Начало Истории Световната титла на Миткова – продължение на традициите

Световната титла на Миткова – продължение на традициите

от Alexander Vangelov
208 разглеждания

След големия успех на Пламена Миткова

Чия следовница е световната шампионка на скок дължина?

Триумфът на пловдивската атлетка Пламена Миткова на световния шампионат в Кали ни накара да си спомним за максимата „Където е текло, пак ще тече”. Заедно със скока на височина и бягането на 100 м преп.,скокът на дължина за жени в България през годините също има своите  героини в историята. Без да ги абсолютизираме, нека си припомним имената на повечето (дано не изпуснем някоя) славни атлетки от миналия и началото на отзи век.

Паулина Цоликофер. Макар да е немска гражданка, Паулина се ражда и живее в София. В края на 50-те години на миналия век тя довежда до най-доброто си постижение от 5.83 м, което я нарежда сред 30-те най-добри атлетки в света за 1956 г.

Диана Йоргова. Номер едно в България за всички времена. От 1960 г (5.88) до 1972 г. (6.77) Диана прави цели 22 поправки на националния рекорд (плюс 5 в зала). Първата спортистка въобще в България, донесла олимпийска точка (шеста на Игрите в Токио 1964). Първата с медал от европейско (сребърен Будапеща 1966), първата българска спортистка с медал от Олимпиада (сребърен Мюнхен 1972), първата ни европейска шампионка в зала (Ротердам 1973 г.). По време на дългата си кариера е побеждавала всички олимпийски шампионки, с които се е състезавала – Елжбета Кшешинска (Пол) 1956, Вера Крепкина (СССР) 1960, Мери Бигнал-Ренд (Вбр) 1964, Виорика Викополяну (Рум) 1968 г.

Недялка Ангелова. Рекордьорка на петобой, Ангелова записва 6.50 м на състезанието по петобой от полуфинала за КЕ в София 1973 г. Същата година е втора на полуфинала за КЕ във Варшава (6.47). Шеста на петобой на Олипиадата в Мюнхен 1972.

Лиляна Панайотова. Изключителен талант от Варна, участваща едновременно в спринта, 100 м препятствено бягане и скок дължина. През 1976 г. записва 6.71 м. След това се разделя със скока за цели 8 години, за да се върне в сектора през 1984 г. – 6.61 м.

Лидия Гушева. Първоначално се занимава с препятствия и петобой. Преминаването й при треньора Митко Тодоров се оказва решаващо. През 1977 г. записва личния си рекорд (6.58). С изключителен принос към националния отбор чрез участията си в състезанията за Купата на Европа. На финала за КЕ в Торино трета с 6.47 м, трета и на европейското в зала в Зинделфинген 1980 година (6.50 м). Финалистка на Олимпиадата в Москва 1980 (6.56).

Екатерина Недева. Балканска шампионка в София през 1980 г. Личен рекорд от 6.55 м от същата 1980 г. Участничка на две Олимпиади – Монреал 1976 и 1980 г.

Иванка Венкова. Още като девойка преминава шестте метра (6.13 м). През 1980 г. с покрит норматив (6.49 м) не я изпращат за Олимпиадата в Москва. През 1981 г. постига личния си резултат от 6.63 м. През същата година регитрира личните си рекорди и в други дисциплини – 100 м 11.27, 200 м 23.28, 400 м 51.27 (рекорд на България). Всеотдайна атлетка, раздаваща се за отбора на състезанията за Купата на Европа. През 1985 г. (вече на 33 години) помага на отбора по седмобой на финала за Купата на Европа в Крефелд (ФРГ).

Вангелия Илиева-Гъдева. Още на 15 години се отличава с 5.97 м. При проф. Иван Иванов стига до 6.60 м, но контузии не й позволяват да разгърне истинския си талант. Седма на Универсиадата в Едмънтън 1983.

Теменужка Вълканова. Балканска шампионка за девойки в Букурещ 1983 с 6.48 м. Втора на турнир „Дружба 1982” с 6.43 м. След тежка контузия в кръста успява да се класира четвърта на ЕП за девойки в Швехат 1983 г.

Невена Кирилова-Игнатова. Възпитаничка на плевенската школа (Светослав Топузов) Игнатова стига до 6.73 м в скока на дължина и бележи няколко авторитетни победи в чужбина….

Цеца Кънчева. Дългодишна национална състезателка с принос към националната гарнитура. Стига до 6.78 м, впоследствие участва и на троен скок и седмобой! През 1984 г. е сред призьорките на турнира „Олимпийски ден” в Берлин. Балканска шампионка в зала.

София Божанова. Още на 14 години записва 5.95 м в скока на дължина. Европейска шампионка за девойки в Котбус 1985 г. с 6.68 м. В следващата 1986 прибавя до 6.71 м, а през 1987 вече е с 6.80 м. По-нататък се отдава на тройния скок с няколко български рекорда (до 14.98 м).

Светла Терзийска. Талантлива девойка в „Левски Спартак”. На европейското п-во за девойки в Котбус 1985 остава четвърта (6.54), на 1 см от бронза и на 2 см от среброто. Победителка на МВР-иадата в София (1985 г.).

Людмила Нинова. През 1980 г. регистира националния си рекорд от 6.80 м. Пета на ЕП в зала Мадрид 1986 (6.63) и на ЕП в Щутгарт 1986 (6.65). Втора на Универсиадата в Загреб 1987 (6.78 м). През 1986 записва личния си рекорд за България – 6.88. От 1991 г. се състезава за Австрия, макар да има двойно гражданство. Там тя стига до 7.09 м и се класира няколко пъти в осмицата на световни първенства в зала и на открито…

Силвия Христова-Монева. Първата българка, скочила над седемте метра (7.00 м) в София на 03 август 1986 г. Втора на Универсиадата в Кобе 1985 (6.62), балканска шампионка в Стара Загора 1985 (6.71), шеста на ЕП в Щутгарт 1986 (6.61). Едва на 23 години прекратява спортната си кариера….

Ива Пранджева. Още на 13 години записва 5.68 м на скок дължина. Световна шампионка за девойки в Пловдив 1990 г. – 6.53 м. Стига до 6.92 м през 2000 г. С голям принос в състезанията за КЕ – както на скок дължина, така и в тройния скок (европейска в зала 1996). На състезания в Турция през 1999 г. скача 6.97 м (макар и със силен попътен вятър). Бронз на скок дължина от ЕП е зала в Гент. Бронз от ЕП за девойки през 1991 г. (6.54 м).

Светла Димитрова. Рекордьорката ни на седмобой има впечатляващи постижения и в скока на дължина – 6.64, 6.61, 6.60 м – все по време на многобоя….

Магдалена Христова. Все още рекордьорка на България в зала (6.91 м) от 1998 г. С две четвърти места на СП за  девойки – 1994 § 1996. Четвърта на ЕП в зала Валенсия 1998. Седма на СП в зала в Маебаши 1999 (6.55). През 1996 г. скача 6.94 м – трето място във вечната световна ранглиста за девойки!

Тереза Маринова. Олимпийската, световна и европейска шампинка на троен скок участва рядко на скок дължина. През 2001 г. в Япония тя стига до 6.63 (с вятър). Шампионка в зала за 2002 г. с 6.53 м.

Антония Йорданова. И тя идва от многобоя. На състезанията за КЕ в Пловдив през 2004 г. е победителка с 6.78 м. Осма на ЕП в зала във Виена 2002 г.

Габриела Петрова. Заета изключително с тройния скок, Габриела се включи и на 100 м (11.81) и в скока на дължина (6.62 м) от 2019 . Балканска шампионка на скок дължина в Клуж-Напока през 2020 г. (6.41).

Милена Миткова. С голям принос в отборните състезания с националния отбор. Тринадесет пъти (шест на открито и седем в зала) национална шампионка на България. Личен рекорд 6.50 м и 6.58 (със силен попътен вятър).

Пламена Миткова. Всестранна лекоатлетка, справяща се великолепно със спринта, препятствията, петобоя, тройния скок и на първо място – със скока на дължина. Миналата година шеста на ЕП за девойки в Талин (6.36), състезаваща се с противнички с две (!) години по-големи от нея. Четвърта на Балканиадата за жени през юни 2022 г. (6.51 м). Върхът в кратката й (засега!) спортна кариера – златен медал и шампионска титла на световното първенство за девойки в Кали, Колумбия с 6.66 м (трети резултат в българската история за девойки след Магдалена Христова 6.94 и София Божанова 6.71).

Това са накратко най-изявените ни състезателки в хоризонталния скок във вече почти вековната история на леката атлетика в България. Сигурни сме, че Пламена Миткова, както и втората Пламена – Чакърова ще продължават да пишат история в аналите на българската лека атлетика, по-специално в скока на дължина – традиционно силна за България дисциплина.

Снимки: ИСС „Старт”

 

0 Коментар
0

Подобни статии

Съдържанието е обект на авторски права и не може да бъде копирано.