Едно голямо име на европейската атлетика – с кръгла годишнина
Лин Дейвис – на 80!
Един от емблематичните атлети от Албиона през 60-те години на миналия век – Лин Дейвис – днес навършва кръгла годишнина. За по-младите читатели вероятно ще бъде интересно да научат кой точно е героят от Токио’64, за по-възрастните – да си припомнят за изненадващия властелин в сектора за скок дължина на Олимпиадата в Страната на изгряващото слънце…
Роден на 20 май 1942 в Нантимоел, градче близо до Бридженд в Уелс, Лин Дейвис доста късничко се включва в активния спорт – първо, естествено във футбола. „Моите атлетически прояви започват някъде около 1960 г. на единия край на игрището за ръгби в моя роден град. Пътечката за засилване бе затревена, а в ямата, където се приземявахме, трудно можеше да се намери повечко пясък! Изобщо не знаех с кой крак да отскоча и най-накрая реших – с левия! Първото ми участие в състезание бе ознаменувано с резултата от 6.45 в скока на дължина.” Още на следващата година – все още в юношеска възраст, Лин преминава и седемте метра – 7.14 м. По това време май повечко му се удава тройният скок – шампионска титла на Обединеното кралство за юноши – 15.43 м, а през 1962 г. Дейвис записва 7.54 м в любимия си хоризонтален скок…..
Първото му голямо състезание са Общобританските игри в Пърт (Авл) в началото на 1962. „Скочих британски рекорд (7.72 м) и вече се чувствах медалист. Точно в последния си опит обаче ганаецът Майкъл Ахей се приземи на 8.05 м и грабна златото. Едва сдържах сълзите си на ярост и безсилие. Загубих среброто за 2 см, бронза за… 1 см. Бях неутешим!” Два месеца преди Игрите в Австралия Лин участва и на европейското в Белград. „Там видях руснака Игор Тер-Ованесян и бях очарован и възхитен от техниката му – „ножица в три и половина”. Още в сръбската столица реших – няма да скачам повече „дъга” – ще пробвам „ножицата” на великия Игор.”
В 1963-а нещата сякаш „тъпчат” на място. „Увеличих разбега си от 34 м на 40 м, започнах да работя с щанги за сила и станах доста по-бърз (100 ярда за 10.5). Моят треньор Рон Пикъринг (дългогодишен коментатор по BBC) всячески се опитваше да ми вдъхне вяра и кураж!”
В олимпийската 1964-а Дейвис продължава тренировките в приповдигнато настроение. Грос-майсторската граница на осемте метра е премината още през май – 8.03 м (+3.1). После през юли в Кардиф следва и рекордът на Великобритания – 8.02 (+1.8), а след още месец в Кармартън са добавени още 2 см отгоре – 8.04 м. Но за източна Азия Лин заминава съвсем не като фаворит – доста напред в ранглистата са Ралф Бостън (САЩ) 8.34, Тер-Ованесян 8.18 и Гейл Хопкинс (САЩ) 8.16 м…
Бостън, Дейвис и Тер-Ованесян на почетната стълбичка в Токио
На Олимпийския стадион в Токио по време на сутрешната квалификация на 18 октомври Лин Дейвис изпитва известно притеснение. След само 7.39 м в първия си скок, във втория уелсецът фаулира. А му трябват едни 7.60 м, само 7.60 м, колкото е нормативът. 
Е, в третия му скок нещата се оправят – 7.78 м. Следобяд есенното японско време съвсем се влошава. Непрестанно ръмящият дъжд е подгизнал трагично меката кортова писта, която е покрита с локви. В локвите на шамота дъждовните капки се превършат в досадни мехурчета… което вещае дъжд до безкрай! Вятърът духа накъдето си иска, а температурата е паднала до … 13 градуса! Тези отвратителни условия обаче сякаш влияят по-малко на Дейвис. Ами че той е тренирал и се е състезавал в суровия роден Уелс даже и при по-тежки обстоятелства…. След четвъртия опит начело е световният рекордьор Ралф Бостън – 7.88, следван от Тер-Ованесян 7.80 и …. Дейвис 7.78 м. В следващия пети кръг иде ред и на Лин. За миг той поглежда разветите над стадиона многобройни знамена. Макар и подгизнали от влагата, знамената за малко се полюшват от вятъра в посока, благоприятна за скачачите. Дейвис не се бави – влагайки цялото си сърце и душа, той изпълнява един вдъхновен скок. „Усетих, че се получи, още когато се приземих в калния пясък. За такива условия това като че бе максимумът – 8.07 м.” Фаворитите остават „с пръст в уста”. Само Бостън се опитва някак си да реагира, но…”само” 8.03 м. Дейвис все още не може да се зарадва истински – дори и в мечтите си до момента той не се е виждал по-нагоре от….третото място.
След „мързеливата” 1965 г. Лин Дейвис постепенно се сепва, че трябва да отстоява чест и достойнство на пътеката за скок. Още през пролетта на 1966 г. на турнето в РЮА той на два пъти „чупи” британския рекорд – 8.13 м и 8.18 м. После на Игрите на Британската общност в Кингстън Дейвис е победител, а през септември на европейското в Будапеща точно в последния си шести скок уелсецът със 7.98 м изпреварва кумира си Игор Тер-Ованесян в борбата за златния медал.
През зимата на 1967 г. Лин решава да „опита” и от състезанията в зала – на второто европейско в зала в Прага той е шампион със 7.85 м. През август обаче – на срещата Америка-Европа в Монреал – Лин остава втори с 8.01 м, втори с 8.13 е и на предолимпийската седмица в Мексико през октомври (след Тер-Ованесян 8.35 м, изравнен световен рекорд)….. Именно в Мексико, шест дни преди тази предолимпийска седмица, Дейвис се чуства превъзходно по време на една от тренировките. Двамата с олимпийската шампионка Мери-Бигнъл-Ренд се заиграват около пясъчника. След един от своите скокове Лин моли Мери да измерят скока му. Г-жа Ренд не може да повярва на ролетката – 27 фута и 7 инча (или 8.43 м)! Предзнаменование или…..
За втората си Олимпиада – тази в Мексико през октомври 1968 г. – Дейвис пристъпва с дваж по-голямо усърдие. Още на 30 юни в швейцарския Берн Лин поставя нов национален рекорд – 8.23 м – четвърто постижение в историята. На квалификацията в Мексико пак не му потръгва – два фаула и…. все пак 7.94 м накрая – достатъчно за финала. А все пак само дни по-рано е носил флага на Великобритания по време на официалното откриване!?… Знае се какво се случва на финала в ранния следобед на 18 октомври. Слабоватият и нервничещ Боб Биймън сътворява, неземното, невъзможното, невероятното – 8.90 м още в първите 10 минути на състезанието, нокаутирайки всички останали! „В този момент всички изглеждахме толкова глупаво около него. Може би най-доброто, което би ни прилягало в момента, би било да грабнем саковете си на рамо и да си тръгнем за дома!”. Не, Лин не си тръгва за дома, но състезанието вече губи какъвто и да било интерес за коравия уелсец. След като пробягва първия си опит, във втория Дейвис записва 7.94 м, а в третия се приземява над осмия метър, но съдията отсъжда фаул! За капак след първите три опита съдиите го приканват да напусне сектора като девети, въпреки че той е с равен резултат с този на поляка Щалмах.
Лин губи вкус към всичко около себе си и му е все едно дали ще продължи или не…. След края на шестия опит техническият делегат Адриан Паулен, осъзнал грешката на мексиканците, отива до него и лично го моли да направи „заместващи” опити за компенсация. Лин категорично отказва – за него олимпийската епопея безвъзвратно е приключила още час и половина по-рано…..
През следолимпийската 1969 година кариерата на Лин сякаш продължава по инерция – победа на срещата Европа-Америка в Щутгарт (8.11), после сребро от европейското в Атина (8.07). След още година (1970) на Общобританските игри в Единбург Дейвис пак взема златото (8.06 м). А на шампионата на Стария континент в Хелзинки през август 1971-ва само 2 см (7.85 м) не му стигат за бронза…..
Вече на 30 години, през 1972-ра Лин Дейвис все пак решава да стартира и на Олимпиадата в Мюнхен. Тръгвайки контузен за Бавария, на Олимпиащадион го чака и последното му разочарование – 18-и на квалификацията. И това е краят му в сектора за скок дължина.
Веднага след приключването с активния спорт, Лин Дейвис съвсем не стои със скръстени ръце. От 1973 до 1976 г. той е технически директор на Канадската атлетическа федерация. Впоследствие Лин е мениджър на олимпийския отбор на Великобритания по лека атлетика. За два мандата Дейвис бе и президент на Британската атлетическа федерация (UK Athelics), преди на този пост да го замени Себастиан Коу.
Носител на Ордена на Британската Империя (CBE) от 17 юни 2006 г., Лин Дейвис два пъти (1964 и 1966) е провъзгласяван от ВВС за спортна личност на годината в Обединеното кралство.
С непримиримото си присъствие в сектора за скока на дължина (общо с 22 състезания над осемте метра!), с множеството медали и победи на стадиона, Лин Дейвис остава завинаги в аналите на историята на леката атлетика.
Снимки: wikipedia
