Начало Годишнини Янко Братанов – на 70!

Янко Братанов – на 70!

от Alexander Vangelov
240 разглеждания

Кръгла годишнина за един от най-успешните ни треньори

Янко Братанов на 70!

Днес един от най-успешните ни треньори в спринта и препятствените бягания – Янко Братанов – навършва 70 години. Това е и поводът отново да разкажем за присъствието и успехите му на лекоатлетическата писта…

Роден на 10 юни 1952 г. в Сливен, Янко съвсем случайно попада в леката атлетика и първият му треньор е Димитър Маринов. След като безуспешно опитва със спринта, Братанов, пак така случайно, се насочва към ….. скока на височина. С коремно-претъркалящ стил юношата превзема даже 1.90 м. С треньора му обаче се насочват към 110 м с преп., впоследствие и към съвсем нелеките 400 м препятствено бягане….

През 1968 г. Братанов попада в софийското ЦСУ „Олимпийски надежди” (тогава 31-во ЕСПУ) и наставник му е Румен Попов. Първото му участие на голямо състезание е европейското за юноши в Коломб, Париж, където Янко отпада на полуфинала на 400 м преп.

Едва 19-годишен, през 1971 г. Братанов изравнява националния ни рекорд на 400 м преп. за мъже – 51.8 сек. (принадлежащ тогава на Христо Гергов). В олимпийската 1972 година съвсем малко не достига на Янко да покрие норматива за Игрите в Мюнхен. На Балканиадата в Измир в началото на август той поставя български рекорд с електрическо измерване (51.24) и отстъпва титлата само на гръка Ставрос Дзордзис. На щафетата 4х400 м Георги Божков, Васил Касов, Кръстьо Христов и Братанов се окичват с бронзовите медали с нов рекорд – 3:08.76 мин.

В следолимпийската 1973 г. Янко преминава при Петър Ангелов и е първият българин, „слязъл” под 51 секунди на 400 м преп. (50.8сек.). Година по-късно, на европейското в Рим, Братанов коригира собственото си постижение – 50.66 сек. на полуфинала….

В началото на 1975 г. българският квартет Красимир Гутев, Нарцис Попов, Йордан йорданов и Янко Братанов печели бронз на щафетата 4 х 2 обиколки на европейското в зала в Катовице. Вече при треньора Христо Гергов, в олимпийската 1976 г. Братанов заминава за участие на европейския шампионат на закрито в Мюнхен. В „Олимпияхале” младият ни атлет изненадва всички, като на финала на 400 м в последните 60 метра спринтира неудържимо за златния медал с нов български рекорд под покрив – 47.79 сек. През лятото на турнира „Квеле” в малкото западногерманско градче Фюрт Братанов отстъпва само с 9 стотни на олимпийския шампион Джон Акии-Буа и с 49.77 сек. е първият българин с резултат под 50-е секунди на 400 м преп.

Финалът в Монреал – вторият отдясно е Братанов

Логично е от Братанов да се очаква успешно представяне и на самата Олимпиада в Монреал. След 51.84 сек. в серията, в първия полуфинал Янко спринтира остро на правата и с 50.11 заема третото място, продължавайки към финала. На самия финал му се пада втора пътека и Братанов провежда едно мъдро и разумно бягане, финишираки ШЕСТИ с 50.03 сек.

Четири години след Монреал, Братанов заминава за втората си Олимпиада – тази в Москва. На стадион „В.И.Ленин” Янко стига до финала, където се чувства твърде некомфортно в своята трета пътека. Часове по-рано лекарят на отбора му е дал инсулинови препарати, които му действат омаломощаващо. Братанов не е в състояние да си вдигне крака, камо ли да бяга. От ръководството на делегацията ни обаче са непреклонни – трябва да се бяга. До половината на разстоянието Братанов се държи геройски, после постепенно отпада физически и пристига на финала осми…..

Шампион на европейското в зала в Мюнхен 1976

След 1982 г. Янко Братанов постъпва като млад треньор в ЦСКА. След години на търсене и трупане на опит, при него започва да тренира разградчанинът Николай Антонов. Двамата стигат до световната титла на 200 м в зала (Севиля 1991 г.), до седмото място на СП в Токио 1991 (в четвъртфинала с рекорд, неподобрен и до днес – 20.20 сек.) и до европейската титла в зала в Генуа 1992 г. (20.41 сек – рекорд в зала вече 30 години!). Сред възпитаниците му са и рекордьорът на 400 м Антон Сашов Иванов (45.61), както и Цветанка Илиева – пета с щафетата 4х100 м на Олимпиадата в Сеул 1988 г.

През есента на 1991 г. Братанов приема поканата да замине като треньор в арабската страна Катар. Първият му бележит възпитаник е Ибрахим Исмаил – два пъти финалист на олимпийски игри на 400 м (1992 в Барселона и 1996 в Атланта). Следват световният шампион за юноши на 400 м преп. Хасан Мубарак Ал-Нуби (48.17),  шампионът и рекордьор на Азия на 100 м Семюъл Франсис (9.99), братята Феми и Тосин Огуноде…. По-големият брат – Феми Огуноде – е петкратен шампион на Азия на 100 м (с континенталните си рекорди –на 100 м (9.91) и на 200 м (19.97), а по-малкият – Тосин – има точно 10.00 сек. на 100 м.

През 2013 г. Братанов се премества в Бахрейн, където също започва да жъне успехи. Още на следващата година на СП за юноши в Юджийн, Орегон, двама възпитаници на Братанов се окичват с медали – Али Хамис е със сребро на 400 м преп. (49.17), а Абас Абубакар е с бронз на 400 м (46.20). През 2016 г. на световното в зала в Портланд възпитаничката му Кеми Адекоя е световна шампионка на 400 м с азиатски рекорд в зала – 51.45 сек. Три години по-късно, на СП в Доха (2019) дребничката, но бърза като стрела Салуа Аид Насер триумфира като шампионка на планетата с азиатски рекорд на 400 м – 48.14 сек.

През лятото на 2018 г. “блесна” и звездата на спринтьора от Оман Баракат ал Барти, който „слезе” под 10-е секунди на 100 м (9.97) и стана шампион на Общоарабските игри в Аман. Българските зрители имаха уникалната възможност да видят на живо (в Стара Загора и в Пловдив) ракетния старт на високия само 1.72 м бегач!

Това са само част от успелите състезатели на Янко Братанов. Трудно и почти невъзможно е да се изброят и останалите шампиони и рекордьори, тренирали през годините под ръководството на Братанов…..

Извън атлетиката Братанов е страстен колекционер на картини (в сбирката му присъстват повече от 1000 (!) картини). Щастливо женен за баскетболистката Елеонора Братанова, Янко има син и дъщеря. Синът му Иво Братанов бе успешен тенисист в националния отбор с решителен принос в участията на България в турнирите за Купа „Дейвис”.

Седемкратен шампион на България (без щафетите!) – на 400 м преп. (1972, 1973, 1974, 1978 и 1979 г.) и на 400 м в зала (1974 и 1975), Братанов има и 16 национални рекорда на 400 м преп. – седем с ръчно измерване (от 51.8 до 50.7) и девет – с електронно (от 51.24 до 49.77). В зала на 400 м рекордите му са пет – от 48.99 до 47.79 сек. Той има и една поправка на рекорда ни на 400 м гладко бягане – 47.0 от 1976 г.

Безкрайно отдаден на работата си, на треньорството, Братанов и понастоящем (отново в Катар) безспир търси и намира нови атлетически таланти в арабския свят. Да му пожелаем крепко здраве и още дълги години да работи със същия дух и отдаденост.

Снимки: ИСС „Старт”, www.24часа.bg

0 Коментар
0

Подобни статии

Съдържанието е обект на авторски права и не може да бъде копирано.