IN MEMORIAM
ЮРИЙ СЕДИХ (1955 – 2021)
С голяма скръб и покруса светът на леката атлетика днес научи за кончината на един от най-великите атлети на нашето съвремие – чукохвърлячът Юрий Седих (СССР). Рано тази сутрин (14 септември) Седих е издъхнал след остър сърдечен удар…….
Роден на 11 юни 1955 г. в Новочеркаск, Ростовска област на РСФСР, Юрий започва да тренира лека атлетика още на 12 години при Владимир Воловик. През 1972 г. той е забелязан от самия Анатолий Бондарчук (олимпийски шампион на чук в Мюнхен през същата година!). Оттогава датира началото на съвместната им работа в тренировъчния процес, която продължава чак до 1992 г. Още на 18 години Седих е победител на състезанието „Дружба” в Одеса за юноши от социалистическите страни. В същото състезание трето място заема юношеският ни рекордьор Емануил Дюлгеров и оттогава датира тяхното дългогодишно приятелство….. През август 1973 г. Юрий вече е и европейски шампион за юноши в хвърлянето на чук в Дуисбург……
Едва 21-годишен, Седих стъпва на най-високото стъпало на олимпийската стълбичка като шампион в Монреал (интересното е, че бронзов медал на Игрите в Канада печели неговият треньор Бондарчук). Следват три поредни шампионски титили на Европа – Прага’1978, Атина’1982 и Щутгарт’1986. На „Некарщадион” в Щутгарт Седих сътворява една невероятна серия в състезанието – 83.84, 85.28, 85.46, 86.74, 86.68, 86.62, като световният му рекорд от 86.74 м е неподобрен и до днес – 35 години по-късно. 
Въобще в спортната си кариера Седих подобрява, макар и не поред – на шест пъти световния рекорд – 80.38, 80.64, 81.80 (по време на втората си олимпийска титла в Москва’80), 86.34, 86.66 и 86.74 м…… Световната му титла е само една – от Токио’1991 г., но по време на предългата си спортна кариера Седих има невероятната серия от 78 (!) състезания с резултати над 80-те метра!!!!!
В личния си живот Юрий Седих преживява доста превратности на съдбата. След Олимпиадата в Москва Юрий се жени за олимпийската шампионка на 100 м от 1980 г. Людмила Кондратиева (СССР) и през 1985 г. им се ражда дъщеря Оксана (която също развърта чука и даже през 2013 г. бележи забележителния си личен резултат от 77.13 м). После Седих се развежда и се жени за друга олимпийска шампионка – световната рекордьорка на гюлле Наталия Лисовская (22.63м). И на тях им се ражда дъщеря – Алексия (през 1993 г.). Алексия също надхвърля 70-е метра на чука – 70.77 м и е младежка олимпийска шампионка в Сингапур през 2010 г.
Веднага след световното в Токио 1991 г. семейство Седих приема поканата от „Расинг клуб дьо Франс” и заминава за Париж. Седих намалява темпото и даже до 1996 г. (вече 41-годишне) участва на клубни състезания във Франция. „Бях преминал вече 35, от тях повече от 15 години воювах за Сборная. Нямах кой знае какъв избор, трябваше с Наташа да преживяваме някак, а и в Съветския съюз ставаше все по-трудно да оцелееш!….. Обвиниха ме в предателство и изменничество към Родината. Но никога не съм се отказвал от Родината си, тя оставаше с нас и в нас, където и да се намирахме с Наташа!….”
От 1992 г. Юрий едновременно участва в клубни състезания и е треньор в „Расинг”. Един от възпитаниците ми – Никола Фигере – дори прехвърля 80-те метра на чук – 80.88 м. След приключването на договора му, Юрий е поканен в университета „Леонардо да Винчи”, където се занимава с функционалната подготовка на студентите. След това и оттам го съкращават и името му все по-рядко се споменава в спортните среди……
Преди няколко години Седих е поканен лично от тогавашния президент на Всерусийската федерация Валентин Балахничев да заеме подходяща административна работа в структурите й, но Юрий категорично отказва: „Не ми е по душа чиновничеството. А с Наталия пътуваме по няколко пъти в годината до Москва. В душата си винаги сим бил и си оставам „руский”. А и французин никога няма да стана!”
Снимки: Интернет
