Татяна Казанкина – на 70!
Героинята на средните бягания от Монреал и Москва – с кръгла годишнина!
Днес една от прославените съветски бегачки от средата и края на миналия век – Татяна Казанкина – навършва 70 години. Коя бе Казанкина и с какво са я запомнили?
Родена на 17 декември 1951 г. в градчето Петровск, Саратовска област, Казанкина започва да тренира лека атлетика през 1965 г. при треноьра Виктор Лутохин. През 1969 г. на един окръжен крос тя е забелязана от всеизвестния специалист Николай Малишев. Той й предлага да се прехвърли при него в Ленинград и да се запише студентка в Ленинградския университет. През есента на същата 69-а Казанкина вече е шампионка за девойки на 1500 м (4:32.5) на Ленинградска област. Две години по-късно – на Спартакиадата на народите на СССР през 1971 г. във финала на 1500 м Татяна завършва десета на 1500 м (4:19.0) зад „каките” Пангелова, Брагина, Вейс, Кузмина……
Малишев и Казанкина започват олимпийската 1972-а с известни намерения (4:12.6 на 1500 м на студентския турнир в Торино), но на шампионата на СССР през юли Татяна остава едва четвърта в коронната си дисциплина. За Олимпиадата в Мюнхен заминават Людмила Брагина, Тамара Пангелова и Тамара Казачкова…… И през 1973 г. „бързите” секунди все още не идват – Казанкина печели първия си бронз от първенство на СССР, а на Универсиадата в Москва е едва пета с 4:14.2 мин.
През 1974-а Татяна Казанкина заминава за европейското първенство в Рим, където във финала на 1500 м успява да издържи само до последните 300 м. Там атаката на Хофмайстер (ГДР) е неотразима, а и българката Лиляна Томова и норвежката Грете Андерсен (Вайц) се откъсват напред и Казанкина завършва четвърта, макар и с личен рекорд (4:05.86)…….. През зимата на 1975-а Татяна стартира и на европейското в зала „Рондо” в Катовице. Стартира и води почти до последните двайсетина метра. Именно там я настига и задминава румънката Наталия Андрей-Марашеску. Разсейването на Таня й коства само една десета (4:14.8 срещу 4:14.7 за Андрей). През лятото на Спартакиадата в Москва Казанкина най-сетне е шампионка на СССР н 1500 м. После на финала за Купата на Европа в Ница буквално в последните два (!) метра Казанкина настига българката Росица Пехливанова и я побеждава само с една десета за третото място – 4:08.85.
На дневен ред през 1976-а е първата Олимпиада за Татяна Казанкина – тази в Монреал. Малишев е безкомпромисен и натоварванията са удвоени и утроени. Безкрайни километри, пробягани в отсечки и кросове, тренировки за издръжливост и сила. “Слабата ми страна бе финалният спринт на последната права. Именно там губех по-предно класиране. Малишев се ориентира навреме и започна да набляга повече на развитието на скоростта ми – именно в последната част на дистанцията, там, където е най-трудно да прибавиш!” – споделя по-късно Казанкина-Коваленко.
А състезателният й график започва повече от добре. На 28 февруари на световното по крос в Чепстей, Уелс, Казанкина финишира втора на 4.8 километровото трасе (само след испанката Валеро), а в отборната надпревара СССР печели световната титла при жените. По-късно през сезона за местата в олимпийската делегация всяка от претендентките трябва да се доказва непрестанно. На 12 юни в Киев Валентина Герасимова подобрява световния рекорд на 800 м – 1:56.0 мин. Казанкина няма как да остане по-назад. В тренировъчния комплекс в Подолск (впрочем ограден с телени мрежи, по които тече ток – достъп за външни лица там е строго забранен!) са организирани контролни стартове. На 28 юни две състезателки подобряват световния рекорд на 1500 м на Людмила Брагина (4:01.37) – Казанкина 3:56.0 и Раиса Катюкова 3:59.8. А и самата Брагина почти достига старото си постижение – 4:01.6… Олимпийската виза за Монреал вече е осигурена. Малишев забелязва, че постепенно и скоростните качества на Татяна са се повишили осезателно. Той издейства от треньорския съвет Казанкина да опита и 800 м. На „Стад дьо Коломб” в Париж на 10 юли (на срещата Франция-СССР) Татяна пробягва двете обиколки за 1:56.58 мин. – второ време в историята!….
Вече на лагера в Квебек през юли твърдо е решено – Казанкина ще стартира и на 800 м, и на 1500 м! „Ако бягането на 800 м беше след това на 1500 м, нямаше да се съглася да бягам и двете!” – споделя по-късно Татяна. На Олимпийския стадион след леко преминаване на сериите, в първия полуфинал на 800 м Казанкина пропуска пред себе си Анита Вайс (ГДР). Германката преминава първите 400 м за 54.44 сек. после 600 м за 1:25.4 и завършва за 1:56.53. Таня е доста назад – 1:57.49, пред Светла Златева 1:57.93 м…… След ден почивка, на 26 юли осемте финалистки на 800 м са готови за старт по коридорите си. Анита Вайс отново хуква напред (тогава 800-е метра по правилник всеки атлет бяга в коридора си докрая на първите 300 м). Но точно преди камбаната Светлана Стиркина (СССР) „засича” германката (400 м 55.07). На отсрещната права Анита отново повежда, като зад нея в пакет бягат пет момичета. На последната права Вайс и съотборничка Елфи Цин излизат пред Стиркина и Щерева…… Никой не забелязва, че отзад атака започва по-дребната Казанкина. Татяна спринтира свободно по трета пътека (последните й 100 м са „засечени” – 13.1 секунди!) и леко задминава четирите бегачки пред себе си. Николина Щерева със сетни сили се промъква между Вайс и Цин за среброто. А на таблото срещу номера на Казанкина просветват цифрите 1:54.94 минути – нов световен рекорд. Под старото постижение на Герасимова „слизат” още три – Щерева 1:55.42, Цин 1:55.60 и Вайс 1:55.74. Пета и шеста с лични рекорди пристигат Стиркина (1:56.44) и Златева (1:57.21)…….
Но Казанкина няма много време за празнуване на триумфа си. Предстоят й още три бягания на 1500 м. Татяна без проблем и тук преминава през серията и полуфинала. На финала в началото никоя не смее да поведе с по-бърз темп (финландката Холмен преминава първа на 800 м 2:18.90).Преди последните 400 м водят младата италианка Габриела Дорио и Брагина (3:08.1),пред Хофмайстер и Клапечински от ГДР (3:08.2) и Щерева (3:08.4). Едва шеста е Казанкина (3:08.6). Брагина дръпва на предпоследния завой, но Казанкина я настига и задминава в средата на предпоследната права. Оттам нататък дългият спринт на Татяна е неотразим (последните й 400 м са преминати за 56.9 секунди). Казанкина без проблем стига до втория си златен медал (4:05.48), пред Хофмайстер 4:06.02, Клапечински 4:06.09 и Николина Щерева 4:06.57 мин….. Атлетката обаче съвсем не се отдава на активен отдих – седмица след Монреал на срещата САЩ-СССР в Колидж Парк (Ню Йорк) тя отново е първа – 4:00.30 на 1500 м. После отново в Подолск – на 16 август – съветската щафета на 4х800 м записва невероятните 7:52.4 мин. – световен рекорд! (Казанкина на последния пост 1:57.4 мин.). На срещата Полша-СССР-ГДР във Варшава Татяна се „разхожда” за победата си на 1500 м с 4:04.94.
В следолимпийската 1977 г. съветският отбор се нуждае настоятелно от своята героиня – на финала за Купата на Европа на 14 август в Хелзинки Казанкина отново демонстрира острия си финален спринт и печели победата с 4:04.35, пред Клапечински-Брунс (ГДР) 4:04.52. След седмица Таня пристига в София за участие на Универсиадата. Във финала на 800 м Казанкина е безпомощна срещу българката Тотка Петрова (1:57.56), но със сетни сили изпреварва Светла Златева (1:58.86) за среброто – 1:58.54….. По-късно на „Рейнщадион” в Дюселдорф (на първото издание на Световната купа) в началото на септември Татяна защитава честта и националната фланелка на СССР в бягането на 1500 м. В едно приспивно темпо никоя от съперничките не може да й противодейства на спринта по правата накрая – първо място, макар и с невзрачните 4:12.68 мин…..
През 1978 г. настъпва пауза в атлетическата кариера на Таня – тя ражда дъщеря си Мария и прибавя към името си фамилията на съпруга си – Коваленко. Връщането на пистата се оказва доста по-дълго и по-трудно, отколкото Казанкина и Малишев са смятали – едва 2:00.4 на 800 м и 4:07.8 на 1500 м в предолимпийската 1979 г. Но строгият педагог и отличен писхолог Малишев продължава да вярва безрезервно в истинското завръщане на именитата си възпитаница…
През 1980 г. СССР приема 22-ата Олимпиада в столицата Москва. Още на 23 май в Сочи Татяна „слиза” под 4-те минути на 1500 м – 3:59.5. На мемориала „Знаменски” в Москва на 6 юли шест бегачки финишират под четирите минути – Казанкина с нов световен рекорд 3:55.0, Смолка 3:56.7, Олизаренко 3:56.8, Зайцева 3:56.9, Подкопаева 3:57.4, и румънката Пуйка 3:59.3….. След седмица (на 12 юли) Казанкина стартира и на 800 м – пак в Москва – 1:56.48 мин. На 1 август финалът на 1500 м на олимпийските игри отново предлага по-кротко темпо – 800 м за 2:13.58 на рускинята Любов Смолка. Двете съветски бегачки (Смолка и Олизаренко) водят напред, до тях плътно е румънката Марашеску. Казанкина се устройва вдясно от тях – свободният трети коридор е удобен за всяка една нейна рязка смяна на темпото и ритъма. Седемстотинте метра за преминати за 1:59.7…… Казанкина продължава да бяга вдясно. Остават 600 м. Рязко „дръпване” и Татяна се откъсва внезапно. Само Смолка и Марашеску се опитват да не изостават. Отзад германките Вартенберг и Брунс също се придвижват напред към тази тройка. Казанкина сякаш сега започва своя бяг – 1100 м за 2:58.6. Последната й обиколка се получава за точно 59.0 секунди, а последните 800 м – за 1:59.4 мин.(!). В крайна сметка Таня дублира златния си олимпийски медал (от Монреал) с нов олимпийски рекорд – 3:56.56 минути, далече пред Вартенберг – 3:57.71 и Олизаренко – 3:59.52 мин.
Четири дни след триумфа на стадион „Ленин” – на 5 август на турнира „Голден Гала” в Рим Татяна отново тържествува – 3:58.94 мин, пред „домакинята” Габриела Дорио – 3:59.82. А още седмица по-късно – на турнира „Велткласе” в Цюрих (13 август) – Мери Декер (САЩ) налага дяволско темпо – 400 м 58.3, 800 2:04.5 мин. Точно накрая на завоя – на хилядния метър – Казанкина “улавя” Декер (1200 м 3:07.8) и прилага познатия си начин на продължителен спринт (последните й 300 м са „засечени” за 44.7 сек.!). Руската бегачка бележи третия си пореден световен рекорд на 1500 м – 3:52.47, следвана на близо…. седем секунди (!) от Мери Декер (3:59.43)….
Заслужен е относителният отдих на Татяна през 1981 г – „само” 2:00.84 на 800 м и 4:08.95 на 1500 м. Малишев експериментира в началото на 1982-а и през януари на закрития манеж в Ленинград (с писта с дължина 160 м!) Казанкина пробва една миля за 4:36.76 мин. По-късно, в дебюта си на 3000 м в края на май 1982-ра, Татяна регистрира съвсем нелошите 8:36.54 мин. (постижение сред първите 20 в историята тогава)…..
Следващата 1983-а е годината на първото световно първенство. Казанкина е вече на почти 32 години и Малишев отново взема правилното решение Татяна да стартира предимно на по-дългите дистанции. В началото на юли атлетката записва 1:58.9 мин. на 800 м, после пак в Ленинград на 26 и 27 юли с 4:01.23 на 1500 м и 8:32.08 на 3000 м….. На олимпийския стадион в Хелзинки финалът на 3000 м се превръща в остър сблъсък между атлетките от „Изтока” и „Запада”. Преди това Казанкина и Декер се срещат в директен сблъсък още във втората серия, финиширайки и двете рамо до рамо за 8:44.72 мин. На финала Мери Декер не оставя на никоя друга инициативата и режисира темпото (1000 м 2:51.00, 2000 м 5:48.19), следвана плътно от британката Уенди Слай (2:51.67 § 5:49.13) и Казанкина (2:51.27 § 5:49.13). В последните 200 м Мери учестява ритъма си, а Казанкина отчаяно се опитва да се изравни с нея отдясно. Последната атака на Таня на правата е отново неуспешна, защото Декер енергично ускорява (финиширайки след малко първа за 8:34.52)…. Казанкина се отпуска за миг (8:35.13) и е задмината два метра преди линията от високата Бригите Краус (ФРГ) 8:35.11. Бронзът на Татяна като че някак е истинско разочарование…… Победата на Казанкина на финала за Купата на Европа в Лондон след седмица (8:49.27 на 3000 м) не може да бъде дори известна утеха за прославената атлетка…..
Предстоящата Олимпиада през август 1984 г. в Лос Анджелис се оказва мираж за спортистите от социалистическите страни (бойкотът ги лишава от участие!)….. Казанкина стартира на 2000 м на „Лужники” в Москва на 4 август и поставя световен рекорд – 5:28.72, само 24 часа след като Мери Декер е записала 5:32.70 (световен рекорд!) на стадиона „Хейууд” в Юджийн…. На алтернативния турнир „Дружба” в Прага в средата на август Татяна безпроблемно печели победата на 3000 м – 8:33.01 мин. А десет дни по-късно (на 26-и август) в Ленинград Казанкина в бягането на 3000 м изчаква съекипничката си Галина Захарова до втория километър (1000 м 2:47.5, 1500 м 4:13.2, 2000м 5:36.5) и после се втурва солово в познатия си стил (вторите й 1500 м се получават даже за 4:09.4!) за да впише в аналите поредния си световен рекорд – 8:22.62 минути!……
Бедата идва малко по-късно. На 4-ти септември 1984 в Париж Казанкина без усилия побеждава в непривичните (за тогава) 5000 м – 15:23.12 мин. На поканата да се яви на допинг-контрол Татяна категорично не се съгласява и напуска стадиона. Това автоматично означава нейната дисквалификация за двегодишен срок. Казанкина съвсем не се притеснява от правилника на ИААФ и стартира последователно на 7-ми септември в Донецк – 1:57.20 мин. на 800 м и в Баку на 14 септември – 3:58.63 минути на 1500 м.
Изтърпявайки двегодишното си наказание си, Казанкина не напуска пистата. През 1986 г. на шосейното бягане на 15 км Таня финишира за 49:12 минути. А през 1988 г., току преди Олимпиадата в Сеул Казанкина отново тества готовността си за стойностни постижения – 15:59.0 мин на 5000 м….
След окончателната си раздяла с пистата Татяна Казанкина-Коваленко започва своята преподавателска дейност в „Лесгафт” университета в Ленинград. През 1992 г. Таня защитава дисертация и получава степен „кандидат на педагогическите науки”.
Казанкина-Коваленко през годините има издадени повече от 20 научни публикации в областта на спортната психология. От 1992 година до ден-днешен Татяна е председател на Съюза на спортистите в Санкт-Петербург (Ленинград). Този съюз се опитва да защитава правата на екс-шампиони, организирайки спонсорска помощ на нуждаещите се бивши спортни звезди……
Снимки: Internet
