародничките си Ренате Гариш и Йохана Лютге. На първата си Олимпиада в Токио през октомври 1964 г. Хумболт завършва пета с 16.91 м.

Първата си „голяма” титла от континентално първенство  Маргита завоюва на Европейските игри в зала през март 1966 г. в Дортмунд. Златният й медал е подплатен с постижение 17.30 м, пред съветските атлетки Тамара Прес (17.00) и Надежда Чижова (16.95). Но на европейското на открито в Будапеща през септември 1966-а Хумболт-Гумел губи златото от вечната си съперничка Чижова със…. 17 см – 17.05 срещу 17.22 м……

След не особено сполучливата 1967-ма, Гумел настъпва в олимпийската 1968-ма с ясни намерения и претенции. На европейското в Мадрид през март тя пак отстъпва на Чижова – сребро със 17.62 м (18.18 за Чижова)…. Сезонът на открито е открит след интензивен лагер на….. току-що откритата  (изградена от строители на ГДР) високопланинска спортна база Белмекен. Въобще спортно-техническото съоръжение в Родопите ще бъде през годините чест дом и място за подготовка на олимпийските състезатели на ГДР преди най-отговорните им състезания.

След няколко състезания близо до границата на 18-и метър, в Лайпциг на 3 септември 1968 Маргита тласка гюллето на 18.43 м. Три седмици след това, на 22 септември във Франкфурт на Одер Гумел най-сетне става световна рекордьорка – 18.87 м, с 20 см повече от предишното 18.67 м на Чижова от април…. На самата Олимпиада в Мексико Маргита (заедно със съекипничката си Марита Ланге (18.78 още в първия си опит) сломяват съпротивата на Чижова със супер резултати. В третия кръг на състезанието Маргита запраща уреда на 19.07, а в петия – на 19.61 м. Златният олимпийски медал, подплатен с фантастичния световен рекорд правят Гумел спортист номер едно на ГДР за 1968 г.

Рускинята Чижова обаче не мисли и за миг да се предава – още през 1969 г. следват два нейни световни рекорда (19.79 м и историческите 20.09 м (за първи път жена над 20 м) на 20 юли 1969 г. на срещата Полша-СССР-ГДР в Хожув). В полския град Маргита е втора с 19.48 м, а само 10 дни по-късно триумфира на срещата Европа-САЩ в Шутгарт (19.23 м). На 11 септември 1969 г. Гумел прибавя един сантиметър към рекорда на Чижова – 20.10 м. Но само пет дни по-късно – на европейското в Атина – Чижова още с първото си влизане в кръга за тласкане изравнява рекорда на Гумел (20.10), а в петото добавя още 33 см – 20.43 м. Гумел е обезсърчена – само 19.58 м и сребърен медал….

След отсъствие от стадиона за почти година, Маргита се завръща в сектора в края на 1970 г. със скромните 18.74. Затова пък зимата на 1971 г. е ознаменувана с няколко световни рекорда под покрив. Още на 14 февруари в зала „Динамо” в Берлин Гумел записва 18.66 м. Седмица по-късно (на 20 февруари), пак в „Динамо” Маргита „чупи” собствения си рекорд на три пъти – 18.74, 19.22 и 19.35. А след още една седмица, пак в Берлин Гумел изпраща гюллето на 19.54 м. Това обаче никак не е стреснало, а само е амбицирало Чижова. На европейското в зала „Фестивална” в София Надежда още с първия си опит печели златния медал с нов световен рекорд в зала – 19.70 м. Гумел се опитва моментално да реагира – 19.50 м още във втория кръг, но за повече няма сили….. Маргита не унива и след низ от състезания през лятото, на 5 август 1971 г. в Берлин почти достига личния си рекорд – 20.05 м. На европейското в Хелзинки след фаул в първия си опит, Чижова във втория слага точка на спора с германките – 20.16 м. Гумел не може да реагира – 18.90, 19.22 и 19.07. А в последния си опит съотборничката й Марита Ланге с 19.25 я лишава дори от среброто…..

Маргита вече е решила – олимпийската 1972-а ще е последната в спортната й кариера. Но и Чижова си е Чижова – още през май в Сочи прибавя 20 см към световния си връх – 20.63 м. А Маргита заминава за Игрите в Мюнхен без дори да е преминалата 20-е метра – 19.85 м. В баварската столица всички фаворитки се справят леко с квалификацията от 16.20 м (най-добра е Иванка Христова с 19.20 м). Но атентатът в олимпийското село отлага програмата на Олимпиадата с два изнервящи всички спортисти дни. Дни на напрежение и очакване – ще продължи ли Олимпиадата?

Margitta Gummel li., DDR und Nadeshda Tschishowa UdSSR blicken nicht gerade freundlich drein

Е, президентът на МОК Ейвъри Брънджейдж произнася заветното: “The Games must go on!” („Игрите трябва да продължат!”). На 7-ми септември 13 атлетки пристъпват в сектора за гюлле на препълнения Олимпиа Щадион. Осма поред, Иванка Христова повежда с 19.35 м. Веднага след нея в сектора влиза намръщена и устремена Чижова. Мощен тласък и гюллето тупва далече, далече в тревата. След малко на таблото светват цифрите 21.03 м – нов световен рекорд. Гумел е смутена – 18.46, 18.83 и едва в третия кръг 19.55. В четвъртия кръг Маргита най-сетне се съвзема – 20.22 м (рекорд на ГДР и сребърен медал)!……

Много след като Гумел се загуби от стадиона, редица западни журналисти  и експерти започнаха да ровят в сектретните архиви на ГДР. През 1997 г. проф. Вернер Франке стига до заключение, че дори след преустановяване на стероида Туринабол (даван системно на олимпийските състезатели на ГДР по всички спортове!) неговото въздействие върху организма на дадения спортист стимулира образуването на непривична мускулна сила и води до значително увеличение на спортните постижения…..

Margitta Gummel DDR

Независимо от обвиненията в системна употреба на допинг, Маргита Гумел все пак остави своето наследство и зестра в развитието на дисциплината тласкане на гюлле в Източна Германия през 60-е и 70-е години на миналия век. С 24-те си национални рекорда на ГДР (11 на открито и 13 в зала!) тя проправи пътя на сънародничките си от знаменитата школа на ГДР след нея – Мариане Адам, Илона Слупянек, Астрид Кумбернус и др.

Снимки: Интернет

0 Коментар
0

Подобни статии

Съдържанието е обект на авторски права и не може да бъде копирано.