Още веднъж за случая „Еванджелисти” или „мечешката” услуга на съдиите в Рим
Скачачът на дължина Джовани Еванджелисти – на 60 години
Днес харизматичният италиански лекоатлет Джовани Еванджелисти навършва 60 години. Нека по този повод си спомним за скандалната развръзка в скока на дължина на световното първенство в Рим преди цели 34 години…..
Еванджелисти е роден на 11 септември 1961 г. в Римини и, както често се случва, попада съвсем случайно, в спорта. Все пак, още на 19 години, Джовани записва обещаващите 16.30 м на троен скок……
Първият му „голям” медал е бронзът на скок дължина от европейското в зала в Милано през март 1982 г. (Еванджелисти е спечелил 11 медала от глобални шампионати и куриозното е, че девет от тях са бронзови!). На Олимпиадата в Лос Анджелис през 1984-а Джовани изненадващо се движи на второ място в последния шести опит (с рекорд на Италия 8.24 м). Обаче австралиецът Гари Хони скача точно колкото Джовани и го изпреварва за сребърния медал заради по-добрия си втори по сила опит (8.18 срещу 8.09). Това става в рамките на ….. три минути в шестия кръг, тъй като Еванджелисти скача първи по ред, а Хони – веднага след него втори……
Три години по-късно, през 1987 г., в календара има две световни първенства – в зала (Индианаполис) и на открито (Рим). „В Индианаполис станах трети с 8.01 м, но първият ми опит беше в рамките на 8.30 м, което щеше да ми донесе титлата. За жалост съдията вдигна червен флаг, макар върху пластилина на дъската да нямаше никакъв белег- добре видях!”
Пролетта за Джовани започва повече от „мажорно”. На състезанието в Сан Джовани Валдарно на 16 май, пак в последния си шести скок, Еванджелисти се приземява на 8.43 м – девето постижение в света за всички времена. Италианецът побеждава убедително арменеца Роберт Емиян (8.09 м). Същият Емиян, който точно шест дни по-късно във високопланинския комплекс Цакхадзор ще прелети на 8.86 м – европейски рекорд и до момента!
Иде ред на второто световно първенство в Рим. Финалът на скок дължина е на 5 септември. На Еванджелисти му се пада да скача…. пръв в стартовия списък. В третия кръг Джовани записва 8.19 м, но това съвсем не е достатъчно за медала (Карл Луис 8.67, Роберт Емиян 8.53 и вторият американец Лари Майрикс 8.23 м). Майрикс прибавя 10 см за 8.33 м в петия си скок. Настъпва последният шести кръг. Еванджелисти прави един „делничен” скок, който, ясно се вижда от трибуните, в никакъв случай не означава повече от 7.90 м! Съдията с оптическата призма в пясъчника нещо се суети, служителите на компютъра (Olivetti) също….. Изведнъж на светлинното табло светват цифрите 8.38. Зрителите по трибуната са извънредно озадачени, само италианците започват френетично да ръкопляскат и да развяват националните трибагреници! Джовани също е шокиран и някак си не отреагира веднага на „бронзовия” си скок. Е,накрая, и той отприщва ликуването си и Италия има трето място в скока на дъжина. Майрикс е съкрушен и прави един формален скок на 8.20 м….. Награждаването се състои както си му е по перавилата на церемонията и никой не отправя каквото и да е възражение към редовността на последния „полет” на италианеца…….
Но самите италиански журналисти, присъстващи на стадиона, по-късно започват яростно разследване на случая В редица материали след шампионата всички те се опитват да докажат, че скокът на Еванджелисти е фалшиво измерен. Най-активен в това отношение е националният треньор на Италия в спринта Сандро Донати. Донати неуморно се опитва да докаже фалшификацията. Италианската атлетическа федерация (FIDAL) е принудена да се обърне към ИААФ с искане за независимо разследване на случая. Назначени са трима технически делегати, които са били на служба в онзи 5 септември на Олимпийския стадон в Рим. И, о чудо, през декември 1987 тримата излизат със заключение, че …… няма никакво нарушение по време на измерването на митичния скок на Еванджелисти????……
Италианските медии обаче не „мирясват”. Чрез прецизен компютърен анализ на фаталния скок журналисти доказват, че скокът на Джовани няма как да бъде (при най-добрия случай) измерен на повече от 8.15 м! Тук се намесва Италианският олимпийски комитет (CONI) и през март 1988 г. оповестява решението си – по време на награждаването на тласкането на гюлле за жени заснетият филм ясно показва, че маркьорът в пясъка на скока на дължина съвсем съзнателно е поставил острието на призмата за измерване доста …. пред белега оставен от Еванджелисти….. От своя страна Съветът на ИААФ бързо реагира и на свое заседание през април 1988 г. взема окончателно решение, че последният скок на Джовани Еванджелисти е нередовен и му отнема бронзовия медал…..
Ето как коментира самият Еванджелисти ситуацията: „Изобщо бях в неведение на какво са се наговорили съдиите и отговорните лица. Много по-късно Сандро Донати (треньорът на спринтьорите, б.а.) ми разказа какво е чул. Всичко е било предварително дирижирано. Искали са да ме „компенсират” за изгубената шампионска титла в залата на Индианаполис. Всичко е било преднамерено и режисирано – до последния детайл. Ако бях разбрал веднага за грозната фалшификация, изобщо нямаше да се кача на стълбичката за награждаване – заклевам се!”
Джовани Еванджелисти продължава спортната си кариера чак до 33-годишна възраст (през 1994 г.), когато в Сестриере регистрира скок от 8.20 м (Джовани има общо 65 (!) състезания в кариерата си над осемте метра, той е първият италианец, скочил над осмия метър).
Към края на спортния си път Еванджелисти завършва успешно архитектура и търси помощ от CONI за устройването си на по-подходяща и съответсваща на възможностите му работа. Въпреки уверенията и обещанията на тогавашния президент на CONI Марио Пешанте, Джовани така и не получава никаква подкрепа и опора…….
Щастливо женен, днес Еванджелисти е баща на Клаудия и Никола („Никола опита моята дисциплина и даже скочи 7.20 м”). Някак забравен от италианската атлетическа общност, Джовани се занимава с продажба и реновация на имоти. Е, в свободното си време тренира група студенти от университета в Падуа.
„Новата ми страст са рисуването и скулптурата. Обичам да рисувам пейзажи, да извайвам фигури от дърво, мед и стоматологичен цемент….. Пътуванията със семейството ми до далечни и екзотични места по света особено мепривлича, ненаистен съм….. Не мисля много често за онзи злощастен скок, но все пак, дори и след 34 години, горчилката си остава и боли!”
Снимки: Интернет
