Всеотдайната и неуморна Лидия Гушева – на 70!
Кръгла годишнина за бележитата атлетка и треньорка
Днес една от най-всеотдайните и непримирими атлетки на България от 70-е и 80-е години на миналия век – Лидия Гушева – навършва кръгла годишнина. На 70 тя все още е завидно жизнена и дейна и продължава да изгражда таланти в любимия клуб „Тракия’96” Пловдив. Нека по повод кръглата й годишнина си спомним накратко за няколко интересни мига от богатата й атлетическа и треньорска кариера…..
- Забелязана на ученически състезания на стадион „9-ти септември” В Пловдив от опитния педагог Стефан Вулпев, Гушева бързо попада в групата му и е насочена към препятствията и скока на дължина. На стадиона Лидия за първи път се среща с прочутите тогава Лиляна Томова и Иванка Кошничарска. През пролетта на 1970 г. Петрова (това е моминското й име) вече е записала 5.68 на скока и 14.7 на 100 м преп. На първите официални балкански игри за юноши и девойки на стадион „Караискакис” в Атина в края на юли Лидия воюва като истински боец в дисциплините на петобоя. Под жаркото гръцко небе (38 градуса на сянка!) Петрова трябва да завърши многобоя с бягането на 200 м. В надпревара със съекипничката си Тянка Георгиева тя успява да финишира за 26.3 сек. и да се окичи със златото (4019 т.), само с 20 точки пред Георгиева…….
- Олимпийската 1972-ра започва повече от добре – 5.75 м на скок дължина в зала „Фестивална”. Но не завършва на стадиона. Лидия се омъжва за хърделиста Димитър Гушев (110 м преп. 13.99, впрочем съо с кръгла годишнина на 19 януари!)). И вместо да гони норматива за Олимпиадата в Мюнхен (6.30 на дългия скок) тя облича булчинската рокля. Скоро се ражда синът Борис и връщането на пистата е доста по-бавно и трудно, отколкото се иска на Вулпев и Гушева….
- Лидия почти достига шестте метра – 5.95 м под дъжда на стадион „Васил Левски”. На Балканиадата в Букурещ Гушева е трета на 100 м преп. и тръгва с надежди към втората си олимпийска година……
- Шестте метра са преминати най-сетне – в зала (6.12 м). През пролетта Лидия демонстрира значителен прогрес – 6.37 м (след Панайотова 6.71 и Екатерина Недева 6.50). Норматива за ОИ в Монреал обаче е височък – 6.45 м. На едно контролно състезание през юни в Пловдив Гушева се приземява на 6.46 м (там компания й прави талантливата Росица Димитрова -6.15 м). Обаче от БФЛА не й се доверяват и Лидия наблюдава Олимпиадата в къщи от телевизионния екран….
- В следолимпийската 1977-ма Лидия показва значителен прогрес – 13.38 м на 100 м преп. На полуфинала за Купата на Европа в Дъблин Гушева носи второ място на отбора на скок дължина (6.33 м, само на 1 см от победителката) и трето на 100 м преп. (13.46). Нашите изпускат второто място и отиват на поправителен изпит в Тринец. В Чехия Лидия отново е всеотдайният воин и финишира първа на 100 м преп. (13.56) и трета на скока (6.37)…. След финала за КЕ в Хелзинки Лидия, Димитър и малкият Борис стягат куфарите за почивка на море. От БФЛА обаче й пращат известие да се готви за финала за Купата на Европа по петобой в Лил (Франция) (заради внезапната кончина на титулярката Пенка Соколова). Лидия не само се готви, но с 3936 точки е втора по резултат сред българките (след Валентина Димитрова)…… Вулпев усеща, че състезателката му е в подем и на 3 октомври организира открит турнир в Пловдив. В края на дългия сезон, въпреки умората след повече от 25 (!) старта, на стадион „Девети септември” Гушева скача освободено и вдъхновено и в петия си опит прелетява на 6.58 м – трето място във вечната българска ранглиста…..
1978 м. Вуплев настоява да се обърне повечко внимание на препятствията. На 25 февруари в зала „Фестивална” Гушева подобрява рекорда си – 8.26 сек. На европейското под покрив в „Палацо дело спорт” в Милано след 8.24 в серията и 8.21 на полуфинала (все рекорди), на самия финал Лидия закача леко втория хърдел и финишира шеста……
През лятото в Солун на Балканиадата Лидия печели втората си поредна балканска титла на 100 м преп. с личен рекорд – 13.27 сек. После на европейското в Прага в квалификацията на скок дължина Лидия се справя от раз с норматива – 6.40 м. И тогава световната рекордьорка (първата жена над седемте метра) Вилма Бардаускене (СССР) я моли да й услужи с шпайковете си – по време на загрявката единият й шпайк се е скъсал. Лидия с удоволствие й ги отстъпва и Вилма се втурва в първия си скок. След миг публиката реагира възторжено и само секунди по-късно на таблото светват цифрите 7 0 9 – нов световен рекорд!…С шпайковете на Лидия!
- Гушева все повече набляга на скока и препятствията идват по-скоро като спомагателна дисциплина. Лидия сменя треньора си и започва при надъхания и амбициозен Митко Тодоров. Гушева си е титулярка на скок дължина и заминава с отбора за финала за Купата на Европа на „Стадио Комунале” в Торино. Всички български атлетки без остатък воюват сърцато за по-предно класиране. В скока Лидия не е непременно фаворитката (тя пристига в Италия със зестра само от …. 6.38 м през годината. На какво разчитат нашите? На духа и волята за победа у нисичката, но извънредно подвижна и пъргава спортистка. В Торино първото (Вуяк (ГДР) 6.89) и второто (Антон (Рум) 6.60) места са окупирани отрано. Е, ще се воюва за третото място тогава. Във втория си скок Лидия записва 6.44 м, но минути по-късно е изпреварена с един сантиметър от Вайгт (ФРГ) и Рийв (Вбр) (и двете с по 6.45 м!)…. Какъв ще е ответът на българката? В четвъртия и петия си скок Гушева отбелязва два идентични резултата – по 6.47 м. Но ще стигнат ли те за третото място? В последния си шести скок Вайгт се мъчи да я изпревари, но ….само 6.46 м. Така Лидия носи безценни точки за тима, завършил за втори път (след Единбург 1973) на трето място!
- С Митко Тодоров тренировките вървят по план и обнадеждаващо. Макар да не работят специално с хърделите, Лидия на четири пъти подобрява собствения си рекорд на 60 м преп. в зала – 8.19, 8.18, 8.17 и 8.13 м (това само за две (!) седмици в зала „Фестивална”). Европейското ще бъде в „Гласпалас” в малкото градче Зинделфинген (на 25 км югозападно от Щутгарт). В съботата Гушева стартира с рекорд в серията си на 60 м преп. – 8.10 сек. На полуфинала двете с рускинята Моргулина връхлитат за третото място едновременно върху финиша – и на двете са отчетени по 8.05 сек. От снимката на фотофинишната уредба не може да бъде разчетено коя е по-наред, дори и хилядните са едни и същи (по 8.046 сек.). Жури Д’Апел решава да се хвърли жребий и късметът (уви!) е на страната на Моргулина…. В неделя Гушева трябва да се сражава в скока на дължина. В първия си опит тя просто се забива в трапа – 5.92. Напътствията на Тодоров от трибуната са решаващи – 6.33, 6.39, 6.30 и 6.50 (второ у нас след това на Диана Йоргова тогава – 6.58 м). Обаче тези 6.50 м стигат само за ….. четвъртото място. Полякинята Влодарчик (6.74) и западногерманките Вайгт (6.68) и Евертс (6.54) си разпределят медалите. Само две седмици по-късно обаче пресата „гръмва” – допингпробата на Влодарчик е положителна и това автоматично трябва да я лиши от златото и бронзът да иде у Гушева. Тук се намесват някои фактори (най-вече тогавашният президент на ЕАА холандецът Адриан Паулен), които потулват случая и Лидия си остава безутешна и безсилна пред несправедливото решение….
Лятото на 1980 г. е напрегнато и интензивно откъм стартове. Желаният резултат обаче все не идва и не идва. А на тренировки Лидия скача достатъчно често над 6.60 м! Най-сетне иде Олимпиадата. На стадион „Ленин” в Москва в края на юли квалификационният норматив е поставен отдавна – 6.50 м. Във втория си скок Гушева почти достига личния си рекорд – 6.56 м. Обаче на финала нещо не потръгва – 6.24, 6.23 и 6.22 м. В резултат – единайстото място съвсем не удовлетворява пловдивчанката. И в трите си скока Лидия отскача далеч зад дъската – поне 20-30 см! Чак когато почва да си прибира екипа, Гушева забелязва, че белегът й за разбега е преместен (може би неволно?…..)
1981 и 1982. Гушева е все същият боец и сърцето на отбора. В двустранните срещи с ФРГ (Билефелд и София), на Балканиадите в Сараево и Букурещ тя отново е непримиримата боркиня с висок дух и истински пример за по-младите си колежки…..
Време е да се сложи край на атлетиката (като състезател). Още от 1984 г. Гушева се захваща с треньорството в „Тракия” Пловдив (по-късно и в „Тракия 96” Пловдив). И през ръцете й през тези 37 години минаха безброй таланти сред подрастващите. Един от най-изявените й атлети е европейският шампион в зала Илия Дживондов, също така великолепният спринтьор Петко Янков, хърделистката Десислава Стоянова, извънредно талантливата Магдалена Младенова, Диляна Димитрова, Доротея Алексиева, препятственикът Николай Николов, Мартина Божкова, племенничката й Рая Стойнова и много други….
От последното й поколение (засега) се отличават най-вече разностранната Веселина Димитрова, както и Пламена Тосева, Георги Хаджийски и Кристиан Тахмизян…..
Освен като треньор, Гушева се изяваваше дълго време и като съдия. На световното за девойки в Пловдив през август 1990 г. тя беше старша съдийка в сектора за скок дължина. В един истински трилър първите седем в класирането се вместиха в само …… 8 см! След последния шести скок на Ива Пранджева (6.53 м) публиката изригна в екстаз. Но съперничките на Ива още не бяха казали последната си дума. Ивоне Матезиус (ГДР) направи най-добрия си полет в този ден и се приземи отчетливо над 6.60 м. Обаче с дясната си ръка русокоската остави лек белег зад себе си в пясъка. Гушева веднага посочи на маркьора откъде точно трябва да се мери. От щаба на ГДР реагират мигновено и подават протест пред Жури Д’Апел. Протестът след разправии и увещания е отхвърлен и Матезиус остава едва шеста с 6.46 м……..
И като състезател, и като треньор Лидия Гушева винаги е била пример за подражание с непримиримия си дух и борбеност и твърдостта и непоколебимостта при преследването на целите си….. Да й пожелаем много крепко здраве и още дълги години успехи в треньорството!
Снимки” ИСС „Старт”
