Любомир Запрянов – на 70!
Един от най-елегантните ни спринтьори – с кръгла годишнина
Днес, 20 юли, 2022, един от най-талантливите ни спринтьори в миналото – Любомир Запрянов Иванов – навършва 70 години. Нека по този повод да си спомним накратко за този емблемаичен атлет…
Роден на 20 юли 1952 г. в Асеновград, още в юношеските си години Запрянов (както всички са свикнали да го назовават, вместо с фамилното му име Иванов) прави силно впечатление на треньорите с мекотата и красотата на бягането си, с изключтелно резкия си реактивен старт. През 1970 г. още на състезанията на в-к „Народна младеж” в София на 9 май Любо изпреварва всички с 10.6 сек. на 100 м. Тогава той тренира при Румен Попов в ЦСУ „Олимпийски надежди”.
През 1971 г. Запрянов пак е шампион за юноши, пак на 100 м. На 7-ми август на стадион „Раковски” още в серията той „изстрелва” майсторката норма от 10.5 сек., а на финала, под проливен дъжд, грабва златния медал пред Стефан Яйцаров и Евтим Евтимов с 10.7. Преди това, в края на февруари 1971 г. в зала „Фестивална” Любомир поставя български рекорд за юноши старша възраст на 60 м – 6.7 сек. На срещата България-Гърция юноши на битумната писта на стадион „Васил Левски” младежката ни щафета на 4х100 м Запрянов, Стефан Яйцаров, Красимир Гутев, Евтим Евтимов „засича” хронометите на 41.6 сек – рекорд за юноши и едно от най-добрите в Европа за онзи момент при младежите…..
Върхът в спортната кариера на Любомир Запрянов безспорно са Европейските младежки игри „НИКЕ” в полската столица Варшава през септември 1971 г. На стадион „Скра” състезанието е отборно и Запрянов побеждава всички на 100-е метра с 10.5, следван от румънеца Сандер и унгарския рекордьор Ендре Леполд. В добавка Любо грабва и бронз на 200 м с 21.8 м. В състезанието се отличават и хасковлията Вълчо Стоев с европейски рекорд на гюлле за юноши (18.96), Васил Касов (втори на 400 м 48.4), Емил Владимиров (трети на диск 50.86), Евгени Семерджиев (сребро 10000 м спортно ходене), Иван Колев (сребро на скок височина с 2.00 м), Михаил Иванов (бронз на чук), 15-годишната Тоня Христова (втора на копие 52.16) и други…..
В първата си година при мъжете Запрянов потвърждава своите 10.5 сек. и е призван да облече националната фланелка за Балканиадата за мъже в Измир. В началото на август 1972 г. на тартановата писта на стадион „Кемал Ататюрк” се използва напълно електронно измерване на резултатите в бяганията. В първия полуфинал на 100 м Запрянов е втори с 10.63 (рекорд на България с електронно измерване). Само три минути по-късно – във втория полуфинал – Миролюб Дойчев Петков подобрява рекорда на Запрянов – 10.59. След час и половина, на финала, шампион на Балканите става гъркът Василиос Папайоргопулос с 10.24, втори е Миролюб Дойчев 10.56, а трети с бронз завършва Любомир Запрянов – 10.65. На следващия ден на щафетата 4х100 м нашият квартет в състав Миролюб Дойчев, Георги Ганчев, Любомир Запрянов и Тодор Дюлгеров финишира с бронзови медали – 40.49 сек.
Ганчев, Дойчев, Петров, Запрянов а стадион „Васил Левски“ – балкански шампиони с рекорд!
През зимата на 1974 г. – пак в зала „Фестивална” – Любомир печели шампионската титла при мъжете на 60 м – 6.7 сек. На IV-ата Републиканска спартакиада в София през юли 1974 г. щафетната четворка на ЦСКА Любомир Запрянов, Петър Петров, Георги Ганчев и Миролюб Дойчев спира фотофиниша на 40.24 сек. (това се случва точно на рождения ден на Любо!). Само две седмици след това – на Балканиадата на стадион „Васил Левски” националният отбор на 4х100 м в абсолютно същия състав – Запрянов, Петров, Ганчев, Дойчев – отвоюва златните медали с нов български рекорд 39.33 сек. (Това е и клубен рекорд на България и до момента, 48 години по-късно). Спринтьорите ни заминават за европейското в Рим в приповдигнато насторение. Във втория полуфинал на 4х100 м те са трети (39.95), само след Франция и СССР. Уви, на финала им се пада неудобният и крайн неприятен втори коридор. Не съвсем удачното предаване на палката ги оставя седми (39.91), само на четири стотни след Испания!
Междувременно Любомир Запрянов се жени за спринтьорката, скачачка и многобойка Иванка Венкова, ражда им се дъщеря Симона (също спринтьорка). Запрянов се захваща с треньорска дейност. Най-видната му състезателка е спринтьорката Валя Демирева – четвърта на СП в Рим’87 и пета на Олимпиадата в Сеул’1988 с щафетата ни 4х100 м…… Известно време Запрянов работи и в Близкия изток, където подготвяше талантливо поколение спринтьори…… Първите си стъпки в атлетиката именно при Запрянов прави не кой да е, а самата Мирела Демирева!
Крепко драве и заслужен отдих на един от най-талантливите ни спринтьори от златното поколение на 70-е години на миналия век!
Снимки: ИСС „Старт”
