Съперничка на Тонка Петрова и Тотка Петрова – с кръгла годишнина
Американката Франси Ларию-Смит – на 70
Днес една от емблематичните бегачки на средни и дълги разстояния за повече от четвърт век – Франси Ларию-Смит – навършва 70 години. Коя бе (и е) дребничката и чаровна спортистка от миналия век?
Родена на 23 ноември 1952 г. в Пало Алто, Калифорния, Франсис Ан започва да бяга още на 13 години, по примера на по-големия си брат Рон Ларию (13:34.5 на 5000 м). Първият й клуб е Сан Хосе Синдъргалс, един от първите американски атлетически клубове с тийнейджърки в състава си. Още на 17 (през 1969 г.) Франси се появява в световните ранглисти (1500 м 4:16.8 и 1 миля 4:58.6) и, въпреки крехката си възраст, е включена в отбора на Америка за срещата Европа-Америка в Щутгарт…. В следващата 1970-а Ларию вече е записала 4:17.3 на 1500 м и 4:50.8 на 1 миля. В предолимпийската 71-ва Франси „сваля” още 9 секунди на милята – 4:41.5 мин.
В олимпийската 1972-ра, ненавършила още 20 години, Ларию печели квалификацията на САЩ (с нов рекорд на САЩ на 1500 м – 4:10.4) във Фредерик, Тексас и заминава за Олимпиадата в Мюнхен изпълнена с надежди. Уви, на „Олимпиа щадион, Франси” (след трето място в серията с 4:11.18) във втория полуфинал не издържа на темпото на рускинята Брагина и с 4:15.26 остава едва осма…..
В следолимпийската 1973-а Ларию поддържа стабилна форма (1500 м 4:12.5 и 1 миля 4:38.7), като междувременно се окичва със сребърен медал (отборно) от световното първенство по крос през март 1973-а във Варегем, Белгия.
През зимата на 1974 Ларию участва интензивно на състезания в зала. Още на 26 януари в Портланд тя „чупи” световния рекорд на 1 миля в зала 4:33.7), а в канадския град Торонто на 15 февруари с 4:12.2 е вече и световна рекордьорка на класическите 1500 м на закрито. След Франси втора е канадката Гледна Рейзър 4:15.5, а трета с нов български рекорд е Тонка Петрова (4:15.8). На шампионата на САЩ в зала в “Медисън Скуеър Гардън” (Ню Йорк) Ларию и българката Тонка Петрова водят люта битка буквално до последния метър в бягането на 1500 м. И на двете е присъдено времето от 4:18.2, но победата е определена за американката.…. Въобще само през зимния сезон 1974 Ларию поставя цели 6 (!) световни рекорда в зала – на 1500 м, 1 миля, 3000 м и 2 мили….
Инерцията на световните рекорди за Франси продължава и през 1975-а – в Сан Диего (4:29.0) и Ричмънд (4:28.8) световни върхове на 1 миля, а на 1000 м в Лос Анджелис още на 18.01.1975 – 4:40.2 мин. Само в рамките на 20 (!) дни през същата 1975 Ларию на три пъти подобрява световния рекорд на 1500 м в зала – 4:10.4, 4:09.9 и 4:09.8 мин. През лятото Ларию за пети пореден път подобрява рекорда си на САЩ на 1500 м – 4:08.5…. Все по това време Франси е омъжена за спринтьора Марк Лутц (200 м 20.38)…..
В олимпийската 1976-а Франсис „хваща последния влак” за Игрите в Монреал на 1500 м – трета на квалификацията в Юджийн с 4:08.1. На самата Олимпиада в серията Ларию подобрява рекорда на САЩ – 4:07.21 мин. На полуфинала обаче, въпреки че не отстъпва на останалите по разстоянието, на последната права Франси не успява да отрази атаките на фаворитките и изостава едва девета с 4:09.07…… Седмица след Монреал, на срещата САЩ-СССР в Колидж Парк, Франси финишира два пъти трета – с лични рекорди на 1500 м (4:05.09) и на 3000 м (8:45.95). А на 20 август на ИСТАФ в Западен Берлин Ларию побеждава и на 800 м с личен резултат – 2:00.22 мин.
Междувременно Франси Ларию-Луц участва в първите две издания на Световната Купа. През 1977 г. в Дюселдорф тя е втора на 1500 м 4:12.98, отстъпвайки само на олимпийската шампионка Казанкина (СССР). Две години по-късно, на втората Свтовна купа в Монреал, Франси носи на отбора на САЩ две трети места (на 1500 м 4:09.16 и на 3000 м 8:53.02). В бягането на 1500 м Ларию отстъпва на Тотка Петрова (4:06.02) и на Кристиане Щол (ГДР).
В люта битка на финиша с прочутата Мери Декер
Постепенно Франси се ориентира към все по-дългите разстояния – както на стадиона, така и по кросовите трасета и бяганията на шосе. Тя участва за трети пореден път в пресявката на САЩ за олимпийски игри – в Юджийн през юни 1980 г. Макар да се класира трета на 1500 м, Франси не заминава за Олимпиадата в Москва, заради бойкота на САЩ. В 1981 г. за втори път Франси завоюва медал от световен шампионат по крос – бронз (пак отборно) от първенството в Мадрид….
Че „върастта не е порок”, особено в бяганията на дългия разстояния, Ларию доказва категорично, вече почти 36 годишна, на третата си Олимпиада – в Сеул през септември 1988 г. Тя финишира на престижното пето (!) място на 10000 м с авторитетните 31:35.52 мин. Този резултат тя ще подобри три години по-късно – в Остин през 1991 г. – 31:28.92 мин…..
Франсис Ларию (вече омъжена за втори път – за професора по кинезиология Джими Смит) прави дебюта си в класическия маратон вече на… 37 години. На Лондонския маратон през април 1990 година Франси финишира втора при жените с 2:28:01 часа. Точно година по-късно (1991), пак в Лондон, Ларию-Смит отново е втора – 2:27:35 часа…..
За четвъртата си Олимпиада – в Барселона през 1992 г. – Франси избира маратона. А пък от НОК на САЩ я избират (като най-възрастна в отбора) да носи флага на родината си по време на официалното откриване на Игрите. В състезанието по маратон в столицата на Каталуния Ларию-Смит не се чувства съвсем комфортно и завършва едва 12-а….
Цели 20 години (от 1999 г. до 2019 г.) Франси Ларию-Смит е старши треньор на дълги разстояния, маратон и крос в Югозападния университет в Джорджтаун, Тексас. През годините Франси бе почетена с място в Залата на славата на леката атлетика в САЩ през 1998 г. Американското списание Runner’s World недвусмислено я определя като “Most Versatile runner of Quarter Century”……
Шест пъти шампионка на САЩ на 1500 м, два пъти на 3000 м, четири пъти на 1 миля и 2 пъти на 2 мили (все в зала), Франсис Ларию-Смит е притежателка на цели 461 (!) медала от състезания на пистата, кросове и шосейни пробези – както в САЩ, така и на международната сцена. Тя е била притежателка на 21 титли от шампионатите на САЩ, поставяла е 13 (!) световни рекорда в зала и цели 35 национални рекорди на САЩ по време на дългата си кариера…..
Ето и личните постижения на Франсис Лaрию-Смит: 800 м 2:00.22; 1000 м 2:38.3; 1500 м 4:05.09; една миля 4:27.52; 2000 м 5:47.5; 3000 м 8:45.95; 5000 м 15:15.2; 10000 м 31:28.92. В бяганията на шосе личните постижения на Франсис са не по-малко впечатляващи: 5 км 15:05; 10 км 31:41; 15 км 48:43; маратон 2:27:35. А в зала рекордите на Ларию изглеждат така: 1000 м 2:40.2; 1500 м 4:09.8; една миля 4:28.5; 2000 м 5:55.2; две мили 9:38.1….
Снимки: wikipedia
