IN MEMORIAM
Отиде си една от рекордьорките на бившия СССР
Лидия Алфеева (1946 – 2022)
На 18 април (понеделник) след мозъчен кръвоизлив на 76 години си е отишла от този свят една от бележитите рекордьорки на СССР от миналия век – скачачката на дълъг скок Лидия Алфеева…..
Родена в Днепропетровск, Украйна, на 17 януари 1946 г., Лидия Николаевна се захваща от малка със спорта, като първата й страст е бързото пързаляне с кънки. Този вид спорт носи на Алфеева укрепване на мускулите на краката, придобита скорост и, най-вече, впечетляваща координация на движенията….
На 16 години Лидия се разделя със зимния спорт и се привързва към Царицата на спортовете. А през 1964 г. решаваща се оказва срещата й с известната треньорка Мария Голубничая (сребърна медалистка на 80 м с преп. на Олимпиадата в Хелзинки 1952 г.). Повече от 16 години двете заедно търсят пътя към най-дългия скок и към най-високото място на почетната стълбичка за Лидия……
Голубничая не бърза с форсирането на подготовката на Лидия – тя иска нейната възпитаница да стане бърза и, което е още по-важно – чрез бягането с препятствия да усъвършенства ритъма на бягането си – качество така необходимо при разбега на скока на дължина!
С всяка година Алфеева подобрява методично своите показатели – 100 м 11.4 (!), 80 м с преп. 10.9 сек., 100 м преп. 13.5 сек. Едва през 1968 г. обаче тя преминава за пръв път шестте метра – 6.10 м. Лидия вече се е преместила да живее в Москва и новият й клуб е ЦСКА (дълги години години тя ще носи пагона на офицер от ВС на СССР)! След години на търпеливо шлифоване на качествата си , русокосата спортистка Алфеева начева олимпийската 1972 г. с известни надежди – 6.32 м. Но това не й носи нищо повече от петото място в листата на СССР, а за Игрите в Мюнхен заминават други ….
През 1973 г. Алфеева се появява епизодично на пистата, а през зимата на 1974 г., макар да бележи личния си рекорд от 6.36 м, Лидия се проваля на първенството на СССР в зала – едва десета….. Още през пролетта на 1974 г. обаче Алфеева и Голубничая „сменят мерника” – 6.48 м на турнира „Правда” в Москва, още 4 см за 6.52 м на мемориала „Братя Знаменски”. На първенството на СССР на стадион „В.И.Ленин” в Москва Алфеева регистрира отличните 6.66 м и резонно предявява претенции дори за медал на европейското в Рим през септември. Уви, представянето й на „Стадио Олимпико” във Вечния град е относително разочарование – едва шеста с 6.54 м (а победителката Бруженяк (Унг) изненадва всички с 6.65 м)….
След още половин година, в предолимпийската 1975-та Лидия е шампионка на СССР и в зала с 6.35 м. Тя заминава за полския град Катовице, където през март в зала “Рондо” е насрочено шестото официално европейско първенство под покрив. Пътеката за засилване в „Рондо” е ужасяващо къса, неудобна и непривична за атлетките в скока на дължина. А в петия кръг неочаквано настъпва и развръзката. 
Швейцарката Антенен повежда за миг с 6.28 м, но Лидия отвръща моментално със сантиметър повече – 6.29 м. И тогава, като гръм от ясно небе, румънката Дорина Катиняну с един волеви скок от 6.31 м решава спора за титлата! В последния си шести опит Алфеева се опитва да реагира, но отскача далеч зад дъската и….само 6.27 м. Среброто за московчанката от втория й голям шампионат няма как да я удовлетвори….
През лятото на 1975 г. Лидия за втори пореден път е шампионка на СССР (6.67) и заминава за френския Ница за първото си участие на финал за Купата на Европа. На „Лазурния бряг” на Ривиерата Алфеева се бори въодушевена и решителна и в третия си опит се приземява на 6.76 м – рекорд на СССР, с 3 см повече от този на Шчелканова отпреди девет години……
Вече в олимпийската 1976-а плановете (и въжделенията) на Голубничая и Алфеева гласят ни повече, ни по-малко … олимпийско злато! На зимното европейско в „Олимпия хале” в Мюнхен в края на февруари Лидия повежда от раз с 6.57, но скоро е надмината от чехкинята Нигринова (също 6.57 м плюс 6.20 м). В третия си скок Алфеева записва 6.48 м, а в четвъртия вече узаконява победата си с 6.64 м – златен медал! И една любопитна случка. В края на януари през същата 76-а три жени плахо се качват по тъмните стълби към закритата писта на националния стадион „Васил Левски” в София. Никой не се и опитва да разпознае прославената треньорка Мария Голубничая и нейните възпитанички Лидия Алфеева и Зоя Спасовходская („бронзова” на петобой от ЕП в Рим от 1974 г.). Двете атлетки загряват трудно в оживената и неуютна зала на „Васил Левски”. На следния ден триото решава да опита и трапа в зала „Фестивална”. И отново никой не може да познае известние съветски атлетки, пристигнали напълно инкогнито в София……
През пролетта и лятото Алфеева и Голубничая са удвоили осезателно обема и интензивността на тренировките. Лидия е станала още по-бърза и експлозивна. Тя прави ниски стартове дори наравно с мъжете и даже си позволява да засрами някои от тях – 30 м за 4.0 сек. !!! На 10 юли по време на срещата Франция-СССР на стадион „Коломб” в Париж Алфеева добавя 3 см към рекорда си – 6.79 м. В един от опитите тя пристъпва пластилина на дъската, но се приземява отчетливо на около 6.90 м….. Но и атлетките на ГДР Зигъл (6.99), Фойгт (6.92 и Вичиск (6.86) нямат намерение да отстъпят без бой. На какво ли ще разчита на олимпийския стадион Лидия? На характера си и волята за победа. И на още нещо, може би…….
Заминаването за Олимпиадата в Монреал е съпроводено с някои неудачи, но, стъпила веднъж на канадска земя, Алфеева е с твърдото намерение да се бори докрай за отличията. На Олимпийския стадион Лидия преминава с лекота квалификацията от 6.30 м – 6.54 м. Обаче на финала още преди излизането на терена Алфеева изведнъж получава ужасно главоболие. Опитва се сама да се справи, разтичвайки се с няколко ускорения. Взема пешкира си и го намокря с вода, за да го сложи на челото си. Уви, болката не минава! Едва в четвъртия си скок Лидия се съвзема за малко – 6.60 м. Ангела Фойгт (ГДР) вече е повела – 6.72 м, а Алфеева ще трябва да се раздели и със среброто. Защото в петия си скок едва 19-годишната Кати Макмилан (САЩ) я изпреварва с 6.66 м…. И така – бронз за Алфеева в първото й участие на олимпийски игри. На стълбичката за награждаване Лидия трудно успява да прикрие сълзите си на разочарование и безпомощност…..
След слаба 1977-ма – (само 6.29 м), през 1978 г. Лидия има честта да бъде пряк свидетел на първото преминаване от жена на седмия метър в скока на дължина. На стадиона в Кишинев на 18-и август литовката Вилхелмина Бардаускене прелита на 7.07 м още в първия си опит. Епохално събитие в атлетическата история! В сектора Алфеева достойно й асистира – този път втора с 6.61 м.
След „разтоварваща” 1979 г., през 1980 г. Алфеева (вече на 34 години!) е твърдо решена да намери за втори път да намери място в отбора на СССР за предстоящата Олимпиада в Москва. След поредица от проверителни стартове (за място в заветната „тройка” в Сборная) Лидия записва личен рекорд – 6.84 м. Това се случва през юли под проливния дъжд на стадион „Ленин” в Москва. Именно тогава, в последния си шести скок Лидия усеща режеща болка в бедрото. Травмата изглежда лека, но Алфеева така и не съумява да се възстанови напълно от нея. На същия огромен стадион (както в дъжда) Алфеева участва и на втората си Олимпиада в края на юли.
След 6.71 м във втория си опит, Лидия гори от желание и стремеж да се представи достойно в последната си състезателна година. Тя дори забравя и появилата се болка от неизлекуваната травма…. Уви, Алфеева успява само …. да запише в протокола четири последвателни фаула (!). В крайна сметка Лидия остава осма сред най-добрите световни скачачки на втората си (и последна) Олимпиада.
На 9 септември 1980 г. в Донецк иде и последното състезание за Лидия – шампионатът на СССР. И последният й медал – Алфеева е втора с 6.76 м, само след украинката Татяна Скачко (6.92 м)…..
За заслугите й към съветската лека атлетика, макар и малко позакъсняло, идва и признанието за Алфеева. През 1998 г. тържествено й е връчен медалът „Орден почëта” на Руската федерация…….
Снимки: Internet i списание „Легкая атлетика”
