Начало Годишнини Нашенец в Южна Африка – с кръгла годишнина

Нашенец в Южна Африка – с кръгла годишнина

от Alexander Vangelov
242 разглеждания

Нашенец в РЮА – с кръгла годишнина

Чукохвърлячът Румен Копривчин – на 60!

На 02 октомври един от българите, запратили чука над 75 метра – Румен Копривчин – навърши 60 години. Най-сетне ни се удаде възможност да се срещнем с него и Копривчин бе любезен да сподели за преживяванията си на хиляди километри от Родината…

Роден във Вълчидръм, Монтанско, Копривчин на 14 години попада в ЦСУ „Олимпийски надежди” при треньора Тодор Марков. Две години по-късно (1978 г.) Румен вече е шампион на зимния шампионат по хвърляния в Пловдив. „Нямах загуба през тази 1978 г. с 5 кг чук. Тогава прехвърлих и 60-те метра – 60.48 м.”. За жалост през следващата 1979-а (годината на Петата републиканска Спартакиада) при битов инцидент Копривчин разкъсва сухожилие на китката си и целият му сезон е провален. През 1980 г. след завършването на ЦСУ Копривчин влиза в спортната рота на „Левски Спартак” и започва тренировки при Васил Крумов. През лятото на тази 1980-а той е шампион за юноши старша възраст и участва на Балканиадата в Солун („Класирах се едва пети – беше много топло и задушно и се разконцентрирах!” На турнира „Дружба” в Сантяго де Куба Румен се среща с бъдещи величия в атлетиката и се запознава със самата Хайке Дрехслер (тогава Дауте).

През 1981 г. Копривчин участва на първия си голям шампионат – този за юноши в Утрехт. „Класирах се 11-и, а другият българин – Виктор Апостолов – бе девети. Точно преди първия опит над стадиона заваля дъжд и секторът се превърна в хлъзгава пързалка”. Уволнявайки се от казармата, Румен се връща в Монтана и обръща груб за известно време на атлетиката….

През 1983 г. Копривчин записва задочно ВИФ (сега НСА) и се връща на стадиона. В „Левски Спартак” при стария си треньор Тодор Марков Румен през 1984 почти достига мечтаните 70 метра – 69.38 м. Е, през 1985-а мечтата най-после се сбъдва – 72.20 м на турнира „Плевенска панорама”.  В следващата 1986 г. прогресът му не е толкова значим – 72.82 м, а през 87-ма Копривчин преминава в „Славия”. Само с два месеца (!) тренировки (вече при доц. Емил Николов) Румен изпраща чука на 72.86 м! На националния шампионат в София на 15 август той си прави лично – 74.02 м, но с този резултат е едва шести! В олимпийската 1988-ма още през март (на зимното в Казанлък) Копривчин запраща чука на 74.42 м. През септември на шампионата в София Румен на два пъти (на квалификацията 75.14 м и на финала 75.12м) покрива норматива за Игрите в Сеул. Уви, Иван Танев, Пламен Минев и Виктор Апсотолов вече са преминали 80-ия метър и именно тях изпращат в Сеул.

Междувременно Коривчин се жени и през 1987 г. се ражда дъщеря му Дарина….. Година по-късно му се ражда и син – Боян. А през 1998 г. семейство Копривчини се добиват с втори син – Христо.

През 1989 г. на „Плевенска панорама” Копривчин записва личния си рекорд от 75.54 м. Но някак чувства, че е пренебрегван при селекцията за големите първенства. „Обзе ме дълбоко безразличие и не виждах смисъл да продължавам в спорта.”

През август 1992 г. Румен отлита със самолета за Йоханесбург. Копривчин търси начин да се свърже с тогавашния световен рекордьор на копие Том Петраноф (с български корени), но не получава никакъв отговор на писмото си. Пристигайки в РЮА (Република Южна Африка) Румен се захваща с каквото и да е за да преживява. „Започнах работа в една фабрика. Там един от началниците се заприказва с мен и ме попита какво мога. Помолих го да ме свърже с някой от спортните клубове. Той ме насочи към Rand African’s university (RAU) и мениджъра Alwin van Niekerk.” Нийкерк му предлага да започне да тренира, но Копривчин се колебае…. На другия ден все пак нашенецът взема твърдо решение, но поставя на управата на университета условия да му бъдат предоставени жилище и съоръжения за тренировки. Още на първото занимание на тревата на стадиона (в РЮА не се грижат затова дали футболистите ще неговдуват от повредения евентуално тревен терен!) Румен показва пред началниците уменията си и моментално е приет в RAU. Журналистите от местните медии се надпреварват да го търсят за интервюта и цъкат с език от отговорите на въпросите им. На Копривчин буквално за часове (!) е намерена цяла къща за живеене, осигурени са му и джобни пари (до първата заплата) и всичко необходимо за тренировки! Още през лятото на 1993 г. в Йоханесбург без сериозни занимания Копривчин записва 72.36 м! А през октовмври 1993 г. на състезание в Кругерсдорп Копривчин запраща чука на 72.02 м. Това състезание е първи етап от веригата Engene Prestige Meetings, подобно на тогавашната Mobile Grand Prix. Турнирът е предаван директно по телевизията и зрителите виждат за първи път непознатия българин. Интересът към Копривчин е огромен – веднага организират интервюта и предавания…. Корпивчин печели веригата от четири турнира (Кругерсдорп, Дърбан, Джордан и Кейптаун) и вече е номер едно в РЮА. „Дадоха ми един бивш Squash Court и аз сам си го превърнах в Gym (фитнес център). Самият Сергей Бубка ме посети при едно свое идване и специално се разписа на стената на GYM-а. В следващата 1994 г. българинът напредва още – 73.08 м, а през 1995 г. (на 11 март в Кругерсдорп) вече установява нов национален рекорд на РЮА – 74.32 м (това е и КОНТИНЕНТАЛЕН рекорд на Африка по онова време!). „Подобрих почти 20-годишния рекорд на РЮА – на Адам Барнард от 1976 г. – 73.86 м!” Мениджърите от RAU са възхитени и очаровани. По това време шампионатът на Африка (All African Games) е в столицата на Зимбабве Хараре. Дисциплината на Румен (хвърлянето на чук) е втора поред в програмата. Копривчин печели златото без проблем. И тук обаче от египетския отбор подават контестация, протестирайки, че Румен няма право да участва от името на РЮА. Така за жалост българинът трябва да върне златния медал….

През 1996 г. Копривчин започва сериозна подготовка за предстоящата Олимпиада в Атланта. Още през март в Йоханесбург чукът лети на 73.14 м. „Чувствах се много добре и на тренировки чукът го пращах все над границата от 75 метра!” И точно тогава идва бедата. Силни болки в кръста не му позваляват да тренира пълноценно. „Преминах преглед на CAT SCAN (скенер) и се видя, че имам прещипване на нерв. Трябваше да спра тренировките и въобще да се сбогувам с мечтата си за Олимпиадата! От Rand Africa’s University ми прекратиха договора, трябваше да търся някакъв изход! Имах и предварителни разговори с хората от Националния олимпийски комитет (НОК) на РЮА, но нещата и с тях нещо не потръгваха!”. Именно тогава му предлагат работа в един GYM (фитнес център) и Копривчин приема. „Работех по 8-9 часа на ден и вече нямаше време за тренировки. A бях си покрил норматива за Олимпиадата…..”.

Още през 1995 г. Копривчин започва да тренира съвместно с млад и надежден атлет от РЮА – Chris Harmsee. „Крис, без да се хваля, научи много от мен за техниката на чука. Той стана през годините 11 пъти шампион на Африка, а през 2005 г. стана и рекордьор на континента с 80.63 м.”

Горе долу по това време Румен се запознава с треньора от Великобритания Wilf Page – подготвил чернокожата Теса Сандерсън за олимпийската титла на копие в Лос Анджелис 1984 г. „Станахме големи приятели и той все ме разпитваше за начина ми на подготовка!” А друг един треньор – наставникът на световните шампиони по ръгби от РЮА Francois Pienaar – също го е забелязал и гокани настойчиво да стане кондиционен треньор на националния мъжки отбор на РЮА по ръгби!

В края на лятото на 1996 г. случайна среща с Манфред Адам – директор на германската (от първи до дванайсти клас) гимназия в РЮА преобръща битието на Копривчин. „Получих предложение за работа в гимназията и още на 5 август 1996 г. бях назначен на трудов договор. Имах възможност да ползвам всички спортни съоръжения на гимназията. А те бяха великолепни – базата бе (и е) изключителна. Станах треньор на баскетболните отбори за юноши девойки, на плувните групи….. Дъщеря ми Дарина, по мое настояване, постъпи именно в тази гимназия за да получи европейско образование. В Deutsche Gymnasie изкарах десет години…..”

Но не е само учителстването в гимназията за Копривчин по това време. „Още през 1996 г. ме поканиха за кондиционен треньор на националния отбор на РЮА по крикет (Plascon Cricket Academy)”. През 1999 г. Копривчин е назначен и за главен мениджър за спортните съоръжения на поредните All Africa Games в Йоханесбург (по 21 вида спорт). „Имах шест месеца на разположение за организиране на всички детайли около осиуряването на спортните пособия, уреди и facilities. Големи перипетии и изпитания ме споходиха по време на тази подготовка. Успях да се справя благодарение на дисциплината и организираността, които получих като закалка от времето на активния ми спортен живот!”

От 1999 г. до 2006 г. (успоредно с работата в гимназията) Копривчин наема Virgin Active Classic фитнес терен и става личнен кондиционен треньор на редица прочути бизнесмени от РЮА, Африка, Европа и Азия. „Занимавах се персонално (personal trainer) с всеки един поотделно. Показвах им внимателно предимствата на фитнеса. Няколко пъти пътувах с тях на ски в Европа – в Швейцария и в Шамони! Променях търпеливо техния life style, за което и досега са ми много благодарни!….”

През 2009 година Корпивчин се захваща и с коренно различна от спорта дейност – строително предприемачество. И тук закалката от леката атлетика му помага да се справя във всяка ситуация.

„През цялата ми работа като треньор и учител винаги се стремях да убедя хората около себе си, че трябва да правим заедно така, че полезното за тях да им бъде и приятно в голяма степен. Не исках нещо да става насила и на всяка цена. Целите, които поставях на клиентите си, трябваше да са реални и приемливи за всеки един персонално. „Максимата ми е добре известна: „Здрав дух в здраво тяло!” А спортът и фитнесът носят много на тези, които ги практикуват. Когато могат да си го позволят, тези хора се чувстват дваж по-дейни и жизнени! И се справят много по-лесно с превратностите и предизвикателствата на живота!”

Снимки: Личен архив на Румен Копривчин

 

0 Коментар
0

Подобни статии

Съдържанието е обект на авторски права и не може да бъде копирано.