Начало Истории Преди 63 години – тържество на Царицата на стадион „Васил Левски“

Преди 63 години – тържество на Царицата на стадион „Васил Левски“

от Alexander Vangelov
264 разглеждания

Странички от историята

Първата Балканиада в България – много рекорди и безкомпромисна борба през далечната 1958 година

От 19 до 21 септември 1958 г. националният стадион „Васил Левски” в столицата е арена на 17-ите балкански атлетически игри. България за първи път (ако не смятаме провеждането на десетобоя от програмата на Игрите през 1934 г. на стадион „Юнак”) е домакин на Балканиада по лека атлетика…

Подготовката за знаменателното събитие е начената отрано. Създаден е и организационен комитет по провеждането воглаве с Лъчезар Аврамов, тогава предстедател на ЦС на БСФС. Съоръженията и пистата на стадиона са проверявани неколкократно, всичко е изпипано и готово да приеме най-добрите атлети на Балканите.

Откриването на Игрите е съпроводено от хубаво подготвена празнична програма. Лично заместник-предстедателят на Министерския съвет тогава Вълко Червенков чете приветствено слово…..

В петъчния ден входът е свободен, но в съботата и неделята се влиза с билети, като състезанията се редуват с два футболни мача от програмата на „А” РФГ. Разчита се да бъде привлечена повечко публика. Оказва се по-късно, че и през трите дни трибуните на стадиона са почти запълнени от възторжена и ентусиазирана публика (между 25000 и 30000 зрители!).

Стоян Славков

Бъчваров – най-вдясно

Програмата от първия ден (19 септември) предвижда няколко финала. Сред участниците в десетобоя е вездесъщият Стоян Славков, който повежда убедително след 10.9 на 100 м, 7.41 на скок дължина, 12.32 на гюле, 1.93 на скок височина и 52.0 на 400 м (4135 т.). В спринта на 100 м Михаил Бъчваров се изстрелва като куршум от старта и с 10.4 изтръгва победата само на една десета пред югославянина Станко Лоргер (10.5) и гръка Йоргопулос (10.5)…… На 800 м югославянинът Йошко Мурат демонстрира изключителен финален спринт на правата и с 1:50.0 финишира току пред Золтан Вамош (Рум) 1:50.2, Димитриос Констадинис (Гър) 1:50.3, Екрем Кочак (Тур) 1:50.4 и Евангелос Депастас (Гър) 1:50.5. T.e. първите петима финишират в рамките на….пет десети! В скока на височина пък рекорьорът ни Тодор Белчев с 1.99 м остъпва на турчина Четин Шехинер (2.02 м). Чудесна победа на тласкане на гюлле извоюва рекордьорът ни Тодор Артарски – 17.16 м, с повече от метър пред Цаканикас (Гър) 15.90 м. С тези 17.16 м Артарски би спечелил бронз на европейското в Стокхолм 20-ина дни по-рано. А рекордьорът ни на хвърляне чук Васил Крумов, след 58.14 м в първия си опит, във втория запраща чука на 61.63 м – нов национален рекорд и 20-опостижение в света за годината. Крумов убедително надвива над югославяните Кресимир Рачич (60.71) и Звонко Безяк (60.40)(пети в Стокхолм).

Коларова

При жените Веселина Коларова на 100 м „улавя” момента и с 12.0 „дръпва” на съперничките си с около 2 метра. Веска докрай е недосегаема за Йоана Луца (Рум) 12.2 и Олга Шиковец (Юг) 12.2. Фаворитката на 800 м Гюл Чирай (Тур) с 2:10.9 не само поставя нов рекорд на страната си, но „забравя” по пистата основната си конкурентка румънката Жоржета Димитреску 2:11.9. Българската рекордьорка Цветана Исаева с 2:13.6 стига до третото място и бронза…… Румънките Лиа Манолиу (46.46) и Параскива Симионеску (46.43) са „разделени” само от …. 3 см в борбата за титлата на мятане на диск. Д-р Виржиния Михайлова тук е едва трета с 45.55 м……

Йошко Мурат

Илие Савел

През втория състезателен ден (20 септември) съревнованието по пистата и секторите придобива още по-оспорван характер. В бягането на 1500 Йошко Мурат (Юг) повежда още от старта, а на втората пътека сънародникът му Важич покрива Мурат срещу изненадващаатака отзад. Мурат не отстъпва до края и печели втори златен медал- 3:43.8. В  последните 50метра гъркът Депастас със сетни сили изпреварва Бажич за среброто (3:44.7 за Депастас и 3:44.8 за Важич)….. А фаворизираният Золтан Вамош с 3:44.9 е съвсем близо до зоната на медалите – четвърти. Красива победа на 400 м преп. извоюва румънецът Илие Савел- 52.6. Златният му медал идва като своеобразно „опрощение” за дисквалификацията му на европейското в Стокхолм. След Савел втори завършва Фахир Йозгюдер (Тур) 52.9, а нашият хърделист Александър Ченгер завършва шести с 56.5 (след  55.7 на полуфинала). Триумфално финишира щафетният ни квартет на 4х100 м в състав Ангел Колев, Никола Кабатлийски, Михаил Бъчваров и Петър Ангелов (Бокси) – 41.5 сек (нов български рекорд!). В скока на дължина къдрокосият Тодор Маринов е изключително стабилен – шест опита между 7.20 и 7.37м. Тези 7.37 м от втория му скок означават второмясто в българската история след рекорда на Славков 7.50 м. Стоян Славков от своя страна продължава в десетобоя (110 м с преп. 15.3, диск 37.17, овч.скок 3.80, копие 50.82 и 1500 м 5:22.2) за да събере 6746 точки за нов национален рекорд. С този си сбор Славков би  бил бронзов медалист на европейското в Стокхолм. Между дисциплините от многобоя Славков намира промеждутък да стартира и  в скока на дължина, където с два скока по 7.26 м асистира на Тодор Маринов със сребърен медал, пред  сърбина Бранко Милер (7.26). На копието Митьо Дичев (69.83) е втори, след Александру Бизим (Рум) 72.36 м. В бягането на 3000 м стипълчейз Йоргос Папавасилиу (Гър) с 8:54.4 е шампион, на почти 8 секундипред рекордьора ни Иван Пеев (9:02.2). Горещо съперничество в сектора за овчарски скок се разразява между световния рекордьо Йоргос Рубанис (Гър) и нашия Димитър Хлебаров. Двамата единствени сполучват на височината 4.40 м. Следващият рубеж е 4.46 м. Рубанис се справя едва в третия си опит – златен медал, докато Хлебаров не успява…..

Драга Стамейчич

Втори златен медал в спринта извоюва Веселина Коларова – този път на 200 м. Още след виража тя излиза със солидна преднина на правата. Напразни са напъните на Олга Шиковец (25.0) и Йоана Луца (Рум) 25.3 да я настигнат. Коларова финишира по шампионски за 24.9 сек. Чудесно се състезава на скок дължина Паулина Цоликофер. Още с първия си скок (5.74) тя поема лидерството, а в третия прибавя още 3 см – 5.77 м за победата. На тласкане гюлле нашите Лидия Шарамович (14.20) и Цветана Асенова (14.10) остават трета и четвърта, не много след шампионката Ана Коман-Саладжан (Рум) 14.61 и югославянката Милена Усеник (14.20). На петобоя Драга Стамейчич (Юг) с 4300 точки (1.44 СВ, 11.86 гюлле, 25.6 200 м, 11.6 80 преп. и 5.45 СД) е недостижима за рекордьорката ни на хърдели и в петобоя Снежана Керкова 4043 т. (1.30 СВ, 10.35  гюлле, 25.0 на 200 м, 11.4 на 80 м преп, и 5.18 на СД)

Финалът на 110 м преп.

Гургушинов

Третият ден по програма (21 септември) е неделният. Трибуните са запълнени и зрителите в топлата септемврийска вечер с нетърпение очакват изявите на най-добрите българи. С нов български рекорд (21.2) Михаил Бъчваров завоюва третия си златен медал на Игрите. В битката за среброто хърделистът Илие Савел с 21.4 на сантиметри изпреварва гърка Йоргопулос (също 21.4). Друг грък – Ставрос Хиотис – е шампион на 5000 м (14:35.8), докато нашите Иван Пеев (пети с 14:46.4) и Юсеин Барчев (шести с 14:54.4) доста поизостават….  Много силен се получава финалът на 110 м с преп. Още във втория полуфинал предния ден нашият Георги Кабуров прави рекорд – 14.5. На финала Станко Лоргер (Юг) демонстрира брилянтната си техника и с 14.0 е убедителен пред гърка Марселос (14.3, рекорд на Гърция) и Кабуров, който за втори път чупи рекорда ни- 14.4….. Все пак Лоргер само 25 дни по-рано е спечелил и сребърен медал от ЕП в Стокхолм. В тройния скок чудесно се състезава Любен Гургушинов. Той записва една страхотна серия: 15.15; 15.25; 15.61; фаул; 15.82 и 15.87 (последните два резултати са национални рекорди). С тези 15.87 м от шестия си скок Гургушинов дели десетото място в световната ранглиста за 1958 г. заедно с французина Батиста….. Втори в тройния скок завършва Додю Патарински – 15.14 м….  Точно 31 дни след сребърния си медал на ЕП в Стокхолм, Тодор Артарски е безапелационен на стадион „Васил Левски”. В коронната си дисциплина – мятането на диск Артарски с 53.11 м грабва втория си златен медал на Игрите. Далеч след него с 51.35 е югославянинът Дарко Радошевич….. Значим е резултатът и на победителя на 400 м Виктор Шнайдер (Юг) – 47.0 (нац.рекорд). Шнайдер надбягва румънеца Илие Савел (47.5) точно с половин секунда, а трети е Милойе Груйич (Юг) 47.7, пред Судриджану (Рум) 47.8… На щафетата 4х400 м тимът на Румъния Судриджану, Михали, Савел и Енаке (3:12.3) само с една десета надвива над югославяните Шарич, Савич, Груйич и Шнайдер (3:12.4)….

Керкова – вляво

При жените небивала конкуренция се разразява в бягането на 80 м с препятствия. И трите медалистки записват по 11.2 на финала. Победата и златният медал са присъдени на Снежана Керкова с нов български рекорд (11.2), следвана буквално на сантиметри от югославянките Драга Стамейчич и Милка Бабович (и двете с по 11.2). В хвърлянето на копие пък Мария Дици-Дяконеску (Рум) единствена (и първа на Балканите) прехвърля 50-ия метър -50.12 м. Втора с нов български рекорд завършва Йоана Мракова-Арсова – 49.10 м…… На шафетата 4х100 м Румъния триумфира с 47.2, а нашите момичета Янка Томова (едва 15-годишна), Снежана Керкова, Петра Пеовска и Веселина Коларова с  нов рекорд (47.6) се окичват със сребърните медали…  И накрая – световната рекордьорка на скок височина Йоланда Балаш (Рум) безпроблемно печели златото с 1.75 м (при световния й рекорд по-рано от 1.83 м), далеч над югославянката Олга Пулич-Гере (1.64м) и българската рекордьорка Ана Арабаджиева-Русева) – 1.58 м.

Седемнадесетата Балканиада в София се превръща в един истински спортен празник и тържество на Царицата. В 26 дисциплини са поставени нови рекорди на балканските игри. Българите печелят най-много медали – 28 (13 златни, девет сребърни и шест бронзови), както и отборното класиране при мъжете със 1.33.5 точки, пред Югославия 114,Румъния 109, Гърция 107.5…. При жените обаче губим отборната титла – втори сме с 81 т., след Румъния 89 т., и пред Югославяи с 64 точки.

След  1958 г. София домакинства на Балканиади още 6 пъти – 1963, 1969, 1974, 1980, 1992 и 2007. Но 17-ата Балканиада си остава неповторима по своята атмосфера, по безкомпромисната борба във всяка дисциплина и постигнатите отлични резултати!

Снимки: вестник „Народен спорт”

0 Коментар
0

Подобни статии

Остави своя коментар

Съдържанието е обект на авторски права и не може да бъде копирано.