Половин век по-късно
Петдесет години след второто европейско първенство в зала „Фестивална”
Точно преди 50 години – на 13 и 14 март 1971 г. софийската зала „Фестивална” приема елита на европейската лека атлетика под покрив за второто европейско първенство в зала (Преди 1970 г. са се провели четири неофициални европейски игри в зала – Дортмунд 1966, Прага 1967, Мадрид 1968 и Белград 1969). След първото официално ЕП в зала (Виена 1970 г.) на София се пада честта (и немалката отговорност) да организира и проведе състезанията от Европейския шампионат…….
Както си му е редът, сформиран е Организационен комитет с председател Иван Панев, първи секретар на ЦК на ДКМС и председател на Комитета за младежта и спорта към МС. Комитетът повече от половин година полага къртовски труд по предварителната подготовка….
От есента н 1969 г. зала „Фестивал” (преименувана по-късно на „Фестивална”) е оборудвана с 200-метрова кръгова писта (с дървени виражи). Пистата представлява синтетични парчета „Зебран” (наречен така по името на производителя завод „Зебра” в с. Верила близо до София), които са залепени направо върху циментова замазка. От куртоазия нито един от треньорите и атлетите, пристигнали в столицата за европейското, не изразява каквото и да недоволство от качеството на покритието. Дори напротив, всички се надпреварват да хвалят българското изобретение…. За журналистите са осигурени кабини за предаване и голяма зала за пресцентър…. Буквално дни преди началото на състезанието все още се режат маси иплотове в залата за пресцентъра, възникват и проблеми с отоплението на залата. Много българи за пръв път виждат ротационни машини (не Ксерокс, Лонжин), които за нула време бълват протоколи и всякаква друга информация!
А на директора на залата Ст.Катаджов му иде до гуша от разправиите със СП „Топлофикация” (и нейния директор инж. Манчев). По тръбите иде топлинка, но дюзите и блендите не позволяват тази топлинка да нахлуе по-осезаемо в огромното хале и да вдигне температурата вътре на повече от…. 16 градуса….
Съдийският апарат е обявен – 135 души съдии и 35 човека технически персонал. Главният съдия на състезанието полк. Славчо Ихчиев се кълне в хората си след проведените два семинара и всички са спокойни… Обаче швейцарската фирма „Лонжин” (Longines) е оборудвала съоръженията с електронни известителни табла, с електронни хронометри, фотофинишна (!) уредба, устройство за видеозапис. Дали нашите ще се справят с управлението на всички тези машинарии? Духът сред съдиите е висок, мобилизацията – голяма!
Важността на събитието обуславя и прякото му предаване по Бългрската телевизия (тогава само с един-едничък канал), по Интервизия и Евровизия…… Атлетите са настанени в хотел „Плиска”, така че дори пеша могат да се разходят по ул. „Коперник” до височинката с църквата. За журналистите са осигурени автобуси от хотелите „Балкан” (Шератон), „Рила” и „Хемус”. Пресцентърът работи с пълна пара, на ротаторите „Лонжин” се въртят час по час стартови списъци и информационни бюлетини…… Представителите на четвъртата власт са снабдени с телефони и телетипи, пишещи машини има за всеки….
От заявките на отборите дори и най-предубеденият „познавач” би ахнал с отворена уста – в София пристига почти целият елит на Стария континент. Особено при жените – от деветте световни рекордьорки в зала шест са в София: 60 м Ренате Майснер-Щехер (ГДР), 800 Хилдегард Фалк (ФРГ), 1500 м Маргарет Бийчъм (Вбр), 60 м преп. Карин Балцер (ГДР) и Хайде Розендал (ФРГ) и гюлле Маргита Гумел (ГДР). Точно 323 състезатели от 23 европейски състезатели от 23 държави се впускат в яростна надпревара в съботния и неделния ден.
Откриването е в 14 часа на 13 март (събота). Делгациите на страните-участнички се построяват с националните знамена с поглед към трибуната. А местата за зрителите са крайно недостатъчни – мнозина от мераклиите така и си остават пред входа на залата. По входовете строга охрана следи някой хитрец да не се промъкне към седалките…..
Точно в 13 часа в събота 913 март) е даден и първият официален старт (преди това в предиобеда са се провели серии и полуфинали в беговите дисциплини). Нека заедно проследим какво точно се е случило преди половин век в добрата стара „Фестивална” (сега „Асикс Арена”).
МЪЖЕ
60 м. 
Валерий Борзов е фаворит номер едно за титлата. Той пристига в София с резултат 6.5 от Москва. Същите тези 6.5 имат и Манфред Кокот и Ханс-Йоахим Ценк (и двамата от ГДР), както и вторият руснак Борис Изместиев . Добре изглежда и шампионът на ФРГ Йобст Хиршт. В трите подоборни серии фаворитите вземат своето (българинът Георги Йовчев с 6.8 е четвърти в серията си и се промъква към полуфинала. В първия полуфинал Кокот с 6.7 изпреварва дребничкия Александър Корнелюк (СССР) 6.8 и гръка Папайоргопулос 6.8. А Георги Йовчев от прекалено вълнение прави два фаулстарта…. Във втория полуфинал Борзов „тактично” отпуска накрая и Хиршт го изпреварва с няколко сантиметра (и за двамата по 6.7). На финала Валерий Борзов е неотразим – с елегантното си и красиво бягане още на 30-ия метър той вече се откъснал напред и финишира първи с 6.6. След него Йобст Хиршт (ФРГ) с 6.7 завоюва среброто, а Манфред Кокот (ГДР) с 6.8 грабва бронза, на стотни пред Изместиев (за жалост в официалния протокол времената са закръгляни до десета и снимките от фотофиниша не са запазени!)
400 м. В три от четирите предарителни серии победителите „заковават” еднакви резултати (по 48.4) – Баденски (Пол), Братчиков (СССР) и Савчук (СССР). Рекордьорът ни Кръстьо Христов с 49.0 е трети в третата серия и отпада…..Отпада изненадващо и водачът на европейската ранглиста Луис Сария (Исп) (47.4)…трети в серията си с 48.8. Поляците „вземат” двата полуфинала – Баденски в първия – 47.8 и Ян Балаховски във втория – 48.6. На финала по четирите пътеки застават двамата поляци и двамата спринтьори на СССР – Александър Братчиков и Борис Савчук.
От предишната година във Виена трима са тук – Баденски, Братчиков и Балаховски. Анджей Баденски енергично „влиза” първи в общия коридор след първите 150 м, следван от съекипника си Балаховски. Руснаците яростно се мъчат да го настигнат и шампионът от Виена Ал.Братчиков изцежда напълно силите си. Анджей Баденски не отстъпва лидерството и за втори път (след Мадрид 1968) става европейски шампион (сега с 46.8). На последната права Борис Савчук отдясно по трета пътека изпреварва Братчиков и финишира втори с 47.4 (за Братчиков 47.6 сек). (Балаховски е получил спазъм и спира на 250-ия метър)….
800 . В ранглистата британците Джон Дейвис (1:48.1) и Фил Люис (1:48.8) са асистирани от Иван Иванов (СССР) 1:48.4. Евгений Аржанов (СССР) не присъства в ренкинга – той е бягал на нестандартните дистанции в залите на САЩ….. В първата серия рекордьорът ни Петър Кятовски с 1:51.9 отстъпва само с една десета на Фил Дейвис. Във втората Атанас Атанасов някак не се чувства комфортно и ….трето място с 1:54.4. В третата серия Аржанов подскзва тактическия си замисъл – остра и внезапна атака със смяна на темпото. Евгений (1:54.1) изпреварва упорития поляк Анджей Купчик (1:54.3). На финала Фил Люис тръгва начело (200 м 25.9), следван от Дейвис (26.8) и Купчик (26.9) и Кятовски 27.0. Аржанов е чак шести с 27.6. Още на третата права обаче Аржанов отдясно предприема характерния си спринт и задминава всички (!) за около 25 метра. 
На 400-е метра Евгений вече е начело (56.2), после на 600-е метра е с приличен аванс (1:22.2) пред Дейвис (1:22.6) и Купчик (1:23.0).Кятовски преди последната обиколка все още е четвърти (1:23.2)….. На последните 200 м Евгений Аржанов превключва на още по-висока скорост и финишира за втори пореден път като шампион (1:48.7). Фил Люис също спринтира отзад и на последните 50 м отдясно се изравнява с Купчик. Двамата финишират едновременно за 1:50.5. Снимката от фотофиниша дава предимство на Люис за среброто, а Купчик остава с бронз. Джон Дейвис „увяхва” и пристига четвърти с 1:51.1, а за Кятовски е петото място – 1:52.0 мин…
1500 м. Водачът в световната ранглиста Харалд Норпот (ФРГ) (със световен рекорд от 3:37.8) в последния момент отпада от участие и това дава зелена улица за Джани дел Буони (Ит) 3:41.9 и Уолтър Уилкинсън (Вбр) 3:44.0. За жалост нашият рекордьор Атанас Атанасов (с четвърто време за всички времена в Европа – 3:43.9) не е в състояние да стартира в коронната си дисциплина. А Найден Петров с 3:55.2 е шести в четъртата серия и отпада….. От четирите серии фаворитите се класират с лекота към финала, като единствен Жак Боксберже (Фр) отпада изненадващо от финала. На самия финал Дел Буони дръпва енергично след 300-ия метър – 60.4 на първите 400 м, следван от Уилкинсън 60.6, руснака Михаил Желобовски 60.8, Васенар (Хол) 60.8 и Мърфи (Ирл) 60.9. На 600 м Дел Буони (1:30.0) е все още пред Желобовски (1:30.2), а полякът Хенрик Шурдиковски (1:30.3) съвсем леко е изпреварил Уилкинсън (1:30.4). На 800-е метра лидерите са същите – Дел Буони (1:59.6), Желобовски (1:59.8), Шурдиковски (1:59.9), Уилкинсън (2:00.2)……
Тук Владимир Пантелей изненадващо предприема дълъг демараж и от осмото място за една обиколка излиза с дълъг спринт начело (1000 2:29.2). Дел Буони е изненадан (2:29.4), а Шурдиковски (2:29.8) е малко преди Желобовски (2:30.0) и Уилкинсън (2:30.2). Триста метра преди финала Дел Буоно (1200 м 2:58.4) отново си възвръща водачеството (2:58.4), пред Шурдиковски (2:58.6), Желобовски (2:58.8) и Уилкинсън (2:59.6)…. Преди последния вираж Дел Буони (1400 м 3:27.2) с последни сили води пред Шурдиковски (3:27.4), а Пантелей и Мърфи са рамо до рамо (3:28.0)…. Пантелей излиза за миг начело. Но точно след последния вираж Хенрик Шурдиковски прибавя в скоростта и задминава Пантелей. Полякът е европейски шампион (3:41.4), пред Пантелей (3:41.5), а дел Буони все пак удържа третата позиция (3:42.1) за бронза. Отзад шведът Улф Хьогберг от шестото място задминава останалите и финишира четвърти за 3:43.2, пред Желобовски 3:43.7…. Шурдиковски печели европейска титла за втори пореден път!
3000 м. Ранглистата се води от Вилфрид Шолц (ГДР) 7:55.0, а от пристигналите в София Егберт Найстад (Хол) 7:57.4 и Питър Стюарт (Вбр) 7:59.6, както и Юрий Алексашин (СССР) 7:59.2, Лайош Мечер (Унг) 7:59.8 и Джузепе Чиндоло (Ит) 7:59.4 са с основателни претенции. В първия полуфинал младият Петко Йорданов с 8:19.8 не може да издържи на високото темпо на по-опитните и остава едва шести….. На финала напред тръгва Чиндоло, но малко след 600-ия метър лидерството поема Егберт Найстад (800 м 2:10.0) пред Чиндоло (2:10.4), Вилфрид Шолц (2:10.6) и един до друг Лайош Мечер и Питър Стюарт (2:11.0). След още две обиколки (на 1200-ия метър) холандецът Найстад (4:15.0) и Чиндоло рамо до рамо водят колоната пред Алексашин (СССР) (4:15.1) и втория руснак Верлан (4:15.2). Шолц (4:15.4) и Стюарт (4:15.5) пък са още в контакт…. Найстад продължава да „пори” въздуха отпред и на 2000 м (5:18.0), пред Шолц (5:18.2), Стюарт (5:18.4), Алексашин (5:19.0) и Верлан (5:21.0)….. След още 100 м Шолц (ГДР) задминава водещите (2400 м 6:20.6), но Стюарт реагира и се „залепва” зад него (6:20.6). Алексашин (6:25.0), Верлан (6:28.2) и Чиндоло (6:28.8) изведнъж се оказват в ролята на догонващи….. 
Ала изненадващо около 200 м преди финала (точно при биенето на камабаната) отзад изведнъж изскача французинът Жерар Вервоорт (2800 м 7:18.0). Шолц е след него (7:23.0), после Стюарт (7:24.0) и далеч назад Алексашин (7:30.8) , Верлан (7:32.2) и Мечер (7:34.2)…. Вервоорт изведнъж сякаш почти спира (крачката му се скъсява необяснимо?) и Шолц и Стюарт бъро го задминават…. Стюарт изчаква последната права и елегантно задминава Шолц. Питър Стюарт е европейски шампион със 7:53.6, пред Вилфрид Шолц 7:54.4. Юрий Алексашин е далеч назад за бронза – 8:01.0, още по-назад остават съотборникът му Анатолий Верлан 8:05.0 и унгарецът Лайош Мечер 8:06.2 мин…..
60 м преп. Четирима през сезона са записали по 7.6 – Екарт Беркес (ФРГ), Ги Дрю (Фр), Марек Южвик и Адам Галант (двамата от Полша). Руснакът Александър Демус е със 7.7 и никой не го слага в сметките…. Във втората серия Славчо Костов Димитров с 8.1 финишира трети и се класира за полуфинала…Там обаче Славчо е прекалено смутен от именитите си съперници и в първия полуфинал остава едва шести – 8.3 сек. На самия финал фаворитът Гюнтер Никел (ФРГ) събаря второто препятствие и от претендент за титлата остава едва четвърти (7.9). Златния медал изненадващо печели другият западногерманец – Екарт Беркес (7.8), пред Демус 7.9 и италианеца Серджо Лиани (7.9)…
Скок височина. Големият брой участници (20 атлети) превръща състезанието в едно изтощително изчакване. Началната височина е… 1.90 м.Българинът Петър Богданов начева с 2.00 м и …. с това си остава – 18-о място. Петима през сезона са преминали над 2.20 м – Томас Захариас (ФРГ) 2.22, Лотар Достер (ФРГ) 2.21, Кестутис Шапка и Юрий Тармак (двамата от СССР) – по 2.21 и Ингомар Зийгхарт (ФРГ) – 2.20 м. Четиринайсет атлети сполучват на 2.08, от тях на 2.11 отпадат само трима!!! Шестима се справят с 2.14 м – Ищван Майор и Ендре Келемен (двамата от Унгария) от първи опит, Юрий Тармак от втори и Кестутис Шапка от трети (двамата от СССР), както и двамата западногерманци Лотар Достер и Томас Захариас (и двамата от втори опит)….. 
Фаворитът за медал Ингомар Зийгхарт е безутешен – 2.14 м необяснимо са непосилни в този ден за него! След три часа и половина летвата е вдигната на 2.17 м. Първи успява Тармак, веднага след него Ищван Майор. На Келемен му трябват три опита, но и той сполучва от третия път! Шапка, Захариас и Достер не успяват на 2.17 – четвърти е Достер, пети Захариас и шести Шапка – и тримата с резулатт по 2.14 м („На Шапка му трябваха поне 25 м за засилване. Секторът не му пасна въобще!” – ще сподели по-късно главният треньор на СССР Владимир Попов.)… Тримата останали да правят опити скачачи са вече почти четири часа в сектора. На 2.20 м никой не успява. Така малко изненадващо Ищван Майор (Унг) е европейски шампион, втори е бъдещият олимпийски шампион Юрий Тармак, трети остава вторият унгарец Ендре Келемен (и тримата с по 2.17 м)…..
Овчарски скок. Трима световни рекордьори са в стартовия списък – Христос Папаниколау (Гър) 5.49 и Волфганг Нордвиг (ГДР) 5.46 на открито и „пресният” световен рекордьор в зала Кийл Исаксон (Швеция) 5.38 м. Папаниколау е вече две седмици в София и сякаш добре е „опипал” настилката и скочището. Уви, още в първия си скок на 4.90 м Христос получава мускулно разтежение и напуска сектора на носилка! 
В сектора са се явили 16 скачачи (!). Шестима се справят с 5.00 м, после на 5.20 м успех регистрират Нордвиг (от първи опит), русокосият миньон Исаксон (висок „само” 1.72 м) от втори опит, Юрий Исаков (СССР) също от втори опит… Преди това Хайнфрид Енгел (ФРГ) е успял на 5.10 м и накрая с това заема четвъртото място. Исаков, Исаксон и Нордвиг с лекота се справят и с 5.30 – все от първи опит. Медалистите са ясни, после Исаков не успява и трите пъти на 5.35… Нордвиг преодолява успешно тези 5.35 от втория път, Исаксон се измъчва доста, но и той ги превзема от трети опит. Летвата е поставена на 5.40 м – за нов световен рекорд в зала. Исаксон не успява в първия си опит и веднага след него Нордвиг от първия си опит преодолява чисто летвата. А от началото на борбата са изминали вече почти… 5 часа! Волфганг Нордвиг е твърде уморен и не желае повече да скача – европейската титла със световен рекорд (5.40 м) му е достатъчна. Исаксон пък остава втори и безкрайно огорчен – 5.35 м, трети е Исаков с 5.30 м…
Скок дължина. Пак много участници покрай пътечката – седемнайсет! Западногерманецът Ханс Баумгартнер на два пъти в родината си през февруари почти е „докоснал” осемте метра – два пъти по 7.99 м. Европейският рекордьор в зала (с 8.23) Игор Тер-Ованесян (СССР) е с по-скромна „зестра” – само 7.83 м, отсъства Макс Клаус (ГДР) (7.88 м)…… Баумгартнер поема инициативата още във втория кръг – 7.91 м. В третия Тер-Ованесян се изравнява с него – също 7.91 м… Но само за малко. 
Баумгартнер за първи път в кариерата си скача осем метра именно в зала Фестивална – 8.00 в третия си опит. Румънците Василе Сърукан (7.80) и Валентин Журка (7.72) са непосредствено след фаворитите…. Окрилен от успеха си, Ханс Баумгартнер в четвъртия си скок прибавя още сантиметри – 8.12 (рекорд на ФРГ в зала!). Тер-Ованесян нервничи – два фаула и 7.80 за финал. В последния си скок Сърукан затвърждава „бронзовата” си позиция със 7.88 м…..
Троен скок. Липсата на квалификации прави финалите в техническите дисциплини изключително тежки и продължителни изпитания. Ето, и на тройния скок 15 състезатели се разгряват в сектора. Европейският ни шампион отпреди пет години (1966) Георги Стойковски след 15.73 и фаул във втория си скок, в третия си опит се приземява точно на 16.00 м – нов български рекорд в зала и седмо място….. Олимпийският шампион от Мексико Виктор Санеев (СССР) повежда от първия си скок – 16.55 и във втория добавя още сантиметри – 16.83 (той води и световната ранглиста с 16.93 м от Москва). Само румънският „гигант” Карол Корбу (висок 1.93 м) му отвръща подобаващо – 16.38 и 16.54 м. Вторият руснак – Генадий Савлевич с втория си скок (16.24 м) твърдо заема третото място. Санеев е стабилен – 16.58, 16.63, 16.40….. Но Корбу хич и не мисли да се предава – 16.43, 16.47 и… в петия си опит се изравнява „на йота” със Санеев – и той 16.83 м!
Виктор Санеев обаче води с втори по сила опит и в последния кръг затвърждава „златната” сипозиция – 16.75 м. Докато Корбу пропилява последния си скок – само 16.42 м. Вторият румънец Василе Думитреску с 16.16 в първия си скок за кратко е бил трети, но в последните си три скока пристъпва пластилина на дъската и остава четвърти… Тук огромно разочарование застига западногерманеца Михаел Зауер. Той пристига в София с авторитетните 16.75 м (които биха му стигнали за медал!), а в зала „Фестивална” едва се закрепва на осмата позиция – 15.94 м…..
Тласкане на гюлле. Хартмут Бризеник (20.54) и Ханс-Йоахим Ротенбург (двамата от ГДР) (19.80) заедно с шведа Рики Бруш (19.80) са начело на ранглистата, след тях са руснакът Валерий Войкин (19.54) и бъдещият олимпийски шампион Владислав Комар (Пол) (19.43). Българският Шампион Вълчо Стоев (едва 19-годишен!) две седмици по-рано тук, в същата зала, е направил рекорд – 18.21 м. За жалост Стоев е развълнуван доста много (пак 15 участници) и със 17.80 м остава дванайсти. Секторът за гюлле е платформа, която се спуска от тавана в средата на залата по време на антракта между сутрешната и следобедната сесии. В първия кръг Рики Бруш за кратко повежда (19.50), следван само на 2 см от Войкин (19.48) и на седем от Комар (19.43)…. Бризеник не може отведнъж да „усети” дървения кръг на сектора и изпитва технически трудности…..
В третия си опит той все пак се съвзема и запраща стоманеното кълбо на 19.97 м, после добавя за 20.12 и 20.19. Това му е достатъчно за златния медал. Войкин в четвъртия кръг измества Бруш от второто място – 19.54, а шведът се пренавива и прави три последователни фаула, оставайки трети с първия си опит. И така – Хартмут Бризеник (ГДР) е най-силния мъж я атлетическа Европа!
Щафета 4х400 м. Само три квартета се явяват – Полша, СССР и България. На първия пост Братчиков за СССР взема аванс пред поляка Корицки. Още на втория пост обаче опитният Ян Вернер изпреварва Семьон Кочер и полската щафета продължава устремно напред. Баденски и Балаховски само довършват започнатото – 3:11.1. За СССР остават сребърните медали – 3:11.9. Българската четворка Кръстьо Христов, Александър Янев, Александър Попов и Йордан Тодоров финишира за бронза – 3:15.6 мин. (рекорд на България).
Щафета 4х800 м.Този път отборът на СССР (макар и без Евгений Аржанов!) се бори самоотвержено. Валерий Таратинов, Станислав Мешчерских, Алексей Таранов и Виктор Семяшкин финишират като европейски шампиони със световен рекорд (7:17.8). Поляците в състав Кшищоф Линковски, Зенон Шурдиковски, Михал Сковронек и Казимеж Вардак остават назад на повече от секунда – 7:19.2… С бронза е тимът на ФРГ – 7:25.0. Нашите момчета се сражават смело и въодушевено и само 4 десети не им достигат да настигнат германците. Атанас Атанасов, Петър Кятовски, Димчо Дерибеев и Петър Хиков записват нов български рекорд – 7:25.4, който днес навършва половин век!
Ж Е Н И.
60 м. Фаворитките са разпределени в четири различни серии, така че да не се срещнат в преки сблъсъци поне до полуфинала. Още във втората серия Ренате Майснер (Щехер) (ГДР) показва мощност и сила – 7.4, пред Силви Телие (Фр) 7.5. Прочутата Ирена Шевинска (Пол) със 7.6 е по-скромна в третата серия – 7.6, а в последната четвърта серия Анегрет Рихтер (ФРГ) с лекота взема първенството – 7.4. В първия полуфинал Рихтер и Телие финишират едновременно за по 7.4, а във втория Майснер (7.4) е убедителна пред Шевинска (7.5)… Нашите две момичета Иванка Вълкова (7.7 в първата серия) и Йорданка Янкова (също 7.7 в третата) остават под чертата за полуфиналите….. 
На финала Ренате Майснер е неудържима – 7.3 и златен медал за втора поредна година (след Виена). За второто място французойката Телие изтръгва със стотни среброто от Рихтер – и двете са с по 7.4. Бавният старт на Шевинска не й носи нищо повече от четвърто място – 7.5. Със същото време пета остава победителката на скок дължина от съботния ден Хайде Розендал (ФРГ)…..
400 м. В последната от четирите серии едва 19-годишната Светла Златева финишира убедително първа с 54.1 – нов национален рекорд. Втората – Гизела Алемайер (ФРГ) е на секунда и половина след нея – 55.5…. Светла продължава вдъховена и в първия полуфинал – 54.5, на три десети пред Инге Бьодинг (ФРГ) – 54.8. В другия полуфинал рускинята Вера Попкова е малко по-умерена – 54.8, пред австрийката Мария Сикора – 55.2. Финалното бягане възторгва публиката по трибуната до краен предел. Зрителите с емоционални възгласи окуражават пламенно любимката си и Златева влиза първа в общия коридор след 150-ия метър. Точно преди финалната линия на 200-е метра Попкова рязко я изпреварва и Светла нарушава ритъма си. На отсрещната права и Сикора я задминава, а на последните 50 м Светла е задмината и от Бьодинг….
Българката завършва последна с 54.6, след Вера Попкова 53.7, Бьодинг 54.3 и Сикора 54.4. Зрителите са замлъкнали в тягостно разочарование от неуспеха на фаворитката си…..
800 м. Атлетките са разпределени в три полуфинални серии. Още в първата се срещат световната рекордьорка в зала Хилдегард Фалк (2:03.3 три седмици по-рано в Кийл) и „сребърната” от Олимпиадата в Мексико Илеана Силай (Рум)… Силай води (заедно с унгарката Кулчар) – 200 м 30.0, 400 м 61.8, 600 м 1:33.6) и накрая финишира за 2:06.0, само на десета пред Фалк (2:06.1). Нашите момичета попадат в ариегарда – Джена Бинева (2:12.1) във втората серия и Весела Ташева (2:11.1) в трета серия…. На финала Фалк повежда на първите 200 м (30.8) следвана от британката Розмари Стърлинг и Силай (с по 31.0)…. Илеана Силай е нетърпелива и след 300-е метра поема лидерството – 400 м за 63.6, следвана от Фалк (63.8) и…олимпийската шампионка на 400 м Колет Бесон (Фр) (64.0)…Стърлинг поизостава – 64.5…Силай не изпуска предната позиция – 600 м за 1:35.3, но Фалк е на два метра зад нея – 1:35.6…… 
Бесон все още е трета – 1:36.2, а русокосата рускиня Надежда Колесникова е четвърта с 1:36.9…. Стърлинг като че е е изтощена – пета позиция с 1:37.2…. На предпоследната права Хилдегард Фалк все пак използва острата си атака и задминава Силай. Фалк финишира първа като европейска шампионка за 2:06.1, а Силай завършва втора за 2:06.5… Розмари Стърлинг спринтира устремно отзад, задминавайки Бесон и Колесникова. На последната права тя а-ха да настигне Силай. Само един метър не стига на Стърлинг да задмине румънката и с 2:06.6 тя остава трета, на почти секунда пред Бесон (2:07.5)… „Бавно се получи цялото бягане, нямаше кой да дръзне да поведе с по-високо темпо – споделя по-късно Хилдегард Фалк (ФРГ). Можех да „сляза” дори до 2:02.0, но тези остри виражи някак „убиваха” скоростта ми!”
1500 м. Британката Маргарет Бийчъм вече е подобрила световния рекорд в зала – два пъти през сезона – 4:20.5 и 4:17.4… И Криста Мертен (ФРГ) се е разписала между двата рекорда – 4:17.9…. В София на старт застават седем атлетки. Още след старта Мертен тръгва смело напред – 200 м (33.4), следвана от Бийчъм (33.6), Елен Тител (ФРГ) и Тамара Пангелова (СССР) една до друга (33.8), зад тях Людмила Брагина (СССР) 34.0….. После Пангелова излиза напред (400 м 66.4), следвана от Баргина (66.6), Мертен (69.1) и Бийчъм (69.2)….. 
Публиката в залата възторжено аплодира българката Василена Амзина, която дръзва да поведе на 600 м (1:43.2), следвана от Мертен (1:43.6), Бийчъм (1:43.8), италианката Анджела Рамело (1:43.8), след нея Тител и Пангелова (по 1:44.0)…Амзина продължава храбро да води колоната (800 м 2:19.0), пред Мертен (2:19.4), Бийчъм и Пангелова (2:19.6), Тител (2:19.8) и Брагина (2:20.0). След още една обиколка (на 1000 м) Василена все още не сдава лидерството (2:53.8), а Рамело предпиема отчаяна атака (2:54.6), „хваната” от Мертен И Пангелова (2:54.8). Бийчъм и Брагина (по 2:55.0) като че поизостават?….. На 1200-ия метър обаче Криста Мертен (3:29.5) вече е задминала Амзина, зад нея се е „залепила” Бийчъм (3:29.6). Пангелова не изпуска дуото (3:29.8). Тител и Брагина се борят помежду си отзад (3:30.4)…. Амизна вече е шеста (3:30.8)….. Точно преди предпоследния завой Маргарет Бийчъм ускорява и на 1400 м (4:01.2) вече е е пред Пангелова (4:01.8), Мертен се мъчи да не изостава (4:02.2), доста пред Брагина (4:02.9), Тител (4:03.2) и… Амзина (4:07.4). Бийчъм ускорява по завоя и финишира убедително първа с нов световен рекорд в зала (4:17.2)…. На завоя Людмила Брагина задминава Пангелова, Мертен и Тител и финишира със сребърен медал и нов рекорд на СССР – 4:17.8 (второ в историята под покрив). Пангелова пък се откъсва от западногерманките и с 4:18.1 завоюва бронза, пред Тител 4:18.4 и Мертен 4:18.8…. Василена Амзина финишира шеста с нов рекорд на България – 4:25.6…… „Нищо не съм сънувала снощи – споделя шампионката Маргарет Бийчъм. – Хобито ми е да бягам, когато не се занимавам с любимите ми готвене и шиене. Нито за миг не съм се усъмнила в победата си, въпреки високото темпо на опасните рускини и германки!”
60 м преп. Фаворитките са в залата – Карин Балцер и Анели Ерхард от ГДР, полякините Тереза Сукневич, Данута Стражинска и Гражина Рабщин, румънката Валерия Буфану, Маргит Бах и Хайди Шюлер от ФРГ, швейцарката Мета Антенен. В две от четирите серии Балцер и Ерхард „дават” по 8.2…. Българките са неубедителни – Снежана Юрукова (8.8) и Пенка Соколова (8.9) са далече зад лидерките…. 
В първия полуфинал Балцер и Сукневич с по 8.3 и Буфану (8.4) се класират за финала с лекота, във втория Ерхард изглежда още по-добре (8.2), пред Антенен (8.3)…. Вече на финала Анели Ерхард се изстрелва напред, но Карин Балцер я настига на последното препятствие и двете финишират едновременно за 8.1. Съдиите дълго разглеждат снимката и ветеранката Балцер е определена за победителка, пред Ерхард. За бронзовия медал Сукневич със сантиметри изтръгва третото място от Антенен – и двете с по 8.3 сек.
Скок височина. Петнадесет атлетки се появяват в сектора в неделния ден и две от тях даже са заявили за начална височина …. 1.55 м. Повечето започват от 1.65, а югославянката Снежана Хрепевник пропуска тази кота (тя се се справила три седмици по-рано във Ванкувър с 1.85) , както и 1.70 м. Българката Катя Лазова успешно се справя с 1.60, 1.65 и 1.70, но на 1.73 греши и трите пъти…. Фаворитката Рита Шмид (ГДР) преодолява 1.76 едва от втория път и на 1.78 на три пъти събаря летвата и остава разочароващо десета (а по-рано – на 20 февруари в Берлин вече е преодоляла 1.86 м????)…. Единайсет са се справили с 1.76, а на 1.78 се справят само четири (Хрепевник пропуска 1.78 и „отива” направо на 1.80). Румънката Корнелия Попеску и 
Милада Карбанова (ЧССР) се справят с 1.78 от раз, а Вера Гаврилова (СССР) и Марта Костланова (ЧССР) – от втори опит. Вече на 1.80 м Милада Карбанова ги преодолява от първия опит (тя до момента няма грешка – 1.65, 1.70, 1.73, 1.76, 1.78 и 1.80 все от първи опит!). Гаврилова във втория си опит все пак се справя с 1.80 и това й отрежда сребърния медал. Нито една от двете – Карбанова и Гаврилова – не успява на 1.82 м….. Трета с 1.78 от първия път е Попеску, четвърта с 1.78 от втори опит е Костланова…. Пето-шесто място с 1.76 от първи опит делят Хрепевник и швейцарката Беатрикс Рехнер….
Скок дължина. Десет спортистки се отправят към сектора за дългия скок….. Само две седмици по-рано световната рекордьорка на открито Хайде Розендал (ФРГ) е записала 6.68 м на шампионата на ФРГ в зала в Кийл. Тя е и първа в стартовия списък и „открива” с 6.41, следвана от Алла Смирнова (СССР) – 6.30 м и Хайди Шюлер (ФРГ) 6.25 м . На Ирена Шевинска някак не й потръгва – 6.18 и фаул, Полякинята все пак се поправя и в третия си скок за кратко е втора – 6.36. И олимпийската шампионка от Мексико Виорика Вискополяну (Рум) отначало не се чувства комфортно – два поредни фаула. 
В третия кръг Виорика все пак успява да се овладее – 6.45 м и повежда! След един „ужасен” трети скок – 6.18 м, в четвъртия кръг Розендал най-после улучва разбега си – 6.64 м. Веднага след нея и Шевинска се съвзема – 6.56 м (рекорд на Полша в зала!)…. Вискополяну се опитва да реагира – 6.47 м и 6.53 м, но това й стига само за бронза. Розендал прави още два отлични скока – около 6.60 – 6.70 м, но съдията все вдига червения флаг. Хайде „обича” да се разправя и да спори със съдиите. Така е и сега – германката се „обяснява” гневно с българския съдия. В поледния си шести опит швейцарката Мета Антенен с 6.33 измества Смирнова (с 3 см) от четъртото място….. Българката Недялка Ангелова с 5.94 м остава едва десета в надпреварата… „Пътечката за засилване изобщо не ми допадна – беше твърда и глезените ме заболяха. Иначе се чувствах отлично, може би щях да се доближа плътно до световния рекорд на Шчелканова (6.73 м)!” споделя Хайде Розендал!….
Тласкане на гюлле. Маргита Гумел (ГДР) съвсем наскоро е „счупила” световния рекорд в зала – 19.54 м в Берлин. Това обаче като че само амбицира световната рекордьорка на открито Чижова (СССР) . Гумел започва „мажорно” – 19.14 м в първия кръг, но само пет минути по-късно Надежда Чижова изтласква гюллето на 19.70 м – нов световен рекорд в зала! Маргита се опитва да реагира – 19.50 м във втория и 19.45 м в третия кръг, но за повече н
яма сили… Ветеранката Антонина Иванова (СССР) с втория си опит (18.69) категорично слага точка в спора за бронза. А младата Мариане Адам (ГДР) още в първия си опит със 17.49 м изпреварва минимално българската рекордьорка Иванка Христова (два пъти по 17.42 м!)…..
Щафета 4х200 м. „Бронзовата” на 60 м Анегрет Рихтер (ФРГ) е стъпила накриво на виража веднага след финала и не е в състояние да помогне на щафетата на западногерманките. Квартетът на СССР пък (Марина Никифорова-Сидорова, Татяна Кондрашова-Ворохобко, Людмила Аксьонова и Наталия Чистякова) с 1:37.1 не оставя каквито и да било надежди на четворката на ФРГ (Вилден, Ширенхелм, Кронигер и Такенберг ) – 1:38.0. Нашите момичета са си трети и с бронз (няма четвърти отбор) – Иванка Венкова, Иванка Кошничарска, Софка Казанджиева и Монка Бобчева завършват за 1:39.7. Не съвсем удачното предаване на палката между тях ги лишава поне от една секунда по-добро време…..
Щафета 4х400 м. Спринтьорките на СССР Любов Финогенова, Галина Камардина, шампионката в индивидуалното 400 м Вера Попкова и Людмила Аксьонова поставят световен рекорд в зала – 3:36.6, на цели три (!) секунди пред ФРГ (Алмайер, Еленбергер, Рюкес, Чекай) – 3:39.6. Квартетът на България все пак поставя национален рекорд в зала за бронзовите медали – Светла Златева, Стефка Йорданова, Джена Бинева и Тонка Петрова регистрират 3:47.8 мин.
Въпреки неудобната писта и не съвсем оптималните условия за реализация европейското в София е ознаменувано с редица вдъхновяващи и стойностни резултати. Петима защитават титлите си отпреди година във Виена (Борзов, Аржанов, Шурдиковски, Санеев и Бризеник). Седмина от шампионите във “Фестивална” печелят златни медали и на европейското на открито пет месеца по-късно в Хелзинки – Валерий Борзов (100 и 200 м), Евгений Аржанов (800 м), Волфганг Нордвиг (овч.скок), Хартумут Бризеник (гюлле), Ренате Щехер (100 и 200 м) и Надежда Чижова (гюлле). От участващите в София единайсет (!) атлети стават олимпийски шампиони след година и половина в Мюнхен – Валерий Борзов (100 и 200 м), Юрий Тармак (Ск.височина), Волфганг Нордвиг (Овч. Скок), Виктор Санеев (троен скок), Владислав Комар (гюлле), Ренате Майснер-Щехер (100 и 200 м), Хилдегард Фалк (800 м), Людмила Брагина (1500 м), Анели Ерхард (100 м преп.), Хайде Розендал (скок дължина) и Надежда Чижова (гюлле)…..
За жалост през годините е Европа (а и не само) се построиха твърде много къде-къде по-модерни и удобни зали и съоръжения и за добрата стара зала „Фестивална” остана само утехата от провеждането на традиционния студентски турнир ФИСУ (сега „Академик”)
Снимки: Интернет
