Начало Истории Българските атлети на Олимпиадите – първа част

Българските атлети на Олимпиадите – първа част

от Alexander Vangelov
395 разглеждания

Българските атлети на олимпийските игри – първа част

От Париж през Берлин, Хелзинки, Рим, та до Токио

 

Вече започналата 32-ра Олимпиада в Токио тези дни изпълва с надежди и очаквания спортистите от целия свят. Несъмнено тя отново ще се превърне в най-високия спортен форум на планетата в четиригодишния цикъл. Нека в поредица от материали  припомним за представянето на българските атлети на олимпийските игри – от първото им появяване през 1924 година, та досега.

1924 – Париж

През 1924 г. група български спортисти (след редица перипетии – дълго и изнурително пътуване) все пак пристигат в Париж за VIII Олимпиада, буквално часове преди официалното откриване. Двама наши стартират на 10000 м – Васил Венков и Александър Цветанов. И двамата са изключително зле екипирани (Венков бяга с…терлици) и не са равностойни на останалите бегачи. За жалост и двамата не успяват да завършат бягането… Разностранният състезател Кирил Петрунов стартира в четвъртата серия на 400 м и остава без официално време (след шведа Густаф Вейнарт 50.2, унгареца Лайош Курунчи 52.6 и австралиеца Ричард Хонър 63.1). Имайки предвид рекорда на Петрунов от май същата година (57.2), едва ли постижението му го е направило конкурентноспособен. Кирил участва и на скок дължина (6.00 в квалификацията, при негов национален рекорд 6.49) и на троен скок (12.01 в квалификацията при български рекорд 12.57)…

1936 – Берлин

През 1936 година емблематичният български лекоатлет Любен Дойчев участва в десетобоя на XI-ата Олимпиада в Берлин. След като две години преди това Дойчев е поставил български рекорд от 5598 точки (по таблицата от 1971 год.), в германската столица той се състезава в недобро здравословно състояние (прекарал вирусно заболяване). Все пак с 6307 т. (национален рекорд, преизчислен на 5944 точки по действащата в момента таблица) той завършва 14-и. Няма как да бъде равностоен на световния рекордьор Глен Морис (САЩ) 7254 т., на съотборниците му Боб Кларк (7063) и Джак Паркър (6760), на домакина Ерик Хубер (6589), швейцареца Армин Гул (6618) и холандеца Райндерт Брасер (6570), на шведа Оле Бексел (6558). Въпреки всичко Дойчев е в средата на таблицата за класиране (от общо 28 десетобойци). Вторият български атлет в Берлин е маратонецът Борис Харалампиев, финиширал 36-и от общо 56 бегачи на класическите 42.195 км за 3:08:53.8 часа.

1952 – Хелзинки

 

След 16-годишно прекъсване, през 1952 г. трима мъже и една жена представят България на Олимпадата в Хелзинки. Двама спринтьори ни представят в спринта. Във втора серия на 100 м Ангел Колев финишира втори с 10.9 (11.01) и се класира за четвъртфинала. В шестата серия пък Ангел Гаврилов (Мерджанов) остава едва четвърти с 11.1 (11.29) и отпада. Прекалено развълнуван и възбуден, в първия четвъртфинал на 100 м Ангел Колев прави два последователни фаулстарта и се самоелиминира…. А е постигнал по-рано през сезона 10.5! На 200 м Колев е втори в 17-а (!) серия – 22.0 (22.24) и във втория четвъртфинал с 21.8 (22.07) завършва трети. И до тук…..

Бъдещият спортен лекар пък Никола Дагоров тръгва за Хелзинки с мъчителна травма на глезена. Все пак той стартира в квалификацията на троен скок, където без никакъв шанс записва 13.82 м (при националния му рекорд от 14.62 м по-рано през годината)….

Първата българска атлетка, участвала на Олимпийски игри въобще, е спринтьорката Цветана Берковска (освен атлетка, тя е и национална състезателка по волейбол). Берковска стартира още първата серия на 100 м и завършва втора с 12.2 (12.43), след австралийката Уинсъм Крипс 12.18. В първия четвъртфинал на 100 м Цветана остава шеста с 12.3 (12.60), като получава леко разтежение на бедрото…. Това не сломява духа й и Берковска стартира още в първата серия на 200 м. С нов български рекорд от 25.2 (25.49) Цветана завършва трета (след британката Силвия Чийзман (25.03) и германката Урсула Кнаб (25.26).

През 1956 г. за Игрите в Мелбърн България не изпраща своипредставители в леката атлетика!

1960  – Рим

Общо осем участници (5 мъже и три жени) в леката атлетика ни представят на 17-ата Олимпиада в Рим през 1960 г.

В спринта е записан рекордьорът ни Михаил Бъчваров. Дни преди първия си старт той получава гноен абцес на зъба си и във Вечния град е бледа сянка на това, което е показвал през сезона. Още в първата серия Бъчваров финишира пети с 10.95 сек. (победител е кубинецът Фигерола 10.57). Съдиите му дават по-слабо (?) ръчно време – 11.0 и Михаил отпада злощастно. На 200 м Бъчваров стартира чак в десетата (!) серия (от общо 12). С 22.36 (22.2) той няма даже и теоретичен шанс  да продължи към четвъртфинала!

Двамата ни участници на овчарски скок – Димитър Хлебаров и Христо Христов (Джипа) – трябва първо да се справят с квалификационния норматив от 4.40 м. Христов се справя с тези 4.40 м, но Хлебаров с  4.30 допълва (заедно с поляка Анджей Кшешински и Рон Морис (САЩ)) финалната група от 13 състезатели. Финалът е на 7 септември и започва в…14:00 часа в найголямата жега. Нашите два атлети са с вълнени анцузи и буквално „плуват” в собствената си пот. Джипа почва от 4.20 (от втори опит), после преминава 4.30 и 4.40 от първи опит и вече на 4.50 прави три фаула, оставайки десети в крайното класиране. Хлебаров преминава 4.20 и 4.30 от раз, но на 4.40 се препъва и остава 11-и. Специалистите у нас тогава отчитат, че само 4 страни са класирали по двама във финала – САЩ, СССР, Финландия и България! А иначе състезанието продължава до към 20:00 часа, или цели шест часа!

В тройния скок Додю Патарински (дядо на известния репортер от Нова Димитър Патарински) се бори с квалификационния норматив  (15.50) заедно с още 40 (!) скачачи. Куриозното е, че те са разпределени в три (!) групи. Патарински започва с фаул, след това записва 15.37, и третият му скок (около 15.60 м) е обявен за невалиден. 15 състезатели се справят с тези 15.50 м…..

Не по-лека е задачата и на първия ни медалист от европейско първенство Тодор Артарски в мятането на диск. Квалификационният норматив е 52.00 и Артарски се справя още с първото си влизане в кръга – 53.00. Справят се и още 21 състезатели. Което автоматично прави финала от тежък по-тежък. Тодор мята 15-и  поред и започва отчайващо с 49.14. Във втория опит малко по-добре – 52.12. В третия му опит дискът тупва на около 54 метра, но Артарски не успява да се удържи в кръга! И това не го придвижва по-нагоре от 20-ото място в крайното класиране. Осми на финала е Ким Буханцев (СССР) с 53.61 м – резултат напълно по силите на българина…..

Снежана Керкова участва на две дисциплини. В четвъртата серия на 100 м тя е четвърта с 12.66 секунди. Вкоронната си дисциплина – 80 м преп. – Керкова също е далеч от показаното през сезона – 11.66 сек. и трето място. Снежана не се доближава до полуфиналните серии….

В тласкането на гюлле при жените имаме две участнички – Цветана Асенова-Кръстева и световната студентска шампионка Лидия Шарамович. Нормативът е 14.50 м. Цветана (с българския рекорд от 15.29 м) и Лидия (с 14.81) имат основание и претенции да преминат норматива. Асенова е отчайваща – 13.66 и 13.99 м и отпада в квалификацията. И Шарамович е далечеот най-доброто си – 14.06 и 14.09 м. И все пак тя има своите надежди до третия кръг от опити на квалификацията. Има ги до последния опит на полякинята Ядвига Климай. След  два фаула Климай се съвзема и …… 14.85 м. С това тя измества Шарамович на 13-ата позиция и я изхвъря от дванайсетицата за финала…..

1964 – Токио

Първи точки, първи класирания в шестицата

Игрите на XVIII-ата Олимпада се провеждат в Токио през есента на 1964 година. А атлетическите състезания са насрочени за периода от 14-и до 21-ви октомври….

Нашите лекоатлети са деветима – пет мъже и четири жени.

Този път от уважение (и по достойнство) ще започнем с дамите. Имаме вече първите три олимпийски точки заради местата на Виржиния Михайлова на диск и Диана Йоргова в скока на дължина…..

Виржиния Михайлова е сред фаворитките в мятането на диск. Тя пристига в Япония като трета в световната ранглиста (56.52 м), само след световната рекордьорка Тамара Прес (58.82) и германката Ингрид Лоц (57.13). Нормативът от 50.00 метра не е проблем за д-р Михайлова – 54.94 м на квалификацията в дъждовната утрин на 19-и октомври. Лоц й асистира с 54.82, а западногерманката Криймхилд Лимберг-Хаузман потвърждава класата си с 54.54 м. Тамара Прес е едва предпоследна (13-а) с 50.28, а двукратната олимпийска шампионка от Хелзинки’52 и Рим’60 Нина Пономарьова-Ромашкова е последна (50.18).

Финалът започва в ранния следобяд на същия 19-и октомври. Близката приятелка на Михайлова Евгения Кузнецова (СССР) открива сметката в първия кръг с нов олимпийски рекорд – 55.17 м. Това бързо е коригирано от познатата румънка Лиа Манилиу (55.90), а след малко Ингрид Лоц (ГДР) прибавя метър и нещо, за да подобри за трети път (още в първия кръг) олимпийския връх – 57.21 м. Михайлова е разколебана – 47.38, а Прес прави фаул. Другата докторка в групата (освен нашата Михайлова) – унгарката Йолан Клайбер се застрахова с 54.46 м в първия кръг. Все пак Тамара Прес успява да се овладее и… 55.38 във втория си опит – но още е извън медалите. Докато Виржиния във втория си опит подобрява българския рекорд – 56.56 м и се изкачва на второ място. В четвъртия си опит българката добавя за 56.70 м – твърдо второ място! Но за жалост Манолиу в петия кръг я измества с нов румънски рекорд (трети в състезанието след 55.90 и 56.09) – 56.97. А минута по-късно и Тамара Прес се развихря – 57.27 м (което в края на краищата й носи и победата). Така Виржиния Михайлова за по-малко от 10 минути губи медала си на тази Олимпиада! „Бях готова за рекорд – поне за 57.50 м! Имам си обаче ритуал. Преди всеки финал си избирам уреда, с който да мятам. И този път си набелязах един диск и даже с лека драскотина си го маркирах. Точно преди да започнем обаче, Тамара Прес доста грубо изтръгна диска от ръцете ми – и тя си го била избрала. Това ме разстрои и разконцентрира и едвам преглътнах огорчението. До края не успях да реализирам плануваното. А медалът си беше мой, полагаше ми се! И нямаше човек на Земята, който да ме утеши в онзи момент и да сподели огромната ми мъка и негодувание!”.

На Диана Йоргова пък се пада честта (и задължението и отговорността) да открие представянето на българските атлети на Олимпийския стадион в Токио. Още в утрото на първия състезателен ден (14-и октомври) 31 (!) състезателки се отправят към двата успоредни трапа за скок на дължина за покриване на квалификационната норма. Тя съвсем не е висока – само 6.10 м. Но прекаленото вълнение идва в повечко на Дида – два поредни фаула. Съветският специалист Владимир Попов (който е тясно свързан с българската атлетика) я скастря строго: „Съвземи се, стегни се. Какви са тия фаулове – да не си тръгнала световен рекорд да правиш? Дръпни стъпка назад на разбега и скачай нормално, така, както го правеше в София!” Йоргова скача сравнително сполучливо и с 6.11 продължава за финала заедно с още 16 (!) скачачки.

Финалът е от 15:00 часа същия ден. Диана скача седма поред. Още в първия си опит тя се приземява на 6.24 м. Британката Мери Ренд си е фаворитка – 6.59 м. Във втория кръг само румънката Вискополяну (6.35) и девойката от Полша Ирена Киршенщайн (Шевинска) (6.43) изпреварват Дида. Скачащата последна в списъка Хилдрун Лауфер-Клаус (ГДР) изравнява Йоргова с 6.24! Рускинята Шчелканова (световна рекордьорка с 6.73) пък се „събужда” едва в третия опит – 6.42 м. А Диана прави още един добър опит (6.21), с което изпреварва Лауфер-Клаус (по втори най-добър скок). В третия кръг и Ингрид Бекер с 6.34 надминава Йоргова, но нашата си остава шеста!!! След първите три кръга трябва да останат само шестте най-добри (според тогавашния правилник). Нашето момиче си мисли, че е отпаднало и, преметнало сака си през рамо, тръгва да излиза от сектора. Грую Юруков маха ожесточено с ръце: „Върни, се върни се!” Дида се чуди – да не си е забравила нещо. След малко й става ясно, че се е класирала в шестицата! Тя така се е захласнала, че даже пропуска реда си в четвъртия кръг…… Йоргова остава шеста в крайното класиране с първия си скок от 6.24 м. А е пристигнала в Токио само с рекорда си от 6.29 м, който й е отреждал само 13-ото място в световната ранглиста!

Иванка Христова участва на първата си Олимпиада съвсем неопитна. В квалификацията на тласкане на гюлле на 20 октомври сутринта Ваня от първия си опит с 15.24 м покрива нормата (15.00 м). Следобеда мощните рускини и германки още с първите си опити отказват останалите: Тамара Прес (17.51), Ренате Гариш (17.41), Галина Зибина (17.38), Маргита Хелмболд (Гумел) (16.67) и новозеландката Валъри Слопър-Иънг (17.08) няма да допуснат никого във финаланата шестица! Христова започва с 15.69 м. Във втория си опит Ваня изтласква гюллето доста на 16-е метра (рекордът й от юли с.г. е 16.68 м). На око се вижда, че нашата атлетка е тласнала около 17-е метра! Необяснимо обаче Иванка решава, че опитът й е слаб и….. настъпва съзнателно дървения праг!!! Фаул! Христова се хваща за главата: „Какво направих!” В третото си влизане в кръга Ваня е разколебана и с 15.35 не променя 10-ата си позиция…..

И Снежана Керкова пристига в Токио с известни претенции. Десетото й място в световната ранглиста на 80 м с препятствия (10.7 сек.) я превръща във фаворит дори за финалното бягане. Още в първата серия на 80 м преп. на 18 октомври Снежана обаче е неузнаваема (заради съвсем „прясната” й травма от София). Тя остава четвърта с 11.50 сек., след бъдещата олимпийска шампионка Карин Балцер (ГДР) (10.71), Галина Бистрова (10.96) и ганайката Рози Харт (11.34) В първия полуфинал на следващия ден (19 октомври) Керкова е във втора пътека, вляво от могъщата по-малка сестра Ирина Прес. Няма и помен от бягането на Снежа от юни на шампионата на „Народна младеж” на стадион „Васил Левски”. Прес сякаш профучава като ескпресен локомоти вдясно от Снежа! Керкова стига финала осма с 11.41 сек, с изкривено от болка лице (заради разтегантия бедрен мускул) и отпада от финала!

МЪЖЕТЕ

Георги Стойковски е поставил поредния си рекорд на троен скок на 30 август в София (16.21), следван тогава от Любен Гургушинов (16.00). Това го поставя на 17-о място в световната ранглиста за 1964-а. Георги и Любен трябва да се сборят с още 32-ма (!) съперници и с нормата от 15.90 м в квалификацията още на сутринта на 16 октомври. Още с първия си скок Стойковски не само се справя, но и изравнява собствения си рекорд – 16.21 (-1.35). Пред него накрая остават само американецът Айра Дейвис (16.41) и Манфред Хинце (ГДР) (16.23). За жалост Гургушинов, след 14.75 м в първия си скок, прави два поредни фаула (първият от които е около 16-ия метър) и се самоелиминира. Тринайстият и последен („хванал влака” за финала), е америкнецът Уилям Шарп (15.80) – метраж напълно във възможностите на Гургушинов!…

Следобяд на 16 октомври името на Георги Стойковски се мъдри ПЪРВО в стартовия списък с финалистите! След два скромни опита (15.32 и 15.96), в третия кръг Гошо „оправя” разбега и…. 16.10 м. Стойковски е пети и с нетърпение чака опитите на останалите. Уви, първо Манфред Хинце (16.15) и после прочутият Олег Федосеев (16.35) го изместват безмилостно на седмото място! Само първите шест продължават за още три опита! „Ще видят те!” заканва се Георги. И  след по-малко от 2 години на европейското в Будапеща осъществява заканата си…..

Евгени Йорданов е записан сред участниците в скока на височина заради основателните 2.12, преодолени от него с  техничен и красив коремно-претъркалящ начин в София в края на юли. Цели двадесет (!) състезатели се справят с нормата от 2.06 м в квалификационния сеанс на 20 октомври сутринта. И Евгени е сред тях. Следобяд в същия 20 октомври Йорданов с още 19 съперници започва разгряването за финала. Началната височина е 1.90. Йордан почва от 1.95, преодолява чисто и 2.00, 2.03 и 2.06. Само трима са отпаднали след 2.06. Състезанието тече вече повече от 3 (!) часа. На 2.09 Евгени прави два несполучливи скока. В третия си опит той успешно преминава над летвата, но буквално с вътрешната част на шпайка си леко я закача! И летвата пада! Йорданов остава дванайсти с преодолените 2.06 м….

Райчо Цонев е поставил български рекорд на скок дължина от 7.75 м на „Народна младеж” в София в началото на юни (и „ветровити” 7.87 на 29 август в София). Квалификационната норма (7.60) не изглежда толкова страшна. Но навалицата от 32 (!) скачачи прави квалификационния рунд муден и отегчителен. След фаул в първия си опит, Райчо Цонев започва да отскача доста пред дъската и записва последователно скромните 7.33 и 7.29 м. Така с мечтата му за финал е свършено. А последният, който по място влиза (като 12-и), е испанецът Луис-Фелипе Арета (7.46).

На Димитър Хлебаров е гласувано доверие за втори път да представлява родината си на олимпийски игри! Все пак, в началото на август в Любляна Хлебаров е сполучил на 4.85 м…. Квалификационният норматив като че ли не е висок – „само” 4.60 м! Две групи от по 15 атлети начеват едновременно своите опити точно в 10:35 на 20 октомври. Хлебаров се чувства отлично и заявява началните 4.40 м. Може би е било по-добре да почне от 4.20??? Това няма как да се знае сега, 57 години по-късно….. Хлебаров прави три последователни грешки на 4.40 м и даже не записва каквото и да било класиране!!!

Снимки: Личен архив

 

0 Коментар
0

Подобни статии

Съдържанието е обект на авторски права и не може да бъде копирано.