“Бунтарят” Марк Маккой – на 60!
Един от „ракетните” хърделисти – с кръгла годишнина
След няколко четвърти и седми места канадецът стигна до олимпийската титла на 31 години!
Днес един от най-постоянните и импозантни препятственици в края на 20-и век – Марк Маккой навършва кръгли 60 години. Това не може да не бъде повод да припомним още веднъж славната му и продължила твърде дълго спортна кариера……
Роден на 10 декември 1961 г. в Джорджтаун, Британска Гвиана, Марк обаче израства в Обединеното кралство, преди на 17 години да се пресели със семейството си окончателно в Канада. Една година Марк се подвизава в Клемсън Юнивърсити, Южна Калифорния, но студенството не му е много по вкуса и скоро Маккой прекъсва следването си….
Още през 1980 г. Маккой записва (ненавършил и 19 години) първия си значим резултат на 110 м с препятствия – 14.02 сек. Две години след това Марк вече е шампион на Общобританските игри в Бризбейн, Австралия, с 13.37 сек. на 110 м преп.
На първото световно първенство в Хелзинки през август 1983 г. Маккой се чувства свойски между изявените фаворити и още в серията бележи личен рекорд – 13.53. Марк финишира четвърти във финала на първия си световен шампионат (13.56), само на 8 стотни от „бронзовия” Уили Голт (САЩ). Месец преди Хелзинки, на Универсиадата в Едмънтън, Маккой се окива с бронзов медал (13.68)…….
Седмици преди първата си Олимпиада в Лос Анджелис през август 1984 г. Марк се установява на лагер в Калифорния и прави два контролни старта – Сакраменто 13.16 (+2.7) и Уолнът 13.27 (+1.5). На огромния садион „Колизеум” в ЛА Маккой безпроблемно се класира за финала на 110 м преп. На самия финал, след изтрела на стартера Марк реагира най-бързо и първи връхлита първото препятствие…. За зла участ Маккой удря хоризонталната летва на хърдела и губи ценни стотни. Америкаците Кингдъм и Фостър „бягат” напред, а в борбата за бронза някъде след шетия хърдел финландецът Бригаре задминава Маккой. В крайна сметка Марк финишира четвърти за 13.45 , на пет стотни след Бригаре…..
В следолимпийската 1985-а Маккой е за трети пореден път шампион на Канада – в Отава с изравнен личен рекорд – 13.27 сек. На 5 март 1986 г. в японския град Кобе Марк Маккой подобрява световния рекорд на 50 м препятствено бягане в зала – 6.25 сек. Три дни по-късно в Токио канадецът бележи още един впечатляващ резултат – 7.47 на 60 м преп. – пак в зала. През лятото на 86-та Маккой за втори път печели титлата на Общобританските игри – в Единбург – с 13.31 сек. Заради експлозивния му старт и абсолютната му бързина (100 м за 10.08 сек.!) Маккой е включен и в квартета на Канада на 4х100 м щафета, където заедно с Бен Джонсън, Атли Махорн и Десай Уилямс печели още един златен медал (39.15 сек.)…
Световното в зала през 1987 г. е насрочено за март 1987-ма в огромната зала „Хуижър даум” в Индианаполис. На финала на Маккой се пада четвърти коридор (а той атакува хърделите с левия крак). До него в пети коридор е световният рекордьор (7.36) Грег Фостър (САЩ), който пък атакува с десния си крак! След два фаулстарта на третия път Маккой изхвърча като стрела напред и атакува първи първото препятствие. Фостър изостава и преминава колебливо първите два хърдела, закачайки ги и двата. Маккой е вече с метър напред, а Фостър събаря третото препятствие и след него залита, преминавайки вляво в коридора на канадеца и блъскайки го грубо с лявата ръка в гърба. Марк направо връхлита в четвъртия хърдел и залита напред, а Фостър, вече влязъл в неговия коридор, почти се просва с торса си върху тялото на Маккой. Грег сякаш премачква Марк и двамата остават да лежат на пистата. Шампионът в този финал Тони Кембъл (САЩ) ликува, но бързо се връща към двамата и подава ръка на Маккой, който все пак се изправя и напуска терена куцайки. А Фостър продължава да лежи безутешен на тартана и, обръщайки се по корем, на задната част на лявото му бедро се забелязва дълбока рана от удареното препятствие…… Толкова по-симпатичен на всички пък става Маккой след изявлението си на пресконференцията: „Въобще не обвинявам Грег (Фостър) за нищо. Препятственото бягане е коварно приключение – от високата скорост често се случват такива стълкновения на пистата!….”.
Но няма време за губене – Маккой и Фостър бързо се възстановяват и се включват в летните турнири от веригата „Мобил Гран При”. На второто световно п-во в Рим на Стадио Олимпико Грег Фостър триумфира с втората си поредна световна титла на 110 м преп., а Маккой (след обичайния си перфектен старт) закача последователно първите три хърдела, нарушавайки ритъм и скорост и финиширайки едва седми (13.71). Сезон „1987” Марк приключва с личен рекорд и канадски рекорд – 13.25 сек.
През лятото на 1988 Маккой на два пъти – в Лозана и Цюрих – „засича” уредбата на 13.17 сек.- канадски рекорд! Обаче на втората си Олимпиада Марк, след като леко преминава сериите, четвъртфинала и полуфинала, на финала отстъпва на реакция само на Артър Блейк (САЩ) (който впрочем „отчита” стартова реакция 0.056, но не е санкциониран от стартера). И, за кой ли път, Маккой „закача” първите три препятствия, като старият и нов олимпийски шампион Роджър Кингдъм (САЩ) го настига на четвъртата бариера! Марк постепенно ”пропада” и завършва неутешим едва седми (13.61). За капак неговият добър приятел и колега в тренировките Бен Джонсън (и двамата тренират при Чарли Френсис) е уличен в употребата на станозолол и златният му медал на 100 м е отнет. В знак на протест и солидарност към Бен Марк Маккой отказва участие в щафетата 4х100 м и напуска олимпийското село. Реакцията на Канадския олимпийски комитет е незабавна – Маккой е наказан с лишаване от състезателни права за цели 2 години…
Марк изтърпява наказанието и през август 1990 г. участва на последното национално първенство на тогавашната ГДР в Дрезден. След дългото отсъствие от пистата постижението му от 13.45 сек. не е никак лошо….. На световното в зала в Севиля през март 1991-ва Фостър и Маккой отново попадат (по жребий) в съседни коридор на финала на 60 м преп. Този път обаче Грег е в четърта пътека, а Марк – в пета. Макар Маккой да взема половинметров аванс след старта, в края на краищата 33-годишният Фостър изтръгва златото със 7.45 сек., а Маккой остава с бронз – 7.49 сек.
За световното в Токио през август 1991 г. Маккой пристига в японската столица със сезонните 13.28 сек. Той е пак с най-добра стартова реакция (0.128), но след седмото препятствие отстъпва бронза на британеца Тони Джарет само с 5 стотни – 13.30 срещу 13.25 сек – пак четвърти!
За третата си поредна Олимпиада (в Барселона през 1992-а) Марк Маккой се чувства най-сетне в превъзходна форма. „Сега или никога!” си повтаря често канадецът. Още в края на май Марк записва канадски рекорд – 13.11 сек., както и няколко авторитетни победи по време на европейското си турне. На стадион „Монжуик” в каталунската столица Маккой е властелин в всяко едно свое бягане – 13.26 в серията, 13.27 на четвъртфинака, 13.12 на полуфинала. На финала Марк е спокоен и съсредоточен както никога преди. Той „взема” обичайния си ракетен старт (реакция 0.122) и с чудесен ритъм и устрем се носи към победата. Само Тони Дийс успява да го доближи (13.24), а Марк, въпреки че закача последното десето препятствие, се втурва към финалната линия за олимпийския си триумф и златния медал (13.12 сек.)…..
Инерцията на олимпийските лаври е продължена и на световното в зала в Торонто през март 1993г. Седмица преди шампионата, в Карлсруе Маккой е неуловим на ….. 60 м гладко бягане – 6.49 сек. В Торонто на полуфинала Марк поставя нов рекорд на Родината си – 7.44 сек. На финала Маккой регистрира в уредбата стартова реакция от 0.053 – доста по-кратко от позволените 0.100 сек. Но съдията не е реагирал за фаулстарт и така, според тогавашния правилник, бягането на Марк е обявено за редовно. Именно ранното тръгване на Маккой му носи победата и златния медал със 7.41 – рекорд на Общобританската общност, само с по две стотни пред неговия колега в тренировките Колин Джексън (Вбр) и Тони Дийс (САЩ)…..
В лятото на 1993-а Марк Маккой бележи личен рекорд на 100 м гладко бягане – 10.08 сек. На 2-ри юли във Вилньов Д’Аск Маккой довежда канадския си рекорд до 13.08. Следват още няколко брилянтни постижения по турнирите в Европа – 13.28, 13.20, 13.25, 13.20. Но за световното в Щутгарт Маккой отказва участие – старите дрязги с Канадската атлетическа федерация отново „изплуват” на дневен ред……
Впрочем Марк Маккой вече твърдо е решил – той напуска Канада и емигрира в Австрия, получавайки от 01 януари 1994 г. австрийско поданство.През лятото на 1994 г. Марк участва интензивно в множество стартове в Австрия и Западна Европа. Серията му е зашеметяваща -13 резултата между 13.14 и 13.40 на 110 м преп. На финала на „Гран При” в Париж на 03 септември Маккой установява национален рекорд на…. Австрия – 13.14 сек.
Вече почти на 34 години, през зимата на 1995 г. Маккой се завръща в града на своята олимпийска победа за участие в своето четвърто световно първенство под покрив. В Барселона Марк остава пак на „йота” от медалите – четвърти със 7.46 сек. През лятото „австриецът” Маккой записва внушителните 13.21 сек. на 110 м преп. Но на турнира в Монако той завършва осми с 13.85, финиширайки почти ходом заради разтегнато сухожилие….
Вече на четвъртата си (и последна) Олимпиада – в Атланта в края на юли 1996-а – Маккой преминава сериите, но в третия четвъртфинал остава едва пети с 13.64. И това е краят!……
След края на славното си шестване по световните стадиони Марк Маккой се завръща в Торонто, където и до днес е треньор и терапевт в един университет.
С 18-те си национални титли (10 на 110 м преп. и 8 на 50 и 60 м преп. в зала), с 20-те си рекорда (на Канада и на Австрия) от 13.83 до 13.08, Марк Маккой е трудно достижим за днешнитте атлети и днес, 25 години по-късно. В богатата си колекция от медали и титли той не успя да спечели единствено световна титла на открито. Но постоянството и решимостта, достойнството, с които се състезаваше и печелеше, будят респект и днес, четвърт век по-късно!
Снимки: Internet
