Един от най-добрите ни хърделисти на 400 м преп. – с кръгла годишнина
Красимир Демирев – на 60 години
Не е за вярване – един от емблематичните ни хърделисти от края на миналия век –Красимир Демирев – днес навършва шестдесет лазарника. Наред с поздравленията, нека си припомним накратко за дългата му атлетическа кариера и приноса му към „Левски Спартак” и националния отбор през 80-е години на 20 век.
Роден на 28 август 1962 г., Красимир Демирев започва дългия си път в атлетиката със ….. скока на височина. В групата на Орлин Орачев на стадион „Герена” всички са равноправни и повечето се стремят към максимална изява даже в тренировките…. Демирев едва на 15 години записва впечатлителните 1.80 м във вертикалния скок…
Опитното око на треньора Орачев няма как да сбърка – природната бързина и вроденото чувство за ритъм и темпо насочват Красимир към препятствените бягания. През 1978 г.на републиканското за юноши младша възраст в София Демирев е с бронзов медал на популярните тогава 200 м с преп. – 25.93 сек.
Първата национална титла на 400 м преп. за Демирев се случва в София по време на националния шампион за юноши старша възраст през юли 1980 г.. Тогава той е безапелационен и грабва злтния медал с 53.07 сек. Четири месеца по-рано, на шампионата за юноши (пак старша) в зала „Фестивална” Демирев е трети на 400 м (51.34 м) и шампион с щафетата на „Левски Спартак” на 200 + 400 + 600 + 800 заедно с Боян Бъчваров, Илиян Данев и Георги Чиличев (Красимир бяга третия пост – 600 м). А първата си международна победа Демирев регистрира на срещата Франция-България-Испания в парижкото предградие Сен Уен Л’Омон – на 400 м преп. с 54.07 сек.
Истински разцвет на постиженията си Демирев постига вече при треньора Васил Райнов през 1981 г. Красимир на три пъти чупи националния рекорд на 400 м преп. за юноши – 51.16, 50.61 и 50.45. Демирев започва следолимпийския сезон ударно – победа на турнира „Народна младеж” в София с 51.16 (рекорд!), преди Йосиф Короди (Рум) 51.34 и…. рекордьора ни Янко Братанов 52.10 сек.
На всепризнатия в Европа турнир „Олимпийски ден” в Потсдам на 11 юни 1981 г.Краси надвива над немците и съветските хърделисти и подплатява победата си с нов български рекорд за юноши – 50.61 (най-добро в Европа за юноши за 1981 г.). Следват победи на Демирев на Балканиадата за юноши в Плевен (51.29) и на шампионата за юноши в София на 09 август (50.83 сек.)
Демирев заминава за европейското първенство за юноши в Утрехт (Нидерл) като главен фаворит. На холандска земя, без да се изразходва докрай в серията и на полуфинала, на финала Красимир застава в четвъртата пътека спокоен и съсредоточен. Времето в Утрехт е хладно и ветровито,непривично за август за атлетите от Югоизточна Европа. На финалната права българинът излиза едва пети (!), но с прословутия си остър финален спринт успява между деветия и десетия хърдел да задмине изпреварилите го до момента съперници. Демирев финишира като европейски шампион с 50.45 (рекорд на България за юноши, следван от Оливие Ги (Фр) 50.63, Ханс-Юрген Енде (ГДР) 50.75, Тагир Земсков (СССР) 50.79, Руслан Машченко (СССР) 50.87…. Първите четирима атлети подобряват юношеските рекорди на своите страни. Ето и световната ранглиста за всички времена за юноши по онова време (в края на 1981-ва):
49.61 Харалд Шмид (ФРГ) 1976
49.62 Денис Отоно (Ниг) 1977
49.64 Йожеф Салай (Унг) 1980
49.94 Хартмут Вебер (ФРГ) 1979
50.01 Рок Копитар (Юг) 1978
50.07 Йежи Пиетчик (Пол) 1973
50.13 Карл Иънг (САЩ) 1981
50.26 Еди Саутърн (САЩ) 1956
50.30 Дмитр.Стукалов (СССР) 1970
50.45 Жан-Пиер Перо (Фр) 1970
50.45 КРАСИМИР ДЕМИРЕВ 1981
Европейската титла съвсем не е краят на дългия състезателен сезон за Красимир. На 30 август Демирев печели първата си шампионска титла и при мъжете на 400 м преп. – 51.55. Точно 20 дни по-късно, на балканските игри за мъже в Сараево Краси е отново шампион – 50.98, изпреварвайки минимално румънеца Думитру Якоб (51.05)…..
През 1982 г. Демирев за втори път става шампион на България за мъже на 400 м преп. – 50.47. На Балканиадата в Букурещ с 50.20 сек. Красимир само за …. три стотни не достига шампиона (домакин) Хориа Тобок (Рум) и печели сребро… За жалост първото му участие на европейски шампионат за мъже – в Атина през септември 1982 г. не е така успешно – Демирев отпада на полуфинала с 51.45, след като в серията е записал 50.89 сек.
Много ударно започва за Демирев 1983 година – годината на първото световно първенство. Още на 7 май на стадион „Васил Левски” Красимир (при отвратително ветровито време и ниски температури) поставя нов български рекорд на 400 м гладко бягане – 46.34 сек. На любимия си турнир „Олимпийски ден” в Потсдам на 9 юни Демирев финишира втори с точно 50.00 сек. – личен рекорд….. С този резултат Краси има в джоба си вече билет и виза за първия световен шампионат по лека атлетика в Хелзинки. Във финландската столица Демирев след 50.83 в серията, на полуфинала отпада с 50.93 сек.
С много надежди за Олимпиадата в Лос Анджелис започва 1984-а година. Демирев е шампион на България на 400 м гладко бягане с 46.69. На турнира в Швехат (Австрия) Красимир финишира втори на 400 м преп. с 50.51. Но Тома Томов (48.99) и Божидар Константинов (50.03) вече са „избягали” доста напред и Демирев някак остава в ариегарда на дисциплината си….. Междувременно се разбира, че Олимпиада за спортистите от Източния блок няма да има! Впрочем Красимир вече тренира под ръководството на всепризнатия специалист в спринта и хърделите проф. Михаил Бъчваров.
Годината 1985 г. преминава в лекуване на болести и контзуии и Демирев даже изобщо не стартира на основната си диспиплина – 400-е метра с препятствия….
Четвъртото място на 400 м преп. (50.69) на Балканиадата в Любляна през септември 1986 г. не може да донесе дори минимална утеха и облекчение у еврошампиона Демирев….
1987г. Най-после! След толкова усилия и старание целта е достигната. На тристранната среща Гърция-ЧССР-България в Драма през август 1987 г. „гросмайсторската” граница от 50 секунди на 400 м преп. най-накрая е премината. Демирев финишира втори с 49.80 сек, след рекорьора Тома Томов (48.59)… Уви, на световното в Рим Красимир не се чувства никак добре и завършва неудачно в серията си (51.07 сек.)
Олимпийската 1988-ма чука на вратата. Вече 26-годишен, Демирев тренира дваж по-усърдно от преди…. Професор Бъчваров решава да експериментира дори с бягането на ….. 800 м. В зала „Фестивална” през февруари 1988 г. Демирев регистрира 1:51.60 мин. в бягането на четири обиколки на закрито. Състезателното лято идва по-късничко (заради късните дати на Олимпиадата в Сеул). На турнира „Народна младеж” на 26 юни в София в бягането на 400 м преп. Красимир финишира втори с личен рекорд (49.48 сек.),отстъпвайки само на Тома Томов (49.34). После в Стара Загора – на „Самарско знаме” в края на август – Демирев почти достига личния си резултат – на стадион ‘Берое” той спира уредбата на 49.68 сек. Иде и последната проверка – на републиканското лично първенство в София на 3 септември „левскарят” финишира пак втори (49.97), пак само след Тома Томов….. Треньорският съвет към БФЛА обаче преценява, че Демирев няма достатъчно шансове да се класира подобаващо на Олимпиадата в Сеул и Красимир гледа Игрите в Корея по телевизора в къщи. Никаква утеха и удовлетворение не може да представлява клубният рекорд на „Левски Спартак” от 04 септември 1988 г. Квартетът в състав Румен Стайков, Момчил Харизанов, Тома Томов и Красимир Демирев пренася палката в щафетата 4х400 м за 3:07.53 мин. – връх неподобрен и до днес, 34 години по-късно…..
През 1989 г. Демирев най-сетне побеждава няколко пъти партньора си в тренировките и рекордьор на България на 400 м преп. Тома Томов. Той е втори на Балканиадата в Серес (49.93),втори е и на Спартакиадата СКДА в София в началото на юли – 49.77 сек. На последната проведена Републиканска Спартакиада в София в края на юли 1989 г. Демирев е шампион на 400 м преп. и с щафетата 4х400 м на „Левски Спартак”. А в следващата 1990 г. Красимир е балкански шампион на 400 м преп. в Истанбул- 50.31 и на четиристранната среща в Атина Гърция-България-ЧССР-Шотландия завършва втори с 50.01 сек.
Вече 29-годишен, през 1991 г. Демирев отново „слиза” под 50-е секунди на 400 м преп. След като се окичва със златния медал от НШ в Пловдив (49.88), в края на август Красимир заминава за третото световно първенство в Токио. В Япония Демирев финишира трети в своята четвърта серия с 49.77 сек. В една от предните (втората) серии шведът Никлас Валенлинд е със същото (!) време – 49.77. Прецизната уредба на SEIKO превръща стотните в ….. хилядни (49.763 срещу 49.767 за шведа). И така – четири хилядни от секундата не позволяват на българина да продължи на полуфинал!
Красимир Демирев решава да опита още една година. Предизвикателствата на пистата са по-силни от хронично възпалените ахилеси и болките в колената. През олимпийската 1992 г. той поддържа постоянството си и пак „слиза” под 50-те секунди на 400 м преп. – 49.86 сек. С четири стотни обаче по-добър е 23-годишният Асен Марков. Само Марков заминава за Игрите в Барселона, а на Демирев отново не е гласувано достатъчно доверие….
Упоритият нрав на Демирев го кара да опитва – още и още…през 1993 г. След 51.08 на 16 май в София го изпращат на Купата на Европа в Брюксел (12 юни 1993), където Демирев финишира четвърти на 400 м преп. (51.27)…..
Май вече е време шпайковете да бъдат окачени на пирона. Последната си титла в живота Демирев и досега помни отлично – през зимата на 1994 г. на 400 м в зала „Фестивална”. В първите нестабилни и несигурни години на прехода Демирев бързо намира своето ново поприще, твърде далече от спорта и атлетиката. И досега Красимир е достатъчно успешен бизнесмен, но за жалост доста рядко посещава стадиона по време на състезания…..
Още докато тренира при Васил Райнов, Красимир начева силна връзка със спринтьорката Валя Демирева (пета на Олимпиадата в Сеул и четвърта на СП в Рим с щафетата ни на 4х100 м). Двамата се женят и през 1989 г. им се ражда дъщеря – Мирела. 
Изключителният талант на стройното девойче не може да остане дълго скрит – първо при Любомир Запрянов, по-късно при Лили Видева Мирела разкрива превъзходните си дарби и е със сребро от СП за девойки и бронз от ЕП (също за девойки) – все на скок височина. Със сребърен олимпийски медал от Олимпиадата в Рио деЖанейро, с още две сребра от европейските в Амстердам 2016 и Берлин 2018, Мирела Демирева е шестата българка,покорила 2.00 м в скока на височина.
Пет пъти шампион на България на основните за него 400 м преп. (1981, 1982, 1983, 1989 и 1991), четири пъти първенец с отбора на „Левски Спартак” на щафетата 4х400 м (1984, 1988, 1989 и 1990 г.), четири пъти шампион на 400 м гладко бягане (на открито през 1984 и три пъти в зала – 1984, 1987 и 1994), Красимир Демирев има общо 11 „слизания” под 50 секунди на 400 м преп., а още точно 50 (!) пъти е преминавал границата от 51 секунди!
Да пожелаем още дълги години крепко здраве и лични професионални успехи на един от най-борбените и сърцати български хърделисти в бягането на 400 м преп.
Снимки: ИСС „Старт” и www.bgathletic.com
