БЪЛГАРСКИТЕ ЛЕКОАТЛЕТИ НА ОЛИМПИЙСКИТЕ ИГРИ – ВТОРА ЧАСТ

ПРОБИВЪТ- НАЧАЛОТО НА СЛАВНИТЕ УСПЕХИ

МЕКСИКО 1968

Деветнадесетата Олимпиада в Мексико през 1968 г. се провежда почти на същите дати както в Токио пред 4 години (13  – 19 октомври). Голямата надморска височина (над 2200 м), разреденият въздух и тартановата настилка са предпоставка за изключитени резултати – „скокът на века” на Боб Биймън (8.90 м), 17.39 на тройния скок на Виктор Санеев, 43.86 на Лий Евънс на 400 м, 9.95 на 100 м на Джим Хайнс, 19.83 на 200 м на Томи Смит, 48.12 на 400 м преп. на Дейвид Хемери (Вбр), както и при жените 11.07 на Уайомия Тайъс на 100 м, 22.58 на 200 м на Ирена Шевинска, 6.82 на скок дължина на Виорика Вискополяну (Рум), 19.61 на тласкане на гюлле на Маргита Гумел (ГДР)…. Немалко журналисти нарекоха игрите „Олимпиадата на Бъдещето”!

В този парад на свръхпостижения повечето от българските атлети се справят сравнително сполучливо с поставените им задачи. С двете шести места на Желев и Христова и финалиста на троен скок Георги Стойковски (девети) българската атлетика все още „мъждука” в миманса встрани от плеядата ярки звезди….

МЪЖЕ

Михаил Желев пристига в Мексико с рекорда си на 3000 м стипълчейз от мемориала „Братя Знаменски” в Ленинград от юли – 8:36.8. Този рекорд се случва в изключителното бягане, в което руснакът Кудински побеждава с второ време в историята – 8:26.0. В Мексико липсата на кислород „удря” най-вече бегачите на средни и дълги разстояния. Сливналията попада в третия полуфинал и не се подвежда по щурото темпо на бъдещия олимпийски шампион Еймъс Бивот (1000 м 2:44.8). След първите 1000 м Мишо се държи в групата на шеста позиция (3:00.6), на втория километър вече е трети (6:06.6) а точно преди камбаната на последните 400 м Желев задминава олимпийския шампион и бивш световен рекордьор Гастон Рьолантс (Белг), за да финишира втори (9:01.0), доста зад Бивот (8:49.0). В духа на уточнената с треньора си Илия Попов тактика Желев стартира „кротко” във финала на 3000 м стипълчейз на 14 октомври. Кенийците Бенджамин Кого и Еймъс Бивот отново се втурват напред (1000 м 3:04.2), следвани от Рьолантс. Мишо преминава първия километър за 3:07.2, плътно следвайки руснака Александър Морозов (3:07.0). Белгиецът Гастон Рьолантс атакува прибързано на 2000 м (6:03.2), изпреварвайки кениеца Кого (6:04.4) с цяла секунда. Желев продължава да държи изкъсо Морозов (двамата преминават втория километър четвърти и трети – 6:05.6 и 6:05.0. В последните 400 м Кого и американецът Иънг се откъсват напред, следвани от австралиеца Кери О’Брайън. Желев усеща страхотна умора и Морозов му се изплъзва. „Краката ми сякаш бяха налети с олово. Трябваше да пестя сили за заветното шесто място и не исках да пропусна Рьолантс пред себе си!” Мишо „устисква” престижното шесто място (8:58.4), което е само началото на блестящите му спортни успехи. А Еймъс Бивот става олимпийски първенец буквално в последните 30 метра, изпреварвайки Кого, Иънг и О’Брайън след последното „сухо” препятствие.

Георги Стойковски участва на троен скок на втората си Олимпиада неизлекуван от травмата си. На калификацията, след 15.26 и фаул, Гошо се „събира” в третия си скок и с 16.24 покрива нормата от 16.10 м. Тринайсет атлети се класират за финала, водени от италианеца Джузепе Джентиле (поставил световен рекорд в пресявката – 17.10 м (!)). Куриозно но, както и в Токио, Стойковски е първи в стартовия списък. Той прави сполучлив първи опит (видно е, че е над 16.20 м). Но на таблото светва….. 15.28 м. Георги реагира остро и се налага намесата на Жури Д’Апел. След изнервящи десетина минути резултатът на българина е коригиран на…. 16.28 м. Джентиле пък скача десети поред и….отново световен рекорд – 17.22 м. Във втория си скок при пълно безветрие Стойковски скача 16.46 м. И е осми след втория кръг! Всички българи на стадиона се вълнуват – ще се закрепи ли в осмицата? В третия кръг бурният порив на попътния вятър (+3.0) обърква разбега на Гошо и той заситня пред дъската – 16.19 м! Уви, черникожият американец Артър Уокър ни разваля внезапно настроението. Със силен попътен вятър (+2.9) той измества Георги от осмото място (16.77) и попарва нашите надежди. В едно неповторимо състезание, в което световният рекорд е подобрен четири пъти (!) (от 17.22 на Дженитле до 17.39 м на Санеев), шестият атлет е със 17.02 м, а зрителите аплодират общо девет скока над 17-ия метър!!!

Десетобоецът Спас Джуров е поставил новия си национален рекорд от 7458 точки за златния си медал на Балканиадата в Атина в началото на септември. В Мексико Спас започва отлично – 10.95 на 100 м и 7.40 на скок дължина. Последват необяснимо слабите 13.99 на гюлле (при личен рекорд над 16 м (!)). След скока на височина Джуров с 1.89 м се задържа девети. А на 400 м с 50.28 се изкачва да пренощува на осмо (!) място с 4013 точки. Спас запазва осмото място и след 110 м с преп. (15.17), само на 5 точки след австриеца Валтер Дийзл. Джуров „слиза” отчайващо десети след диска (с отчайващите 40.90), а овчарският скок (3.60) окончателно го обезсърчава в намеренията за място сред първите шест. Копието (47.04) е с почти 10 метра „по-слабо” от онези 56.68 на Балканиадата в Атина… След 1500 м (5:15.58) Спас Джуров записва 16-ото място (със 7173 т.), при възможности за класиране сред първите десет. „В нощта след първия ден се почувствах зле, вдигнах температура и трудно дишах. Оказа се, че съм пипнал някакъв вирус. Лекарите не можаха нищо да направят и продължих накрая по кубетеновски…” споделя Спас Джуров.

Двамата ни маратонци Ивайло Шаранков (30-и с 2:39:49.6) и Никола Симеонов (42-и с 2:48:30.4) завършват с чест изключително тежкото и изнурително състезание в горещия (42 градуса) неделен ден (20 Октомври). Шаранков преминава 20-ия километър 29-и (1:10:37) и отстъпва накрая позицията си само на корееца Лий. А Симеонов успява да задмине австралиеца Фарингтън и кениеца Мозис. Само 57 бегачи се добират до финала (от стартиралите 83!), като половината от стартиралите получават медицинска помощ….

ЖЕНИ

Иванка Христова е завоювала мястото си в атлетическия ни отбор с чудесния си рекорд на тласкане гюлле (17.57), поставен на 17 август 1968 г. в София. Той я поставя на шесто място в годишната ранглиста. В Мексико квалификацията на гюлле отпада – само 14 атлетки са заявени за участие. На 20 октомври никой не очаква такива невероятни резултати от гюллетласкачките. Христова е десета в списъка и със 17.25 във втория кръг е шеста. Междувременно Маргита Гумел (ГДР) с две умопомрачителни попадения (19.07 и особено 19.61 в петия опит – два световни рекорда поред) отказва всички от борбата за титлата. Ваня рискува в четвъртия и петия кръг, като гюллето все пада близо до 18-и метър. Уви, Христова не успява и двата пъти да се задържи зад прага на кръга. В шестия си опит Ваня почти достига второто си усилие – 17.20 м, но е на половин метър от четъртата Юдит Богнар (Унг) 17.78 и петата Ренате Гариш-Бой (ГДР) 17.72. Все пак шестото място на Иванка Христова е прогрес в сравнение с десетото прди четири лета в Токио.

Снежана Юрукова започва летния сезон с много надежди в петобоя – 4876 т. (11.1 на 80 м пр., 12.96 на гюлле, 1.65 на скок вис., 5.94 на ск.дълж. и 24.7 на 200 м). Това е 12-и резултат в историята! В един от стартовете на 80 м преп. в София тя изравнява и рекорда ни на 80 м с преп. – 10.7. Обаче на Световния младежки фестивал в София на 2 август Юрукова получава нелепа контузия в петата (по време на скока на дължина от петобоя). За два месеца нещата с контузията не се подобряват. След 80-е метра с преп. (11.08) и гюллето (11.83) Снежа все още е десета. Обаче на скок височина с 1.59 пропада невъзвратимо надолу. Вторият ден започва със скока на дължина. След 5.92 и 5.98, в третия си опит Юрукова се приземява на около 6.15 м. Но съдийката (след дълго вглеждане в дъската) вдига червен флаг. В първата серия на 200 м Снежана няма какво да стори и остава пета с 25.11. Сборът й от 4728 точки я поставя на незавидната 14-а позиция в крайното класиране….

Двете ни представителки на скок височина Йорданка Благоева и Катя Лазова не се справят с квалификационната норма на скок височина (1.74 м). И двете се „спъват” на 1.71 м преди това. Благоева начева от 1.60 (от раз), след това на 1.65 прави един фаул преди да ги преодолее, 1.68 са превзети от първи опит. И … дотук! Осемнайсетгодишната кюстендилка Катя Лазова изглежда е смутена и объркана – обстановката на Естадио Олимпико като че я потиска и обезсърчава. След 1.55 и 1.60 от първи опит, тя успява на 1.65 от втория път, на 1.68 има известен аванс. И на 1.71 вече е „аут”. А е преодоляла в София още през май 1.76 м. Благоева пък (с личния си рекорд 1.79 м от 11 май в София) трудно може да осъзнае случилото се: „Мъча се, но не върви и не върви. На тренировки 1.75 ми бяха като детска игра. А сега? През 1968 г. имам повече от 370 (!) тренировки. Пътят до Мексико – и той повече от 20 часа! Преуморих ли се? Май че съм се претренирала!” Никаква утеха не може да бъде за Данчето и Катя успехът на едва 18-годишната чехкиня Милослава Режкова, която с едва 1.82 просто открадва златния медал от рускините Валентина Козир и Антонина Окорокова и Рита Шмид (ГДР).

 

МЮНХЕН 1972

„Това чудо българките”

Паметна остава 20-ата юбилейна Олимпиада в Мюнхен през 1972 г за българския спорт и родната атлетика. Спортиситте ни печелят 21 медала (шест златни, десет сребърни и пет бронзови). В неофициалното класиране по нации България се изкачва на осмо място!

Българската лека атлетика печели първите си медали на олимпийски игри, при това цели четири! Възходът на женската ни атлетика е увенчан с великолепното представяне на прекрасните ни спортистки на Олимпиа Щадион в Мюнхен (31 август – 10 септември 1972). Изумителните резултати на момичетата карат коментатора от италианската телевизия RAI1 Паоло Рози да възкликне: „Българките сътвориха истинско чудо в Мюнхен!”….

Общо 19 атлети (трима мъже и шестнадесет жени) са в атлетическата ни група. През целия сезон атлетките показват изключителни постижения, които ги поставят в челото на ранглистите. На Балканиадата в Измир в началото на август нашите превземат 10 балкански титли при жените (от общо 14) и побеждават със съкрушителна разлика титулуваните румънки.

Първа в Мюнхен открива сметката ни образцовата спортистка Диана Йоргова. След като седем (!) пъти през сезона подобрява националния рекорд на скок дължина, Диана пристига в Мюнхен като водачка на световната ранглиста със 6.75 м! За жалост буквално дни преди старта й, по време на тренировка, Йоргова получава неприятна травма в коляното. Треньорът Стоян Славков е притеснен – след толкова интензивна подготовка всичко да отиде на вятъра! На Дида е поставена блокираща инжекция и на 31-ви август, точно в 10 часа, тя (заедно с още 32 скачачки) започва участието си в квалификацията. Нормативът от 6.30 е покрит още с първия скок на Йоргова – 6.32 м. Още 13 състезателки се справят с тези 6.30 м. Времето за почивка преди финала е осъдително (за организаторите) малко – само около 3 часа! В 15:30 местно време започва финалът! Домакините от Федерална република Германия все още нямат златен медал на тази Олимпиада – в нито един спорт! Голямата фаворитка Хайдемари Розендал ще им го донесе. Тя си е световна рекордьорка (с 6.84 м), а непосредствено преди Игрите по време на контролно състезание на същия този Олимпийски стадион е скочила (неофициално) 7.06 м! Розендал започва по шампионски – 6.78 м още в първия опит. Диана скача последна – 14-а в списъка. В първия си скок тя просто се „забива” в трапа – само 6.43 м. Във втория кръг Диана тръгва устремно по разбега но няколко крачки преди дъската вятърът рязко се обръща. Дида отскача около половин метър пред дъската и….. 6.12 м. Междувременно четири състезателки я изпреварват и от трета след първи скок Йоргова „потъва” чак на седмо място. Във втория опит чехкинята Ева Шуранова с 6.60 м твърдо застава на второто място…. Третият кръг почти е привършил – Диана е седма и със сигурност ще продължи. Именно в третия си скок Йоргова се „разскачва” – 6.62 м и второ място.

За следващите три опита остават най-добрите осем. Шуранова си възвръща второто място с 6.67 м. Но за кратко. Диана вече се е успокоила. Пак е последна по реда на скачане. В четвъртия си скок при лек насрещен вятър българката скача далеч, много далеч. Осемедестхилядната публика (в по-голямата част западногерманска) изведнъж притихва. Няма шум, няма врява, като че ли хората са онемели… Съдиите прекалено акуратно почват да мерят опита. Маркьорът с шиша го забива внимателно в пясъка. А съдията на оптическия уред дълго, изнервящо дълго, се взира в окуляра на оразмерителната дъска. Най-сетне на таблото светват цифрите 6.77 м – един сантиметър по-малко от Розендал! Стадионът изригва – любимката му е спасена! Хайди се втурва и силно прегръща Диана. Последен шести опит. Всички вече са приключили, Розендал не е подобрила нито на йота първия си удар от 6.78 м. Йоргова остава последна на пътеката за засилване. Кратко съсредоточаване и….. Хубав, бърз и ритмичен разбег, точен отскок на дъската и вихрен летеж. Йоргова сътворява прекрасен полет и се приземява близо до седмия метър! Германските изследователи Елфриде и Тони Нет документират всичко с камера – опитът „струва” точно 6.91 м! Обаче главният съдия на трапа е на друго мнение – той е съзрял белег върху пластилина на фаул-летвичката (само той го е видял, никой друг!) и вдига високо червения флаг. Розендал вдига победно ръце, пощуряла от радост и възторг. Победата е за немците, а Диана Йоргова печели първия медал (сребърен) в историята на българския женски спорт на Олимпиадите!….

Още една българка е водачка в световната ранглиста – Йорданка Благоева. На Балканиадата в Измир тя преодолява в скока на височина 1.90 м от първи опит. Освен нея през сезона само Рита Шмид (ГДР) е преодолявала тази височина! На преолимпийската седмица (15 август) именно на Олимпиа Щадион Благоева побеждава всички с 1.88 , включително и едва 16-годишното момиче от тима на домакините Улрике Майфарт. Квалификацията на 3-ти септември е пренаселена – общо 40 атлетки! Пък и нормативът е много нисък – само 1.76 м. Цели 22 момичета се справят с това и трябва да участват на финала в понеделник (4-ти септември). Благоева се опитва да остане спокойна и съсредоточена. Но това е невъзможно – Олимпиа Щадион е пълен, зрителите реагират шумно, викат и подсвиркват, радват се бурно. Двайсет и двете скачачки започват надпреварата в 14:30. Слънчевият и топъл следобед предоставя чудесни условия за състезаване. Цели 18 атлетки достигат до 1.82 м (височина, която в Мексико преди 4 години е била достатъчна за златото на чехкинята Мирослав Режкова). Точно в 17 часа съдиите поставят летвата на стойките на височина 1.85 м (!). Никоя не се предава – 15 атлетки се потят пред тази летва. От тях седем успяват…. Световната рекордьорка Илона Гузенбауер (Австрия) се справя едва в третия си опит с тези 1.85. В 18:05 часа летвата е застопорена на 1.88 м. Йорданка скача първа и успява! Обаче тийнейджърката Улрике Майфарт (ФРГ) с учудваща лекота също превзема този рубеж – рекорд на Западна Германия. Гузенбауер греши веднъж, но сполучва от втория път. Барбара Инкпен (Вбр), Рита Шмид (ГДР), Сара Симеони (Ит) и Розмари Вичас (ГДР) правят по три грешки на тези 1.88 м и отпадат. Медалистките са ясни, но коя какъв медал ще вземе? Часът е вече 18:30! На 1.90 Благоева, Майфарт и Гузенбауер правят по един фаул. Данчето прави и втори неуспешен скок. Майфарт обаче в малко странната си итерпреатция на стила „Фосбъри” преодолява 1.90 м от втория път. Летвата се люлее, но съдията (западногерманец) доста припряно вдига белия флаг и страничните съдии на стойките „успокояват” летвата. Успешен опит на Майфарт! Гузенбауер греши втори път. Третият опит на Благоева на 1.90 м. Българката се втурва устремно към летвата, отскача мощно и преодолява сполучливо тези 1.90 м. Съвсем леко обаче закача летвата с левия си отскачащ крак, след като вече я е преминала! Летвата вибрира, а Благоева вече е напуснала дунапреновото скочище и присяда на тревата да облече анцуга си. Съдията внимателно следи летвата, която продължава да се клати! 10 секунди, 15 секунди, 20 секунди…. Очилатият чичко с резедавото сако хич и не бърза – той внимателно изследва движението на проклетата летва. А тя….най-накрая пада! Публиката освирква рефера, младежите на западната трибуна размахват недоволно знамената си. Йорданка се обръща и вижда червения флаг на съдията. Тя отива при него и на чист немски език го пита защо е паднала летвата. Съдията обяснява, че опитът и е несполучлив! Данчето не спори, отива при Майфарт, стисва й ръката и я прегръща топло за победата й…… Отива до багажа си, сяда и заравя глава в коленете си – никой не трябва да види мъката и разочарованието й…..

Точно 20 дни след сребърния медал в Мюнхен Йорданка Благоева ще вземе категоричен реванш, поставяйки световен рекорд в Загреб – 1.94 м!

И Иванка Христова е сочена като потенциален фаворит за медал. Тя е трета в ранглистата на тласкане на гюлле преди Мюнхен с новия си рекорд от 19.55 м. Квалификацията на 4-ти септември не е никакъв проблем за нея, а и нормативът е нисък (16.20 м). Три българки са записани на тласкане на гюлле. Иванка Христова още в първия си опит се справя с най-доброто попадения от всичките 18 атлетки – 19.20 м. Радостина Въсекова (17.78) и Елена Стоянова (17.70) ще й асистират на финала. Самият финал е насрочен за 6-ти септември. Обаче в ранното утро на 5-ти септември се случва атентатът в олимпийското село. Арабските терористи избиват 13 израелски заложници. Светът е потресен и скърби, продължаването на Игрите е заложено на карта! Все пак президентът на МОК Ейвъри Бръндедж прозинася съдбовните думи по време на траурната церемония на Олимпиа Щадион: “The Games must go on!” (Игрите трябва да продължат!). Цялата атлетическа програма се обърква, всичко се размества. Финалът на гюлле е отложен за 7-ми септември. Тринайсетте атлетки започват в 16:30. Радостина Въсекова със 17.86 в първия си опит таи някакви надежди. Иванка Христова тласка осма поред и с 19.35 м си осигурява отрано добро класиране. Веднага след нея рускинята Надежда Чижова нанася своя удар – световен рекорд (21.03). Маргита Гумел (ГДР) е смутена (18.46), а след нея едва 20-годишната Елена Стоянова с 18.24 е осма. Във втория кръг Марита Ланге (ГДР)  измества Елена  надолу с 18.46. Трети кръг на състезанието. Заветното осмо място е за 40-годишната Антонина Иванова (СССР) – 18.28. Елена Стоянова трябва да напрегне сетни сили. И добричлийката го прави – 18.34 м. Което я оставя в състезанието за следващите три опита. До края на битката само Гумел (с 19.55 в третия опит и 20.22 в четвъртия) измества Христова от второто място. И така капитанката на отбора Иванка Христова печели бронзов медал (19.35), Елена Стоянова е осма (18.34), а Радостина Въсекова (17.86) – дванайста в крайното класиране…..

В мятането на диск също ни представят три участнички. Василка Стоева е пета е листата за сезона с 62.18 м. Светла Божкова (58.22) и Радостина Въсекова (58.10) също са сред най-добрите…. Квалификацията (55.00 м норматив) е на 9-ти септември. Радостина Въсекова е прекалено развълнувана и объркана и след два фала с 53.86 м отпада…. И Светла Божкова почва плахо с 54.52, за да „влезе” във втория кръг с 56.42 м. За Василка Стоева Олимпиадата също е нещо ново и различно. След фаул в първия си опит Васка успява да се окопити и с 55.26 също се клаира за финала. А финалът е на 10-ти септември в 15:00 часа. Божкова е втора поред в списъка и начева с 56.50 м. Рускинята Тамара Данилова поставя олимпийски рекорд малко по-късно – 62.64 м. Веднага след нея пък Василка Стоева се застрахова с 61.08. Румънката Аржентина Менис с 64.28 (олимпийски рекорд) заема челна позиция, а след нея (последна в списъка) световната рекордьорка Файна Мелник (СССР) с 60.56 също нервничи…. Във втория кръг Божкова прибавя съвсем малко – 56.72 (което й носи десетото място накрая). А Василка Стоева прави страхотен втори опит (около 63 метра!), но леко настъпва стоманената лайстна на кръга – фаул! След малко Мелник измества Васка от третото място – 61.32 м. В третия кръг Лизелоте Вестерман (ФРГ) с 62.18 се спасява, отпращайки Стоева на четвърто място. Трети опит. Нашата атлетка влиза уверена в кръга. Широко размахани ръце, отривисти движения и….. дискът излетява много далече! След малко уредът тупва малко пред лентата на 65-ия метър! Васка не може да повярва – на таблото светват цифрите 64.20. Второ място, само на 8 см след Менис! Файна Мелник е още по-нервна – 57.96 м. В осмицата остават най-добрите. Стоева записва още един опит над стария си рекорд – 62.24 м в четвъртото си мятане. После Арженитина Менис за трети път подобрява олимпийския рекорд – 65.06. Но това трае само две минути. Мелник вече се е разлютила и…. 66.62 м – четвърти олимпийски рекорд в хода на състезанието! А Василка Стоева в петия си опит отново доказва правото си на медал – 64.34 м. Медал, толкова неочакван за цялата българска делегация!… Затова и радостта от него е дваж по-голяма….

Светла Златева подобрява три пъти българския рекорд на 800 м през сезона, за да го доведе до 2:02.00 м през юни. Тя пристига в Мюнхен чудесно подготвена. Сериите на 800 м са още в първия „атлетически” ден – 31-ви август. Във втората серия полякинята Елжбета Сковронска се „юрва” напред безрасъдно – 400 м за 56.61. Малко назад са сръбкинята Вера Николич и Светла. На отсрещната права Николич и Златева задминават Сковронска (600 м за 1:28.8). На последната права пък Златева изпреварва Николич и с великолепен спринт пресича първа финиша. Уредбата засича изумителните 1:58.93 – нов олимпийски рекорд. Само световната рекордьорка Хилдегард Фалк (ФРГ) е бягала по-бързо – 1:58.45. а и Николич след Светла „слиза” под двете минути – 1:59.62 м….. Полуфиналите са на 1-ви септември. Във втория Светла и румънката Илеана Силай водят рамо до рамо  – 200 м 27.4, 400 м 59.6, 600 м 1:31.3. На виража Златева най-сетне се измъква от опеката на инатливата Силай. И повежда…. Едва в началото на последната права Фалк я задминава – 2:01.41 срещу 2:01.66 за Светлето. Ден почивка и финалът е насрочен за неделния ден – 3-ти септември – в 17:55 часа. На Светла се пада втори коридор. Тя тръгва много бързо и още на 120-ия метър се опитва да излезе начело. Отдясно обаче Илеана Силай грубо й препречва пътя и, блъскайки я с лакът, излиза начело. Миг колебания и отдясно Николич също я „затваря”. Златева се опитва да се шмугне между румънката и сръбкинята, но двете я парират и тя направо е отхвърлена метър назад, обърквайки ритъма си! Светла търси пространство и настига „балканската” двойка отстрани вдясно. Златева е принудена да бяга встрани по трети коридор. Триото преминава първите 400 м за 58.31 сек. На виража Златева все пак се справя с Николич и плътно се „прилепва” до Силай. Но румънката не се дава, продължава да не отстъпва. На 550-ия метър Златева най-сетне взема водачеството – 600 м за 1:27.7! На последния завой всички вдигат темпото. Последни 110 м. Хилдегард Фалк атакува остро и се устремява напред. Съветската бегачка от литовски произход Нийоле Сабайте също демонстрира изключителен спринт и се откъсва вдясно, настигайки Фалк. А Светла Златева все още е трета, преди Гунхилд Хофмайстер (ГДР) да я задмине буклвано в последните 50 метра. И така в един невиждано силен финал Златева остава четвърта с 1:59.72, след Фалк (1:58.55), Сабайте (1:58.65) и Хофмайстер (1:59.19). Николич е пета (1:59.98), шеста е Силай (2:00.04), седма Розмари Стърлинг (Вбр) 2:00.15 и сома – канадката Абигейл Хофман 2:00.17. Такава висока плътност на женско състезание на 800 м дотогава историята не помни!…..

И Лютвиян Моллова в хвърлянето на копие таи основателни надежи за достойно представяне. На Балканиадата в Измир Моллова забива копието на 60.58 м – седми резултат за годината в света! Квалификацията е в първия ден (31 август). Норамтивът (54.00 м) изобщо не затруднява Лютвиян, която се справя леко – 56.30 м. Финалът на 1-ви септември (15:30 часа) я изправя срещу две световни рекордьорки – Рут Фукс (ГДР) и Ева Гризецка (Пол). След първия кръг Моллова с 56.46 м е трета, след Катрин Шмидт (САЩ) (59.94) и Фукс (57.44). Във втория кръг Фукс излиза начело – 60.20 м, а Лютвиян с 59.36 м се укрепва на третото място. Обаче в четвъртия кръг хвърлящата първа поред едва 18-годишна Жаклин Тотден (ГДР) изпреварва Моллова за бронза – 59.70 м. Вече в петия опит Рут Фукс забива уреда за олимпийския рекорд – 63.88 м. В последното си хвърляне Тодтен поставя и световен рекорд за девойки – 62.54 м. Моллова се опитва да реагира и да надхвърли поне Шмидт. Но копието прелетява само на 58.44 м. Само 60 см разделят Моллова от борнзовия медал, но и четвъртото място е изключително голям успех за казанлъчанката!

Недялка Ангелова воюва сърцато в петобоя. На Балканиадата в Измир тя поставя рекорда си от 4414 точки и пристига в Мюнхен със своите скрити претенции. Още на 100 м с препятствия й се пада да бяга в серията между две световни рекордьорки – Бурглинде Полак (ГДР) и Хайдемари Розендал (ФРГ). Ангелова закъснява твърде много на старта и не успява да настигне рускинята Тихомирова за четвъртото място, оставайки пета с 13.84 секунди. Гюллето й е „силно” – още в първия си опит тя си прави лично – 13.96 м. След втората дисциплина Нели е шеста. И в скока на височина Ангелова се състезава „свойски” – 1.55, 1.60, 1.65 и 1.68 все от първи опит. Следващите 1.71 са преди всичко психическа бариера за нея. Във втория си скок Ангелова почти ги е превзела, но закача летвата с пета! След скока на височина Недялка „слиза” надолу – девета. Вторият ден започва чудесно за Ангелова. На скок дължина, след фаул в първия си скок, във втория си прави лично – 6.32 м! В третия си скок Ангелова влага всичко – бързина, техника, отскок. След чудесна ножица тя оставя следи в пясъка някъде около 6.45 м! Уви, леко е настъпила пластилина на дъската. След успешния си скок Ангелова отново се изкачва на шеста позиция! Двеста метра. Недялка е в четвърта пътека. Отзад е британката Мери Питърс, отпред е Тихомирова. Розендал е в шеста пътека. Тя стартира яростно и още след завоя взема аванс от около 20-30 м. Германката финишира за изумителните 22.96 сек. А Ангелова със сетни сили изпреварва западногерманката Карен Мак и с 24.58 (личен рекорд, с повече от половин секунда по-добър от предишния й) събира 4496 точки – нов български рекорд и шесто място сред най-добрите в петобоя!

Много добро представяне в щафетата 4х100 м регистрира женският ни квартет. В втория полуфинал (9-ти септември) на нашите момичета се пада първи коридор – доста некомфортно! Все пак Диана Йоргова стартира добре и предава успешно на Иванка Вълкова. Вълкова пробягва великолепно втория най-дълъг пост и предава на младата Иванка Венкова. Венкова се бори по виража. На последната предавка Йорданка Янкова тръгва малко прибързано. И добре че се усеща, та да намали, за да може Венкова да я догони. Предават си буквално метър преди ограничителната зонова линия. Янкова се втурва напред. Българската четворка завършва пета с 43.95 – нов национален рекорд. Победителки в този втори полуфинал са атлетките на ГДР (42.88), следвани от ФРГ (42.97), САЩ (43.07) и Великобритания (43.76). В първия полуфинал Куба (43.67), СССР (43.77), Австралия (44.03) и Полша (44.20) добиват право за финал. Нашите момичета имат малшанса да бягат в несравнимо по-силния втори полуфинал. Ако бяха стартирали в първата серия, те може би щяха да победят австралийките и полякините?…

Василена Амзина е водачка в световната ранглиста на 800 м (1:59.9), постигнати в Берлин на 20 август в пряк двубой с именитата Гунхилд Хофмайстер (останала втора тогава със същите 1:59.9). В четвъртата серия на 800 м Амзина тръгва добре и непосредствено след завоя (когато бегачките трябва да се слеят в общ коридор) се опитва да заеме удобна позиция. В средата на втория завой (някъде около 250-ия метър) съветската атлетка Раиса Руус тръгва да й пресича пътя и двете се сблъскват жестоко. Падат, като Амзина разцепва бузата си на стоманената лайстна отвътре на първи коридор. Коляното и е ожулено и разкървавено жестоко, ръката й също кърви. Но Василена няма никакво намерение да се отказва! Тя става и тръгва да догони групата. Другите обаче са избягали безвъзвратно напред. Илеана Силай (2:01.42), датчанката Анелизе Дам-Олсен (2:01.77), както и унгарката Кулчар (2:02.35) продължават в полуфинала. Амзина остава пета с 2:05.95. Трудно е да се прецени колко точно секунди е загубила Амзина от падането си. Но тази серия (при нормални обстоятелства) не би била никакъв проблем за нея!…. Василена Амзина не се отказва – продължава и на 1500 м („Дошла съм да бягам докрай!”), въпреки сцепената буза и болката в ожуленото и наранено коляно. Във втора серия (на 4-ти септември) тя финишира втора с 4:12.85 (само на 25 стотни от националния й рекорд – 4:12.6). После в първия полуфинал (на 7-ми септември) Василена се бори мъжки и не отстъпва на водачките до последните 300 м. Именно там Тамара Пангелова (4:07.66), италианката Паола Каки-Пини (4:07.83) и Хофмайстер (4:07.94) се откъсват в продължителен спринт. Василена се опитва да ги последва, но силите не й стигат. Холандката Кайзер (4:08.25) я задминава точно в средата на последния вираж! Все пак Василена Амзина завършва пета с нов български рекорд (4:09.12). По регламента за финала се класират първите четири по място от двата полуфинала плюс двете с най-добри губещи времена. Амзина има малшанса да НЕ Е във втория по-силен полуфинал, от който се класират холандката Берни Боксем (4:08.81) и тийнейджърката Дженифър Ор (Авл) – 4:08.86. Само 26 стотни оставят Амзина извън борда. Все пак подвигът на Амзина я поставя в достойна позиция редом с всички нейни колежки в отбора, завоювали призови места в Мюнхен!

Тонка Петрова е предпочетена за бягането на 1500 м заради сравнително вискоя резултат през сезона (4:12.7). В Мюнхен тя попада в четвъртата серия на 1500 м. Известно време тя бяга плътно до водещата Хофмайстер, но в последната обиколка Тонка усеща криза в стомаха и финишира пета за 4:14.95, след Елен Тител (ФРГ) 4:12.12, Хофмайстер 4:12.80, британката Шийла Къри (4:13.01) и норвежката Венке Сьорум (4:14.10)… А последната, която по време се класира за полуфинала на 1500 м, е американката Франси Крейкър – 4:14.73, само 22 стотни по-бързо от Петрова…..

Спринтьорката Иванка Вълкова бележи изключителен напредък на 100 м непосредствено преди Игрите. На Балканиадата в Измир тя печели златото с 11.34 (рекорд с пълно електронно измерване) и записва 11.2 (ръчно) на лагера в Берлин (25 август). В Мюнхен (сутринта на 1-ви септември) тя попада във втора серия на 100 м и с 11.49 отстъпва само на израелката Естер Шахаморов (11.45). Но Вълкова побеждава световната рекордьорка (с 11.0 сек.) Ева Глешкова (ЧССР) (11.50).  В четвъртия четвъртфинал по-късно през деня Вълкова води на всички (!) до 80-ия метър. Американката Айрис Дейвис (11.27) я настига именно там. Втора е Елфгард Шитенхелм (ФРГ) (11.42) Кубинката Кармен Валдес и рускинята Людмила Жаркова (Маслакова) (и двете с по 11.46) връхлитат на финала, докато холандката Вилхелмина ван Гол (11.47) изпреварва Вълкова (11.48) просто в последния квадрат преди финиша!…. Четири спринтьорки се вместват само в две (!) стотни! И така нашата спринтьорка остава шеста. А има реалния шанс да бъде и финалистка!!!

МЪЖЕТЕ

Тримата ни мъже са далеч от класата на атлетките ни в Мюнхен.

Михаил Желев с 8:25.4 (на 3000 м стипълчейз) на турнира „Бишлет” в Осло почти се доближава до рекорда си от европейското в Атина (1969 г.). В Мюнхен Желев стартира във втората серия и се опитва да държи под око кениеца Бенджамин Джипчо. До последните 200 м Мишо се движи втори, но Джипчо дръпва остро и с 8:31.56 е последван само от финландеца Мика Ала-Лепилампи (8:31.82). Желев усеща атаката на „домакина” Вили Майер (8:37.55) и контра-атакува за третото място – 8:35.79. Това трето място му осигурява позиция сред 12-е за финала (на 4-ти септември). На самия финал Михаил Желев се опитва да поддържа темпото на основната група (полякът Малиновски изненадващо води след пъвия километър), но е застъпен от съперник при преминаването на едно от „сухите” прпятствия. В резултат ахилесът му е силно разкървавен и шпайкът му се изхлузва от стъпалото. Това обърква Желев и той постепенно изостава (бягайки бос!), за да завърши 12-и с 9:02.59 във второто си участие на Олимпиада!

Петър Богданов заслужава мястото си в олимпийския отбор заради националния си рекорд (2.17 м) в скока на височина, постигнат за бронза от Балканиадата в Измир. В Мюнхен квалификацията е на 9 септември и 40 (!) атлети са разпределени в две групи. Богданов е в първата и започва с 2.00, 2.06 и 2.09 превзети от раз! На 2.12 м Петър се спъва първия път, а ги преодолява успешно във втория си скок! На следващите 2.15 м в неговата група са отпаднали само двама (!), а остават 20 скачачи! За млад състезател като Богданов безкрайната квалификация се оказва непосилна. На 2.15 м той с коремно-претъркалящ стил прави два хубави опита на 2.15 м. Особено във втория му скок само малшансът не му позволява да успее…. В третия скок на 2.15 м Богданов изкълчва лошо глезена си и приключва олимпийското си участие….

Третият български атлет от силния пол – чукохвърлячът Тодор Манолов – е заявен в стартовия списък с личния си резултат от 71.00 м по-рано през годината. Тридесет и един участници се състезават в две групи на 4-ти септември. Нормативът за финала не е особено висок – 66.00 м. Но прекаленото вълнение на европейския юношески шампион му изиграва лоша шега – той прави два последователни фаула. В третия си опит все пак Манолов се опитва да запише нещо по-стойностно. Но и сега късметът не е на негова страна. С 65.62 м Тодор остава 21-ви. А за финала се класират 20 хвърлячи със записани резултати над 66 метра. Последният от тях – британецът Бари Уилямс „влиза” за финал с 66.32 м….

 

МОНРЕАЛ 1976

 

ПЪРВА ШАМПИОНСКА ТИТЛА В АТЛЕТИКАТА НИ

 

Възходът на българската лека атлетика продължава неудържимо и на 21-ата Олимпиада в Монреал отново печелим четири медала. Но този път имаме и олимпийска титла – първият златен медал в Царицата на спортовете е спечелен от Иванка Христова за славата на родния спорт. Общо 19 атлети – 4 мъже и 15 жени – защитават честта на България в канадския град Монреал….

Олимпийската титла идва едва в последния ден на атлетическите състезания (и предпоследен за цялата Олимпиада) – 31 юли 1976 г. Този ден си остава паметен за българския спорт. Финалът на тласкане гюлле е оставен за последния ден. Поради заявените само 13 атлетки квалификацията отпада. Иванка Христова и Елена Стоянова отново (както и в Мюнхен преди четири години) участват в този финал. Решено е двете (заедно с Иванка Бонова и Йорданка Филипова за щафетата 4х400 м) да пътуват със самолет през Париж буквално два дни преди 31 юли…..

За нещастие точно по време на финалите започва да ръми отвратителен и досаден дъжд. За капак на всичко организаторите са боядисали бетонния кръг за тласкане с…..блажна боя. Това утежнява още повече усилията на състезателките и няколко от тях се контузват тежко. Още в началото двете атлетки от ГДР Илона Шокнехт (Слупянек) (20.52) и Марине Адам (20.55) задават тон. Иванка Христова (19.96) е предпазлива в подгизналия сектор, а Елена Стоянова (18.89) дава заявка за оставане в осмицата…. Затова пък бившата световна рекордьорка и олимпийска шампионка Надежда Чижова (СССР) нанася своя начален удар – 20.84 м! Във втория опит Иванка Христова прибавя 4 см повече за 20.88 м и излиза начело! Тя тласка шеста поред. Чижова има време да се окопити (тя е чак дванайста в списъка). Надя мощно запраща стоманеното кълбо далеч – 20.96 м! В третия кръг Ваня не може да отговори подобаващо – 20.67 м. Чехкинята Хелена Фибингерова едва сега се пробужда – 20.15 м. А двете спортиски на СССР Светлана Крачевская (18.36) и Фаина Мелник (18.07) отпадат от осмицата! Последна в третия кръг трябва да тласка Чижова. Преди поредния си опит всяка атлетка подсушава повърхността на кръга с каквото има – с пешкир, с парцал, даже и със собствена фанелка! Надежда също внимателно забърсва с пешкирчето си. И пак е коварно хлъзгаво – дъждът си ръми безспирно! Съветската атлетка е решена на всичко. Мощни отривисти движения, широк мах с опорния крак и….. Чижова се подхлъзва и пада на коляно върху бетонния овал. Силен вик от жестоката болка оглася сектора. Надежда напуска кръга, силно накуцвайки…. Тя пропуска четвъртия си опит, а в петия прави отчаян опит да си възвърне водачеството. Уви – само 14.16 м и това е краят. В четвъртия кръг и Христова не прибавя нищо – 20.47 м. Отдалеч се вижда, че е притеснена! Елена Стоянова е до нея, вижда нейното колебание. И с думи и жестове се опитва да я успокои и овладее!!! В петия кръг Фибингерова с 20.67 м изпреварва германките Адам и Шокнехт и в крайна сметка с този метраж печели и бронзовия медал. Веднага след чехкинята в сектора влиза Иванка Христова. По изражението на лицето й се забелязват решителност и устрем! Сега или никога! Да – Ваня успява да изтласка гюллето малко зад лентата на 21-ия метър – 21.16 м. Нов олимпийски рекорд! Последен шести кръг! Третата атлетка на ГДР Маргита Дрьозе с 19.79 минава шеста. Илона Шокнехт добавя 2 см – 20.54, но си остава пета. Мариане Адам е изтощена – само 19.50. Фибингерова рискува всичко и…фаул. И Христова е дала всичко от себе си преди малко – сега съдиите мерят „само” 20.19 м. Остава само Надежда Чижова. С бинтовано коляно и изкривено от болка лице тя прави последното си изпълнение, но то отново е фаул. Така България печели първи си олимпийски златен медал в атлетика. А освен него и Елена Стоянова (18.89) за втори път е осма на олимпийски игри!……

Изпращаме три атлетки в бягането на 800 м – Николина Щерева, Светла Златева и Лиляна Томова. Макар и с по-скромни резултати от тези на съперничките си от СССР и ГДР, нашите момичета показват възходяща форма в тренировките. На лагера в Канада на едно контролно Щерева дава 1:57.5 на 800 м, а Светла Златева на 600 м спира хронометъра на 1:24.2 мин! Сериите на 800 м са на 23 юли. Във втората Николина Щерева с лекота пристига втора (2:01.02), само след Анита Вайс (ГДР) (2:00.48). В следващата трета серия Светла Златева е нетърпелива и завършва първа с 1:59.24, побеждавайки световната рекордьорка (с 1:56.0) Герасимова (СССР) – 1:59.68. И в последната пета серия Лиляна Томова с 2:00.54 дава най-доброто си за 1976 г., финиширайки след Казанкина (СССР), но пред олимпийската шампионка от Мексико Маделин Джаксън (САЩ).

Полуфиналите са на 24 юли. В първия Анита Вайс „дръпва” на първите 400 м като в някакъв фантастичен филм – 54.44!!!! На финала тя е напред – 1:56.53 – олимпийски рекорд. Татяна Казанкина е втора – 1:57.49, а Светла Златева с второто най-добро време в кариерата си – 1:57.93 – остава трета. Вторият полуфинал не е толкова бърз – Щерева (1:57.35 – нов български рекорд) оставя като че ли нарочно рускинята Светлана Стиркина (1:57.28) да я изпревари с половин метър. Втората германка – Елфи Цин – с 1:57.56 не показва реалните си възможности….. За жалост Томова остава едва седма тук с 2:01.97 и отпада! Ден почивка и на 26 юли е финалът. Анита Вайс пак „цепи” въздуха  (за четири години – от 1973 до 1977 – първите 300 м метра се бягат по коридори!) и води след излизането на втората права. Точно преди камбаната Стиркина я атакува отдясно – 55.05. Златева е зад тях – 55.27! Стиркина не дава на никого да води, до нея е Вайс, Златева е трета. На 600 м уредбата показва умопомрачителните 1:24.90. На завоя все пак Вайс се откъсва от Стиркина, а Щерева се опитва да се „отърве” от Елфи Цин. Последни 100 м. Вайс е напред, след нея Щерева задминава Стиркина, а рязка атака прави и Цин отдясно. И докато Николина се бори с двете германки, някъде в трети коридор буквално от „нищото” изхвърча като куршум Татяна Казанкина (последните 100 м за 13.2 секунди!). Щерева все пак се измъква от обръча на Вайс и Цин и финишира втора, със сребърен медал! А времето на Казанкина е като от друг свят – 1:54.94 мин – нов световен рекорд! Щерева е втора с 1:55.42 (все още национален рекорд), трета е Елфи Цин 1:55.60, четвърта Анита Вайс 1:55.74 (всички те „под” стария световен рекорд). На пето място е Светлана Стиркина 1:56.44 и шеста завършва Светла Златева с личен рекорд 1:57.21.

Николина Щерева трябва да бяга и 1500 м. В тази дисциплина тя е записана заедно с Весела Яцинска и Росица Пехливанова. Сериите са на 28 юли. В първата Росица Пехливанова не успява да „улови” финалния спринт на останалите и с 4:13.11 остава едва шеста. В третата серия Весела Яцинска осъщесвява минимума – трета с 4:12.72 – и продължава. А в последната четвърта серия Николина Щерева трябва да постигне личен рекорд (4:08.38), за да остане четвърта, след Краус (ФРГ) 4:07.79), Хофмайстер (ГДР) 4:08.23) и румънката Наталия Марашеску (4:08.31). Полуфиналите са на следващия ден – 29 юли. В първия рускинята Раиса Катюкова налага много високо темпо и остава едва шеста (4:03.20), а Щерева поставя нов български рекорд (4:02.33), отстъпвайки само на Улрике Клапечински (ГДР) 4:02.13. Но Нина оставя зад гърба си Людмила Брагина 4:02.41, Хофмайстер 4:02.45 и изненадата Джанис Мерил (САЩ) 4:02.61…. Във втория полуфинал Весела Яцинска не успява да се приспособи към начупения ритъм и сменящото се темпо. На последната права Казанкина отонов демонстрира ракетния си спринт – 4:07.37. Следващите шест бегачки се „побират” в … 39 стотни – от 4:07.53 до 4:07.92. За жалост Яцинска остава шеста с 4:07.89 и отпада…

Финалът на 1500 м е на 30 юли. Това е вече шесто бягане на Николина Щерева в Монреал. Финландката Нина Холмен повежда в едно приспивно темпо – 400 м за 68.17 и 800 м за 2:18.70. Никоя не смее да атакува, а току-преди камбаната за последните 400 м италианката Габриела Дорио излиза напред (1100 м за 3:08.1). Атаката на Дорио не се оказва ефективна и тя скоро е задмината от двете атлетки на ГДР Гунхилд Хофмайстер и Улрике Клапечински. Тандемът се откъсва напред, следван от Николина Щерева. За миг оставаме с някаква надежда за нов медал. Уви, Татяна Казанкина отново атакува в познатия си стил (последните 400 м за 56.4) и леко загърбва германското дуо за втория си златен медал. Изцедена докрай, Николина Щерева все пак финишира четвърта за 4:06.57, побеждавайки обаче отново бившата световна рекордьорка Брагина…..

Мария Вергова има лека задача да покрие норматива на мятане диск на 28 юли – той е само 55 метра. Вергова леко пуска диска – 57.96. Финалът е на следващия ден – 29 юли. Четиринайсет (от общо 15-е участнички) са се класирали, включително и уличената в употреба на допинг полякиня Данута Розани…. Вергова мята преди основните си конкурентки – седма поред. В първи кръг тя „опипва почвата” с 62.22 м. Веднага след нея Файна Мелник не е убедителна – 64.48. Затова пък атлетките от ГДР Габриеле Хинцман (66.68) и особено Евелин Шлак (69.00 – нов олимпийски рекорд) разтреперват опозицията…. Във втория си опит Мария Вергова „уцелва” вятъра и…67.30 м – второ място! Мелник прибавя малко – 65.42, но нервничи излишно! В третия кръг Хинцман доближава опасно Вергова – 66.84 м…. Остават осемте най-добри. В четвъртия кръг Мелник прибавя около метър към най-доброто си за момента – 66.40 м. Но все още е извън зоната на медалите! Пети кръг. Файна Мелник е неспокойна и припряна. Тя просрочва времето си за опит и съдията вдига червен флаг. А Файна вече е влязла в кръга! Кратък спор, жестикулации от страна на арменската еврейка. Съдията все пак я допуска до изпълнение. Яростно завъртане в кръга и…68.60 м. Вергова е изместена надолу. Румънката Менис пък с 65.38 м се задържа на шесто място…. Последен шести кръг. Всички са изразходили вече сили и воля. Само Мелник записва 64.20, а Шлак с 64.80 слага точка на състезанието. Организаторите не бързат с обявяване на класирането. Жури Д’Апел заседава по казуса с петия опит на Мелник. След дълги спорове той е обявен за фаул (Мелник е влизала два пъти в кръга!) и така Вергова е възстановена със сребърен медал!

Йорданка Благоева заминава за третата си Олимпиада не съвсем добре здравословно. И отново й се пада да участва в едно изключително тежко състезание. Нормата за финала пак е ниска – 1.80 м. Това не затруднява 21 атлетки (от общо записаните 35) и те всички се класират за финала на 28 юли. Финалът започва в 13:00 часа местно време (а ще завърши в….18:30 часа!). На 1.87 правят опити не по-малко от….18 скачачки! От тях 11 продължават на 1.89. Благоева се справя без грешка последователно с 1.78, 1.81, 1.84, 1.87 и 1.89. Пет атлетки сполучват на 1.89 м. На 1.91 м вече трябва да се „решат” медалите. Сара Симеони (Ит) и Розмари Вичас-Акерман (ГДР) се справят от раз. Йорданка ги преодолява успешно от втори опит. Чехкинята Мария Мрачнова и американката Джони Хънтли не успяват. Следващият рубеж е 1.93 м. Симеони и Акерман правят по един фаул. Данчето се засилва и…. като че ли летвата е преодоляна. Тя се задържа за миг, но …леко е закачена и тупва на пистата. Въздишка на разочарование се чува от публиката. Какъв малшанс за Благоева. Във втория си опит Акерман превзема тези 1.93 м и с олимпийски рекорд печели титлата. Само един фаул повече присъжда среброто на Симеони, а Йорданка Благоева печели бронз от Монреалската Олимпиада!

Чудесно се състезава на 400 м с препятствия Янко Братанов. След като е „слязъл” под 50-е секунди (49.77) през юни във Фюрт (ФРГ), сега Братанов изпитва известна трудност в трета серия (23 юли). Все пак той продължава напред с 51.84. Далеч по-уверен е Янко в първия полуфинал (24 юли). С 50.11 секунди той завършва трети, побеждавайки третия американец Куентин Уилър (50.22).

Финалът на 25 юли го поставя във втори коридор. Братанов естествено не може да преследва великия Едуин Мозис. Но между деветото и десетото препятствие той излиза даже на пета позиция изпреварвайки бягащия отдясно в трета пътека португалец Карвальо. Португалецът все пак успъва да контрааакува за петото място (49.94), а Братанов финишира шести с 50.03, оставяйки след себе си кубинеца Алфонсо (50.19) и европейския шампион Алън Паскоу (Вбр) 51.29.

Изключително талантливият ни спринтьор Петър Петров каца в Монреал с рекорда си от 10.27 на 100 м и балканската си титла в Целье. В третата серия на 23 юли той с лекота побеждава за 10.46 секунди. По-късно в следобедния сеанс в последния четвъртфинал Петров без напрежение финишира комфортно трети (10.30), след Харви Гланс (10.23) и вечния си „душманин” Клаус-Дитер Курат (ГДР) 10.29….. На 24 юли в първия полуфинал Петър е в шеста пътека, между прочутите Дон Куори (Ям) – в пети и снажния Хейсли Крофърд (Трин) – в седми. Американците Стив Ридик (втора пътека) и Джони Джоунс (трета) са далече вляво от Пешо. След старта Крофърд (10.22) и Куори (10.26) са се откъснали малко напред. Петров сякаш включва на пета скорост и… буквално връхлита на финиша. Отчетливо се вижда – Петров е наравно с Джоунс (и двамата с по 10.30), а Ридик остава пети с 10.33. Българин отстранява американец от финала на 100 м…. Колцина биха повярвали, ако не са били свидетели на това събитие?…. Всички пред екраните тръпнем с мъничка надежда – ще ни изненада ли отново още по-приятно Петров? В първа пътека е тринидадецът Хейсли Крофърд, до него е Петров. Борзов е в трети, а Куори – в четвърти коридор. Изстрел на стартера и…. в първите 20-ина метра Петров е наравно с Борзов и Куори! За жалост някъде около 30-ия метър Петър получава крамп и изведнъж намалява скорост. Въпреки рязката болка в бедрото, Петров завършва осми за 10.35 сек. А ако не се беше контузил?…..

Пенка Соколова се бори упорито в петобоя (25-26 юли) с много по-опитни съпернички. Още в първата серия на 100 м с преп. тя с 13.32 отстъпва само на Зигрун Зигл (ГДР) и Татяна Ворохобко (СССР) (и двете с по 13.31)! В тласкането на гюлле Пенка с 13.70 показва очакваното от нея. Но в скока на височина Соколова остава само с 1.64, което й отрежда деветото място след първия ден. В скока на дължина следващата сутрин Соколова е далеч от най-хубавите си дни – 5.93, 5.84 и 5.78. В Монреал тя е сама, няма кой да й помага при разбега и отскача доста далеч от дъската. Очевидци твърдят, че реалните й опити са около 6.20 м…поне! И във втората серия на 200 м с 24.95 Пепи не може да надхвърли себе си, оставайки девета с 4394 точки, далеч зад осмата – унгарката Маргит Пап (4535 т.)…. Пенка Соколова продължава и в бягането на 100 м с преп. В трета серия тя остава трета с 13.52 сек. А в първия полуфинал до осмото препятствие се движи четвърта-пета. Но леко закача осмия хърдел и…. залитайки, завършва седма за 13.67 сек.

Велко Велев в мятането на диск пристига в Канада с 64.96 м личен резултат за годината, което му е отредило 19-ото място в ранглистата. Това не го смущава и в квалификацията още с първото си влизане в кръга той регистрира 63.54. Само Максуел Уилкинс (САЩ) е по-добър от него в тази първа група (с 68.28 – олимпийски рекорд). Зад Велко остават Волфганг Шмид (ГДР) (63.14), европейски шампион Пенти Кахма (Фин) (62.10), световните рекордьори американците Джей Силвестър (62.06) и Джон Пауъл (61.48), шведът Рики Брух (58.06), олимпийският шампион от Мюнхен Лудвик Данек (ЧССР) (60.44)… От втората група впечатляват само италианецът Девинчентис (62.26), унгарецът Тегла (61.66) и норвежецът Хйелтнес (61.30)…

За жалост по време на загряването на финала (25 юли) Велев получава разтежение в рамото. След 60.94 и 60.68 м, в третия си опит Велко напряга всичките си сили и воля и запраща уреда някъде около 63-ия метър. Уви, съдията е съзрял незабележимо пристъпване на металната лайстна и… Велко Велев остава десети с 60.94. А шестият – Пенти Кахма – завършва с 63.12 м – напълно по силите на Велко Велев…

Женската ни щафета на 4х400 м е комплектувана съвсем скоро преди заминаването за Монреал. На 30 юли нашите момичета (Йорданка Филипова, Светла Златева, Иванка Бонова и Лиляна Томова) трябва да стартират във втория полуфинал. Йорданка Филипова Иванова сравнително успешно пробягва първия пост, предавайки на Светла Златева. Светла се преборва успешно с британката Гладис Тейлър и канадката Джойс Якубович. На трети пост Иванка Бонова отстъпва на двукратната европейска шампионка в зала Верона Бърнард-Елдер, но със зъби и нокти отстоява четвъртото място срещу „домакинята” Рашел Кембъл. На четвъртия пост Лиляна Томова (не напълно излекувана от тежката травма в петата) се опитва да настигне русокосата Дона Мъри (Вбр) и Ивон Саундърс (Кан), но по-младите и свежи спринтьорки са неудържими на последната права. И така – българският отбор завършва пети в полуфинала с 3:31.08 ( и общо девети по време).

Двама представители имаме в хвърлянето на копие – по един при мъжете и при жените. Валентин Джонев с 80.84 на квалификацията е пети във втората група. На финала обаче кюстендилецът е неузнаваем и с 73.16, фаул и 73.88  осатва 14-и от 16-има финалисти…. При жените Йорданка Пеева е изпратена в Монреал заради хубавия си резултат (60.52) и балканската си титла в Целье. И тя се справя в кеалификацията с 56.74 м (девета). На финала Пеева е прекалено смутена и объркана – 50.28, 52.02 и 52,24 м и остава дванадесета….

Две състезателки са изпратени и в скока на дължина. Талантливата Лиляна Панайотова още в началото на май е записала 6.71 м, а и силистренката Екатерина Недева също е с норматив (6.50 м). На квалификацията Панайотова е 11-а с 6.22 м, а Недева отпада с 6.16 м. През същия този 23 юли в следобедната сесия Панайотова е записана първа в списъка. Оставена сама в сектора (без треньорски надзор или поне някой, който да я наблюдава), Лиляна прави три фаула. Горещи сълзи се стичат по лицето на девойката, не това е заслужавала като отношение… След 3 дни (на 26 юли) Лиляна Панайотова стартира и в шеста серия на 200 м. С четвъртото си място (23.49) тя се класира за четвъртфинала следобяд. Още в първия тя успява да се съпротивлява само до 150-ия метър, след което изоситава на седмо място (23.87)….

Снимки: Личен архив