Начало Новини Почина рекордьорката на СССР Лидия Алфеева

Почина рекордьорката на СССР Лидия Алфеева

от Alexander Vangelov
222 разглеждания

IN MEMORIAM

Отиде си една от рекордьорките на бившия СССР

Лидия Алфеева (1946 – 2022)

На 18 април (понеделник) след мозъчен кръвоизлив на 76 години си е отишла от този свят една от бележитите рекордьорки на СССР от миналия век – скачачката на дълъг скок Лидия Алфеева…..

Родена в Днепропетровск, Украйна, на 17 януари 1946 г., Лидия Николаевна се захваща от малка със спорта, като първата й страст е бързото пързаляне с кънки. Този вид спорт носи на Алфеева укрепване на мускулите на краката, придобита скорост и, най-вече, впечетляваща координация на движенията….

На 16 години Лидия се разделя със зимния спорт и се привързва към Царицата на спортовете. А през 1964 г. решаваща се оказва срещата й с известната треньорка Мария Голубничая (сребърна медалистка на 80 м с преп. на Олимпиадата в Хелзинки 1952 г.). Повече от 16 години двете заедно търсят пътя към най-дългия скок и към най-високото място на почетната стълбичка за Лидия……

Голубничая не бърза с форсирането на подготовката на Лидия – тя иска нейната възпитаница да стане бърза и, което е още по-важно – чрез бягането с препятствия да усъвършенства ритъма на бягането си – качество така необходимо при разбега на скока на дължина!

С всяка година Алфеева подобрява методично своите показатели – 100 м 11.4 (!), 80 м с преп. 10.9 сек., 100 м преп. 13.5 сек. Едва през 1968 г. обаче тя преминава за пръв път шестте метра – 6.10 м. Лидия вече се е преместила да живее в Москва и новият й клуб е ЦСКА (дълги години години тя ще носи пагона на офицер от ВС на СССР)! След години на търпеливо шлифоване на качествата си , русокосата спортистка Алфеева начева олимпийската 1972 г. с известни надежди – 6.32 м. Но това не й носи нищо повече от петото място в листата на СССР, а за Игрите в Мюнхен заминават други ….

През 1973 г. Алфеева се появява епизодично на пистата, а през зимата на 1974 г., макар да бележи личния си рекорд от 6.36 м, Лидия се проваля на първенството на СССР в зала – едва десета….. Още през пролетта на 1974 г. обаче Алфеева и Голубничая „сменят мерника” – 6.48 м на турнира „Правда” в Москва, още 4 см за 6.52 м на мемориала „Братя Знаменски”. На първенството на СССР на стадион „В.И.Ленин” в Москва Алфеева регистрира отличните 6.66 м и резонно предявява претенции дори за медал на европейското в Рим през септември. Уви, представянето й на „Стадио Олимпико” във Вечния град е относително разочарование – едва шеста с 6.54 м (а победителката Бруженяк (Унг) изненадва всички с 6.65 м)….

След още половин година, в предолимпийската 1975-та Лидия е шампионка на СССР и в зала с 6.35 м. Тя заминава за полския град Катовице, където през март в зала “Рондо” е насрочено шестото официално европейско първенство под покрив. Пътеката за засилване в „Рондо” е ужасяващо къса, неудобна и непривична за атлетките в скока на дължина. А в петия кръг неочаквано настъпва и развръзката. Швейцарката Антенен повежда за миг с 6.28 м, но Лидия отвръща моментално със сантиметър повече – 6.29 м. И тогава, като гръм от ясно небе, румънката Дорина Катиняну с един волеви скок от 6.31 м решава спора за титлата! В последния си шести опит Алфеева се опитва да реагира, но отскача далеч зад дъската и….само 6.27 м. Среброто за московчанката от втория й голям шампионат няма как да я удовлетвори….

През лятото на 1975 г. Лидия за втори пореден път е шампионка на СССР (6.67) и заминава за френския Ница за първото си участие на финал за Купата на Европа. На „Лазурния бряг” на Ривиерата Алфеева се бори въодушевена и решителна и в третия си опит се приземява на 6.76 м – рекорд на СССР, с 3 см повече от този на Шчелканова отпреди девет години……

Вече в олимпийската 1976-а плановете (и въжделенията) на Голубничая и Алфеева гласят ни повече, ни по-малко  … олимпийско злато! На зимното европейско в „Олимпия хале” в Мюнхен в края на февруари Лидия повежда от раз с 6.57, но скоро е надмината от чехкинята Нигринова (също 6.57 м плюс 6.20 м). В третия си скок Алфеева записва 6.48 м, а в четвъртия вече узаконява победата си с 6.64 м – златен медал! И една любопитна случка. В края на януари през същата 76-а три жени плахо се качват по тъмните стълби към закритата писта на националния стадион „Васил Левски” в София. Никой не се и опитва да разпознае прославената треньорка Мария Голубничая и нейните възпитанички Лидия Алфеева и Зоя Спасовходская („бронзова” на петобой от ЕП в Рим от 1974 г.). Двете атлетки загряват трудно в оживената и неуютна зала на „Васил Левски”. На следния ден триото решава да опита и трапа в зала „Фестивална”. И отново никой не може да познае известние съветски атлетки, пристигнали напълно инкогнито в София……

През пролетта и лятото Алфеева и Голубничая са удвоили осезателно обема и интензивността на тренировките. Лидия е станала още по-бърза и експлозивна. Тя прави ниски стартове дори наравно с мъжете и даже си позволява да засрами някои от тях – 30 м за 4.0 сек. !!! На 10 юли по време на срещата Франция-СССР на стадион „Коломб” в Париж Алфеева добавя 3 см към рекорда си – 6.79 м. В един от опитите тя пристъпва пластилина на дъската, но се приземява отчетливо на около 6.90 м….. Но и атлетките на ГДР Зигъл (6.99), Фойгт (6.92 и Вичиск (6.86) нямат намерение да отстъпят без бой. На какво ли ще разчита на олимпийския стадион Лидия? На характера си и волята за победа. И на още нещо, може би…….

Заминаването за Олимпиадата в Монреал е съпроводено с някои неудачи, но, стъпила веднъж на канадска земя, Алфеева е с твърдото намерение да се бори докрай за отличията. На Олимпийския стадион Лидия преминава с лекота квалификацията от 6.30 м – 6.54 м. Обаче на финала още преди излизането на терена Алфеева изведнъж получава ужасно главоболие. Опитва се сама да се справи, разтичвайки се с няколко ускорения. Взема пешкира си и го намокря с вода, за да го сложи на челото си. Уви, болката не минава! Едва в четвъртия си скок Лидия се съвзема за малко – 6.60 м. Ангела Фойгт (ГДР) вече е повела – 6.72 м, а Алфеева ще трябва да се раздели и със среброто. Защото в петия си скок едва 19-годишната Кати Макмилан (САЩ) я изпреварва с 6.66 м…. И така – бронз за Алфеева в първото й участие на олимпийски игри. На стълбичката за награждаване Лидия трудно успява да прикрие сълзите си на разочарование и безпомощност…..

След слаба 1977-ма – (само 6.29 м), през 1978 г. Лидия има честта да бъде пряк свидетел на първото преминаване от жена на седмия метър в скока на дължина. На стадиона в Кишинев на 18-и август литовката Вилхелмина Бардаускене прелита на 7.07 м още в първия си опит. Епохално събитие в атлетическата история! В сектора Алфеева достойно й асистира – този път втора с 6.61 м.

След „разтоварваща” 1979 г., през 1980 г. Алфеева (вече на 34 години!) е твърдо решена да намери за втори път да намери място в отбора на СССР за предстоящата Олимпиада в Москва. След поредица от проверителни стартове (за място в заветната „тройка” в Сборная) Лидия записва личен рекорд – 6.84 м. Това се случва през юли под проливния дъжд на стадион „Ленин” в Москва. Именно тогава, в последния си шести скок Лидия усеща режеща болка в бедрото. Травмата изглежда лека, но Алфеева така и не съумява да се възстанови напълно от нея. На същия огромен стадион (както в дъжда) Алфеева участва и на втората си Олимпиада в края на юли.

След 6.71 м във втория си опит, Лидия гори от желание и стремеж да се представи достойно в последната си състезателна година. Тя дори забравя и появилата се болка от неизлекуваната травма…. Уви, Алфеева успява само …. да запише в протокола четири последвателни фаула (!). В крайна сметка Лидия остава осма сред най-добрите световни скачачки на втората си (и последна) Олимпиада.

На 9 септември 1980 г. в Донецк иде и последното състезание за Лидия – шампионатът на СССР. И последният й медал – Алфеева е втора с 6.76 м, само след украинката Татяна Скачко (6.92 м)…..

За заслугите й към съветската лека атлетика, макар и малко позакъсняло, идва и признанието за Алфеева. През 1998 г. тържествено й е връчен медалът „Орден почëта” на Руската федерация…….

Снимки: Internet i списание „Легкая атлетика”

 

 

 

0 Коментар
0

Подобни статии

Съдържанието е обект на авторски права и не може да бъде копирано.