Кръгла годишнина за рекордьора ни на копие
Професор Стефан Стойков – на 70!
Една от емблематичните фигури в българското хвърляне на копие – проф. Стефан Стойков – днес навършва 70 години. Нека с няколко щриха да припомним житието-битието му на дълголетен атлет, треньор, преподавател в НСА и двигател на Федерациите на ветераните-атлети и на инвалидите….
Роден на 18 март 1951 г. в с. Цар Асен, Пазарджишко, Стойков още като малчуган се захласва по…. хвърлянето на копие. Едва 12-годишен, той неуморно хвърля ли, хвърля топката, после учителят му по физкултура му показва и истинско копие. Все пак той надвишава връстниците си, хвърляйки малката топка в училището много, много по-далече от останалите. Обаче баща му не е много въодушевен от занимавката му със спорт – Стефан е пълен отличник в математическата гимназия в Стрелча, решава задачите и уравненията със замах и лекота. „Лекар трябва да стане Стефан”, отсича баща му…. Пък и спортът за строгите му родители изглежда безполезно занимание…. Но друго било писано!……
Първите забележими прояви на Стойков в леката атлетика датират от …. 1965 г. На 14 години той хвърля топката на 77.90 м (с по-голямата топка – 800 г), но на скок дължина май е по-добър – 5.68 м….. През същата година на състезание в Пазарджик едвам успяват да измерят резултата му с по-леката топка – 94.40 м!!! Постепенно Стойков се влюбва в капризното копие и то става негова съдба през по-голямата част от живота му…. Сам си измайсторява дървени копия, опитва се сам да се научи на техника. А тя не е никак лесна за усвояване
Още през май 1969 г. в Пазарджик Стойков праща уреда на 63.70 м. Същата година следва и първата му шампионска титла при юношите – 60.26. През 1970 г. Стефан кандидатства в тогавашния ВИФ (сега НСА) и е приет като един от най-добрите в класирането от изпитите. В следващата 1971 г. личният му рекорд стига до 68.90 м на състезания в Тбилиси в късния октомври….. По време на цялото му следване и по-нататъшната му спортна кариера неизменно треньор му е всепризнатият специалист доц. Стефан Станчев….. „Станчев нямаше много време да ми показва. Тренирах повечето време сам. Не съм се опитвал да подражавам на останалите, да копирам от тях! Самичък си изградих моята си методика на тренировъчния процес. Пък и хвърлянето ми идеше отръки, рано открих за себе си, че е най-важно правилно да го откъснеш от рамото си, от плешката!”
Първият му удар над 70-е метра? Стойков добре си спомня датата и мястото – 20 май 1972 на стадион „Васил Левски”. Резултатът е 73.10 м и, макар да отстъпва на рекордьора Милчо Миленски (76.52), Стойков твърдо се включва в редиците на националния мъжки отбор. Следват успешни участия – срещата Полша-България във Варшава (74.10), бронзовият медал от Балканиадата за мъже в Измир (73.20 м)…….
На балканските игри в Атина в края на август 1973 г. още в първия си опит Стефан запраща копието на 79.00 м и повежда убедително. Едва в петия кръг румънецът Карол Радули го изпреварва, и то само с 38 см……
Първото преминаване на 80-е метра? Как да се забрави – датата е 01 юни 1975 г. На националния стадион тече поредното издание на международния турнир „Народна младеж”. Компанията в сектора за копие е сериозна…… Победата с 83.18 м е за унгареца Дьорд Ердели, втори с български рекорд завършва Валентин Джонев (82.26 м)….. За третото място битката е страхотна – кубинецът Роберто Фернандес в третия си опит забива копието на 81.84 м. Стефан Стойков никак не се стряска. Амбициран, мобилизиран и устремен, в петия и шестия си опит той регистрира последователно 80.14 и 80.64, ставайки вторият българин (след Джонев), който прехвърля 80-е метра…. Въобще по време на дълголетния си престой в сектора за копие Стойков има забележителната серия от 31 състезания (!) с точно 56 опита над 80- ия метър!
В олимпийската 1976-а Стойков започва повече от добре – още на 27 април на студентското първенство в София записва 81.84 м…… Травма не му позволява да гони норматива за Олимпиадата в Монреал.
Първият национален рекорд за мъжете? Той ще се окаже и вечен – на шампионата на България в София на 30 юни 1977 г. още в първото си появяване в сектора Стефан така изхвърля уреда от десницата си, че копието сякаш „забравя” да се приземи. Съдията на попадениято в тревата трябва да тича доста към отсрещния край на сектора, за да опъне ролетката. Резултатът от 86.24 м е 14-и в света за годината и е рекорд на България със стария модел копие и до ден-днешен, почти 43 години по-късно!
Предолимпийската 1979-а е особено плодовита откъм състезания с резултати над 80-е метра – цели осем! Златният медал от юбилейната 50-а Балканиада в Атина е подплатен с авторитетните 83.78 м. И на петата Републиканска Спартакиада в София Стойков е шампион на България (80.46 м)……
На полуфинала за Купата на Европа в Малмьо на 1 юли 1979 г. Стойков с 80.26 е втори, само след Раймо Пийл (Шв) 86.22 м. Но Стефан надвива над такива колоси като Бьорн Гримнес (Норв) (с личен рекорд 88.32) и Николай Гребнев (СССР) (89.32)…
Преди Универсиадата в Мексико групата пътува по-рано за аклиматизация. Стойков обаче за зла участ „хваща“ двойна пневмония и две седмици е на „пеницилин“. На квалификацията на самата Универсиада първите два опита на Стефан са неуспешни (особено във втория опит копието се забива на около 79 метра (!), но двамата неопитни съдии на попадението вдигат червения флаг). В третия опит все пак Стойков фиксира 70.50 м. Последният, който „влиза“ за финал, е британецът Питър Йейтс с 73.12 м. На самия финал Харконен (Финл) 87.10 и Пуусте (СССР) 82.62 са втори и трети…… с Един опит от 79-80 метра Стойков би бил пети-шести…..
За Олимпиадата в Москва през 1980 г. подготовката е в пълен ход. Втора поредна балканска титла в София (80.70), седем състезания над 80-е метра (най-доброто е с 83.12 м). За съветската столица Стефан тръгва с доста увереност (на лагера в Дианабад копието често лети над 83-84 м по време на тренировките!). Огромният стадион „В.И.Ленин” посреща 18-е атлети за квалификацията на 26 юли… Стойков във втория си опит записва 78.74 м и е 12-и, което го праща на финал. След Стефан остава не кой да е, а бъдещият световен шампион и рекордьор Детлеф Михел (ГДР)! Вече на финала (осми поред в стартовия списък) Стефан се класира 11-и със 79.04 м….
В следолимпийската 1981-а Стойков поддържа класно ниво – 83.26 м и победа на турнира по хвърляния в Нитра (ЧССР) през септември, второ място на четиристранната среща по хвърляния в Сен Етиен (Франция) – 82.84 м…
Едно от най-успешните участия на състезания в чужбина (ако не и най-успешното!) Стефан Стойков записва на тристранната среща Унгария-България-Полша на „Нейпщадион” в Будапеща на 27 юни 1982 г. След два „опипващи” опита (80.20 и 80.56), в третия Стойков „пуска” плавно копието по въздушното течение. Метражът на опита му е зашеметяващ – 85.72 м и победа над световния рекордьор (с 99.72) Ференц Параги….. На „хвърляческия” турнир в Нитра Стефан за втори пореден път се окичва със златото (84.16). Обаче неразбории при подаването на заявките за европейското в Атина оставят Стойков да наблюдава състезанието на стадион „Караискакис” у дома по телевизията…..
На турнира „Народна младеж” в София през май 1983 г. Стойков е втори с 80.56, а олимпийската 1984 г. е приключена със 78.22. Вече 34-годишен, през август 1985 в Стара Загора Стойков отстъпва първото място на стадион „Берое” само на румънеца Негойца (81.20 срещу мощните 92.42 м)….. А на Финал Б на Купа Европа в Будапеща 10 август 1985 г.) Стойков със 78.94 м носи седем точки за отбора ни, само след югославянина Сеад Кърджалич (83.60).
През май 1986 г. Стефан Стойков е първият български рекордьор на копие с новия модел – 71.48, 74.80 и 75.40 м…. Въобще с двете си балкански титли (1979 § 1980) и седемте си национални титли (1977, 1979, 1982 и 1983 плюс трите си златни медала от зимните шампионати) Стойков заслужено и безпрекословно е измежду първите трима копиехвърлячи на България за всички времена…..
Стефан Стойков продължава да се състезава – активно и ежегодно – даже през 1993 г. (вече на 42 години!) се класира четвърти на шампионата на България с 61.58 м. И то състезавайки се с младоци (някои от тях с по 20 години по-млади!). И в следващите 1994, 1995 и 1996 г. Стойков е незименно в десетката на България на копие за мъже….. Именно в края на 1996 г. Стойков най-после се оттегля от състезателна дейност! „Дълголетието ми в сектора се дължи на факта, че през всичките тези години на пътеката аз успях да се опазя физически, тренирах правилно и не получих нито една сериозна травма, може би с изключение на 1976 г. Точно 20 години бях национален състезател – от 1968 до 1988 година!”
Стефан Стойков завършва висшето си образование през 1974 г. с пълно отличие!! Назначен на работа в тогавашния ВИФ (сега НСА) на 31 юли 1979 г., почти 40 години Стойков е в академичните среди – преподавател, треньор, автор на над 150 научни публикации, на 7 книги и 2 учебника! Съветник и наставник на най-добрите български копиехвърлячи по различно време, той е треньор и на доц. Румяна Карапетрова, която стана десета на СП в Хелзинки 2005 г., и шеста на Европейското в Гьотеборг през следващата 2006 г. (с 61.78, само на 20 см от бронзовия медал)…… От първия си брак Стойков има син (бивш тенисист) и внучка, от Румяна Карапетрова му се родиха две момичета….. Научен ръководител е на двама докторанти и 30 дипломанти, от тях седем магистри…… През 1995 му е присъдена научната степен „Доцент”, от 2004 е доктор на педагогическите науки, а от 2007 година – „Професор”.
Повече от 10 години Стойков отдаде на ветеранския спорт – президент на комисия „Ветерани” към БФЛА (1996-1998), генерален секретар на Балканската асоциация на атлетите-ветерани и президент на Техническата комисия към тази асоциация (1996-2006). В същото десетилетие е и президент на българските-лекоатлети-ветерани
През последните 15 години Стефан Стойков се захвана да помага и на инвалидите-спортисти. Под негово ръководство атлетите с увреждания Иванка Колева, Дечко Овчаров, Илиан Петров, Камен Минков се представяха успешно на международните състезания. Колева и Овчаров даже спечелиха медали от световните първенства за хора с увреждания и от пара-олимпийските игри.
През целия си живот в спорта проф. Стефан Стойков преследва своето кредо: „Помагай на хората, стреми се към най-високото, където и да си, ненавиждай простака и бездарието!”
Снимки: Архив на гл. ас. Григор Гутев
