Начало Годишнини Препятственикът Владимир Табаков – на 80 лазарника!

Препятственикът Владимир Табаков – на 80 лазарника!

от Alexander Vangelov
490 разглеждания

Кюстендилецът Владимир Табаков – с кръгла годишнина

Рекордьорът на 400 м преп. –  на 80

Един от най-талантливите и успешни състезатели на 400 м с преп. през 60-е години на 20-и век у нас – Владимир Табаков – навършва днес 80 години. Все още жизнен и в кондиция за възрастта си, Табаков доживя до поредната си кръгла  годишнина….

МЕЖДУ ЦИГУЛКАТА И АТЛЕТИКАТА

Роден на 15 ноември 1941 г. в Кюстендил, Владимир Табаков израства като силен и кален физически юноша. И няма как известният спортен специалист и педагог Светослав (Славчо) Джумалиев да не забележи таланатливия младеж. Табаков  бързо е „привикан под знамената”. На Джумалиев правят впечатление чудесните качества на Табаков – много силни крака, изключително гъвкав глезен, отлично чувство за разстояние и ритъм. Наред с тези дадености, Владимир се откроява със скромността си, трудолюбието си и със завидна целеустременост. Освен спорта, Табаков има още една страст – свиренето на цигулка. Той е един от най-добрите изпълнители в оркестъра на Политехническата гимназия „Димитър Каляшки”. От училището си искат своето. Но Владо като че ли повече се „навива” за спорта! Гимназистът неколкократно е привикван в дирекцията, заплашван е с намаляване на поведението, дори с изключване. Едва ли не му е заповядано да се откаже от спорта и да продължи само с класическата музика. Родителите – и те са разтревожени – все пак Владимир е отличен ученик. Най-накрая баща му взема неговата страна: „Владо твърдо остава в спортната школа, дори да го изключите!”  Тук и Джумалиев се намесва и почти заставя Табаков да съвместява атлетиката и изкуството.

НАЧАЛОТО

Табаков чудесно си спомня първото си участие на национален шампионт – при юношите младша възраст. Заради прекаленото си смущение той изостава последен до правата в бягането на 200 м с преп. Съотборниците му му подвикват за кураж: „Хайде, Владо!” Табаков включва на „трета скорост” и изпреварва всички с изключение на победителя Бонко Стойчев от Стара Загора.

ПЪРВИ РЕКОРДИ

Постепенно името на Владимир Табаков заема трайно място на върха на протоколите с резултатите от всяко едно състезание за юноши. Рекордите на 110 м с преп. и 200 м с преп.  скоро са превзети. Постижения като 16.4 на 110 м с преп. и 26.9 на 200 м с преп. (1959) днес сигурно изглеждат странно. Но в онези условия на „нямане” в края на 50-е години са си истински подвиг. Първото му участие на състезание извън страната е на двустранната среща Унгария-България в Татабаня. Старши треньорът Благой Костов поставя твърде високи цели пред всички – едва ли не всеки трябва да е първи или втори в дисциплината си. Табаков застава въодушевен на старта на 400 м преп. И за изненада на всички е на втора позиция преди последното десето препятствие. Именно там унгарският състезател събаря хърдела в коридора си. Препятствието отхвърча в пътеката на Владо и българинът се спъва, охлузвайки жестоко коляното си. „Бързо скочих и, въпреки болката, успях да стигна до финиша, завършвайки втори!”

КАЗАРМА И СЛЕДВАНЕ В СОФИЯ

След рекорда за юноши на 400 м преп. (57.9) Табаков  е повикан да отбие редованата си военна служба в Армейската спортна школа „Чавдар”. Там треньор му е майор Иван Иванов (Макето). „От Иванов научих много – и за ритъма на бягането между препятствията, и за техниката при преодоляването им!”. Резултатът бързо е „свален” до 54.6, спечелен е и първият медал от „мъжкия” шампионат – сребърен през 1960 година. Пред Табаков е само рекордьорът Димитър Димитров („Кинг”). Веднага след казармата Владо е приет за студент-задочник във ВИФ (сега НСА). В института с него започва да се занимава всепризнатият специалист Кирил Димитров. Резултатите „слизат” до 54.2 на 400 м с преп. и 49.4 на 400 м. Но все още Владо „свири втора цигулка” след споменатия Димитър Димитров (Кинг).

ТРИ ПЪТИ ПОРЕД ШАМПИОН НА БЪЛГАРИЯ, БАЛКАНСКА ТИТЛА

Синдромът „Кинг” най-после е преодолян – Табаков е национален шампион на България на 400 м с преп. през 1963 г. Той печели титлата още два пъти – през следващите 1964 и 1965 година.

Първото му участие на Балкански игри е през 1962 г. в Анкара (пети). На следващата 1963 г. Игрите са насрочени да се проведат в средата на септември в София. Табаков съзнава прекрасно отговорността и задължението да отстоява по достойнство цветовете и герба на националната си фланелка. „Неговата” диусциплина (400 м преп.) е още през първия ден – 13-и септември. Отново след първите 300 м Владо е изостанал назад. Но с изключителен финален спринт той настига румънеца Валериу Журка (52.4) и гръка Фрусиос (52.9) и ги изпреварва. Съдиите оповестяват резултата на Табаков – 52.0 секунди – нов национален рекорд! Най-сетне! Ден почивка и Табаков трябва да стартира в щафетата 4х400 м (заедно с Георги Лачев, Златко Вълчев и Пенчо Ватралов).  На Владо е поверен последният четвърти пост. И цялата „тежест” за запазване на крехката преднина в отборното класиране. След третия пост Ватралов предава на Владо палката четвърти. Напред гърци и югославяни се боричкат за шампионската титла.  Табаков трябва на всяка цена да изпревари румънеца Замфиреску. С изключителен демараж на виража и на последаната права Табаков изпреварва Замфиреску и под френетичните овации на публиката (стадион „Васил Левски” е препълнен – повече от 40000 (!) зрители) завършва трети с нов национален рекорд – 3:15.8 сек. Същият квартет – Лачев, Вълчев, Ватралов, Табаков – на 30 юни същата година вече е подобрил веднъж рекорда – 3:16.8! Всички медалисти от Балканиадата са удостоени с „Народен орден на труда” – твърде престижно отличие за онова време.

ШАМПИОН И НА….РУМЪНИЯ

Специалистите от северната ни съседка са забелязали Табаков в София. Следва и поканата за участие на Международния шампионат на Румъния в Букурещ (12-13 октомври 1963 г.). Владимир се предсатвя отлично – четвърти на коронните си 400 м с преп с 52.2 (само след  австриеца Хелмут Хайд (51.8), Йоахим Зингер (ГДР) 51.8 и Гвидо Мюлер (ФРГ) 51.9. После Табаков е включен в смесения тим СССР-България. На първите два поста съветските бегачи Кривошеев и Тьолп дръпват напред. За Владо и Цвятко Спасов остава само да удържат преднината. Победата е за „международната” четворка, а румънският квартет остава доста далеч – на повече от секунда и половина след чужденците – 3:19.3 срещу 3:17.9…..

БЕЗ ТАБАКОВ НА ОЛИМПИАДАТА

Олимпийската 1964-а започва оптимистично за Владимир Табаков. Всички показатели в  тренировките предвещават много висок резултат. Треньорът Димитров не може да повярва на очите си – клек с щанга 150 кг до долу, полуклек с 220 кг, скок на дължина от място 3.13 м, троен скок от място – 9.63 м, 300 м за 32.4 сек!!!! Ще издържи ли Табаков до септември? Ала народът си го е казал: „Много хубаво не е на хубаво!” При една тренировка за техника на препятствията Владимир пада лошо на разкаляната след дъжда кортова писта. Лакътят му изпуква – фрактура! „Нито за миг не си помислих, че няма да продължа. Две седмици с гипс и…отново бях на стадиона…. На националния шампионат Табаков е първи на 400 м с преп. – 53.2, следван от Димчо Ковачев 53.6 и Петър Божинов 53.8. А в щафетата 4х400 м квартетът на ЦСКА е неумиолим като съдбата. Златко Вълчев, Владо Табаков, Христо Гергов и Цвятко Спасов пренасят щафетната палка за 3:18.5, далеч пред ВИФ 3:23.6.

През септември 64-а е последната проверка – Балканиадата в Букурещ. Нормативът на ИААФ също е ясен – 51.8 сек. От БФЛА „леко” са го коригирали – 51.4. Зам-председателят на БСФС Груйо Юруков е непреклонен – компромиси никому! Табаков се чувства вдъхновен и амбициран! Но и съперниците са познати – сърбинът Джани Ковач и румънецът Валериу Журка (и двамата с по 51.1) вече са поставили национални рекорди! На какво ще разчита Владимир? На волята и дързостта си. Табаков дава всичко от себе си. Но Ковач (с нов балкански рекорд 50.9) и Журка (51.5) в момента са по-добри. Табаков подобрява с 2 десети собствения си рекорд, записвайки  51.8. Жалко – олимпийският норматив остава непревзет. В добавка Табаков печели сребърен медал в щафетата 4х400 м заедно със Златко Вълчев, Христо Гергов и Илия Григоров – 3:15.3 мин.

ПОСЛЕДНИ ГОДИНИ АКТИВНА СЪСТЕЗАТЕЛНА ДЕЙНОСТ

След Олимпиадата в Токио Владимир Табаков започва да се подготвя сам. Сам си инициира и плановете, въвежда си собствен план за тренировки. Новият метод е „анаеробна тренировка с аеробен ефект”. Тук обаче се появява неприятното заболяване – остеокластит (тумор на костта на коляното). При злокачествено образувание нерядко се налага ампутиране на крайника. При Владо за щастие туморът е доброкачествен! Табаков продължава с едно мъчително лечение без прекъсване на тренировките. Докато преди е тренирал по 7-8 пъти на седмица, сега е принуден да редуцира до 3 пъти седмично…. Не му помагат характерната му спортна злоба и упористост в заниманията. В добавка през 1967-ма получава възлпаление на ахилесовите сухожилия. За последно Табаков се появява в ранглистите за 1967 г. с 54.2 секунди. „Опитах да уредя лечение в чужбина, при прочутия австрийски професор д-р Йелинек (помогнал на Георги Аспарухов, Диана Йоргова, Йорданка Благоева, Спас Джуров, Снежана Юрукова и много други наши елитни спортисти). За да получа разрешение за лечение в чужбина, трябваше да мина пред специална комисия. Д-р Дагоров ми уреди да се явя. Председателят доц. Балчев обаче отсича: „Като не можеш да тичаш по стадионите, сядаш зад бюрото и почваш да се занимаваш с умствен труд!” Така, заради ината на номенклатурчика Балчев Табаков остава без адекватно лечение.

ПЪРВИ СТЪПКИ В ТРЕНЬОРСКОТО ПОПРИЩЕ

„Наясно бях, че трябва вече да поема треньорския път, макар и само 26-годишен. Бях си измислил даже и един „горчив” лозунг за себе си: „Залязъл, преди да изгрее!” . Започнах да сформирам детски групички към атлетическата школа в Кюстендил. Но не исках да спра отведнъж с тренировките. Затова процедирах по следния начин: Поемах малчуганите на кросче по серпентините на прекрасния парк „Хисарлъка”. Качвахме се горе на равното и играехме футбол по час, час и половина. После се спускахме с…ролкови кънки надолу по алеите! Събираха се изминати по повече от 5 км. Чудесна подготовка, отлично средство за натоварване и издръжливост!”

ПЪРВИТЕ ШАМПИОНКИ НА ТАБАКОВ

Едва 28-годишният Владимир Табаков попада на две истински дарования. И двете момичета идват от художествената гимнастика, и двете са надарени с природна гъвкавост, с изключително чувство за ритъм и координация. Първата шампионка на Табаков е Захаринка Ефтимова – първенец на 60 м с преп. в залата на стадион „Раковски”  през февруари 1969 година. Захаринка скоро е изпреварена от по-напористата Теменужка Накова. През 1971 г. на стадион „Раковски” (на кортовата писта) Накова (15.0) и Евфтимова (15.2) са първа и втора на 100 м с преп. при девойките младша възраст, следвани от…Николина Щерева (15.4). Теменужка продължава победния си марш (шампионка на 100 м преп. през  1972 и 1973 г.). Тя се появява и на международната сцена, печелейки две поредни балкански шампионски титли на 100 м преп. – в Измир (1972) и в Букурещ (1973). На европейското п-во за девойки в Дуисбург през 1973 г. Накова участва в първия полуфинал на 100 м преп. До шестото препятствие Теменужка е трета – след Бербел Екерт (ГДР) и Силвия Кевел (ФРГ). За жалост на седмия хърдел Накова удря много лошо коляното си, но съумява да завърши пета за 14.07 сек. През септември съащата година Теменужка се класира трета на състезанията за Купата на БОК във Варна – 13.96 сек. Освен Накова и Ефтимова още един „бисер”  на Табаков блясва, макар и за кратко. Дребничката Любка Янчева е най-бързата спринтьорка на 60 м (7.80) на шампионата за девойки старша възраст в зала „Фестивална” през февруари 1973 г. А през 1975 на шампионата на в-к „Народна младеж” Мария Арсова печели златния медал при девойките старша възраст с 14.30 сек.

Въвеждането на новата дисциплина – 400 м с преп.  „пасва” идеално на Теменужка Накова.  През 1978 г. Накова за първи път „слиза” под 60-е секунди – 59.36. През следващата 1979-а по време на Спартакиадата в София Накова (57.69) едва в последните 20-ина метра губи титлата от Бонка Димова (57.57). Две години по-късно Теменужка се разделя с Табаков, пристигайки в столицата да търси късмета си при Христо Гергов в ЦСКА….

Следовничките на Накова и Ефтимова се появяват на пистата по различно време – Малинка Ушанова (60.4), Даниела Иванова Георгиева (60.6), Силвия Боянова (62.0) и Мирослава Лазарова (61.6). Табаков е открил даже и скачачки за атлетиката. Весела Стойнева (1.86) и Елзиабет Адамска (1.80) започват при Владо над хърделите. На едно училищно състезание в Кюстендил и двете се справят с по 1.70 м. Табаков колегиално ги преотстъпва на колегата си Славчо Антонов….. При Табаков дълго време се подготвя и Румен Омерски – медалист от юношеските надпревари в скока на дължина с личен рекорд 7.45 м

Последният класен състезател на Валдимир Табаков съвсем скоро бе Мартин Димитров. Започнал с джудото (европейски шампион за деца!), Мартин случайно е забелязан от Табаков. Още през зимата на 2010 г. В зала „Фестивална” Димитров  установява първия си рекорд – на трибой за момчета под 14 години (216 т.). На открито в четирибоя Мартин отново чупи рекорда – 289 т. След различни контузии през 2001-а и 2012-а, през зимата на 2012 Мартин се завръща победоносно в зала „Добротица” в Добрич с двата си златни медала при юношите младша възраст – на 200 м (24.27) и на 400 м (54.84). Димитров превзема последните си връхове през 2013 и 2014 год., печелейки съответно в Правец и Сливен титлите на 400 м с преп.  при юношите под 18 години с 54.41 сек. и 56.54. „Мартин започна да чувства хроничен дисбаланс в гръбначния стълб. Какво ли не опитахме, но резултат нямаше. Известно време пробвахме консервативно лечение (тренирахме и се лекувахме). Димитров за мен беше идеалният спортист и състезател – умен, трудолюбив, възпитан и безкрайно упорит. Мисля, че още на 18 години можеше да пробяга 400-е метра с препятствия под 53 секунди. На тренировки умееше, в състояние на физическа умора, почти на края на силите си, да изпълни най-важната част от заниманието. Сякаш бе наследил моята упоритост и инат! За такива хора обикновено казват: „Куче е!” Мартин Димитров намери своя път в живота – отиде да учи в във Великобритания и е отличен студент там! Смятам, че и за него важеше „моята” максима: „Залязъл, преди да изгрее!”…

След сбогуването с Мартин Димитров Владимир Табаков се раздели окончателно и с атлетиката. Но с проявите и медалите си кюстендилецът си остава един от най-успешните „майстори” на 400 м с преп. в България за всички времена. От него се учеха и го наследиха Христо Гергов, Янко Братанов, Красимир Демирев и Тома Томов. Да му пожелаем още дълго време крепко здраве и сполука!

Б.А. Материалът за Табаков е публикуван преди пет години в сайта www.bgathletic.com от същия автор – Александър Вангелов.

Снимки:Личен архив на Валдимир Табаков

 

0 Коментар
0

Подобни статии

Остави своя коментар

Съдържанието е обект на авторски права и не може да бъде копирано.