Германката Розмари Акерман – на 70!
Първата жена, превзела двата метра на скок височина – с кръгла годишнина
Днес, 04 април, една от знаменателните и незабравими представителки на скока на височина в световен мащаб – Розмари Вичас-Акерман от ГДР – навършва 70 години. Кръглата й годишнина е повод да припомним за нея –първата жена, скочила магическите 2.00 м във вертикалния скок.
Родена на 04 април 1952 г. в градчето Лооза, окръг Хойерверда на бившата ГДР, Розмари Вичас (това е моминското й име), както и много други, е рожба на източногерманската система за подбор на спортни таланти. През 1966 г. Рози се появява за пръв път на състезание и не впечатлява почти никого със своите 1.45 м. Срещата с младия треньор Ерхард Мийк от SC Cottbus обаче се оказва решаваща. На 18 години (през 1970 г.) Вичас вече е преодоляла 1.77 м, а нерентабилният стил на скачане „ножица” е заменен (и то учудващо бързо и успешно!)с модерния и перспективен (тогава) „коремно-претъркалящ”. Стилът “straddle” е усвоен от Вичас почти до съвършенство и до края на спортната й кариера специалистите по цял свят непрестанно се удивляват от брилятната й техника!
Вече на 19 (през 1971) Рози се справя с 1.81 м, а в олимпийската 1972-а прибавя още 3 см – 1.84 м. Вичас със своите 20 години заминава за Олимпиадата в Мюнхен едва като трета състезателка на ГДР в скока на височина – след Рита Шмид и Рита Гилдемайстер. На Olympia Stadion в баварската столица Рози се държи учудващо прибрано и хладнокръвно сред рутинираните си конкурентки. Седем състезателки успяват да преодолеят 1.85 м и Розмари е една от тях. В крайна сметка Вичас остава седма с тези 185 см (личен резултат за нея), но придобитият полезен опит е безценен за младата спортистка (висока 1.75 и тежаща 59 кг).
Следолимпийската 1973-та започва невероятно добре за Вичас. Още на 28 януари в източно-берлинската Dynamo Halle Розмари преминава успешно над 1.91 м, подобрявайки с 1 см „зимния” рекорд на сънародничката си Рита Шмид. Почти веднага обаче последва отговорът на световната рекордьорка на открито Йорданка Благоева, която на 18 февруари в софийската зала „Фестивална” изравнява постижението на Вичас. На европейското в зала „Ахой” в Ротердам Благоева печели златото с нов световен рекорд на закрито– 1.92 м, а Вичас остава разочароващо четвърта със само 1.86 м, колкото имат и класиралите се пред нея Гилдемайстер и Карбанова (ЧССР)….. През лятото Рози стига само до 1.87 м на чист въздух и за най-важните състезания през сезона е предпочетена по-опитната Рита Шмид-Кирст……
Първият голям успех в кариерата на Розмари е златният медал от европейското в зала „Скандинавиум” в Гьотеборг през март 1974. Вичас от втори опит превзема 1.88 и 1.90, при все че изостава по опити от Кирст и Карбанова (преминали от първия път 1.88). Правилността на подготовката и методите на треньора Мийк скоро дават своите резултати. На 24 август 1974 на стадиона „Фридирих Лудвиг Ян” в Източен Берлин Вичас в третия си опит на 1.94 м преодолява чисто височината и изравнява световния рекорд на Благоева. Европейският шампионат в Рим е следващият триумф на Розмари – в едно твърде дълго проточило се състезание тя запазва здрави нерви и покорява все от първи опит всички височини до 1.93 м – 1.70, 1.75, 1.80, 1.83, 1.86, 1.89 и 1.91. На 1.93 м остават да правят опити само тя и чехкинята Милада Карбанова. Рози сполучва от втория път и, вече в ранга на европейска шампионка, от третия си опит прелита и за нов световен рекорд – 1.95 м. Радостта е голяма и Вичас (иначе твърде скромна и дори срамежлива) трудно сдържа емоциите си в компанията на медалистките Карбанова и Сара Симеони (Ит).
В края на 1974 г. Розмари се омъжва за хандбалиста Манфред Акерман и като млада булка през зимата на 1975-а (на 9 февруари в Източен Берлин) първо изравнява (1.92 м), а след това и коригира и световния рекорд в зала – 1.94 м. На второто си поредно европейско е зала (в Катовице) превъзходството й е убийствено – втори пореден златен медал под покрив с 1.92 м, като втората след нея (французойката Дебурс-Дени) остава само с 1.83 м. Съвсем логично и естествено идва и победата на Акерман на финала за Купата на Европа в Ница – 1.94 м.
В олимпийската 1976-а от щаба на федерацията на ГДР по лека атлетика пращат в края на февруари за европейското в зала в Olympia Halle в Мюнхен само … пет атлетки. И само Акерман успява да завоюва златен медал (трети пореден за нея под покрив!) – 1.92 м…… Още в началото на май (08.05.) на „Хайнц Щайер Щадион” в Дрезден Акерман дава най-сериозна заявка за златен олимпийски медал – нов световен рекорд от 1.96 м. След стабилни участия (1.90 м – 1.94 м) Рози пътува за Монреал за втората си Олимпиада като основна фаворитка и претендентка номер едно за златния медал.
Акерман и Благоева в Монреал
В канадския град ниската квалификационна норма (1.80 м) позволява за финала от 35-те участващи да се класират не по-малко от ……21 атлетки! На 28 юли състезанието започва в 14 часа и продължава …. почти четири часа. Единадесет атлетки се поздравяват с успех на 1.87 м, от тях пет се справят и с 1.89 м. Акерман прави неволна грешка на тези 1.89 м, но във втория си скок се поправя с лекота! От своя страна италианката Симеони (която скача преди Акерман и Благоева поред в стартовия списък) от първи опит преминава 1.91 м (национален рекорд!) и започва да ликува, вдигайки победно ръце. Уви, триумфът й е прекалено прибързан, защото Розмари също преминава 1.91 от раз, а след това поставя и нов олимпийски рекорд (1.93 м) за златния си олимпийски медал!
Инерцията на олимпийската победа продъжава и през зимата на 1977 г. На 06 март в любимата на Акерман Dynamo Halle в Източен Берлин спортистката коригира собственото си върхово постижение в зала – 1.95 м. Коя ли би дръзнала да й оспори четвъртата поредна титла на европейското в Сан Себастиан? Като че ли никоя…. Обаче съдбата й изиграва лоша шега. В зала „Аноета” още при загрявката Рози почувства рязка болка в коляното на отскачащия крак. След успех на 1.80 м, още в първия си опит на 1.83 Акерман едва отскача и напуска накуцвайки скочището…..
Злото бързо е забравено и през лятото Акерман е познатата перфектна изпълнителка на коремно-претъркалящия стил в скока на височина. На първенството на ГДР (пак в Дрезден) Розмари изравнява собствения си световен рекорд (1.96) и е „на косъм” от успех и на 1.98 м. После на финала за Купата на Европа в Хелинки на 14 август Акерман има за съперник само летвата (Холцапфел (ФРГ) е останала втора с едва 1.88 м!) и от първи опит установява нов световен рекорд – 1.97 м. Чувствайки, че все още не е готова за двата метра, Рози поисква „само” 1.99 м, но не успява и в трите си скока…… Дванайсет дни след Хелзинки Акерман е поканена на турнира ISTAF в Западен Берлин. Денят 26 август си остава паметен в историята на леката атлетика. За първи път жена преодолява 2.00 м на скок височина! Рози започва състезанието предпазливо – 1.75, 1.80, 1.86, 1.89 и 1.92 все от първи опит! Останала сама в сектора, тя изведнъж поисква 1.97 м и изравнява от раз собствения си световен рекорд! Настроението й в хладната августовка вечер на Olympia Stadion е приповдигнато. Съдиите поставят летвата на магическите 2.00 м. 
Точно в 18:55 часа местно време Акерман се засилва устремно, отскача енергично и….. се извисява високо над летвата. Приземявайки се на дунапреновия дюшек, Розмари закрива лицето си с ръце, невярвайки в чудото – летвата дълго вибрира, но не пада. Търпеливите зрители приветстват неистово героинята – Акерман е първата „двуметровичка”, при това използваща не по-лесния стил „Фосбъри”, а класическия (и вече излизащ от употреба) коремно-претъркалящ стил. Световните агенции веднага гръмват с огромни хвалебствени заглавия. Ще се главозамае ли кралицата на високия скок? Но не, няма място за почивка – на 2 септември в Дюселдорф предстои първото в историята издание на Световната купа. От ГДР разчитат на 100-процентова победа на Розмари. Тя не разочарова ръководителите и съотборничките си – победа с 1.98 м. На „Райнщадион” Акерман може би за милиметри не успява за още „по-висок” световен връх – 2.01 м…..
Розмари пропуска зимния сезон на 1978 г., а летният не започва по-най-добрия начин за нея. Междувременно Сара Симеони прибавя 1 см към рекорда й – в Бреша на 4 август италианката се справя от втория път с 2.01 м. Но и Акерман няма никакво намерение да се предава. Европейското в Прага е в края на август. Но точно в навечерието на състезанието времето рязко се разваля, застудява и над стадион „Страхов” често започва да вали неприятен есенен дъжд. Финалът на скок височина е на 31 август. И Симеони, и Акерман преминават с успех последователно 1.80, 1.85, 1.91 (пропускат 1.88), 1.93, 1.95, 1.97…. На 1.99 Симеони сполучва от първия си опит, а Розмари – от втория. До момента (тогава) няма състезание в света, в което две атлетки да са преодолели по 1.99 м! На 2.01 м и двете грешат в първите си опити. Но Сара (която скача преди Рози в стартовия списък) във втория си опит вдъхновено се втурва над летвата отляво и…. изравнява световния си рекорд (2.01 м). В третия си скок и Акерман е съвсем близо до успеха, но съвсем леко докосва летвата и тя пада….. Емоционалната Симеони се втурва разплакана към Розмари и сърдечно започва да я прегръща и целува…..
Две олимписйки шампионки през 2007 – Акерман и Розендал
В предолимпийската 1979 г. обаче здравословните проблеми на Акерман се задълбичават. Розмари стиска зъби и скача заради отбора. На финала на Купата на Европа в Торино германката отново е на върха – 1.99 м (Симеони този път е втора с 1.94 м). Обаче на Световната купа в Монреал в края на август (на същия стадион, на който е спечелила преди три години олимпийската титла) Акерман се чувства доста некомфортно и остава едва четвърта с „мизерните” за нея 1.87 м.
Междувременно Рози и треньорът Ерхард Мийк твърдо са решили – третата й Олимпиада (в Москва през 1980 г.) да е последна въобще за тандема им. През сезон 1980 Акерман е колеблива, но все пак се е справила с авторитетните 1.96 м. На стадион „В.И.Ленин” в края на юли Рози се чувства безкрайно уморена и отчаяна. Коляното на отскачащия й ляв крак е пристегнато от тънък ластик (болката не я напуска). След като от раз преминава успешно над 1.90 м, на 1.94 м късметът не е на нейна страна – в последния си опит тя почти е преодоляла летвата, но съвсем леко я закача и опитът й е неуспешен……четвърто мсто в последното й състезание!
Едва на 28 години Розмари Акерман се разделя с атлетиката. В актива й си остават 11-те световни рекорда – (7 на открито и 4 в зала), както и също 11-те шампионски титли на ГДР – шест на открито и пет в зала! Тя си остава и първата жена, преодоляла два метра в скока на височина и последната световна рекордьорка в историята, използваща коремно-претъркалящ стил. А статистиката показва, че Вичас-Акерман има 58 състезания с резултат от 1.90 м и повече, нещо трудно постижимо от друга в онези години…..
Снимки: Интернет
