IN MEMORIAM
Отиде си треньорът Динко Ганчев (1938 – 2021)
Днес рано сутринта от този свят на 83 години си отиде един от най-успешните треньори на България в бяганията на средни и дълги разстояния – Динко Ганчев (или както всички го наричахме Бат’ Динко). През последните седмици Динко Ганчев е прекарал много тежка бронхопневмония и явно не е успял да се възстанови след болестта
Роден на 25 август 1938 г. в Нова Загора, още съвсем млад, Динко Ганчев се захваща амбициозно и решително с треньорска дейност. Първият му известен състезател е изключително талантливият Петко Йорданов Георгиев. Петко печели сребърен медал на 1500 м стипълчейз на Третите европейски юношески игри в Лайпциг през 1968 г. и по-късно се доближава плътно до рекорда ни на 3000 м стипълчейз – 8:28.2 (през 1976 година непосредствено преди Олимпиадата в Монреал). От този период е съвместната работа на Ганчев с шампиона на България на 5000 м и 10000 м Диньо Иванов Динев.
През 1980 г. Динко Ганчев се присъединява към варненските треньори и отива да живее и работи в морската ни столица. Оттогава е и срещата му с рекордьора ни на 800 м Бинко Колев. Заедно с варненския треньор Васил Сотиров, Динко подготвя за голямата атлетика бъдещия д-р Бинко Колев в периода 1981 – 1986. Впречем Колев е открит още невръстен (на около 14 години) именно в Нова Загора, и то точно от Динко Ганчев. През 1984 г. Бинко Колев се намира в прекрасна форма – 47.0 на 400 и 1:47.29 на 800 м а турнира във Финландия. Обаче на Олимпийския ден в ГДР Бинко е спънат на финала на 800 м и едва завършва седми. За зла беда десет дни преди алтернативния турнир „Дружба” в Москва досаден вирус буквално поваля Колев на легло и вместо очакваните 1:45.50 минути, той проследява състезанията по телевизията.
По същото време Бат’Динко започва съвместна работа и със Станимир Ненов, също варненец. Огромната работоспособност на Ненов смайва Ганчев и той отдава душата и силите си в изграждането на Ненов като класен състезател. Първоначално Динко и Ненов опитват 3000 м стипълчейз (Станимир участва именно на тази дисциплина на Олимпиадата в Москва). После някои контузии заставят Ганчев да промени методиката и Станимир Ненов постепенно се ориентира изключително върху маратона. Призовите класирания в Сегед, София, Варшава и Рим довеждат и до националния рекорд 2:16:58, постигнат на маратона в Будапеща през 1983 г. В олимпийската 1984 г. тандемът Ганчев-Ненов се насочва съвсем реалистично към резултат в рамките на 2:12 часа. Това трябва да се случи на маратона в Амстердам през май. Обемът на Ненов е увеличен неимоверно и той „навърта” дори по 250 км на седмица. Бате Динко се опитва да го щади от натоварванията, но Станимир Ненов е упорит и непреклонен – плановете трябва да бъдат изпълнявани на 100 процента! За жалост буквално дни преди Амстердам от БФЛА изпращат Ненов на крос в Ирландия. Планираните тренировки са нарушени и Ненов пристига „едва” трети на маратона в холандската столица – 2:17:03 часа, вместо планираните около 2:12:00.
Вече повече ор 25 години стои непокътнат и рекордът на България на маратон при жените (2:35:02), постигнат от неговата възпитаница Галина Горанова още през януари 1996 година.
Динко Ганчев продължава по-нататък треньорска дейност и с по-младите „стайери” във Варна. Негов възпитаник бе бившият министър на младежта и спорта д-р Красен Кралев (който впрочем бе национален състезател при юношите и рекордът му на 20 км 1:05:26 просъществува до 1989 г.). От периода на 80-е и 90-е личат и имената на прекрасните младежи Владимир Йорданов и Венцислав Чавдаров, Петко Колев, Александър Андонов, Веселин Пейчев и много други. Няма как да бъдат изброени имената на всички шампиони и рекордьори, преминали „стаж” при Динко Ганчев. Нека само допълним към тях и името на Веселин Василев, маратонецът от Дупница, който също счупи българските рекорди на няколко пъти!
Преди три години, при посещение на племенницата си в Англия, Динко Ганчев се свързва с футболиста от Ливърпул и известен футболен коментатор Джейми Карагър. От дума на дума, предложено е на Ганчев да подготви и представи специална програма за тренировки на подрастващите футболисти на Мърсисайд. Дори се появява опция новозагорецът да замине в Англия и да работи по кондицията на футболистите за ФК Ливърпул.
Нито за миг от дългия си и ползотворен живот Динко Ганчев не се отдели от атлетиката. В последните години Бат’Динко се включи активно в съдийската колегия и на почти всяко голямо състезание можехме да го видим с хронометър в ръка наред с останалите времезимервачи! През 2021 година неуморимият Ганчев се бе заел с подготовката на едва 13-годишната новозагорка Симона Гочева, която зае призови класирания при „каките” в бяганията на 800 м, 1500 м и 3000 м,както и по кросовите дистанции.
Б.А. Текстът е припокрит почти изцяло с материала на Александър Вангелов, публикуван в сайта www.bgathletic.com преди 3 години по повод 80-годишнината на Динко Ганчев.
Почивай в мир, бате Динко!
