Една от най-елегантните хърделистки – с юбилей
Румънката Буфану-Щефанеску – на 75!
Днес една от най-техничните и елегантни хърделистки от 70-е години на миналия век – румънката Валерия Буфану-Щефанеску, празнува юбилей. По-възрастните познавачи в атлетиката със сигурност помнят добре елегантната й техника над препятствията, красотата и очарованиетонабяганетой. По този повод нека накратко припомним за впечатляващата й спортна кариера между препятствията….
Родена в Бакъу на 07 октомври 1946 г., Валерия Буфану е запленена като малка от класическия балет. Но скоро Валерия израства като силна и здрава девойка (1.72 м) и балетът е заменен от…. баскетбола в училищния отбор. Както често се случва обаче, на едно ученическо състезание през 1962 г. Вали неочаквано побеждава връстничките си на 100 м (13.2) и в скока на дължина (5.34 м) и съвсем скоро баскетболът е заменен с леката атлетика….. Минава обаче доста време преди високата и стройна спортистка да попадне в националния отбор.
Първата й международна изява са балканските игри в Истанбул през 1967 г. В края на сезона Буфану печели златния медал на 80 м преп. (11.1), с една десета по-бързо от българката Снежана Юрукова… Преди това Валерия печели и първата си шампионска титла от първенството на Румъния (тя ще стори това цели осем пъти – 1967, 1968, 1969, 1970, 1971, 1972 г., 1974 и 1976 г.).
През олимпийската 1968-ма (на мемориала „Кусочински” във Варшава) Валерия записва авторитетните 10.6 сек. на 80 м преп., отстъпвайки победата само на полякинята Жебровска. Едва 22-годишната румънка обаче все още няма необходимата рутина. На самата Олимпиада в Мексико, след второто място в серията си на 80 м преп. (10.92), в първия полуфинал Валерия се спъва още в първото препятствие и остава седма с 11.08 сек. Именно през 1968 г. Буфану опитва за пръв път и скока на дължина и с 6.16 м влиза сред 100-е най-добри в света за годината….. А половин година по-рано – през март същата година – Валерия вече е попаднала сред шестте финалистки на 50 м преп. на европейското в зала в Мадрид и завършва пета със 7.19 сек.
През пролетта на 1969 г. 80-те метра с преп. са заменени в женската програма от 100 м преп. Още през май Валерия регистрира първия румънски рекорд в тази нова дисциплина – 14.1 сек. До края на сезона тя „смъква” постижението си до 13.6 сек., но точно преди европейското в Атина в края на септември на тренировка удря лошо коляното си и пропуска злощастно най-важното състезание…..
Инерцията на „чупене” на националните рекорди продължава и през 1970 г. – от 13.6 до „брилянтните” 12.9 сек. (общо девет пъти през сезона). След балканската титла в Букурещ в средата на август Буфану заминава със самочувствие на Универсиадата в Торино. На „Стадио Комунале” тя печели бронзов медал на 100 м преп. с 13.5 сек., отстъпвайки само на Тереза Сукневич (Пол) 13.0 и Бербел Подесва (ГДР) 13.4….. Треньорът й Йон Бутреску съвсем точно съзира многостранния талант на възпитаницата си. И значителния й потенциал. Ей така, като на шега, той решава Вали да опита и петобоя. На 10 октомври на стадион „23 август” в Букурещ Буфану започва с 12.9 на 100 м преп., после продължава със скромните 9.85 на гюлле и 1.46 м на скок височина. В следобедните часове на скок дължина Валерия регистрира 6.25 м и привечер завършва многобоя с 23.5 сек. на 200 м. Събраните 4826 точки са нов рекорд на Румъния (както и 12.9 на 100 м преп. и 23.5 на 200 м – или три в едно!) и я поставят сред първите 20 в света за годината. Но Бутреску съвсем не е свършил с намеренията си. На 21-ви октомври, отново в Букурещ, Валерия стартира и на ….. 200 м препятствено бягане. Хронометрите на съдиите спират на 25.9 сек., само на една десета по-слабо от световния рекорд на Анели Янс (Ерхард) (ГДР) и Сукневич (Пол).
През зимата на 1971 г. на европейското в зала „Фестивална” зрителите видяха на финала и Валерия Буфану, където тя отново не съумя да развие бягането си и, след 8.4 в серията и на полуфинала, остана едва шеста с 8.9 сек. А само седмица преди състезанието в София Буфану (в Букурещ) бе показала сериозния резултат от 6.41 м на скока на дължина, и то без специализирани тренировки в тази дисциплина…. На второто си за годината европейско – това на открито в Хелзинки през август Буфану започва много добре на 100 м преп. – първа в серията си с 13.46 и втора в полуфинала (13.31). На финала обаче Валерия е блъсната неволно с пъка от хърделистката в съседния коридор и така обърква ритъма си, че пристига едва седма с 13.47, на стотна след полякинята Тереза Новак. Бутреску е непреклонен – трябва да се стартира – още и още….. На турнира в Риети на 28 август само за два (!) часа Валерия е победителка на 100 м (11.5), на 200 м (23.7) и на 100 м преп. (13.2). Балканските игри в Загреб (03-05 септември) са истински триумф за Буфану – четири златни медала – 100 м (11.68), 200 м (23.79), 100 м преп. (13.63) и с щафетата на Румъния (45.68). Седмица по-късно, на 11 септември в Мадрид Буфану се класира трета на …. скок дължина с личния си рекорд от 6.28 м…..
Подготовката за олимпийската 1972-а е като никога напрегната и интензивна. Нищо не е в състояние да възпре усилията на тандема Буфану-Бутреску. Дори относителната неудача на европейското в зала в Гренобъл (Валерия не стартира на полуфинала заради контузия) не може да разколебае тандема „треньор-състезател”…. Още на 4 юни Буфану открива сезона с 12.9, а седмица по-късно в Букурещ на срещата Румъния-ФРГ-Полша Валерия (с нов рекорд на Румъния – 12.7) изтръгва много важна победа над именитите полякини Тереза Сукневич (12.8) и Гражина Рабщин (13.1). Но време за отдих няма никакво– само три дни по-късно (14 юни) Валерия заминава за „Олимпийския ден” в Берлин, където с 12.8 отстъпва само на Анели Янс-Ерхард(ГДР) 12.7 и полякинята Сукневич (12.8)…..
Десетото препятствие в Мюнхен
Междувременно Бутнару в хода на тренировките е започнал да набляга все повече на скоростните качества на Валерия. Тя подобрява личните си рекорди – и на 100 м (11.5), и на 200 м (23.0 сек. – рекорд на Румъния)). Скокът на дължина е използван като спомагателно средство и в Пояна Брашов на 19 юли Буфану записва 6.32 м…… Остава едно сериозно състезание преди Олимпиадата – Балканиадата в Измир в началото на август. Още през първия ден Буфану завършва с бронз на 100 м (11.44 национален рекорд с електрическо измерване), след българките Вълкова (11.34) и Янкова (11.38). През втория ден Валерия побеждава на 200 м – 23.28 сек., а в неделята завоюва и втори златен медал – на 100 м преп. с 13.14 сек. Бутнару решава да я „скрие” и двамата се усамотяват на високопланински лагер в Карпатите. Само седмица след триумфа в Измир от румънската федерация устройват контролно състезание в Пояна Брашов. Там Буфану трябва да прави компания в скока на дължина на олимпийската шампионка от Мексико Виорика Вискополяну. Валерия не само й асистира, но в един от опитите си литва на …. 6.76 м. Всички са шокирани, а самата Вискополяну е сюрпизирана неприятно (на контролното скача едва 6.44 м). Треньорът Бутнару обаче продължава да набляга изключително и само върху заниманията с препятствия. След още седмица, пак в Пояна Брашов, Буфану пробягва 100-е метра с препятствия за 12.6 сек. – нов национален рекорд и само на десета от световния рекорд на Ерхард (ГДР) и австралийката Килбърн……
Валерия е една от фаворитките за медал на Игрите в Мюнхен’1972 ….. Още в първия ден тя е записана и на …скок дължина. Квалификацията е мудна и мъчителна. Трийсет атлетки скачат на два успоредни трапа и това като че разколебава Буфану, която е прекалено неспокойна и разконцентрирана. Три поредни фаула я изпращат на дъното на протокола с резултатите. Все пак има време за почивка преди първото изпитание на 100 м преп. – пресявката на четвъртфинала. След победа с лекота в серията си на 4 септември (12.94), Буфану вече е уверена и силна духом. Но пък хърделистките трябва да чакат два мъчителни дни (заради атентата в олимпийското село!) до полуфинала. Валерия успява да запази самообладание (и търпение!) и е неотразима на полуфинала – нова победа с 12.84 сек. За 8-ми септември е насрочен финалът на 100 м преп. Световната рекордьорка Анели Ерхард е в шеста пътека, Буфану е вдясно от нея – в седма. Ерхард стартира като куршум и взема отчайваща преднина пред всички още след втория хърдел. Буфану до третия хърдел е отчайващо назад – седма-осма заедно със Стражинска (Пол)…. Но след четвъртото препятствие вече Валерия налучква верния ритъм и започва своето „кресчендо” над хърделите. След деветото препятствие тя вече се е изравнила с ветеранката Карин Балцер и връхлита напред. Ерхард финишира като шампионка с нов световен рекорд (12.59), Буфану е със сребърен олимпийски медал (12.84 сек.)!
Медалистките в Мюнхен
Сериозната подготовка в олимпийската година „държи влага” на Буфану и през зимата на 1973-та. В Букурещ на 10 февруари тя изравнява световния рекорд (с ръчно измерване) на 60 м преп. – 8.0 сек (само половин час след като е победила на скок дължина с 6.41 м). След две седмици, на 25 февруари на турнира „Кристалната купа” Валерия само за 45 минути изрявнява и чупи световния рекорд – в серията изстрелва зашеметяващите 8.0 и след това на финала съдиите мерят 7.9 сек! Обаче на европейското в зала „Ахой” в Ротердам Валерия отстъпва на Анели Ерхард (8.02) и с 8.16 е принудена да се задоволи на среброто….. Летният сезон също не е особено успешен – Буфану не съумява нито веднъж да „слезе” под 13-е секунди и победата й на срещата ФРГ-Румъния-Холандия с 13.0 е слаба утеха след олимпийския медал предната година……
През есента на 1973 г. Бутреску най-сетне се решава да поработи с Буфану и около скока на дължина. Междувременно тя се омъжва за гребеца Адриан Щефанеску. През зимата на 1974 г. Валерия е шампионка на Румъния на 60 м преп. (8.0) и в скока на дължина (6.44 м). На своето шесто първенство под покрив (в зала „Скандинавиум” в Гьотеборг) първата дисциплина за Щефанеску по програма са 60-е метра с препятствия. Уви, шансът не е на страната на упоритата румънка. Във втория полуфинал с 8.28 тя губи мястото си за финала само с една стотна от полякинята Тереза Новак….. Щефанеску е записана и за скока на дължина в неделята. След първите три опита тя е едва седма с 6.19 м, но в четвъртия си скок с 6.39 м отскача нагоре в подредбата и печели бронзов медал, само на 1 см пред чехкинята Нигринова…….
Лятото продължава с интензивни участия – повече на скок дължина….. На 9 юни в Букурещ е срещата Румъния-ФРГ-Великобритания-Италия. Валерия е стабилна и уверена – 6.43, 6.47, 6.50 за първото място. В добавка и победата й на 100 м преп. – 12.9 – е достатъчно красноречива за формата й. След две седмици (на 23 юни) пак в Букурещ, на мача Румъния-ГДР-Канада Щефанеску добавя още една значима победа в скока с 6.58 м. И в прибавка едни 12.7 на 100 м преп. за надмощие над силните източногерманки…… Обаче на 5 юли във Франкфурт на Майн Валерия губи отрезвяващо с милиметри от полякинята Тереза Новак – и на двете са присъдени по 12.9 сек.
Европейското в Рим (началото на септември) вече чука на вратата. На Балканиадата в София (2-4 август) Валерия изпълнява „пълна програма”. В петъка тя е втора на 100 м (11.76) и шеста на скок дължина (5.94 м и пет (!) фаула), в събота – пак втора – този път на 200 м (23.47) и трета на шафетата 4х100 м (46.30). В неделя Валерия се окичва най-после със злато на 100 м преп. (13.15)….. На реномирания турнир „Велткласе” на стадион „Летцигрунд” в Цюрих Щефанеску е първа на хърделите (13.10) пред Тереза Новак (13.19),но на скок на дъжлина с 6.38 отстъпва на словачката Шуранова (6.50)….
Валерия Щефанеску заминава за европейското във Вечния град не съвсем уверена в себе си. Първото изпитание е скокът на дължина…. Във втория си скок на квалификацията Валерия „уцелва” попътния вятър (+1.9) и с 6.49 м би трябвало да е спокойна за финала. В следващия ден (03 септември) Щефанеску скача седма поред в стартовия списък. В първия си опит тя отскача далеч зад дъската (6.18). Във втория дължината на разбега е коригирана, но Вали пристъпва съвсем леко пластилина (според очевидци скокът й е бил около 6.60 м!). В третия – отново колебание и…6.25 м. Истинска катастрофа. А осмата продължава към следващите три опита с някакви си 6.33 м. Но няма никакво време за вайкане. На 6-и септември са сериите и полуфиналът на 100 м преп. Сутринта във втора серия Валерия е четвърта (13.83), а следобяд в 17:40 часа при насрещния вятър от (-1.3) Щефанеску с 13.26 отстъпва само на Ерхард (13.03). Ден по-късно (07 сетември) в душния и влажен римски следобед на „Стадио Олимпико” осемте финалистки на 100 м преп. застават зад стартовите блокчета впоследна битка за медалите. Щефанеску е в пета пътека, отново до Ерхард (в шеста) и Новак (в седма). Световната рекордьорка Ерхард отново литва ракетно напред и никой не е в състояние да отговори на атаката й – победа с 12.66. От трета пътека сънародничката й Анерозе Фидлер (12.89) финишира на сантиметри пред Терез Новак (12.91). Валерия гони ли, гони конкурентките си, но с 13.04 остава разочароващо четвърта….
В предолимпийската 1975-а срещаме името на Валерия Щефанеску с едно-единствено постижение – 13.1 от 03 юли в Пояна Брашов. И спринтът, и скокът на дължина окончателно са изоставени…… Валерия вече не изпитва познатата страст и ентусиазъм в тренировки, всичко сякаш й се струва мъка и страдание…
Е, с треньора Бутнару (с когото отначало докрай са членували в един-едничък клуб – „Стяуа” Букурещ) все пак решават да опитат за трета Олимпиада. Нещата обаче не потръгват още от пролетта. С 13.1 в Букурещ още на 16 май Валерия съвсем не е събрала необходимата „зестра” за нещо по значимо….. На турнира в Дюселдорф на 8-ми юни Валерия все пак е първа – 13.24 сек. След 11 дни на Балканиадата в Целье тя изтръгва седмата си титла на 100 м преп. Но с 13.30 тя видно не е предишната Валерия – Щефанеску финишира само с една (!) стотна пред българката Пенка Соколова….. На какво би могла да разчита Валерия за Олимпиадата в Монреал? Единствено на опита и рутината си, както изглежда!
На 28 юли 1976 г. сутринта са сериите на 100 м преп. на олимпийските игри. В четвъртата (и последна) от тях Щефанеску съвсем не е убедителна – едва четвърта с 13.60. Следобяд във втория полуфинал Валерия е в съседен коридор с Любов Кононова (СССР). Рускинята се спъва по средата на разстоянието и се струполява в пътеката на Щефанеску. Валерия се препъва в тялото на Кононова и пада на пистата цялата ожулена….. Жури д’апел не умува много – Кононова е дисквалифицирана и седемте останали трябва да пробягат отново този полуфинал. Късметът като че е на страната на Щефанеску – със скромните 13.59 тя се промъква четвърта към финала, оставяйки след себе си…..световната рекордьорка Анели Ерхард (13.71). На другия ден (29 юли) е финалът. Жребият поставя Щефанеску в четвърта пътека до …. бъдещата шампионка Йохана Шалер (ГДР) – в пета…… Валерия е със синини и белези по краката, но все пак стисва зъби и финишира седма (13.35) в последното си голямо състезание!
С общо 29 национални рекорда на открито (седем на 100 м, четири на 200 м и осемнадесет на 80 м преп. и 100 м преп.) и дванайсет на 50 м и 60 м преп. в зала (!) Валерия Буфану си остава една от най-титулуваните по броя на върховите си резултати в румънската атлетика…… За националните й титли да не говорим – три на 100 м, една на 200 м и осем на препятствията. Макар да не стана олимпийска шампионка, изявите й на пистата си остават едно истинско атлетическо наследство.
Снимки: getty images, wikipedia
