Юбилей
Рекордьорката ни на хвърляне копие Христина Георгиева – на 50!
Днес една от най-дълговечните ни рекордьорки в атлетиката – Христина Георгиева – навършва половин век. Нейното върхово постижение стои начело в българските листи повече от две десетилетия и напоследък не е приближавано твърде много, въпреки няколкото сериозни опита на нейните следовници….
Родена на 03 януари 1972 година в град София, Христина няма как да не тръгне по пътя на голямата атлетика. Майка й Мария Чорбова е неколкократна шампионка на България на тласкане на гюлле (личен рекорд 16.40 м) и даже печели бронз от европейското в зала в Прага през 1967 г.
След успешни изяви в девическа възраст, през 1989г. Георгиева става балканска шампионка за девойки в Стара Загора с личен рекорд (51.26 м). Тогава треньор в „Славия” й е рекордьорът ни Митьо Дичев. Впоследствие Тина (както всички я наричаме и днес) преминава за известно време при доц.Станка Миланова (пак в „Левски”), после закратко и при Петър Рахманлиев……
През 1996 г. Георгиева подобрява резултата си на копие (със стария модел) до 56.46 м и твърдо завоюва своето място в националния отбор. Три години по-късно (през лятото на 1999-а) Тина вече е балканска шампионка за жени на Игрите в Истанбул с личен рекорд (59.48 м). Тогава треньор вече й е признатият специалист в хвърлянията в клуб „Левски” Хари Георгиев. Георгиева заминава с надежди за първото си световно първенство – в Севиля. На стадион „Ла Картуха” в горещата столица на Андалусия Тина трудно сдържа вълнението си и с 55.79 м от квалификацията не достига до финал.
В олимпийската 2000 година Георгиева решава да се прехвърли при Георги Димитров (самият той копиехвърляч с личен рекорд от 68.78 м). Още на 10 юни на стадиона на НСА мечтаната граница е превзета – Тина запраща копието на 60.88 м. Следват няколко авторитетни победи в чужбина и Георгиева уверена заминава за турнира „Циклитирия” в Атина на 28 юни. „Огромният стадион съвсем не ме изплаши. Напротив, когато ни изведоха в сектора, изведнъж над мен се отвори синьото атинско небе, а огромните трибуни някак си ме вдъхновиха. Почувствах някакъв странен порив и желание да хвърля много далече! Още в първия ми опит всичко ми се получи перфектно – разбегът, „разножката”, финалният тласък…. Копието полетя далече и се приземи доста след 60-ия метър в тревата. Усетих, че метражът е значителен. След секунди на таблото видях 63.32 м. Бях безкрайно щастлива!” До последния си шести опит Тина е втора (само след младата кубинка Менендес 66.35 м). Именно в последния си напън гръцката атлетка Мирела Маняни-Целили я измества с 64.51 м….
За жалост първото участие на Георгиева на Олимпиада не е така успешно. На квалификаццията в Сидни през септември 2000 г. с едва 54.60 м Тина остава зад борда…..
Последвалите 2001, 2002 и 2003 някак си не са така успешни, макар Георгиева да дава неоценимия си принос за отбора в състезанията за Купата на Европа…… За втората си Олимпиада – тази в Атина през август 2004 г. – Георгиева отново е в подем. На поредния ни национален шампионат в Пловдив Тина забива копието на 62.32 м – втори резултат в кариерата си. Това се случва на 6-и юни 2004 г. под проливния дъжд на стадион „Девети септември”. Две седмици по късно – на същия стадион – Георгиева с 62.30 м отстъпва само на чехкинята Никола Брейхова (63.90) и носи ценни точки за тима ни в състезанието за Купата на Европа Група „А”. И пак „карък” – на Игрите в Атина Георгиева заминава със силни болки в лакътя и участието й там е безплодно (55.13 м на „пресявката”).
Пре 2005 и 2006 Георгиева остава малко настрани от сектора (там властелин вече е Румяна Карапетрова, която почти се докосва до рекорда – 61.78 м). Но след като Карапетрова страда от здравословни проблеми (възпаление на прешлените в кръста), Тина отново спасява отбора – 2008, 2009 година тя е титуляр в дисциплината си…..
След тригодишна почивка, през 2012 г. Христина се появява отново в сектора и даже е сребърна медалистка на шампионата ни в Сливен. После в две поредни години – през 2013 и 2014 Георгиева е двукратна шампионка на България. На стадиона в Правец през 2013 г. златният й медал е подплатен с 49.79 м – само на педя от 50-те метра. После идва ред и на последното решение. „Време е да приключвам вече!” – и Тина решава да даде вече път на по-младите – Михаела Петкова, Деница Колева, Елена Узунова…..
От доста време Христина Георгиева е служител в системата на МВР и през годините е получавала неколкократно отличия и награди за безупречната си служба……..
Да пожелаем на Тина крепко здраве и още много професионални успехи!
Снимки: bgathletic.com § www.sportal.bg
