Начало Истории Половин век от „чудото“ в Мюнхен

Половин век от „чудото“ в Мюнхен

от Alexander Vangelov
282 разглеждания

Странички от историята

Половин век от „пробива” в Мюнхен

50 години от Игрите в Бавария и първите ни медали в леката атлетика от Олимпиада

В дните на отминалото 26-то европейско първенство в Мюнхен имахме отново възможността и удоволствието да видим (някои на място, повечето пред малкия екран) това архитектурно чудо Олимпийския стадион в “Oberwiesenfeld”. Арена на атлетическите състезания, на финала на модерния петобой и състезанията по конкур-ипик  преди 50 години, този шедьовър на строителството ни припомни за надпреварата отпреди половин век по пистата и секторите на прекрасното съоръжение.

Състезанията от лекоатлетическата програма на 20-ата Олимпиада са проведени перфектно върху супер бързата писта, покрита с изкуствена материя „Рекортан”, а измерването е изцяло оборудвано от западногерманската фирма „JUNGHANS”. С 80000 седящи места, трибуните са препълнени от зрители почти през цялото време на атлетическата програма (с изключение на сутрешните сесии). Впрочем системата за автоматично отчитане на резутатите в бяганията не “засича” нито веднъж (!) през тези девет дни на състезанията и не са отбелязани никакви технически проблеми!

За първи път България изпраща на Олимпиада толкова голям атлетически отбор – общо 18 състезатели (15 жени и 3 мъже). През летния сезон 1972 българските лекоатлетки смайват и учудват специалисти и познавачи с неочаквано качествения си прираст в постиженията. В Мюнхен нашите спортистки трябва да докажат на всички, че постигнатите резултати съвсем не са случайност. И го доказват, и то по категоричен начин! Нека още веднъж заедно си припомним по дни и часове представянето на българите на ХХ-ата Олимпиада.

31 август. Четвъртък. 10:00 часа. Първи ден на атлетическите състезания. Квалификация на скок дължина. Нормативът за финал – не особено висок (6.30 м).  Нашата рекордьорка Диана Йоргова пристига в Мюнхен като водачка в световната ранглиста с 6.75 м. Но това става ясно много по-късно. Навсякъде начело на листите стои името на ветеранката Уили Уайт (САЩ) с 6.77 м. Впоследствие се разбира, че е допусната грешка при преизчисляването на резултата на Уайт от футове и инчове в метри и сантиметри. Но пък Диана е обезпокоена – няколко дни по-рано при тренировка на стадиона тя е получила травма в коляното и поставената й инжекция съвсем не е гаранция, че се е излекувала напълно …. Все пак, Йоргова от раз записва 6.32 м и е вече финалистка!

10:30 часа. Рекордьорката ни на копие Лютвиян Моллова (60.58 м от Балканиадата в Измир) няма проблем с квалификационната норма (54.00) и още в първия си опит записва 56.30 м. И така попада с лекота сред 12-те финалистки….

15:30 часа. Финал на скок дължина. Пети ден вече „тече”’програмата на Олимпиадата по отделните видове спорт. Пети ден домакините от Федерална република Германия (ФРГ) нямат нито един златен медал, по нито един вид спорт. Лош късмет или….. Във финала на дългия скок участва най-голямата им надежда Хайдемари Розендал. От нея всички германци очакват само златния медал и  нищо друго….  Още в първия и скок Розендал се приземява на 6.78 м – резултат, който трябва да й донесе и титлата. Йоргова (последна по ред в стартовия списък) скача несигурна и притеснена и преди третия си скок е едва седма (6.43 м). Именно тогава, в третия си опит Диана, достатъчно рутинирана и опитна, все пак се овладява и с 6.62 м излиза на втората позиция. Обаче в следващия четвърти кръг словачката Ева Шуранова (ЧССР) я измества на третото място с 6.67 м…. Но само за няколко минути. В четвъртия си скок Йоргова се засилва стремително и прави красива „ножица” във въздуха, приземявайки се далеч в пясъчника. Съдията (естествено германец) внимателно премества окуляра и дъло се взира в измервателната летва. След известно забавяне, на таблото се появяват цифрите 6.77 – само сантиметър след „домакинята” Розендал. Шести последен опит. Крайното класиране е ясно, с изключение на първото място. Единствената, която може да измести Розендал от първото място, е Йоргова. Тя се засилва бързо и стремително по пътеката и отскача прекрасно. Българката се приземява видимо над 6.80 м…. Кратко колебание на съдията и…. червеният флаг за фаул е вдигнат. Диана даже не отива да види какво е нарушението й върху пластилина. Западногерманците ликуват – Хайде им е донесла първия златен медал на тази Олимпиада. А един-единствен сантиметър (какво означава той в пясъка?) остава като вечност между златото и среброто за Диана Йоргова …. Дори месец след Олимпиадата последният скок на Диана продължава да е предмет на ожесточени спорове и полемики в пресата. Западните журналисти и специалистите-съпрузи Елфриде и Тони Нет (които са направили повече от 200 кинограми по време на атлетическите състезания на стадиона) твърдят, че последният скок на Йоргова не е бил като дължина повече от 6.70 м. Съдията на окуляра също е категоричен: „Опитът не беше повече от 6.65 м”. Така че, дори този скок да е бил сполучлив, той не би променил класирането. На всички тези спекулации Диана отговаря с достойнство: „Златото принадлежи на победителката, а аз съм безкрайно щастлива от сребърния си медал и от новия ми български рекорд. Това бе моят последен „сребърен скок”!

16:45. Серии на 800 м. Две българки са записани в тези серии – Василена Амзина и Светла Златева. Само седмица преди Игрите Амзина е пробягала в Берлин 800-е метра за 1:59.9 мин. Златева също е със завидна „зестра” – 2:02.0 мин. Във втората серия полякинята Елжбета Сковронска повежда безразсъдно в първата обиколка – 56.61 сек. Някъде около 450-ия метър (на завоя) Златева и югославянката Вера Николич я изпреварват, като Вера заема мястото вляво до металния бордюр, а Светла я следва по петите. И така до последната права, когато Златева атакува Николич и я задминава, финиширайки за 1:58.93 мин. – нов олимпийски рекорд (за Николич 1:59.62)….. В четвъртата серия на старта застава и Василена Амзина. След първия завой, когато атлетките трябва да преминат по правата в общия коридор, Амзина се опитва да излезе напред, но грубо е блъсната от румънката Силай и се спъва в краката на Раиса Руус (СССР). Амзина и Руус падат върху пистата, като Василена ожулва коляното и лакътя си и разцепва бузата си в предпазната алуминиева шина на първа пътека. Кръв шурти по лицето й, лакътят й е одран, но Амзина бързо става и настига групата… Уви, българката остава едва пета с 2:06.0 мин. и отпада от полуфинала.

01 септември. Петък. 11:00 часа. Най-бързата ни спринтьорка Иванка Вълкова (11.34 сек. електронно време от балканските игри в Измир) попада във втората серия на 100 м и с 11.49 отстъпва първото място само на еврейката Естер Шахаморов (Изр) (11.45). Вълкова обаче побеждава (макар и само с 1 стотна) една от световните рекордьорки (заедно с Ренате Щехер и Елен Щропал от ГДР) на 100 м с ръчно измерване (11.0) – Ева Глешкова (ЧССР) 11.50, както и шампионката на ГДР Евелин Кауфер (11.59).

15:00 часа. Иванка Вълкова няма много време да почива – предстои й четвъртфиналът на 100 м. Тя е попаднала в четвъртия и последен четвъртфинал. Българката стартира както винаги експлозивно и до 50-ия метър даже е пред всички. На 60 м от първа пътека напред изхвърча тъмнокожата Айрис Дейвис (САЩ), а от десния фланг (в осма пътека) на втората позиция вече е шампионката на ФРГ Шитенхелм…. До 90-ия метър Вълкова все още е трета, но в последните пет метра четири атлетки връхлитат едновременно на финалната линия. Класирането: 1.Дейвис 11.27, 2.Шитенхелм 11.42, 3. Валдес (Куб) 11.46, 4.Жаркова (СССР) 11.46, 5. Ван Гоол (Нидерл) 11.47, 6. Вълкова 11.48 сек. Само две (!) стотни лишават Вълкова от участие на полуфинала. А с нейните 11.48 Ваня би била четвърта в единия от полуфиналите на другия ден. И би се класирала твърдо за финала!…..

15:30. Хвърляне на копие. Финал. В първия кръг с 59.94 м повежда американката Катрин Шмит, а Лютвиян Моллова (шеста поред в списъка) с 56.46 и 59.36 в първите си два опита за момента е трета в класацията. Всъщност метражът от този първи опит на Шмит й стига накрая даже и за бронза. Начело след първите три опита е Рут Фукс (ГДР) 60.20, а Моллова все още е трета…Но още в четвъртия кръг от опити едва 18-годишната девойка Жаклин Тотден (ГДР) изпреварва Моллова с 59.70 м…. В последния си опит Лютвиян напъва сетни сили, но….само 58.44 м. Така крайното класиране придобива следния вид – 1. Фукс 63.88, 2. Тотден 62.54 (световен рекорд за девойки!), 3. Шмит 59.94, 4. Лютвиян Моллова 59.36 м.

16:30. Европейският ни шампион на 3000 м стипълчейз Михаил Желев стартира във втората (от общо четири) полуфинални серии на 3000 м препятствено бягане. Той се стреми да не изпусне третото място,което ще му осигури място във финала. Напред почти едновременно първи и втори финишират Бен Джипчо (Кен) и Мика Ала Лемпилампи (Финл) с по 8:31.8 мин. Желев удържа третата си позиция (8:35.8) пред шампиона на ФРГ Вили Майер (8:37.6) и се класира за финала.

17:40 часа. Светла Златева попада във втория полуфинал на 800 м. След като доста време начело е олимпийската шампионка от Мексико’1968 Меделин Манинг (САЩ) (Златева се движи плътно до нея), на 120 м от финала „домакинята” от ФРГ Хилдегард Фалк атакува остро и се откъсва напред. Фалк финишира първа за 2:01.41, следвана от Златева 2:01.66, Силай (Рум) 2:01.85 и Розмари Стърлинг (Вбр) 2:02.36. Със само 3 стотни повече от Стърлинг пета завършва Манинг (2:02.39) и отпада от финала….

02 септември. Събота. Започва програмата от петобоя за жени. В 09:30 е първата серия на 100 м преп. и в нея рекордьорката ни Недялка Ангелова е редом с фаворитките Розендал (ФРГ) и световната рекордьорка Бурглинде Полак (ГДР). От прекомерно вълнение Ангелова закъснява ужасно на старта и още преди първото препятствие е с един метър зад конкурентките си. Тя все пак успява да оправи ритъма си и гони дълго време бягащата вляво от нея рекордьорка на СССР Валентина Тихомирова. Недялка завършва пета в серията си за 13.84 сек. 10:30 часа. Втората дисциплина – тласкането на гюлле. Ангелова доста умело борави с уреда и с 13.96 м се изкачва на шестата позиция във временното класиране с 1722 точки. В 16:00 часа започва третата дисциплина от петобоя – скокът на височина. Макар и без треньора си Милан Кузманов, Ангелова се справя сравнително удачно в обстановката и успява на 1.68 м. На следващата кота – 1.71 м Недялка във втория си опит за съвсем малко не успява (закачайки летвата с пета!). Така с 2637 т. Ангелова отново „потъва” на деветото място….

03 септември. Неделя. В 10:00 часа е квалификацията на скок височина. Нормативът е доста нисък – само 1.76. Йорданка Благоева от първи опит скача 1.70, 1.73 и 1.76 и заедно с още 22 (!) атлетки се класира за финала.

11:00. Скок дължина от петобоя. Недялка Ангелова все повече се отърсва от притеснението и страха. След фаул в първия си скок, във втория тя се приземява на 6.32 м – личен рекорд. В третия си опит Недялка се засилва вдъхновено и скача далеко – около 6.45 м. Уви, съдията вдига червения байряк и … фаул. След четвъртата дисциплина Ангелова се връща на шестата позиция с 3612 точки. 16:45 часа. Бягане на 200 м от петобоя. Ангелова стартира учудващо добре и се бори докрай по 200-метровата дистанция. Тя завършва шеста в четвъртата най-силна серия с личен рекорд (24.58) – с цели 57 стотни по-добро от дотогавашния й личен резлутат (25.15). В крайна сметка в окончателното класиране в петобоя Недялка Ангелова завършва на почетното  шесто място с 4496 точки – нов български рекорд!

18:00. Финал на 800 м. Светла Златева е поставена във втора пътека и след края на първия завой се опитва в бърз бяг да поведе. В средата на правата обаче тя е „стисната в менгеме” – отдясно от югославянката Николич, отляво от румънката Силай. Светла се опитва да се промуши между двете, но е грубо блъсната и дори отхвърлена назад… Все пай по втория завой Светла се преустройва вдясно от Силай и Николич и трите повеждат в хоризонтална редица. Първите 400 м са пробягани за 58.31 сек. На третия завой Златева все пак започва да изпреварва Николич и се настанява плътно вдясно до Силай. Вече на 550-ия метър Златева се решава да поведе с всички рискове, произтичащи от това. Светла води почти до края на последния завой. Именно там остро атакува „домакинята” Хилдегард Фалк. Русокосата бегачка се откъсва, а веднага след нея по правата ускорява рекордьорката на СССР Ниеле Сабайте. До 60 метра преди финала Светла все още е трета. Последва яростна атака на Гунхилд Хофмайстер (ГДР) и германката я изпреварва отдясно….. Златева финишира със сетни сили четвърта. Крайното подреждане на първите шест: 1. Фалк (ФРГ) 1:58.55, 2. Сабайте (СССР) 1:58.65, 3. Хофмайстер (ГДР) 1:59.19, 4. Златева 1:59.72, 5. Николич (Югосл) 1:59.98, 6. Силай (Рум) 2:00.04.

04 септември. Понеделник. Сутринта точно в 10:30 започват две дицсиплини. В тласкането на гюлле имаме цели три участнички. Иванка Христова веднага се справя с норматива от 16.20 м,тласкайки три метра повече – 19.20 м (което е и най-доброто в тази квалификация измежду всички атлетки). Радостина Въсекова (17.78) и Елена Стоянова (17.70 м) също нямат проблеми. И така за финала измежду 13-те финалистки три ще са българки!

Също в 10:30 започва и квалификацията на хвърляне на чук за мъже. Нормативът е само 66.00 м и не би трябвало да представлява пречка за рекордьора ни Тодор Манолов (71.00 през сезона). Обаче, прекалено развълнуван и превъзбуден, Манолов прави два последователни фаула и в третия си опит регистрира едва 65.62 м, оставайки „зад борда” за финала.

14:30 часа. Финал на скок височина. Цели 23 скачачки са се класирали за финалното състезание. Йорданка Благоева започва с 1.76, после се справя като на шега с 1.79 и с 1.82 м. Само че на следващите 1.85 м все още са останали да скачат 15 (!) атлетки. От тях седем – последователно Благоева, Майфарт (ФРГ), Розмари Вичас (ГДР), Сара Симеони (Ит), Рита Шмид (ГДР), Илона Гузенбауер (Австрия) и Барбара Инкпен (Вбр) успяват и на 1.85 м – нещо невиждано до момента в което и да е състезание! На следващите 1.88 м Благоева и едва 16-годишната (!) Улрике Майфарт (ФРГ) се справят от първия път, докато на световната рекордьорка Гузенбауер й трябват два опита. Но, докато германката „облизва” летвата с ханша си и тя започва да вибрира, Благоева в опита си се извисява поне на 4 см (!) над тези 1.88 м (това може ясно да се види от всички клипове в youtube). Медалите вече са ясни. А и вече е 18:50 часа – т.е. вече повече от 4 часа продължава борбата с летвата! На 1.90 м Благоева, Майфарт и Гузенбауер правят по един първи фаул. Благоева прави и втори, докато  Майфарт с доста голяма доза късмет успява да не ….  събори летвата… Която впрочем се заклаща застрашително, но съдията (западногерманец!) бърза да вдигне белия флаг. Гузенбауер, също като Йорданка, прави втори фаул. Настава време за третия скок на Йорданка Благоева на 1.90 м. Българката успешно преминава височината, но леко закача с вътрешната част на лявото си бедро летвата. Тя, летвата, се залюлява, докато Благоева се затичва (без да се обръща) към багажа си, оставен на зелената трева,. Съдията с флаговете хич и не бърза да вдига белия. Той търпеливо изчаква да види какво ще се случи с проклетата летва. А тя, след 20-ина секунди вибриране, взема, че…. пада. Публиката освирква рефера неодобрително. Рита Шмид (ГДР) се приближава до Благоева и й прошепва, че опитът й е обявен за фаул. Йорданка бързо отива при съдията и го пита има ли нещо нередно. Реферът й посочва с жест, че опитът й е неуспешен. След малко Гузенбауер също бута летвата за трети път. Вече е ясна и олимпийската шампионка. Ако някой беше направил предварително залози в полза на младата немкиня, със сигурност щеше в този миг да спечели хиляди … западногермански марки! А тийнейджърката от градчето Веселинг (южно от Кьолн) не се отказва и продължава състезанието. Следващата висота е 1.92 м, колкото е и  световният рекорд на Гузенбауер! И о, чудо, височката (1.84) и миловидна девойка успява от раз! А самата Майфарт е пристигнала в Мюнхен с лично постижение от само …. 1.85 м. И така – в края на краищата златото е за Майфарт (1.92), среброто за Благоева (1.88), бронзът – за Илона Гузнебауер (Австрия) (1.88). Следват: 4. Инкпен (Вбр) 1.85, 5. Шмид (ГДР) 1.85, 6. Симеони (Ит) 1.85, 7. Вичас (ГДР) 1.85…….

15:15 часа. Серии на 1500 м. Във втората серия Василена Амзина (с рана на бузата и ожулени коляно и лакът) се бори самоотвержено и финишира втора с 4:12.85, оставайки само на две десети от своя български рекорд. Амзина отстъпва само на италианката Паола Пиньи (4:09.47). В четвъртата серия Тонка Петрова повежда колоната и до 1200-те метра се държи на второто място. После острият финален спринт на съперничките й се оказва непосилен за ямболката, която с 4:15.08 мин. завършва едва пета и отпада от полуфинала…..

16:10 часа. Финалът на 3000 м стипълчейз. Европейският ни шампион Михаил Желев тръгва неуверен и плах и се държи до някое време във втората половина на групата от 12 бегачи. За капак някъде към края на третата обиколка японецът Такахару Койяма застъпва шпайка на Желев и българинът продължава с едно босо стъпало. Логично Желев пристига 12-и на финала с неутешителните 9:02.59 минути…..

По програма следващият 5-ти септември е обявен за почивен. Ранните часове на вторника са облени в кръв – в олимпийското село са застреляни двама членове на израелския отбор, други 13 са взети за заложници от част от палестинската терористична група „Черният септември”. При транспортирането на заложниците късно вечерта снайперисти от мюнхенската полиция откриват огън по похитителите. За няколко секунди са избити (от терористите) всичките 13 израелски заложници – спортисти и треньори. Следващият ден, сряда, 06 септември, е обявен за траурен и състезанията са спрени. Все пак от МОК решават Олимпиадата да продължи. “The Games must go on!” тържествено и скръбно изрича на траурната церемония на Олимпийския стадион самият президент на МОК Ейвъри Бръндейдж…..

07 септември. Четвъртък. 15:40 часа. Два полуфинала на 1500 м при жените. В последния момент (за жалост) регламентът е променен – по място за финала се класират първите четири от всеки полуфинал плюс две състезателки с най-добри „губещи” времена (вместо първите пет по място от всеки полуфинал!). Василена Амзина стартира в първия полуфинал и дълго време се държи храбро, движейки се плътно до лидерката Иля Кайзер (Нидерл)…. В последните 300 м внезапната атака на три атлетки – Пангелова (СССР), Пиньи (Ит) и Хофмайстер (ГДР) не може да бъде отразена от нашата атлетка. Василена отчаяно се опитва поне да застигне Кайзер, но в крайна сметка пристига пета с нов български рекорд – 4:09.12 мин. Победата е за Тамара Пангелова 4:07.66, следвана от Паола Пиньи 4:07.83, Гунхилд Хофмайстер 4:07.94 и Иля Кайзер 4:08.25… За лош късмет пък вторият полуфинал се оказва доста по-бърз – Брагина (СССР) 4:05.07, Карин Бурнелайт (ГДР) 4:05.78, Елен Тител (ФРГ) 4:06.65, Шийла Къри (Вбр) 4:07.41, Берни Боксем (Нидерл) 4:08.81 и Дженифър Ор (Авл) 4:08.86…Така Боксем и Ор се класират за финала по време, а на Амзина не й достигат 26 стотни, за да влезе във финала по време…..

16:30. Тласкане на гюлле жени финал. По три представителки на СССР, ГДР, България и по една на ЧССР, Полша, Унгария и Румъния са се класирали за финала…. Принудителното чакане от цели три (!) дни след квалификацията е изнервило допълнително атлетките. Започва и самата надпревара. Рускините Антонина Иванова (18.28), Есфир Долженко (18.43) и чехкинята Фибингерова (18.62) преминават 18-те метра до средата на първия опит. Нашата Радостина Въсекова със 17.86 м съвсем не може да бъде уверена за осмицата. Идва ред на българската рекордьорка Иванка Христова. С едно мощно тласкане тя праща гюллето  на 19.35 м и повежда. Но само за….. минута и половина. Влязлата веднага след нея в кръга Надежда Чижова (СССР) сякаш ще прехвърли с 4-килограмовото гюлле края на сектора – 21.03 м (нов световен рекорд!). С това рано-рано борбата за златото е предрешена. По-нататък Гумел (18.46), Елена Стоянова (18.24) и Мариане Адам (18.75) не могат да сторят нищо по-съществено. Във втория кръг Людвига Хевинска (Пол) се изравнява със Стоянова – 18.24 м, а Долженко (СССР) застрашително (само на 11 см!) се доближава до Христова – 19.24 м. Маргита Гумел (олимпийската шампионка от Мексико’68) все още не може да се отърси от шока – само 18.83 м. В третия опит пък Юдит Богнар (Унг) с 18.23 остава под чертата за 1 см. Христова с 19.22 м е все още жизнена, а Гумел след няколко минути я измества от втората позиция с 19.55 м…. Нашата добричлийка Елена Стоянова най-сетне се взема в ръце и …. 18.34 м – осмо място, измествайки надолу Иванова 18.28, Хевинска 18.24 и Богнар 18.23….. Въсекова се е примирила с първия си тласък от 17.86 и си остава едва дванадесета…По-късно, в четвъртия кръг само трите атлетки от ГДР – Марита Ланге (18.85), Маргит Гумел (20.22) и Мариане Адам (18.94) подобряват постиженията си. А пък в петия си опит Хелена Фибингерова дори с 18.81 все така си остава на седмата позиция… Накрая „голямото треперене” за нашите приключва – Иванка Христова стиска в шепи бронзовия си медал! Крайното класиране: 1. Чижова 21.03, 2. Гумел 20.22, 3. Христова 19.35, 4.Долженко 19.24, 5. Адам 18.94, 6. Ланге 18.85, 7. Фибингерова 18.81, 8. Елена Стоянова 18.34 м.

На 08 септември българи не участват в лекоатлетическата програма.

09 септември. Събота. 10:00 часа. Квалификацията на скок височина за мъже е с поставен норматив от 2.15 м за участие на финала. Точно 40 (!) състезатели се явяват в двата сектора и се започва едно дълго и изтощително съревнование. В група „А” Петър Богданов (преодолял само преди месец на Балканиадата в Измир 2.17 м) начева от 2.00, след това от раз се справя и с 2.06 и 2.09, а на 2.12 му трябват два опита за да успее. Вече на 2.15 Богданов като че някак е обезкуражен и изцеден и на три пъти събаря летвата……

10:30 часа. Отново имаме три българки в сектора – Василка Стоева, Светла Божкова и Радостина Въсекова. Нормативът за финала е 55.00 м. Божкова (56.42) и Стоева (55.26) се справят със задачата във вторите си опити, докато Въсекова (след два фаула) в третия си опит записва само 53.86 м и приключва участието си на 20-ата Олимпиада….

17:10 часа. Щафетният ни отбор на 4х100 м за жени е извоювал правото си да стартира тук след победата си на Балканиадата – 44.67 сек. Две са полуфиналните серии и за финала по регламент се класират първите четири отбора ПО МЯСТО. Българките се падат във втория (много по-силен от първия) полуфинал. А и жребият поставя квартета ни в неудобната първа пътека. На първия пост Диана Йоргова предава успешно на Иванка Вълкова. Вълкова по правата пренася чудесно палката (видно е, че за момент сме даже трети). На втория завой Иванка Венкова също се справя много добре (въпреки внезапно появилия се спазъм в крака!). На четвъртия пост Йорданка Янкова тръгва малко по-рано от белега си и Венкова едва я застига почти накрая на зоната за предаване и приемане. Все пак Янкова грабва палката и се опитва да настигне британките…. Не й достигат само ….19 стотни. Нашите са пети с нов български рекорд (43.95), с цели 71стотни (!) по-добър от „измирския”. Класирането в този полуфинал: 1. ГДР 42.88, ФРГ 42.97, 3. САЩ 43.07, 4. Великобритания 43.76, 5. България 43.95 сек. От първия полуфинал: 1. Куба 43.67, 2. СССР 43.77, 3. Австралия 44.03, 4. Полша 44.19. Ако бяха попаднали в първата серия, нашите щяха да завършат със своите 43.95 на третото място… И да продължат безпроблемно във финала. Лош късмет, карък или…..

10 септември. Неделя. 15:00. Последен ден на атлетическите състезания. Финал в мятането на диск за жени. Светла Божкова мята трета поред, Василка Стоева – осма. Светла начева с 56.50 м, а след малко Тамара Данилова (СССР) от първия си опит праща диска на 62.64 м – нов олимпийски рекорд. Веднага след нея Стоева „опипва почвата” – 61.08. Към края на първия кръг румънката Менис с 64.28 м (още един олимпийски рекорд) повежда, а световната рекордьорка Фаина Мелник (СССР) е неузнаваема – само 60.56… Във втория опит Мелник с 61.32 измества Стоева от третото място, а Светла Божкова с 56.72 не променя класирането си – все десета. В третия кръг пък „домакинята” Лизелоте Вестерман (ФРГ) с 62.18 застава след Менис 64.28 и Данилова 62.64 м. След миг самата Данилова пък прибавя 22 см за 62.86 м, но пак си остава втора. Веднага след нея иде ред на Василка Стоева. Мощно завъртане, още по-мощен тласък и дискът лети дълго, ама много дълго над земята. Публиката е стъписана – дискът на Васка тупва почти до дъгата, обозначаваща 65-ия метър. Стоева сякаш не осъзнава какво е сторила!?….. След малко на таблото светва: 64.20 м. Нов рекорд на България и второ място, само на 8 см след Менис…. Лицето на Стоева се изопва, сякаш въздух не й стига, сърцето й сякаш ще се пръсне от вълнение! Божкова се опитва да я успокои, да я накара да се съвземе. Васка леко се разтичва, прави широки махове с ръцете си, за да успокои дишането си….. Четвъртият кръг започва с 61.66 на Вестерман и 61.14 на Данилова. Стоева още веднъж надминава стария си рекорд от пролетта (62.18) – 62.24 м. Габриеле Хинцман (ГДР) с 61.08 м вече става седма, а Аржентина Менис добавя за лидерството си и 65.06 м (отново олимпийски рекорд). Идва ред и на Фаина Мелник. Най-после, разярена и решителна, украинската еврейка изпраща уреда на …. 66.62 м – за четвърти път в хода на състезанието е подобрен олимпийският рекорд. В петия кръг Стоева категорично доказва правото си на бронзовия медал – 64.34 м. И Хинцман прибавя по малко – 61.72 м… Менис е объркана и сякаш обезсърчена – 63.78 м. В последния шести кръг Васка за пети път праща диска над 60-ия метър – 62.10 м…. Менис отчаяно се опитва да промени нещо, но….”само” 64.90 м… Така крайното класиране придобива следния вид: 1. Мелник 66.62, 2. Менис 65.06, 3. Стоева 64.34, 4. Данилова 62.86, 5. Вестерман 62.18, 6. Хинцман 61.72, 7. Кармен Йонеску (Рум) 60.42, 8.Людмила Муравьова (СССР) 59.00, 9. Манолиу (Рум) 58.50, 10. Светла Божкова 56.72 м.

Равносметката на атлетките на Олимпиадата в Мюнхен е: два сребърни, два бронзови медала, две четвърти, едно шесто и едно осмо място. Световните капацитети познавачи в един глас наричат успехите ни „българското чудо”. Това чудо обаче не секва (както е в поговорката „всяко чудо – за три дни!”), а е само началото на възхода на българската лека атлетика, продължавайки десетилетия след това – с множество медали и рекорди!

––––––––––––––

УТОЧНЕНИЕ ЗА ПРАВА

Публикациите от тази страница, както и от профила ми, не могат да бъдат препечатвани или преразказвани (!) от медии и електронни сайтове без изричното разрешение на автора.

В противен случай ще им бъде търсена отговорност по Закона за авторското право и сродните му права.

 

0 Коментар
1

Подобни статии

Съдържанието е обект на авторски права и не може да бъде копирано.