Световна шампионка на 400 м преп. – с кръгла годишнина
Сабине Буш (ГДР) – на 60!
Днес, 21 ноември 2022 г., една от емблематичните спортистки на бившата ГДР – Сабине Буш – навършва кръгла годишнина – 60 лазарника! По този повод нека си припомним коя бе тя в годините на тотално превъзходство на Източна Германия в женската атлетика….
Родена в Ерфурт на 21 ноември 1962 г., високата и стройна (1.77 м/ 65 кг) девойка още на 17 години (през 1979-а) е шампионка на 400 м (53.97) на поредната (от прословутите тогава) Спартакиада на ГДР. Още през следващата 1980-а Сабине „сваля” повече от две (!) секунди и половина в дългия спринт – 51.41 сек. Уви, в последната си година като девойка (1981) заради заболяване резултатите й не продължават в желаната възходяща линия – „само” 52.03 сек.
С треньора си Еберхард Кьониг атлетката изживява истински разцвет във „вододелната” (между две Олимпиади) 1982 г. На първото си европейско първенство при жените (през септември 1982 г. в Атина) Сабине пристига с личен рекорд от 51.08 сек.) На полуфинала Буш “слиза” до 50.80, а на самия финал на 400 м (от неудобата първа пътека!) до последния метър се движи трета (след Кох (ГДР) 48.15 и Кратохвилова (ЧССР) 48.85). Именно в този 399-ти метър от осма пътека чехкинята Татяна Коцембова буквално връхлита на финалната линия и побеждава Буш само с….две стотни – 50.55 срещу 50.57. Четири дни по-късно, във финала на щафетата 4х400 м, Сабине е част от квартета на ГДР (Керстин Зимон, Сабине Буш, Дагмар Рюбзам и Марита Кох), който „чупи” световния рекорд – 3:19.05 мин…..
В годината на първото световно първенство (1983) Сабине Буш продължава да „гони” целта 50 секунди в гладкото бягане на 400 м . Тя значително е подобрила скоростната си издръжливост (200 м за 22.83 сек.) и на първенството на ГДР в Карл-Маркс-Щад на 18 юни е победителка в бягането на една обиколка с 50.26 секунди. Уви, два месеца по-късно на СП в Хелзинки Сабине не успява да задържи чудесната си форма и отпада във втория полуфинал на 400 м – пета с 51.09 сек, само на пет стотни след четвъртата Марита Пейн (Кан)…. Сабине има възможност за „поправка” – на щафетата 4х400 м. В последния ден от шампионата (14-и август 1983 г.) четворката на ГДР Керстин Валтер (50.95), Сабине Буш (49.45), Марита Кох (48.55) и Дагмар Рюбзам (50.78) печели титлата за 3:19.73 мин., с половин секунда пред тима на ЧССР (3:20.32).
Буш, Валтер, Рюбзам и Кох на стадиона в Ерфурт
В олимпийската 1984-та Сабине Буш се труди в тренировките дваж по-усърдно. Още през зимата (на 02 февруари във Виена – в прославената „Фреди Дюзика Хале” ) Сабине Буш финишира на 400 м за 50.01 сек. (рекорд на Германия в зала и до днес, почти 39 години по-късно!), отстъпвайки само на Татяна Коцембова (ЧССР) 49.76). Рано-рано през пролетта, още на 05 май в Потсдам мечтата на Сабине и Кьониг най-после става реалност – 400 м за 49.87 сек. През следващите два уикенда Сабине покачва последователно до 49.62 и 49.60 секунди. Междувременно става ясно, че соцстраните ще бойкотират Игрите в Лос Анджелис. Това не отчайва ни най-малко Буш – на първенството на ГДР в Ерфурт (родното място на Сабине) на 02 юни Сабине с 49.24 (личен рекорд!) отстъпва само на световната рекордьорка Марита Кох (48.86). На следващия ден (03 юни) сборният отбор на ГДР в щафетата 4х400 м Гезине Валтер (49.8), Сабине Буш (48.9), Дагмар Рюбзам (49.4) и Марита Кох (47.70) регистрира умопомрачителния световен връх от 3:15.92 мин.
Въобще през летния сезон 1984 Сабине Буш цели осем (!) пъти „слиза” под 50-те секунди на 400 м и на „Олимпийския ден” в Потсдам (21 юли) (в отсъствието на Кох) извоюва паметна победа с 49.74 м. Обаче за алтернативния турнир „Дружба” в Прага в средата на август спринтьорките на ГДР не са в пълен състав и една от отсъстващите е именно Сабине Буш (впрочем в Прага от щаба на ГДР изобщо не представят участие на щафетата 4х400 м, при положение, че само два месеца по-рано рекордът на 4х400 м е подобрен именно от източногерманките!?…..
В следолимпийската 1985 г. тандемът Буш-Кьониг решава да опита и бягането на 400 м преп. Преди това обаче, на европейското в зала в Атина на 01 март Буш с лекота печели златния медал с 51.35 сек. На 12 юни 1985 г. в Йена при абсолютния си дебют на 400 м преп. Сабине Буш сюрпризира всички – 53.83 сек.
На финала за Купата на Европа в Москва (17 август) Буш е победителка с 54.13 сек., а малко повече от месец по-късно (на 22 септември) в Берлин Сабине вече е и световна рекордьорка на 400 м преп. с 53.55 сек. Закономерна е победата й на Световната Купа в Канбера в началото на октомври – 54.45 сек. В добавка квартетът на ГДР на 4х400 м Кирстен Зимон-Емелман (51.6), Сабине Буш (50.2), Дагмар Рюбзам-Нойбауер (49.8), Марита Кох (47.9) е убедително първи – 3:19.49 мн.,с повече от секунда пред СССР (3:20.60)….
Инерцията на успехите за чаровницата Буш продължава и през 1986 г. Сабине завоюва втора поредна евротитла на 400 м в зала – на първенството на Стария континент в Мадрид в края на февруари. През лятото Буш регистрира 11 поредни старта без загуба на пистата. И така – до началото на европейското първенство в Щутгарт в края на август. „Некар щадион” посреща най-добрите европейци с направо есенно време и почти непрестанен дъжд. Сабине като че някак е „задминала” вече върховата си форма.
Още на полуфинала с 53.97 тя губи от вече 36-годишната (!) Марина Макеева-Степанова (СССР). На финала историята се повтаря – макар Буш да е в трета пътека (Степанова в четвърта – пред нея), германката не успява да отрази бурния щурм на руската ветеранка. Марина не само печели златния медал, но отнема световния рекорд на Сабине – 53.32 сек. Буш остава безутешно втора с 53.60. Може би известна утеха за Буш би бил златният медал от щафетата 4х400 м с тима на ГДР (3:16.87) – Кирстен Зимон-Емелман (50.9), Сабине Буш (48.8), Петра Мюлер (48.9), Марита Кох (48.21)?….
Много натоварена за „световните” атлети е предолимпийската 1987-ма. Още през зимата Сабине Буш стартира успешно в няколко старта под покрив. На световното в зала в Индианаполис атлетката с лекота достига до финала на 400 м. Там й се пада четвърта пътека. Буш стартира стремително и повежда след първите 200 м (23.95). Никоя не може да я стигне докрай и Сабине финишира първа (51.66). Последва обаче бърза дисквалификация (при видео записа се вижда ясно, че Буш е настъпила външната линия на вътрешния за нея трети коридор). Обаче от делегацията на ГДР подават контра-протест и Буш е възстановена като световна шампионка. В този финал стартира и нашата Росица Стаменова, която се бори самоотвержено, но буквално преди последния завой е грубо блъсната от унгарката Форгач и финишира пета (вместо с напълно реалния бронзов медал!).
През летния сезон Сабине Буш е резонно стабилна и убедителна – победа на Европейската купа в Прага с 54.23 сек. Десет дни преди второто си световно първенство (в Рим) на стадиона в Потсдам атлетката подобрява рекорда на ГДР -53.24 сек. (второ постижение изобщо в историята след световния рекорд на Степанова (52.94). На Стадио Олимпико във Вечния град Буш не позволява никакви изненади – убедителни победи в серията и на полуфинала. На финала й се пада трета пътека, а на четвърта е съотборничката й Корнелия Улрих. Улрих тръгва стремително напред (200 м 23.76), а Сабине я следва до средата на втория вираж. 
Именно там, на 250 м след старта, Буш начева решителна атака и финишира на правата със значителна преднина (53.62), следвана от бъдещата олимпийска шампионка Деби Флинтоф-Кинг (Авл) 54.19 и Улрих 54.31. В щафетата 4х400 м на ГДР на Сабине е поверен последният четвърти пост. Квартетът на източногерманките сега не включва отказалата се (твърде ненавременно!) Марита Кох. Но Дагмар Нойбауер 51.4, Кирстен Емелман 49.1 и Петра Мюлер 48.64 осигуряват за Сабине комфортна преднина от 15-ина метра. Буш пробягва плавно своя пост (49.45) и не дава шанс на гонещата я отзад Олга Владикина-Бризгина (49.05)….. Така златните медали на Буш от световни шампионати (само на открито) вече са три!!!!
Олимпийската 1988-ма не започва по-най-добрия начин за Сабине Буш. Макар да завоюва виза за Олимпиадата в Сеул в края на септември, Сабине не е онова страшилище от прежните години (само 54.11 преди Игрите). В южнокорейската столица Буш на полуфинала а-ха да отпадне – едва четвърта с 54.71…. На финала й се пада неудобният седми коридор. Сабине тръгва неуверена и несигурна (трета на първите 200 м за 23.62) и до последните 50 метра все пак е трета (след Фидлер (ГДР) и Ледовская (СССР). Острият финален спринт обаче на австралийката Деби Флинтоф-Кинг и носи златото (53.17), само със стотна пред Ледовская (53.18). В спора за бронза Буш с 53.69 не успява да настигне съекипничката си Елен Фидлер (53.63) само за около метър… На щафетата 4х400 м Сабине Буш пак се раздава „на макс” на третия пост (48.81) за отбора си, но квартетите на СССР (световен рекорд 3:15.17) и САЩ (3:15.51) са безмилостни и тимът на ГДР се задоволява само с бронза (3:18.29)…..
След Олимпиадата в Сеул Сабине Буш „изчезва” от пистата – омъжва се за гребеца Юрген Ацкуи се сдобива с двама породени сина. През 1991 г. (вече с „цветовете” на обединена Германия) Сабине опитва завръщане на голямата сцена. Макар да е четвърта в ранглистата на страната си (след Майснер 54.77, Силвия Рийгер 55.15 и Гудрун Абт 55.66), Буш е предпочетена за световното първенство в Токио в края на август. Оказва се, че участието й там е своеобразна авантюра – Сабине стига едва до полуфинал, където със скромните 55.97 отпада безславно.
В цялата си спортна кариера Сабине Буш цели 32 (!) пъти е „слизала” под гросмайсторските 55 секунди в бягането на 400 м преп. А на 400 м гладко бягане (без щафетите!) е ”слизала” (и то само в един сезон – 1984) осем пъти под 50-те секунди.
Снимки: Wikipedia & “Der Leichtathlet””
