Кръгла годишнина за Улф Тимерман
Олимпийският шампион на гюлле Улф Тимерман (ГДР) – на 60!
Днес, 01 ноември, олимпийският шампион и бивш световен рекордьор на тласкане гюлле Улф Тимерман навършва кръгли 60 години. Нека по този повод накратко си припомним за славната му спортна кариера…..
Роден в Източен Берлин (столица на ГДР тогава) на 01 ноември 1962 г., Улф Тимерман още на 13 години се запознава с лека атлетика и много бързо е насочен към тласкането на гюлле. А и няма как да е иначе – баща му Хайнц Тимерман е бивш дискохвърляч, майка му Дорис Фолграф е била гюллетласкачка. На 14 години (през 1976-а) Улф вече тласка 4-килограмовия уред на 14.96 м….
Преминаването към по-тежките гюллета (първо 5 кг, после 6 кг и накрая мъжкият уред 7.260 кг) не минава съвсем гладко при високия и строен юноша. През 1980 г. той вече тласнал (с мъжкото гюлле) на 16.64 м, а година по-късно (1981 г.) уредът му вече прелетява на 19.00 м! На европейския шампионат за юноши в Утрехт’81 Тимерман с 18.75 м печели сребърен медал, отстъпвайки само на сънародника си Андреас Хорн (19.00 м)… През следващата 1982-ра в Дрезден за първи път са преминати и 20-те метра – 20.22 м.
В годината на първото световно първенство в Хелзинки – 1983 г. – Улф не стартира на състезания в зала. Затова пък още в края на май в Нойбранденбург Тимерман изненадва всички с мощен удар – 21.36 м. Макар и в сянката на сънародника си Удо Байер (олимпийски шампион от Монреал 1976), Тимерман добива право за участие в Хелзинки. Във финландската столица Улф е изненадващо стабилен и с 21.16 м печели сребърен медал, отстъпвайки само на полския спортист Едуард Сарул (21.39 м).Сарул го изпреварва чак в последния си шести опит! Седмица по-късно – на финала за Европейската купа в Лондон, Тимерман отново е втори…..
В олимпийската 1984 г. Улф и треньорът му Вернер Голдман оново решават да порпуснат зимния сезон. На лагера в тогавашна Югославия (в хърватския Сплит) националната гарнитура на ГДР сътворява чудеса в контролните стартове. Тимерман не остава по-назад от колегите си – 21.52 в Сплит на 30- април, 21.38 м шест дни по-късно в Целье. Обаче и двата пъти Улф губи от Удо Байер……. Завръщайки се в Родината, Тимерман продължава силната серия – 21.56, 21.38 и 21.49. Последният резултат е от 01 юни на първенството на ГДР в Ерфурт. И тогава Улф пак губи от Байер….
Удо Байер и Тимерман
Междувременно вече е станало ясно, че страните от Източния блок ще бойкотират Игрите в Лос Анджелис. Ще бъдат ли компенсирани адекватно спортистите от соцстраните? На втория ден от „Olympischer Tag” в Потсдам (на 21-ви юли) Тимерман най-сетне побеждава Байер, и то с личен рекорд – 21.75 м. Но Удо му го връща само 5 дни по-късно – на 26 юли в Дрезден Улф пак е втори, макар и с авторитетните 21.51 м.
Следолимпийската 1985 г. започва зашеметяващо за Улф с много силни удари – 21.20 и 21.87 м. На първенството на ГДР в зала в Зефтенберг на 16 февруари 1985 Тимерман в третия си опит тласка гюллето на 22.15 м – нов световен рекорд в зала! Но колко ефимерни могат да бъдат илюзиите за непобедимост Улф осъзнава още на европейското в зала в Атина на 02 март. Тимерман е само сянка на предишния атлет и с 21.44 м конфузно отстъпва с цели 30 см на чехословашкия тласкач Ремигиус Махура (21.74 м)….. По-късно през лятото Улф отново е шампион на ГДР в Ерфурт, преминавайки 22-е метра и на открито (22.08). За Европейската купа в Москва през август обаче за ГДР е предпочетен Удо Байер. По-късно, на 22 септември в Берлин, (на стадион „Лудиг Ян”) е организиран контролен тест за определяне на окончателния състав на Източна Германия за Световната купа в Канбера. Още във втория си опит Улф тласка стоманеното кълбо на 22.62 м, с 40 см повече от стария световен рекорд на Удо Байер от 1983 г. Две седмици по-късно в Канбера на самата Световна купа Тимерман отново е безапелационен (победа с 22.00 м), сломявайки съпротивата на упоритгия руснак Сергей Смирнов (21.72 м).
През пролетта на 1986 г. топ хвърлячите на ГДР са на тренировъчен лагер в братска България. На 11 май Тимерман стартира извън класирането на турнира „Народна младеж” на националния стадион „Васил Левски”. Гюллето му за малко да прехвърли сектора – 21.70 м. Седмица по-късно, на стадион „9 септември” в Пловдив, Тимерман прибавя няколко саниметра – 21.87 м. Завръщайки се в родината, Улф още на 01 юни в Ерфурт запраща гюллето на 21.51 м. Точно 20 дни по-късно (21 юни), на срещата СССР-ГДР в Талин Тимерман докосва собствения си световен рекорд – 22.60 м!!!! Следват още едни 22.00 м в Йена, после 21.38 м в Дрезден и на първенството на ГДР в Дрезден на 17 август още един мощен удар на 22.47 м. За европейското в Щутгарт в края на август Тимерман заминава като фаворит номер едно. Уви, на финала на Некарщадион в деня на финала вали дъжд и темературите спадат до 14 градуса. Стара травма в рамото създава дискомфорт у Улф и той отстъпва златото на швейцареца Вернер Гюнтьор (22.22), оставайки безутешно втори със „само” 21.84 м….
А 1987-ма започва повече от добре за Улф Тимерман. Европейски шампион в зала в Лиевен (22.19), той заминава с ясни претенции за световното в зала в Индианаполис. Преди самото първенство, на 27 февруари Улф става шампион на САЩ в зала в Принстън с 21.63 м. В „Хюижър Даум” в столицата на щата Индиана Тимерман става безапелационно световен шампион в зала с 22.24 м. В края на юни на финала на Европейската купа в Прага Улф отново е първи – 22.01, а току преди заминаването за световното в Рим потвърждава формата си в Потсдам на 20 август – 21.96 м. Уви, буквално дни преди финала на гюлле в Рим, по време на тренировка Тимерман изкълчва жестоко китката си. Участието му на Стадио Олимпико е протоколно – пето място с 21.35, далеч от Вернер Гюнтьор (22.12) и новия световен рекордьор (с 22.91) Алесандро Андрей (Италия) – 21.88 м.
След като отново става шампион на ГДР в зала (21.20 в Зефтенберг), Тимерман и Голдман започват олимпийския сезон 1988 на открито доста рано. На 27 април в родния Берлин Улф вече е почти готов – 22.15 м. Източногерманският отбор заминава на тренировъчен лагер в слънчева Гурция. В Атина на 16 май Улф тласка 22.36 м. Седмица по-късно на турнира „Венизелия” в Ханя (о-в Крит) във втория си опит Тимерман запраща гюллето на 23.06 м – с 15 см повече от световния рекорд на италианеца Андрей. След завръщането у дома Улф регистрира шест състезания с резултати над 21.29 м, а на 8 септември в Ерфурт записва още едни 22.61 м. Току преди заминаването за Олимпиадата в Сеул, на 22 септември в Берлин Тимерман категорично заявява претенциите си за олимпийското злато – 22.56 м.
На 23 септември в южнокорейската столица се пада финалното състезание на тласкане на гюлле на XXIV-ата Олимпиада. Снажният и стегнат (1.94 м/ 108 кг) източногерманец Тимерман повежда с 22.02 (в първия опит) и 22.16 (в третия).
Швейцарецът Гюнтьор го следва по петите – 21.99 м в петия кръг. В петия си опит Улф добавя още – 22.29 м. Ще стигнат ли за титлата? Обаче американецът Ренди Барнс (до момента едва четвърти с 21.31 м) буквално „изригва” в последното си влизане в кръга – 22.39 м!!!! Барнс тласка седми по ред в стартовия списък, а Тимерман – 11-и. Дали Улф ще има време (и най-вече психическа сила) да реагира? Оказва се, че Тимерман е стиснал в зъбите си цялата си останала мощ и усилие и отвръща с пети поред олимпийски рекорд в хода на състезанието – 22.47 м!!!! Олимпийската титла за Улф е венец на неколкогодишните му усилия и стремежи към най-високия спортен връх!
Следолимпийската 1989-а продължава с инерцията на успехите от предишната за Улф Тимерман. Още на 11 февруари 1989 г. в Зефтенберг атлетът тласка уреда на 22.55 м, с 29 см повече от съвсем „пресния” (отпреди само 3 дни) световен връх на швейцареца Гюнтьор (22.26 м в Маглинген на 8 февруари). Съвсем закономерно изглеждат победите на Тимерман на европейското в зала в Хага (21.68) и малко по късно и на световното под покрив в Будапеща (21.75). Лятото продължава със серия от победи – всички с резултати над 21.30 м. На Европейската купа в Гейтсхед той е безапелационно първи – 21.72, а на 30 август в Берлин отново прехвърля 22-а метра – 22.19 м. Каталуния и Барселона за Световната купа през септември чакат гюллетласкачите с дъжд и подгизнал във вода сектор. Състезанието на 9 септември е отложено с повече от час, но най-здрави са нервите именно на Тимерман – още една победа – с 21.69 м. Въобще през 1989 г. от 19-те си старта Улф има 18 победи и само една загуба – тази в Токио в последното си състезание за сезона.
В последната година на ГДР като отделна държава (1990 г.) 
Тимерман стартира на последното си европейско първенство в зала. В Глазгоу с 20.43 м Улф се окичва със сребро, след изненадващия победител Клаус Бодемюлер (Австрия) 21.03 м. Това е и единствената му загуба за годината. Следва низ от победи с постижения все над 21-ия метър и победа на последния национален шампионат на ГДР на 18 август в Дрезден. На европейското първенство в Сплит десетина дни по-късно Тимерман триумфира със златен медал (21.32), следван от съотборника си Свен-Оливер Будер (21.01 м). Логичен е и завършекът му на непобедим на стадиона в Атина по време на финала на Mobile Grand Prix – победа с 21.00 м и първо място в генералното класиране на гюлле за 1990 г.
Но, както се казва: „Много хубаво не е на хубаво”. През 1991 г. Тимерман може да се похвали само с една значима победа – тази на финала на купата на Европа във Франкфурт.През годината той нито веднъж не прехвърля 21-ия метър, като непрекъснато го мъчи хронична болка в лакътя….
Вече на 30 години, Тимерман вече не е онова страшилище за конкурентите си. Само веднъж той преминава гросмайсторските 21 метра – 21.05 в Атина на 17 май. На втората си Олимпиада – в Барселона – с 20.49 м Улф завършва едва пети, далече след фаворитите – американците Майк Стулс (21.70) и Джим Дьоринг (20.98)….. Тимерман е вече изтощен и уморен от напрежението на състезанията и от тежките тренировки. Време е да каже „сбогом” на активния спорт….
Още в периода на активната си кариера Улф Тимерман учи за машинен конструктор на съоръжения за обработка на дървесина. По-късно Улф изучава и икономика, става пътнически агент, после поддържа собствено пъб- заведение…… Впоследствие Тимерман става за известно време и независим бизнес консултант, а в последните години е директор на компания за пекарство.
По време на дъглата си кариера Улф Тимерман поставя четири световни рекорда (два на открито и два в зала) и е олимпийски и световен (два пъти в зала) шампион. Два пъти победител в Световните купи и три пъти в Европейските купи, Тимерман е шампион на ГДР цели десет пъти – три пъти на открито и седем пъти в зала! През дългите години на участие в множество състезания той е запращал уреда над 21 метра в цели 90 състезания! От тях в 22 старта Тимерман е регистрирал постижения над 22 метра!
Снимки: Wikipedia, imago-images
